А по темата-започнах първа част на "Сарантийска мозайка"Дискусийка за книгите, читателите и розовите дракони
Моята скорост на четене зависи главно от първоначалното ми впечатление за книгата-ако ми е харесала още от началото, то със сигурност я прочитам за минимално време, но ако започва скучновато... има един дълъг период от колабание дали да я продължа или не. Това, разбира се, не е много добре, защото по този начин пропускам доста стойностни книжки, които, поради бавното и безинтересно начало, не ме привличат с нищо, а по-нататък са 100 пъти по-добре. А по темата-започнах първа част на "Сарантийска мозайка"
А по темата-започнах първа част на "Сарантийска мозайка"
Ми вината си е в книжките, не? Кво се косиш.grellian wrote:ако започва скучновато... има един дълъг период от колабание дали да я продължа или не. Това, разбира се, не е много добре, защото по този начин пропускам доста стойностни книжки, които, поради бавното и безинтересно начало, не ме привличат с нищо, а по-нататък са 100 пъти по-добре
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Естествено, че не е в тях вината. Най-малкото, хората имат коренно различни критерии за "интересност", да не говорим, че интересно начало се постига по един милион начина, от които 999 999 няма да пряко забележими за повечето хора, просто щото повечето хора четат, докато си мислят за сериала, дето ше го гледат тая вечер, или за това да не закъснеят за работа, или за сто други неща, включително и "Хубу де, некво ибани в тая книга нема ли, кво прай нашият, че нищо не прай, кви са тия десетки страници описание на некъв дедо в морето, дето го тегли неква риба, ай сиктир оттука, на глей шси изтърва мача, да зема да си пусна оня епизод на "Ренегат" ли, що ли...." и прочие.
Та, при сума ти книги отклоненията от някаква норма, които всъщност придават "интересност", са най-различни и понякога доста по-тънки от "...и тогава Хари направи вратата на трески и ги запука с .44-ката. Брадатия индианец изпразни две гилзи от едрокалибрената си рязана пушка в стената току над рамото на Хари и няколко сачми пооръфаха вечно смръщената му физиономия. За сметка на това Хари разцепи главата му от упор с един-единствен куршум от добрия стар Магнум и го пита "Чувстваш ли се късметлия? А?....."
Та, при сума ти книги отклоненията от някаква норма, които всъщност придават "интересност", са най-различни и понякога доста по-тънки от "...и тогава Хари направи вратата на трески и ги запука с .44-ката. Брадатия индианец изпразни две гилзи от едрокалибрената си рязана пушка в стената току над рамото на Хари и няколко сачми пооръфаха вечно смръщената му физиономия. За сметка на това Хари разцепи главата му от упор с един-единствен куршум от добрия стар Магнум и го пита "Чувстваш ли се късметлия? А?....."
Trip, скуката никога не е плюс.
Така че ако авторът иска да направи нещо добро/комерсиално, по-добре да си свърши отговорно работата. Няма друг начин за успех.
Така че ако авторът иска да направи нещо добро/комерсиално, по-добре да си свърши отговорно работата. Няма друг начин за успех.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Алекс, скуката, и това, че тя зависи страшно много от всичко гореизброено от мен, беше идеята на поста ми
На едно огромно мнозинство всичко по-малко от удар с чук в мъдете, вадене на око и ползването му за анално топче още в първата половин страница ще е скука.
Какво искаш да кажеш с "да си свърши отговорно работата"?
На едно огромно мнозинство всичко по-малко от удар с чук в мъдете, вадене на око и ползването му за анално топче още в първата половин страница ще е скука.
Какво искаш да кажеш с "да си свърши отговорно работата"?
Говориш наизуст или подценяваш читателите. Би трябвало да знаеш елементарния принцип: "първата глава трябва да те накара да прочетеш следващата, първата страница - следващата, първото изречение - следващото". И така до края. Начинаещите/неебателните автори си личат точно по неспазването на горното. Не можеш да изпраскаш 50 стр. инфодъмп отначало и да очакваш интерес. Или 200 стр., в които нищо не случва.
Читателят не чете книгата само за да си убие времето. Но дори и в този случай няма да издържи дълго, ако авторът не му даде причина да я чете. Събуждане и подклаждане на интереса от-до. Тва искам да кажа.
Читателят не чете книгата само за да си убие времето. Но дори и в този случай няма да издържи дълго, ако авторът не му даде причина да я чете. Събуждане и подклаждане на интереса от-до. Тва искам да кажа.
Last edited by shayhiri on Wed Nov 28, 2007 4:37 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Абе, Алекс, ти автоматично ли ми реагираш или не разбираш какво ти казвам?
