Стоте

Не съм очаквал сериал като Стоте да ми хареса и пиша този преглед леко учуден от факта, че младежката фантастична драма успява да задържа вниманието ми вече четвърти сезон. Вероятно и слепец би видял недостатъците на продукцията, но Стоте притежава особения чар на акробат, когото очакваш всеки момент да изгуби равновесие и да падне от тънкото въже, ала той непрекъснато те опровергава и продължава да балансира, като дори намира време да ти намигне съучастнически.

Нека все пак започнем от началото, което е поставено от писателката Кас Морган и нейната поредица книги със същото заглавие. До момента са излезли четири романа, но Джейсън Ротенберг е проявил интерес към историята на Морган още преди първата книга да се появи по рафтовете. Стартът на сериала е даден само шест месеца след дебюта на литературния The 100 и макар да споделят някаква много обща рамка, сюжетите в двете медии още от самото начало поемат в различни посоки. По всеобщо мнение, Ротенберг е свършил доста по-добра работа в своята интерпретация и развитието на телевизионния сериал превъзхожда това на оригинала. Успях да прочета само първата книга на Кас Морган и по нея съдя, че масовото мнение в случая съвпада с истината.

Историята в Стоте ни прехвърля в Кивота (The Ark), огромна космическа станция, съставена от дванадесет по-малки такива, които от десетилетия са дом на (уж) последните човеци. 97 години по-рано ядрен армагедон е затрил живота на Земята и я е превърнал в радиоактивен ад. Поддръжката на Кивота и набавянето на необходимите ресурси за оцеляване не е лесно, което води до форма на управление, близка до диктатурата – най-отпред на политическата сцена стои Канцлер, притежаващ почти абсолютна власт над съдбите на хората там. Дори относително дребни провинения се наказват с изхвърляне в открития Космос, като единствените изключения се правят за непълнолетните жители, които попадат в затвор. Скоро след като се запознаваме с ежедневието на станцията, става ясно, че непоправим проблем в животоподдържащите системи ще доведе до тяхното постепенно изключване. Отчаяното решение на ръководителите на Кивота е да изпратят совалка с младежите-затворници (сто на брой) към Земята и по този начин да проверят дали тя се е възстановила достатъчно за повторно заселване.

Излишно е да казвам, че красивото ни синьо кълбо е превъзмогнало последствията от ядрените гъби и отново може да подслони блудните си човешки синове. Всъщност, оказва се, че вече го е направило, и из гъстите гори скитат клановете на земляните (grounders), върнали се към племенния строй и свикнали с живота без технологични глезотии.

Стоте започва силно колебливо и научно неиздържано, което би отблъснало множество потенциални зрители. До средата на първи сезон се налага да бъдат преглътнати бая глупости, неточности и пропуски, ала постепенно сериалът набира скорост и демонстрира, че смята да се съсредоточи върху изграждането на силни персонажи и развитието на интересен свят, а не върху учебниците по физика, химия, биология и т.н.

Не твърдя, че Стоте напълно изпълнява тази своя цел, но предвид преобладаващо неопитния си каст от млади актьори, съумява да бъде адекватен и да създаде връзка между зрителя и персонажите на екрана. Светът му също е интригуващ и на моменти изплуват някои необичайни, малки детайлчета, които да погъделичкат тези от нас със страст към историята, културата и особеностите на фантастичните места, които посещават.

Сериалът очевидно е насочен към по-младата публика, ала това не го лишава от задълбаването в сериозни теми и разглеждането на трудните и противоречиви решения, които героите на Стоте са принудени да вземат. Продукцията е идеи по-мрачна отколкото изглежда на пръв поглед и не се свени да убие обичан персонаж, да покаже някоя и друга варварщина и като цяло да пусне кръв, когато се налага. Не очаквайте Игра на Тронове, но със сигурност епизодите не са режисирани като някаква идеализирана юношеска приказка с бутафорни препятствия и щастлива развръзка. В сблъсъците между отделните персонажи или групи от такива обикновено е индикирано коя страна е „по-права“, ала рядко оставаме без правдоподобна аргументация за мотивациите на всички, участващи в конфликта. В основните сюжетни арки не съществува ясно разграничение между добро и зло и повечето лидери съвсем искрено се стремят към добруването на своите хора, пък било то за сметка на останалите. Сценарно свестни герои вземат учудващо грешни решения, а наглед неприятни типове са способни да спасяват положението в напечените ситуации.

Неведнъж сериалът сменя ролите на своите герои и довчерашният пацифист престава да се свени да ползва ножа, копието или пушката, а бунтарът получава възможност да блесне като гласа на разума.

Сюжетните линии на Стоте предлагат прилично разнообразие и обикновено поне две (обикновено повече) от тях вървят паралелно. Има ги както историите на странстващите персонажи, така и боричканията в различните човешки общности. Разбира се, любовните трепети също намират своето място, няма как да събереш толкова атлетични и красиви младежи и да пропуснеш да ги мушнеш в леглото, но почти винаги балансът е запазен и жертвите на Купидон не дотягат с драмите си. Отбелязвам, че повечето участници в събитията не държат особено на моногамията и ставаме свидетели на смени на любовния интерес… а дори и на пола на въпросния любовен интерес.

Като друг позитив бих посочил относителната самостоятелност на сезоните в сериала, които разнищват даден конфликт и се стремят да го затворят преди своя край. По този начин получаваме четири ясно разграничени арки, в сърцевината на които е залегнал различен конфликт.

Визуалната страна на продукцията не е връх на сладоледа, но рядко изглежда евтино или аматьорски, като бих стигнал дотам да кажа, че има немалко сцени и гледки, които успяха да впечатлят любителя на красивото в мен. Това се отнася основно за декорите и облеклата, при ефектите ограниченията на бюджета за съжаление проличават, но Ротенберг явно разбира това и се е стремял да ги избягва там, където може.

Сигурно сте забелязали, че говоря за Стоте без особена конкретика, но именно разгадаването на неговите тайни е сред най-големите удоволствия от продукцията. Тя, в крайна сметка, си остава за масова консумация и нагазва в немалко клишета по пътя си, често е наивна или нереалистична, но е сред по-добрите guilty pleasures на този свят и все още ме забавлява. Телевизията поднови сериала за пети сезон, което означава, че не съм единственият, който тайно се вълнува за нея, а ако накарате критика в себе си да замълчи (всъщност, по-добре направо го зашеметете с бухалка), може би ще се присъедините към феновете. #TeamOctavia!