Post
by Amelia » Sun Jan 12, 2020 8:30 am
Не знам дали има такова нещо в България, но тук има разни училища, на които да си заведеш животното да ти го научат на по-базовите необходими поведения. Аз моите си ги възпитавам сама, с променлив успех. Зависи много от индивидуалното животното, а и някои породи имат темперамент, който ги прави по-трудни за приучаване. Зоро абсорбира всичко, все едно ми чете мислите. Санджи е тъп като окръжност и се предава супер бързо, ако нещо изисква усилие.
Има всякакви трикове, в зависимост от това какво искаш да научи кучето. Най-важното е да създадеш рутина (примерно за това да го научиш кога и къде да пикае) и да повтаряш, повтаряш, повтаряш по хиляда пъти (ако искаш да го учиш на определени команди). Не го възпитавай с бой - аз моите ги пердаша доста рядко, ако наистина са сгазили лука (изпикали са се на възглавницата ми, например) и под пердах разбирам леки шамари по задника. И в този случай наказанието трябва да се случи НА МИГА след пакостта - безсмислено е да наказваш, ако не си хванал добичето в действие. Ако направят пакост обикновено им се карам, въпреки че и това не се препоръчва по настоящите позитивни методи на възпитание. И двамата знаят, че като попитам на висок глас "Какво е това?" и "Защо?" или им кажа, че са "Лошо куче!" и "Помияр", са насрали гащите. Чак крясъци не са нужни.
Понеже ти е лакомо животното, може да го окуражаваш с храна, когато направи нещо, което искаш. По тоя начин досега успях да науча глупавото мързелче Санджи как да ползва дог падовете в къщи и на командите "Не", "Ела тук!", "На място!" и "Легни!". Все още не ги изпълнява на 100%, но става все по-добре. Той е на 9 месеца в момента и е с нас откакто беше на 3 месеца. Като цяло си дойде у нас с редица психични отклонения и паранои, които в момента борим. Подобрява се непрекъснато, но си трябва търпение.
Има разни приспособления за immediate feedback - кликъри и прочее, които помагат ако възпитаваш с лакомства. Аз моите ги възпитавам без кликъри и пак се научават. Измисли дума за похвала, която да върви заедно с лакомството като позитивен фийдбак към кучето. С времето, можеш да спреш лакомствата и да останеш само с похвалите. Аз на моите им казвам "Браво!" и "Добро куче!" като се справят добре.
И със Зоро, и със Санджи ползвахме клетка или кошарка, за да държим животното затворено, докато ни няма в къщи. Много помага за намаляване на демиджа, особено ако животното е невротично и има separation anxiety. Докато са бебета дъвчат всичко - направи си услуга и научи кучето си да стои в клетка. Клетката му става safe space - Зоро и досега си влиза в неговата като усети, че ще ходим някъде. Тук препоръчват да държиш кучето по този начин до 18тия месец. Със Санджи ползвахме кошарка и го държахме отделно от Зоро докато не станаха добри приятели. Сега от 2 месеца ги оставяме затворени заедно в стаята (на свобода - могат да ходят из цялата стая, да се качват на леглото, да правят каквото искат), в която спим и все още се случва да направят по някоя беля докато ни няма, но нещата се уталожват. Просто си трябва търпение. На Зоро клетката е в спалнята ни и стои отворена, с паничката им за вода, легло и няколко играчки в нея. Могат да влизат и излизат от нея когато пожелаят.
Добре е с възпитанието и социализацията да почнеш веднага - още от 2ри-3ти месец, но реално командите започват да им влизат след 6тия месец. И отново, ТЪРПЕНИЕ му е майката. С търпение, сравнително лесно може да научиш едно куче на неща, които една котка никога няма да научи.
И АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА БЪЛГАРИЯ - кастрирай кучето и го извеждай на повод. Не го пускай да търчи из вилаета, особено ако не е кастрирано. Освен, че може да се загуби или да заплоди някоя бездомна кучка, разни психопати хвърлят отрова и твоето както е лакомо, ще вземе да изяде нещо, дето не трябва. А, ако е агресивно, може и намордник да се наложи да му сложиш. Безопасността на околните е най-важното нещо. Моите не са кастрирани и не ги пускам от каишката навън, освен в двора или отпред пред къщата. И при това положение ги наблюдавам през цялото време да не духнат нанякъде.
ПП. Възрастни кучета също се учат на навици. Кучетата са creatures of habit и им трябва добре изградена рутина да се научат на каквото там искаш да ги учиш. На Зоро му сменяхме навиците за това къде да пишка няколко пъти, докато накрая не ни писна да го приучаваме на различни неща през лятото и зимата и решихме целогодишно да сме с дог падове у нас. Тук с -40 градусовите температури, тея дребни псета просто не могат да съществуват навън достатъчно дълго, че да си изпикаят и изакат всичкото, дето имат, дори ако ги натрунтиш с дрехи и обувки. Сега имаме заден двор и ги пускаме там по няколко пъти на ден, ама като стане много студено и това не е достатъчно.