Краят
Moderators: Trip, Random, Marfa
- BloodAti666
- Commoner
- Posts: 49
- Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm
Краят
Твърде кратко е,за да е разказ,но все пак е нещо.
Написах го преди малко,за не-повече от половин час.Не претендирам,че е хубаво.Даже точно обратното мисля,че е тъпо.А и аз съм все още начинаещ в занаята. (имам не-повече от 6-7 разказа написани)
Все пак желая да чуя вашата критика към мен,всяка критика или съвет е добре дошла.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
EDITED:
Държа купичка с ябълки (нарязани) в лявата си ръка и потънал в дълбоки размисли взимам последното парченце, което е останало. Вече мислих достатъчно и взех решение – ще го направя! Ставам от коженото ми канапе в хола и се запътвам към кухнята. Ето че вече съм там, поставям купичката в мивката - при другите съдове за миене. От радиото се чува някаква песен. Гаден хип-хоп... Хващам радиото, занасям го до прозореца на кухнята и го хвърлям. Не ми трябва да слушам някакви противни римувания примесени с псувни. Добре е, че под прозореца се намира шахтата на блока, а не улицата. Приближавам се до мивката със неизмитите съдове. Препълнена е. Бъркам някъде на вътре между мазните чинии и готово! Открих това, което търсех. Нож. Измивам го добре, а после го изсушавам с кърпата закачена от дясната страна на мивката. Отивам в банята. Приближавам се до ваната и запушвам каналът и така, че водата да не може да изтича. Завъртам крана на топлата вода до край. Изчаквам ваната да се напълни и след това спирам крана. Мисля, че вече всичко е готово. Заставам на колене до ваната. Взимам ножа с дясната си ръка и опитвам да прережа вените на лявата, но нищо не се получава, за сметка на това болката е ужасяваща. Ставам от мястото си и отивам до тоалетката на стената и от там си взимам бръснарско ножче. Е, този път прерязването е успешно. По същият начин постъпвам и с другата си ръка, но този път лявата е екзекуторът, а дясната - осъдения. Потапям ръцете си във ваната. Всичко е в кръв. Водата във ваната бързо се оцветява. Започвам да се хиля, смешно ми е. Това ли било? Това ли било да се самоубиеш? Ха-ха-ха то било много лесно... А някой ми беше казвал, че било трудно. Ха-ха презирам глупаците! Дали чувствам болка? Не, няма никаква болка, може би съвсем леко изтръпване, но не и болка. Чувствам едно такова приятно усещане на удоволетворение, че най-накрая аз успях! Да! Успях да се избавя от този шибан робски живот и това е. Ха-ха-ха да го еба тъпият живот, вече ми беше омръзнал. Рано или късно на всеки му омръзва, не е ли така? Така е и още как, ха-ха-ха-ха. Радвам се, че и аз успях. Замаян съм ... не много ... съвсем леко ... ха-ха ... хах, причернява ми от време на време ... е мисля ... че ... скоро ... идва ... краят...
02.11.2007г.
Написах го преди малко,за не-повече от половин час.Не претендирам,че е хубаво.Даже точно обратното мисля,че е тъпо.А и аз съм все още начинаещ в занаята. (имам не-повече от 6-7 разказа написани)
Все пак желая да чуя вашата критика към мен,всяка критика или съвет е добре дошла.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
EDITED:
Държа купичка с ябълки (нарязани) в лявата си ръка и потънал в дълбоки размисли взимам последното парченце, което е останало. Вече мислих достатъчно и взех решение – ще го направя! Ставам от коженото ми канапе в хола и се запътвам към кухнята. Ето че вече съм там, поставям купичката в мивката - при другите съдове за миене. От радиото се чува някаква песен. Гаден хип-хоп... Хващам радиото, занасям го до прозореца на кухнята и го хвърлям. Не ми трябва да слушам някакви противни римувания примесени с псувни. Добре е, че под прозореца се намира шахтата на блока, а не улицата. Приближавам се до мивката със неизмитите съдове. Препълнена е. Бъркам някъде на вътре между мазните чинии и готово! Открих това, което търсех. Нож. Измивам го добре, а после го изсушавам с кърпата закачена от дясната страна на мивката. Отивам в банята. Приближавам се до ваната и запушвам каналът и така, че водата да не може да изтича. Завъртам крана на топлата