Играта се завръща! :D

Dilvish the Damned · Post by **Dilvish the Damned** » Sun May 30, 2004 4:03 pm

Дельвиг, Дельвиг... Познахте, баране, вие сте на ход.

П.С. Значи все пак имало смисъл да се опитваш да образоваш хората - дори и не дотам възприемчивите...

B. Delvig · Post by **B. Delvig** » Sun May 30, 2004 4:17 pm

Дилвиш the Damned wrote:Дельвиг, Дельвиг... Познахте, баране, вие сте на ход.

[б]П.С. [/б]Значи все пак имало смисъл да се опитваш да образоваш хората - дори и не дотам възприемчивите...

Дилвиш мога само да ти отговоря с това:

''Веднъж учениците на древния философ Зенон от Елея го попитали:
-Защо ти учителю които знаеш повече от нас, винаги се съмняваш в правилността на отговорите които на всички нас изглеждат очевидни и ясни?
Старецът начертал на пясъка един голям и един малък кръг и отвърнал:
-Площта на на големия кръг са моите знания а площта на малкия - вашите. Моите знания са действително по-големи от вашите, но всичко извън тези кръгове е неизвестно. Дължината на голямата окръжност, както виждате е много по-голяма от дължината на малката, следователно и границата на моите знания с неизвестното е значително по-голяма. Затова аз имам и повече съмнения...
Припомням тази отдавна забравена приказчица която е заложена в детскя учебен колектор......''

Това е и следващото ниво. Успех

Marfa · Post by **Marfa** » Sun May 30, 2004 8:36 pm

"Пътят на Икар" ли е? Там имаше доста подобно обяснение на главния герой що са го кръстили на древния Зенон...

B. Delvig · Post by **B. Delvig** » Sun May 30, 2004 8:41 pm

Марфа wrote:"Пътят на Икар" ли е? Там имаше доста подобно обяснение на главния герой що са го кръстили на древния Зенон...

Браос! Точно. Цитата беше по-скоро използван като отговор на предишният пост но ставаше и за quiz-а. Не смятах че много хора все още си спомнят това старо (но много добро!) произведение на
баи' Любен. Ти си

Marfa · Post by **Marfa** » Sun May 30, 2004 9:18 pm

Идеята за сътворяването на автомодел, който ще му служи безотказно няколко милиарда години, допадна до немай-къде на лицето Х и те с лицето Y помъкнаха цялата си техника на терасата. Слънце там колкото щеш! Терасата обаче беше окупирана. От лицето Z. Тя наблюдаваше белите пухкави облачета и настървено ги рисуваше като резедави точки.
- Пак ли ще се занимавате с глупости? - лицето Z имаше пред вид техниката. - На тая ютия не й ли изгоря вече реотанът? - лицето Zимаше предвид лицето Y. Както обикновено лицето Y си остана вежлив.
- Здравейте. Добре ли спахте тази нощ?
- Абе аз ще здравея, ама ти ще си здрав, додето грабна големия чук! -
сопна се лицето Z. - Бабчето тази нощ пак не е спала, защото си тропал като подкована кобила из апартамента! лицето Z бъркаше. лицето Y можеше да се сравни не с подкована кобила, а с цял ескадрон (също подкован) - що се отнася до шума, който вдигаше при ходене. лицето Y любезно цитира обширен пасаж от медицинската енциклопедия, където се доказваше: възрастните хора спят малко независимо дали са сами в апартамента, или с кобила. Независимо дали подкована, или не. Работата по автомобила бързо напредна и скоро, задействуван от
слънчевите батерии, той направи първото си кръгче по терасата. Направи го и спря. Защо така? Нали уж щеше да бъде дълготраен? Автомобилът остана с впечатление, че енергията на слънцето е секнала, понеже са изтекли няколкото милиарда години. А той не е забелязал. Случва се. И не се ядоса. Лицето X обаче се ядоса - със слънцето всичко беше наред, но отсрещният блок хвърляше сянка. Лицето му побеля като червена ябълка. Старателно обелена.
- Не бива да се ядосвате - посъветва създателя си лицето Yпречи, трябва да се махне - предложи той. На бърза ръка нахвърлиха три проекта как да бъде преместен отсрещният блок и се завтекоха при съседите да ги предумат. Съседите излязоха свестни хора. Приеха и трите проекта. Лицето Х и лицето Y сновяха по етажите, звъняха по апартаментите и все повече се уверяваха в добрината на съкварталците си. Засмян, в най-ведро настроение, лицето X позвъни на бай **** и унесен в мечти, забрави пръста си на бутона. Бравата щракна и на прага се появиха три неща: пижамата на бай ****, отзивчивата му усмивка и, разбира се, самият той.
- Добър ден - кимна лицето X, а лицето Y се осведоми дали съседът е спал добре тази нощ.
- А? За гъби ли? Ей сега...
Не, бай **** не беше глух, но как да чуе човекът, като лицето X продължаваше да звъни.
- Да видите чертежите! - изкрещя лицето X и понеже едната му ръка бе заета със звънеца, помоли бай **** да сложи пръста си на бутона. Чак тогава разгърна папките и започна да обяснява.
Край тях мина пощальонът и поздрави. Тъй като лицето X разкриваше замисъла на най-забележителния проект: взривяване на горните етажи с цел да не се мести целият блок, а бай **** клатеше глава и усърдно натискаше звънеца, на поздрава отговори само лицето Y. Не пропусна да се осведоми дали пощальонът е спал добре тази нощ. На връщане, сварил същата сцена, пощальонът изказа предположение, че собственикът на апартамента, на който звънят, вероятно го няма или се къпе в банята. Да не упорствуват. И на него му се случвало да разнася телеграми по домовете, а получателите да ги няма или да се къпят в банята. Човешко е.
Лицето X и лицето Y се прибраха окрилени в къщи, но тук ги чакаше разочарованието, излегнало се на дивана. Без да става от дивана, татко промърмори, че състезанието ще се провежда в зала и следователно автомобилът със слънчеви батерии е за никъде.
- Нали?
Изводът беше очебиен и лицето X го усети като удар по очите.
- Ами то излиза, че няма защо да взривяваме горните етажи на блока -
помръкна той. - А съседите толкова се зарадваха...

