Телефонен етикет

[shayhiri]

В момента говориш точно като Шайха. Аз смятам, че уважението към човека и възпитанието включват колбекването, а ти не.

А, де. Ако Шайхът е на противоположното на твоето мнение, никога не би заявил цитираното, както Мор.

Първо се научете да използвате правилно или поне да разпознавате дебатните техники, после влизайте в сравнения с мен.

[Yan]

Гибли съм, но не мога да се логна

Морви, моля те, ама наистина, остави го това "колбеквам"...

[shayhiri]

Ян/Гибли е права. Колбеквам звучи по-зле и от ромкомка. "Звъня в отговор".

[Morwen]

Нищо не е по-зле от ромкомка:)
А те ползвах за сравнение, защото имаше един момент, когато се превърна в емблематична фигура с това как след лют спор, който беше в разгара си заключи "е, след като всички са съгласни с мен, няма какво да обсъждаме повече".

Гиб, това поне е почти технически термин, но прекалявам, права си.

[Bat Garo Still Rots]

От прочетеното да разбирам, че е било голям спор щом сте стигнали до форума. На мен обаче ми звучи безумно, защото реално почти винаги става дума за допълнителни обстоятелства специфични и за звънящия и за затворилия, така че не съм сигурен дали има точен "етикет" за подобни случаи. На мен ми се е случвало да забравя да се обадя, особено като мине известно време и се отнеса. Същевременно ако ми затворят разбирам, че другият не може да говори, но и не очаквам задължително да ми се обади и бих опитал пак след няколко часа, ако наистина ми трябва. Кратко, но от сърце

[Morwen]

Бе, допълнителните обстоятелства, когато не можеш/забравиш/свърши ти ваучера/изпуснеш си телефона в бирата са ясни. Въпросът е как е по принцип.

[Roland]

Прочее, аз пък смятам, че СИ морално задължен да звъннеш обратно. Разбира се, като всяко морално задължение, това е нещо, за което никой няма да те санкционира, ако не го свършиш, а много хора няма и да ти се обидят/подразнят. Но моралното задължение си остава.

Защото ситуацията всъщност не е, както Жоро ми даде пример в кю-то с него и опашката в КАТ. Ситуацията е равностойна. Един индивид с друг индивид в равнопоставено положение. Ако звъня на някой професор и ми затвори, естествено, че няма да очаквам да ми звънне после обратно, а ще го потърся пак след време. Но между приятели да ми се излиза с "не съм длъжен ПЪК" е някаква много странна такава форма на "знам, че не е готино, ма понеже никъде не пише, че съм длъжен, ще си го защитавам".

Пак казвам - аз звъня, с което заявявам желанието си за комуникация. Отсреща ми затварят, с което заявяват моментното си НЕжелание за комуникация. Оттам нататък аз знам, че ако звънна още няколко пъти, само ще поразня, а ако напиша СМС, само ще повторя вече изявеното си желание. Ако обаче не ме потърсят, временното НЕжелание за комуникация за мен се изравнява с постоянно такова.

Плюс, когато е между приятели, с неуважение, незаинтересованост и други такива думички.

[DELgado]

Аз да вметна че приятели за такива неща ни бе трябвало да се сърдят. Поне според мен.

[Morwen]

Напротив, именно приятели могат да се сърдят за такива неща. Защото на другите наистина не дължиш добро отношение за разлика от приятелите.

[Roland]

Хора всякакви. Аз най не се сърдя като не ми дават повод.

[DELgado]

Напротив, именно приятели могат да се сърдят за такива неща. Защото на другите наистина не дължиш добро отношение за разлика от приятелите.

Така е, но нали за това са приятелите - да ти прощават грешките? Поне според мойте разбирания. Но аз съм човек, който е почти невъзможно да ядосаш или накараш да ти се разсърди, та предполагам че моето мнение не е меродавно.

[Morwen]

Прав си. Но приятелите са и за да се поддържат и да можеш да разчиташ на тях. Грешките са за прощаване, но когато не са нарочни. Тук дори не става дума за грешки, а за това, че отношението към другия като към рандъм досаден дюд се извежда като правило. И това вече просто не е приятелско отношение.

[DELgado]

Чак непукизъм не бих го казал. Просто всеки понякога има моменти когато не е авейлабъл или пък не е в настроение да комуникира дори и с приятелите си. И аз не говоря за редовно такова държание.

[Morwen]

Е, да де, но Жоро застъпва тезата, че това е нормалното държание, а това да се обадиш обратно е бонус, правиш се на пич.
В смисъл говорим за принципа. Ясно е, че понякога не можеш да отговориш. И в "зает съм" включвам и "бе , толкова ми е криво, че не ща да чувам никой освен гаджето, при това само ако ще ми направи вечеря".

[DELgado]

Аз си мислех че спора е дали трябва да се очаква да позвъниш обратно. И отговора според мен е Не. След като има толкова много възможности поради който да си възпрепятстван (примерно нямаш ваучер в картата вече или просто си затънал до шия в работа и забравяш и тн, Жоро е дал и други примери) или просто да не желаеш да позвъниш. Затова според мен просто ако не получиш обаждане до няколко часа по-късно просто би било най-човешко и нормално според мен да пробваш да звънеш пак на човека когото си търсил, а не да почнеш да му се сърдиш и да си мислиш глупости от сорта на - той не ми е приятел вече.