вода до край. Изчаквам ваната да се напълни и след това спирам крана. Мисля, че вече всичко е готово. Заставам на колене до ваната. Взимам ножа с дясната си ръка и опитвам да прережа вените на лявата, но нищо не се получава, за сметка на това болката е ужасяваща. Ставам от мястото си и отивам до тоалетката на стената и от там си взимам бръснарско ножче. Е, този път прерязването е успешно. По същият начин постъпвам и с другата си ръка, но този път лявата е екзекуторът, а дясната - осъдения. Потапям ръцете си във ваната. Всичко е в кръв. Водата във ваната бързо се оцветява. Започвам да се хиля, смешно ми е. Това ли било? Това ли било да се самоубиеш? Ха-ха-ха то било много лесно... А някой ми беше казвал, че било трудно. Ха-ха презирам глупаците! Дали чувствам болка? Не, няма никаква болка, може би съвсем леко изтръпване, но не и болка. Чувствам едно такова приятно усещане на удоволетворение, че най-накрая аз успях! Да! Успях да се избавя от този шибан робски живот и това е. Ха-ха-ха да го еба тъпият живот, вече ми беше омръзнал. Рано или късно на всеки му омръзва, не е ли така? Така е и още как, ха-ха-ха-ха. Радвам се, че и аз успях. Замаян съм ... не много ... съвсем леко ... ха-ха ... хах, причернява ми от време на време ... е мисля ... че ... скоро ... идва ... краят...
02.11.2007г.
Last edited by BloodAti666 on Fri Nov 02, 2007 9:02 pm, edited 2 times in total.
хммм...
Прилича на смесица между упражнение и "флирт" с мисълта за самоубийство. Опасявам се, че така представено може да пожъне доста критика + насърчение да продължаваш да експериментираш със стил и теми.
Темата ти е доста рискова - много експлоатирана, а и лесно може да те подхлъзне в излишен мелодраматизъм. Т.е. доколкото се опитваш да кажеш нещо някому, рискуваш да попаднеш на естествена предубеденост, че надали си в състояние да дадаш нещо ново и привлекателно. Което не е причина да се откажеш, но мисля, че трябва да е нещо повече от техническо описание на процеса.
По отношение на озадачаващо честата употреба на пълния член в текста, по едно време се зачудих дали не е специален ефект
Прилича на смесица между упражнение и "флирт" с мисълта за самоубийство. Опасявам се, че така представено може да пожъне доста критика + насърчение да продължаваш да експериментираш със стил и теми.
Темата ти е доста рискова - много експлоатирана, а и лесно може да те подхлъзне в излишен мелодраматизъм. Т.е. доколкото се опитваш да кажеш нещо някому, рискуваш да попаднеш на естествена предубеденост, че надали си в състояние да дадаш нещо ново и привлекателно. Което не е причина да се откажеш, но мисля, че трябва да е нещо повече от техническо описание на процеса.
По отношение на озадачаващо честата употреба на пълния член в текста, по едно време се зачудих дали не е специален ефект
Юда, егоист, луда и wow-холик
- Втората употреба на ябълка е излишна. Достатъчно е парченце.Държа купичка с ябълки (нарязани) в лявата си ръка и потънал в дълбоки размисли взимам последното парченце ябълка, което е останало.
- Главните букви дразнят, остави го с малки, удивителният знак е достатъчен.
- Холът не е членуван.Ставам от коженото ми канапе в холът
- Ето, че вече съм там - запетайката мисля, че е излишна.
- Цялото изречение куца, особено негърския хип-хоп кърти.По всичко личи, че е някакъв негърски хип-хоп.
- Неизмитите се пише заедно
- Не бръквам а бъркам
- А-то е излишно според мен.Измивам го добре, а после го изсушавам с
- Отивам се повтаря в две последователни изречения.
- Двете да-та звучат лошо. "че водата да не може да изтече" е по-добре.че да не може водата да изтича
- Повторенията вече звучат безумно.Завъртам кранът на топлата вода до край, а сетне завъртам и този на студената вода до край.
- Сериозно, ади хвърли един поглед в граматиката за пълните членове.Взимам ножът с дясната си ръка и прерязвам вените на лявата.
================================
Схващам каква ти е идеята горе-долу, само че просто не ми пука за теб. Не знам какво мислиш, какви точно са причините ти, какво чувстваш. Поредица от прости действия просто не могат да ме накарат.