Това повечето читатели няма да го хванат, повярвай ми, съдя по колегите си филолози, много от които споделят, че повече от четири страници ги уморявали и с много зор и насилване можели да откарат към 60-тина за около три часа... И ето ти произведението и умението на един майстор-писател, които отиват в кофата, щото читателят е свикнал трилърите да почват с махмурлука на отракания детектив и ритуално изяден от язовци труп.
Ако си поразмърдам мозъка, мога да ти дам и още подобни примери за книги, които няма да хванат вниманието на човек, ако той няма капацитета за това. И проблемът хич не е че авторите на тия книги искат много, а че читателите искат боклуци, при това еднакви.
Най-малкото, хората имат коренно различни критерии за "интересност", да не говорим, че интересно начало се постига по един милион начина, от които 999 999 няма да пряко забележими за повечето хора, просто щото повечето хора четат
Сещам се веднага за началото на "Колекционерът" на Джон Фаулз, където в първите два параграфа подсказката, че главният герой е stalker-психопат, е хвърлена буквално чрез подреждането на две изречения в повествованието в определен ред и леки окраски в тона, тъй че оня, описвайки момичето, което живее в близост, почти без да ще ни дава да разберем какъв е.Та, при сума ти книги отклоненията от някаква норма, които всъщност придават "интересност", са най-различни и понякога доста по-тънки от "...
Това повечето читатели няма да го хванат, повярвай ми, съдя по колегите си филолози, много от които споделят, че повече от четири страници ги уморявали и с много зор и насилване можели да откарат към 60-тина за около три часа... И ето ти произведението и умението на един майстор-писател, които отиват в кофата, щото читателят е свикнал трилърите да почват с махмурлука на отракания детектив и ритуално изяден от язовци труп.
Ако си поразмърдам мозъка, мога да ти дам и още подобни примери за книги, които няма да хванат вниманието на човек, ако той няма капацитета за това. И проблемът хич не е че авторите на тия книги искат много, а че читателите искат боклуци, при това еднакви.
Супер, ма тва явно е само за про-та като нас. И пак не се знае дали няма да го хванеш чак в ретроспекция. Кво пречи паралелно да се повдигне достатъчно интерес и по осезаем за останалите читатели начин?Trip wrote:Сещам се веднага за началото на "Колекционерът" на Джон Фаулз, където в първите два параграфа подсказката, че главният герой е stalker-психопат, е хвърлена буквално чрез подреждането на две изречения в повествованието в определен ред и леки окраски в тона, тъй че оня, описвайки момичето, което живее в близост, почти без да ще ни дава да разберем какъв е.
Да ти имам колегите. "Майсторът-писател", обаче, сам си е виновен. Няма писател без публика. Като не може да стигне до нея, познай кой губи?Trip wrote:Това повечето читатели няма да го хванат, повярвай ми, съдя по колегите си филолози, много от които споделят, че повече от четири страници ги уморявали и с много зор и насилване можели да откарат към 60-тина за около три часа... И ето ти произведението и умението на един майстор-писател, които отиват в кофата, щото читателят е свикнал трилърите да почват с махмурлука на отракания детектив и ритуално изяден от язовци труп.
Ти делиш книгите като цяло на такива на "високо" ниво (при което публиката е виновна, че не ги схваща) и такива на масово ниво (при което пак публиката е виновна, че са елементарни).Trip wrote:Ако си поразмърдам мозъка, мога да ти дам и още подобни примери за книги, които няма да хванат вниманието на човек, ако той няма капацитета за това. И проблемът хич не е че авторите на тия книги искат много, а че читателите искат боклуци, при това еднакви.
Аз ги деля на добри (които могат да си спечелят публика - колкото по-широка, толкова по-стойностна книгата) и лоши (които не). И в двата случая заслугата/вината е изцяло на автора. (Корпоративната реклама и чистия късмет настрана.)Оттам временното неразбирателство.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
По първото - ми не, хич не е за прота, текстът е изключително лесен за схващане, просто в него няма екшън, а описание. И средния днешен читател на втория ред почва да го чеше отзад, щото "няма ли да почва нещо най-после да става?!!?!?"
Сравни бестселърите отпреди 40-50 години - "Полет над кукувиче гнездо", "Да убиеш присмехулник", и, да, "Колекционерът", продаден в няколко милиона екземпляра - с тия от последните 15-тина. Нивото пада главоломно. Аз говоря за това как биха били приети тези книги днес. Биха били приети зле, поради едничкия простичък факт, който повтарям от три поста насам - умствената екипировка на хората обеднява и се окъсва дотам, че вече кажи-речи единствения метод за хващане на интереса на публиката е екшън + ебане (или най-малкото, цици), ако може в един кадър.
И ще потретя, има много начини за създаване на интерес. Не говоря въобще за стилистични врътки и хай-клас поетизми и алюзии. Говоря за леко отклонение на речта на главния герой (като в примера с "Колекционерът")от, да речем, общоприетите обществени стереотипи, след това още едно леко отклонение в начина, по който комуникира с останалите хора, и още едно леко отклонение в ежедневните му дела, и на 20-та страница читателят започва да усеща, че нещо не е в ред. Ключовата дума тук е "усеща" - нищо не му е набито с кол между очите и той може изпита именно онова удоволствие, което всъщност кара човек да чете нататък - "хм, тоя никак не ми изглежда нормален, предполагам какво би могло да се случи, обаче не съм сигурен, пък и авторът май е намислил нещо нестандартно, искам да видя какво става по-нататък", вместо "Мда, екшън, кръв, мощно мелодрама, знам какво става по-нататък страница по страница, ма дай да си дочета, че така и така съм почнал, пък дъвката е сладка." Получава се точно това, което никой автор не иска да постигне, освен ако не го прави нарочно - книгата му става за убиване на време и дотам.
Средни случаи, разбира се, има, но това не е защото авторът се е скъсал да мисли как да си продаде книгата в колкото се може повече бройки.
Когато авторът иска да направи нещо добро, той си представя една сравнително интелигентна читателска аудитория, за която го прави (най-често използва за модел негов(и) близък (близки) приятел/и или хора, които уважава) и след това пуска книгата на издатели с надеждата да получи договор. Повярвай ми, един писател го боли фара за "широката" аудитория, освен ако не е хак. Затова и никой писател, освен ако не е хак, не е тръгнал да пише с идеята да прави ПАРИ. И в двадесет хиляди бройки да се продаде, и да се хареса книгата му, той е достатъчно щастлив, че 20 000 души (никак немалка цифра, що се отнася до самоувереността и удовлетвореността на писателя от работата му) са възприели опитите му за комуникация с тях.
Да не говорим, че 99% от писателите, които си струват, им пука най-вече за мнението на свои колеги и критици ( тези, които авторът уважава, нерядко просто членове на гореспоменатата що-годе интелигентна предвидена аудитория), които няма да тръгнат да ги обезсмъртяват с литературни анализи из световните университетски библиотеки, но ще изразят едно положително мнение на чувствителен и опитен читател към творбата им.
Сравни бестселърите отпреди 40-50 години - "Полет над кукувиче гнездо", "Да убиеш присмехулник", и, да, "Колекционерът", продаден в няколко милиона екземпляра - с тия от последните 15-тина. Нивото пада главоломно. Аз говоря за това как биха били приети тези книги днес. Биха били приети зле, поради едничкия простичък факт, който повтарям от три поста насам - умствената екипировка на хората обеднява и се окъсва дотам, че вече кажи-речи единствения метод за хващане на интереса на публиката е екшън + ебане (или най-малкото, цици), ако може в един кадър.
И ще потретя, има много начини за създаване на интерес. Не говоря въобще за стилистични врътки и хай-клас поетизми и алюзии. Говоря за леко отклонение на речта на главния герой (като в примера с "Колекционерът")от, да речем, общоприетите обществени стереотипи, след това още едно леко отклонение в начина, по който комуникира с останалите хора, и още едно леко отклонение в ежедневните му дела, и на 20-та страница читателят започва да усеща, че нещо не е в ред. Ключовата дума тук е "усеща" - нищо не му е набито с кол между очите и той може изпита именно онова удоволствие, което всъщност кара човек да чете нататък - "хм, тоя никак не ми изглежда нормален, предполагам какво би могло да се случи, обаче не съм сигурен, пък и авторът май е намислил нещо нестандартно, искам да видя какво става по-нататък", вместо "Мда, екшън, кръв, мощно мелодрама, знам какво става по-нататък страница по страница, ма дай да си дочета, че така и така съм почнал, пък дъвката е сладка." Получава се точно това, което никой автор не иска да постигне, освен ако не го прави нарочно - книгата му става за убиване на време и дотам.
Средни случаи, разбира се, има, но това не е защото авторът се е скъсал да мисли как да си продаде книгата в колкото се може повече бройки.
Когато авторът иска да направи нещо добро, той си представя една сравнително интелигентна читателска аудитория, за която го прави (най-често използва за модел негов(и) близък (близки) приятел/и или хора, които уважава) и след това пуска книгата на издатели с надеждата да получи договор. Повярвай ми, един писател го боли фара за "широката" аудитория, освен ако не е хак. Затова и никой писател, освен ако не е хак, не е тръгнал да пише с идеята да прави ПАРИ. И в двадесет хиляди бройки да се продаде, и да се хареса книгата му, той е достатъчно щастлив, че 20 000 души (никак немалка цифра, що се отнася до самоувереността и удовлетвореността на писателя от работата му) са възприели опитите му за комуникация с тях.