thunder · Post by **thunder** » Mon May 31, 2004 12:28 am

Това пак беше нещо българско, тук явно има доста фенове на родните драскачи на сайънс-фикшън или какъвто там жанр е това

не се сещам за името на книгата обаче

Marfa · Post by **Marfa** » Mon May 31, 2004 8:58 am

Българско е, а книжката е много яка! На мен си ми беше любима навремето:)

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Wed Jun 02, 2004 4:47 pm

А случайно възможно ли е книгата пак да е на Любен Дилов или съм в дълбока грешка?
Всъщност признавам си, целя наслуки

.

Marfa · Post by **Marfa** » Wed Jun 02, 2004 10:44 pm

Хъх, то се е видяло... "Руфо Червенокосия" на Иван Мариновски бе! Адски яка детска книжка! Как ни ва и срам, тцтцтц... Ма ся ше чакате да пусна нов цитат до утре, щот в момента нямам нищо под ръка, ако има някой навит - да пуска, ако не, ще пусна утре. Ако някой ме превари няма му се сърдя... много:РРРРРРР

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Thu Jun 03, 2004 11:33 am

Аз пък ще се възползвам.

"В това е и нереалността на художествената измислица. Защото при мъжете любовта като правило е само един епизод между другите им ежедневни дела, а особеното внимание, което и се отделя в романите, не отговаря на нейното значение в живота. Малко са ония мъже, за които любовта е най- важното нещо на света, и те обикновено не са много интересни хора; към тях се отнасят с презрение дори жените, за които този въпрос е от първостепенно значение. Понякога се ласкаят и дори вълнуват от тях, но същевременно изпитват неловкото чувство, че имат работа с жалки същества. Защото дори в кратките периоди, когато са влюбени, мъжете вършат още много други неща, които отвличат вниманието им- то е съсредоточено върху работата, от която печелят, увличат се от спорт или се интересуват от изкуство. Повечето от тях разграничават отделните дейности и могат да се задълбочат в една от тях, ако временно изключат всички останали. имат спосбността да се съсредоточават върху онова, с което се занимават в момента, и се дразнят, ако в едно занимание се намеси друго. Разликата между мъжете и жените, когато са влюбени, е в това, че жените могат да обичат цял ден, а мъжете само от време на време.
У Стрикланд сексуалното желание отиваше на заден план..... "

Предполагам, че със името няма да представлява проблем...

Mushu · Post by **Mushu** » Thu Jun 03, 2004 1:14 pm

"Луна и грош", Съмерсет Моъм.
(Добре, че си вадя от книгите нещата, които ми харесват

)

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Thu Jun 03, 2004 2:21 pm

ЛЕЛЕ! Браво, не вярвах, че толкова скоро някой ще познае...
Ти си на ход.

Mushu · Post by **Mushu** » Thu Jun 03, 2004 2:35 pm

"Винаги когато помисля, че всичко ми принадлежи - поне за кратките години на един човешки живот, - се чувствам изпълнен с благоговение. Затова винаги ме преследва чувството, че трябва да бързам да свърша толкова неща, че едва ли човек има време да сложи отпечатъка на своите способности и на своя жар върху един свят, който ще продължи да съществува след него, така безучастен, както е бил преди него. Всеки ден от живота си си казвам:"Видимият свят ти принадлежи, използвай го, промени го, но бързай, защото мракът идва страшно бързо и нищо не е никога напълно завършено."
Давайте!

Demandred · Post by **Demandred** » Thu Jun 03, 2004 2:59 pm

Гор Видал, "Юлиан"?

Mushu · Post by **Mushu** » Thu Jun 03, 2004 6:27 pm

Браво! Позна. Ти си на ход.

Играта се завръща! :D

Who is online