Върнах се от екскурзията в Гърция. Беше ЖЕСТОКО!
Първия ден разгледахме Солун - много красив град, очарована съм. Минахме през църквата св. Димитър, където заврях листче с желание в иконата на въпросния. После отидохме до бялата кула, която някога е била особено страховит затвор, в който е бил затворен капитан Петко войвода (май), а сега е символ на Солун. После се завлякохме да хванем статуята на Аристотел за палеца, за да се върнем отново в града някой ден. От там тръгнахме към Катерини Паралия, едно много симпатично курортче на брега на Егейско море със страхотни пясъчни плажове. Там ни беше хотелчето, в което преспахме двете нощи.
На втория ден отидохме до Метеорите - това е скален комплекс на около 200 километра от Катерини Паралия, с манастири, построени на върха на скалите. Там се нагледах на такива неописуеми красоти, че никога няма да мога да ви ги разкажа пълноценно. Но пък съм направила огромни количества снимки, че и клипчета. Скалите са много особени - приличат на някакви порьозни, осеяни с пещери гигантски паралелепипеди, боднати в земята, а манастирите са на самия им връх. Как са качвали строителните материали по тея отвесни стени - не знам. Но мястото взима дъха и е много магическо. Разправят, че монасите отишли там да дирят пълно уединение по непристъпните скали, по които дори орли не могат да свият гнездата си. Сега манастирите все още действат (ние разгледахме подробно само най-първият и голям от тях – Свето преображение господне), но уединение вече няма, защото идват туристи от цял свят и наливат сума пари в тях. Там имаше и много котки – наистина много, видях поне 20, всичките много дебели и доволни.
Преди да идем до Метеорите (а те са кръстени така, щото на св. Атанасий, който е основал Преображението му се видяло, че скалата му е между земята и небето като един метеор) минахме през едно магазинче, в което правеха ръчно изработени икони. Там ни черпиха с манастирско билково вино и локум и ни изнесоха лекция + демонстрация на това как се правят иконите. После в автобуса се проведе томбола с награди – аз спечелих календарче с 16 много красиви снимки от цяла Гърция, майката се сдоби с някъв свещник, а вуйчо ми взе голямата награда – една много красива икона, копие на тази в Преображението, която е закрилница на всички метеорски манастири и може да се намери само там.
След манастирите се прибрахме в Катерини Паралия, където ни чакаше гръцка вечеря – т.е. нещо като бозука бар (жива музика и т.н.), само че не след ядене, както е гръцката традиция, а докато си вечеряхме. Бяха докарали и някви деца от танцов ансамбъл да ни денсят. Пихме много узо и после и ние тропахме хора с децата. Беше велико! В целия хотел (че и курорт в общи линии) бяхме само ние – 11 човека МНОГО ВЕСЕЛА група + шофьора и страшно готината екскурзоводка и всичките тея усилия бяха само за нас.
На следващия ден по план се предполагаше да се прибираме към София, като преди това минем през няколко магазина, в които да си купим маслини, зехтин, узо, метакса и прочее благини. Но понеже ние бяхме най-прекрасната и любознателна група на света, супер готините ни шофьор и екскурзоводка ни направиха реверанса (след като ги навихме и си платихме за това) да ни заведат до гробницата на Филип Македонски, която беше на около 70 километра от нас и аз просто умирах да видя, щото съм голяма фенка на фамилията. Та прекрасна е – там видяхме мраморната врата, която я е затваряла и почти запазената изключително красива фреска над нея, разкошните златни венци на Филип (стотици малки дъбови листенца с малки жълъдчета между тях – толкова живи, сякаш ей сега ще ги развее вятъра) и една от седемте му жени (нейната беше с листчета и цветове от някакво плодно дръвче и е може би едно от най-красивите неща, които съм виждала), която е била убита, за да бъде погребана с него, златните урни с 16-лъчева (Филип) и 8-лъчева (жена му) звезда на капака, в които са били поставени костите им. Имаше възстановка на бронята на царя и от нея се виждаше, че е бил сравнително дребничък и единият му крак е бил по-къс от другия. Имаше, разбира се, и огромно количество посуда от сребро и злато. В друг гроб, в същата могила (в която има няколко гроба, някои от тях на съвсем рандъм хорица) е бил погребан и незаконният син на Александър Македонски. И той си имаше златен венец, макар и доста по-прост от този на Филип и погребалната му урна беше сребърна. Ако не беше копеле, сигурно щеше да е погребан с доста повече почести...
След като излязохме от гробницата екскурзоводката реши да ни заведе до манастира Св. Йоан Кръстител, в който освен невероятно красивите природни гледки, видяхме (и целунахме съответно) черепа на св. Климент Охридски. После за обед минахме през Едеса – изключително красиво градче със страхотни водопади, стичащи се от най-различни страни. Цар Самуил (то си е било българско някога) го е кръстил Воден град – целия е прорязан от малки реки, които се вливат във водопадите. Сигурно щях да го харесам още повече, ако не бях с температура – мда, някъде по трасето (май на Метеорите) се разболях и като се прибрах в къщи имах 38,6 градуса.
В рейса даже беше повече – по едно време имах чувството, че ще избухна в пламъци...
Е, вече след Едеса пристъпихме към планираното влачене по магазините, по време на което бях изпаднала в някво кататонично състояние, щото мозъкът ми вреше. Успях да се докарам на фокус все пак като минавахме с рейса през Пелла – столицата на окръг Македония, където са живели и творяли Македонските и там през прозореца видях комплекса с руини от стария град. За съжаление не спряхме да ги разгледаме по-подробно, но то пък и не беше останало кой знае какво... Та така – последния ден беше най-тежък, тръгнахме в 8:30 сутринта, а се прибрахме в къщи чак в 11 вечерта. Но пък беше СУПЕР ценен!
Препоръчвам ви я с цялото си сърце и душа тази екскурзия, най-добрата в живота ми – струва 135 лева (доплатихме 15 за пътя през 3тия ден). Дори само за Метеора си заслужава. Ако някой поиска, мога да му дам координатите на туристическата агенция, с която бях.
Тия от ланбг са изтрезняли чак вчера явно. 