Няма да стане нещо особено, но ако го преработиш няколко пъти може да не е две загубени минути от живота на читателя.
И плс, следващият път го провери по-обстойно за граматически и правописни грешки. Все пак не сме учители по български език...
I like rusty spoons....
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- BloodAti666
- Commoner
- Posts: 49
- Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm
Lanni - всъщност е повече неграмотност от колкото "специален ефект" Мерси за мниението ти и за съветите.
JaimeLannister - хех и на мен ми е любимата част.Радвам се,че поне едно нещо се харесва от целия текст :D:D
Corwin - в първите 3/4 от поста ти напълно удобрявам и мерси,че си ми обяснил детайло и с цитати точно къде са грешките ми.Между другото съм на 15 години и да ти кажа наистина граматиката ми куца толкова,че няма на къде.
Но въпреки това правя опити в писането...
Както и по-горе споменах го написах буквално за около 20 минути и доста бързо го попрегледах за правописни и граматичести грешки.Нищо чудно,че са толкова много
btw,знам,че не сте учители по български език,но и знам,че сте изпечени критикари и заради това реших тука да публикувам произведението си...
P.S. Все пак съм доволен от критиката ви (като изключим агресията на Corwin,която продължавам да се чуда защо е) и ви благодаря за мненията.
EDIT:
Оправих текста,сега мисля,че е леко по-добре!
JaimeLannister - хех и на мен ми е любимата част.Радвам се,че поне едно нещо се харесва от целия текст :D:D
Corwin - в първите 3/4 от поста ти напълно удобрявам и мерси,че си ми обяснил детайло и с цитати точно къде са грешките ми.Между другото съм на 15 години и да ти кажа наистина граматиката ми куца толкова,че няма на къде.
Но въпреки това правя опити в писането...
Този завършек на мнението ти доста ме озадачи,защото не само,че беше агресивен,но също така беше издразнен,че съм изгубил 2 минути от ценното ти време.Да ти кажа честно не чувствам въобще нищо свързано със самоубийството и също така въобще и на мен не ми пука,че на тебе не ти пука...Схващам каква ти е идеята горе-долу, само че просто не ми пука за теб. Не знам какво мислиш, какви точно са причините ти, какво чувстваш. Поредица от прости действия просто не могат да ме накарат.
Няма да стане нещо особено, но ако го преработиш няколко пъти може да не е две загубени минути от живота на читателя.
И плс, следващият път го провери по-обстойно за граматически и правописни грешки. Все пак не сме учители по български език...
Както и по-горе споменах го написах буквално за около 20 минути и доста бързо го попрегледах за правописни и граматичести грешки.Нищо чудно,че са толкова много
btw,знам,че не сте учители по български език,но и знам,че сте изпечени критикари и заради това реших тука да публикувам произведението си...
P.S. Все пак съм доволен от критиката ви (като изключим агресията на Corwin,която продължавам да се чуда защо е) и ви благодаря за мненията.
EDIT:
Оправих текста,сега мисля,че е леко по-добре!
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Не мисля, че мнението на Коруин изразява точно агресия - не и лично към теб като автор. По-скоро той иска да каже, че един непредубеден и неподготвен читател вижда в разказа ти само едно описание на последователност от действия без никаква подсказка за това какво е довело героя дотам - и съответно един непредубеден и неподготвен читател всъщност не може да "влезе под кожата" на героя, не може да му съчувства, не може да съпреживява, не може да оцени страданието, не може да оцени тегавия живот или каквото още се е случило - и съответно не успява да оцени, не успява да съпреживее - не успява да се почувства загрижен за героя - не го е грижа за това, че героят страда - това иска да каже с това "не ми пука за теб". Май с това "теб" е имал предвид "ми като искаш да пишеш разказа в първо лице, като искаш да изглежда, че се обръщаш към мен и ми обясняваш какво правиш, и аз ще се обръщам към теб лично, във второ лице" - а е имал предвид героя.
Е, ако не съм прав, Коруин сам ще си каже... но ако съм прав, дано това е успяло поне малко да смекчи объркването ти от "агресията" му
Е, ако не съм прав, Коруин сам ще си каже... но ако съм прав, дано това е успяло поне малко да смекчи объркването ти от "агресията" му
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
- BloodAti666
- Commoner
- Posts: 49
- Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm
За "не ми пука за теб" Пенчев е изразил какво искам да кажа по-добре от мен.