Да не говорим, че 99% от писателите, които си струват, им пука най-вече за мнението на свои колеги и критици ( тези, които авторът уважава, нерядко просто членове на гореспоменатата що-годе интелигентна предвидена аудитория), които няма да тръгнат да ги обезсмъртяват с литературни анализи из световните университетски библиотеки, но ще изразят едно положително мнение на чувствителен и опитен читател към творбата им.
Бива. Даже според мен авторът трябва да пише книгата така, че да се харесва първо и най-вече на един-единствен човек. Той самият. Но не бива и да се сърди после, ако мисли само за това (или може само толкова) и се окаже, че вкусът му зверски се разминава с този на читателите.
Ясно, че интересът може да бъде събуден по много начини. Важното е да се направи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз дотук дадох само пример как не се прави (50 стр. инфодъмп отначало или 200 стр., в които нищо не случва).
(Мерси за отделената дискусия, офтопиците са кофти нещо.)
Ясно, че интересът може да бъде събуден по много начини. Важното е да се направи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз дотук дадох само пример как не се прави (50 стр. инфодъмп отначало или 200 стр., в които нищо не случва).
(Мерси за отделената дискусия, офтопиците са кофти нещо.)
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Мда, кофти, са, особено като се превърнат в постове от по...в мои постове.
Иначе съм напълно съгласен, че авторът трябва да удовлетвори първо себе си (иначе книгата му няма да види бял свят). А и дори да мисли само за това - светът е достатъчно голям, за всеки ще се намери аудитория, ако се окаже, че писателят е наистина добър. Самовглъбените творци така и така не очакват да станат популярни, тъй че едва ли някой такъв би се сърдил . Подобен тип хора се дразнят най-вече, ако някой критикува неграмотно произведението им. Мога да си представя, примерно, как би се разбеснял Джойс, когато някой му каже, че в "Одисей" не ставало нищо.
" - Абе, тикво зелена, аз да не съм тръгнал да ти пиша екшън, бе. За чий ше бутам пасажи от шест различни езика през пет реда, ако искам точно ти да ми я четеш!?!? Оди си дъвчи приключенските романчета на Бъроуз и не ми късай нервите с глупости..." и т.н., и т.н.
Ето го и началния откъс от колекционера. Сега, като си го припомних, видях, че има повечко подсказки какво се случва. Все така як си е обаче
http://www.amazon.com/gp/reader/0316290 ... cN5MycOrw=
Иначе съм напълно съгласен, че авторът трябва да удовлетвори първо себе си (иначе книгата му няма да види бял свят
). А и дори да мисли само за това - светът е достатъчно голям, за всеки ще се намери аудитория, ако се окаже, че писателят е наистина добър. Самовглъбените творци така и така не очакват да станат популярни, тъй че едва ли някой такъв би се сърдил . Подобен тип хора се дразнят най-вече, ако някой критикува неграмотно произведението им. Мога да си представя, примерно, как би се разбеснял Джойс, когато някой му каже, че в "Одисей" не ставало нищо. " - Абе, тикво зелена, аз да не съм тръгнал да ти пиша екшън, бе. За чий ше бутам пасажи от шест различни езика през пет реда, ако искам точно ти да ми я четеш!?!? Оди си дъвчи приключенските романчета на Бъроуз и не ми късай нервите с глупости..." и т.н., и т.н.
Ето го и началния откъс от колекционера. Сега, като си го припомних, видях, че има повечко подсказки какво се случва. Все така як си е обаче
http://www.amazon.com/gp/reader/0316290 ... cN5MycOrw=
Аз от книгите чета само пряката реч и ебането.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
Калине, всъщност бяхме приключили още преди да се включиш
Иначе хубаво си ме цитирал, ма да беше прибавил и някои мои думички точно преди тези, дето си ги сложил. Иначе вие с армидриймър може да сте хванали някоя цака, но едва ли е тази, за която говоря. Единственият начин да разберем, е да прочетем, нали тъй?
Пъгсли, то в нещата с ебане (аз принципно даже не говорех само за книги, а за attention-span-a на хората по принцип) има ли реплики, бе? В смисъл, освен "Ю мъст би стронг фор ми нау" или "Дон'т лийв ми хир"?
Иначе хубаво си ме цитирал, ма да беше прибавил и някои мои думички точно преди тези, дето си ги сложил. Иначе вие с армидриймър може да сте хванали някоя цака, но едва ли е тази, за която говоря.
Единственият начин да разберем, е да прочетем, нали тъй? Пъгсли, то в нещата с ебане (аз принципно даже не говорех само за книги, а за attention-span-a на хората по принцип) има ли реплики, бе? В смисъл, освен "Ю мъст би стронг фор ми нау" или "Дон'т лийв ми хир"?
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests