Дискусийка за книгите, читателите и розовите дракони

[kalein]

Ученици приемаш ли???

И аз това исках да го питам.

Ама той държи да му го каза в няколко абзаца.

Еми няма пък. На тоя свят има място и за минималисти.

[Trip]

На какво точно аз ше ви уча пък вас? Айде стига бъзици , тая тема трябваше да си заспи още вчера.

[Amelia]

Стига бе! Онова за очните ябълки и аналните топчета беше абсолютно гениално! Пълен респект! Аз не бих могла да го измисля никога!

[shayhiri]

Емо, кофти е да се самообориш, нали? Сори, батка, вече всички чакаме крими трилъра ти. Или поне първата му страница.

П.П.: Явно тука само Емо е чел Батай, когато му е било времето (късния пубертет).

[Trip]

Какво искаш да кажеш с тоя послеслов? Кой е Батай?

[shayhiri]

Жорж. История на окото от '28 я пуснаха тук апокрифно веднага след промените. Освен всичко друго (нелоши неща имаше, особено за времето си) съдържаше и споменатия номер с окото, дълбоко символичен.

[Trip]

Ама някоя особено тънка френска еротичка ли е това?

[Interpreter]

Ама някоя особено тънка френска еротичка ли е това?

Гийом Аполинер ли имаш предвид?

[shayhiri]

Зависи откъде го гледаш, Трип: http://en.wikipedia.org/wiki/Georges_Bataille

[Interpreter]

5. Предизвикателства на новия език: хаотичен, регресивен, емоционален, игрив, бъбрив, образен, метафоричен, подривен; флуидна икономия на представимостта. Страстта по неологизмите (неологизмът представлява еротичен акт, казваше Барт); морфология на съставността; сложни думи с тирета, които събират несъбираемото, подреждат хаоса по множество невъзможни начини. Играта с езика е като любовта към хайвера: тя трябва да бъде изучавана, възпитавана... Удоволствието от нея има конструктивен характер. Тя изгражда субекта в плуралистичен дух, но пък го кара да осъзнае принципите на своето себестроително удоволствие. Новото отношение към езика като към безсубектна демиургична практика симптоматизира нарцистичните страсти на нашето време. В безличието на езика постмодерният човек вижда величието на (всеки от) себе си; липсата кодира желанието за същност. Там, където преди беше тотал(итар)ната сила на Личността, сега стои властта над себе си, силата на „малкото преживяване“. Постмодерният човек е по-нарцистичен отвсякога. Но кой беше казал, че „най-чистият и най-истински тип жена“ е нарцистичният? Фройд, разбира се, а неговата теория емблематизира шлагерната патриархалност на модерния Запад. Следователно можем да кажем, че докато преживява с гордост и теоретизира с възхищение своя нарцисизъм, постмодерният човек става все повече жена според онези възгледи, с които самият той е възпитан.

А, ясно

[BaYa]

И аз съм чела Батай. И Аполинер , също. Макар че нямат много общо, освен в "перверзната" част!

Емо, да ме запишеш и мен, за задочна?!