Имам предвид точн,о че последователността от сухи действия не кара читателя да му пука за лирическия ти герой.
Съжалявам, че си го приел за агресивност - просто е добронамерен съвет и коментар.
За учителите по български език имах предвид, че просто имаше твърде много граматически и една-две правописни грешки. Ясно ми е, че си бил твърде надъхан като си го написал и си искал да го пуснеш колкото си може по-бързо, но все пак след едно-две прочитания съм убеден, че е можело да оправиш повечето. Доста грозно е, а и е върпос и на уважение към хората, които ще си отделят от времето за да го прочетат, а и ще се опитат да ти дадат някакви съвети.
Имам предвид точн,о че последователността от сухи действия не кара читателя да му пука за лирическия ти герой.
не може да му съчувства, не може да съпреживява, не може да оцени страданието, не може да оцени тегавия живот или каквото още се е случило - и съответно не успява да оцени, не успява да съпреживее - не успява да се почувства загрижен за героя - не го е грижа за това, че героят страда
Съжалявам, че си го приел за агресивност - просто е добронамерен съвет и коментар.
За учителите по български език имах предвид, че просто имаше твърде много граматически и една-две правописни грешки. Ясно ми е, че си бил твърде надъхан като си го написал и си искал да го пуснеш колкото си може по-бързо, но все пак след едно-две прочитания съм убеден, че е можело да оправиш повечето. Доста грозно е, а и е върпос и на уважение към хората, които ще си отделят от времето за да го прочетат, а и ще се опитат да ти дадат някакви съвети.
I like rusty spoons....
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
Странно, но едва сега попаднах на това.
Към автора:
Готино е, че предпочиташ да о/ пишеш това, кото те вълнува или просто минава през главата ти, давай все така Разбира се, че ще има и критики, след време сам ще разбереш, че най-сериозните ще дойдат от теб самия след години писане. Това обаче не е причина да спреш. Коруин е прав, че правописът може да скапе усещането за всеки текст, пък бил той и готин, но това не бива да те смачква - просто още нещо, над което да се работи На твоята възраст доста хора вече са изгладили този проблем, но е факт, че повечето от връстниците ти дори няма да разберат граматичните забележки към разказа ти, какво остава да се обидят от тях Не се обезсърчавай, готова съм да се хвана на бас, че след две-три години ще ни скриеш шапката, междувременно продължавай да..., хм "споделяш" написаното - това е най-добрият начин не само да учиш себе си, но и да добиваш самочувствие! И по-ведро - животът е ега си кефа
Към Тихо: Малко насърчаване не вреди чат-пат, нали? Любопитно ми е ти как си писал на 15
Към автора:
Готино е, че предпочиташ да о/ пишеш това, кото те вълнува или просто минава през главата ти, давай все така Разбира се, че ще има и критики, след време сам ще разбереш, че най-сериозните ще дойдат от теб самия след години писане. Това обаче не е причина да спреш. Коруин е прав, че правописът може да скапе усещането за всеки текст, пък бил той и готин, но това не бива да те смачква - просто още нещо, над което да се работи На твоята възраст доста хора вече са изгладили този проблем, но е факт, че повечето от връстниците ти дори няма да разберат граматичните забележки към разказа ти, какво остава да се обидят от тях Не се обезсърчавай, готова съм да се хвана на бас, че след две-три години ще ни скриеш шапката, междувременно продължавай да..., хм "споделяш" написаното - това е най-добрият начин не само да учиш себе си, но и да добиваш самочувствие! И по-ведро - животът е ега си кефа
Към Тихо: Малко насърчаване не вреди чат-пат, нали? Любопитно ми е ти как си писал на 15
- BloodAti666
- Commoner
- Posts: 49
- Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm
ifadriana,
Мерси за насърчаването! Да се надяваме,че наистина след 2-3 години "ще ви скрия шапката"
Аз не се засягам толкова много от критиката,даже напротив предпочитам я.
Corwin,
Благодарение на твоята критика и на другите успях леко да го поправя разказчето.
Тъй,че мерси много на всички,които коментираха в темата.
Мерси за насърчаването! Да се надяваме,че наистина след 2-3 години "ще ви скрия шапката"
Аз не се засягам толкова много от критиката,даже напротив предпочитам я.
Corwin,
Благодарение на твоята критика и на другите успях леко да го поправя разказчето.
Тъй,че мерси много на всички,които коментираха в темата.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests