Февруари '08

[shayhiri]

А, точно! 1:1, в спойлърите. На тва се опрях и аз в критиката.

Обаче ако го погледнеш така:

Spoiler: show

Уейд се остави да го хванат и никога не се е старал особено да избяга. Дотолкова му беше писнало, че си търсеше предизвикателство. Ценностите на Евънс спечелиха уважението му. Оттам нататък просто му беше интересно да види докъде ще го отведат. А бандата му нямаше стойност за него, обикновени оръдия, щеше да си намери други. Ядосаха го като му убиха играчката и развалиха донякъде сценката.

Евънс, от друга страна, е обикновен трагедиеен образ. Жертва на недъга, лошия късмет и малодушието си, презиран с право дори от собственото си семейство. Историята проследява докъде ще го докара всичко това - а именно (доста логично) до абсурден трагичен завършек, стойностен само в неговите и на тъпото му синче очи.

Работи, както виждаш. Въпросът е, че баси филма вече, нали, с такава история. Макар че за мен е интересен. Другият начин да ти сработи е да си втълпиш, че Евънс е парагон на старомодната доблест, която може да пречисти и дявола, и да си затваряш упорито очите за тоновете глупост. Тва за мен е абсурд, но пред повечето хора минава. На тва е разчитал и куцият като Евънс сценарист.

[DELgado]

Абе на Бейл ролята е ясна. Предполагам че идеята е била да изглежда като човек за когото честа и достойнството и уважението на семейството му е по-ценно от живота. Това някак си се преглъща. Обаче според мен мотивите на Кроу малко си ги изсмукваш от пръстите с цел да оправдаеш малоумното му държание.

[shayhiri]

Ми всичко си е във филма. Ако не искаш мотиви, просто приеми, че "доблестта" на Евънс го е трогнала и променила, макар и за момент - както се очаква от редовия зрител.

Аз бях разочарован, защото си бях развил консепта по друга, "по-правилна" линия (винаги го правя, автоматично, като чуя интересен консепт - и после често се озовавам с една история повече, тъй като сценаристът не го е оползотворил ):

Spoiler: show

Трябваше да е двубой на живот и смърт. Уейд трябваше наистина да се мъчи да избяга - но все да не успява, защото Евънс прави всичко възможно да го спре. Пак щяха да се разберат взаимно в течение на психологическата и физическа схватка и да приемат позицията на другия. Но това нямаше да ги спре да се прострелят взаимно на финалната права. Или най-малкото Уейд щеше да свърши на бесилото, за да има смисъл саможертвата на Евънс.

Тва е. Другото са съмнителни драмици, изискващи обстоен анализ и обосновка. И в резултат провалящи се пред основната част от публиката.

[DELgado]

Ако наистина беше трогнат и променен, както твърдиш

Spoiler: show

как си обясняваш подсвирването на коня му в самия край на филма?

[Muad_Dib]

Е не е слъжен да седи в затвора заради теб, Валери....баси...

[DELgado]

Е не е слъжен да седи в затвора заради теб, Валери....баси...

Така е ама се обезмисля това което стана с бандата му тогава. Поне според мен.

[shayhiri]

Ако наистина беше трогнат и променен, както твърдиш

Spoiler: show

как си обясняваш подсвирването на коня му в самия край на филма?

Бе не твърдя бе, Валка (още повече, написах - "макар и за момент"). Казах ти още в прежния пост, че идеално си ковнал проблемните места. И че имаш избор м/у два начина да приемеш филма:

а) епика за силата на доблестта за пред непретенциозната публика
б) амбивалентна керъктър трагедия за мислещия зрител

При първия не задаваш въпроси. Втория го обясних от-до тук:

Spoiler: show

Уейд се остави да го хванат и никога не се е старал особено да избяга. Дотолкова му беше писнало, че си търсеше предизвикателство. Ценностите на Евънс спечелиха уважението му. Оттам нататък просто му беше интересно да види докъде ще го отведат. А бандата му нямаше стойност за него, обикновени оръдия, щеше да си намери други. Ядосаха го като му убиха играчката и развалиха донякъде сценката.

Евънс, от друга страна, е обикновен трагедиеен образ. Жертва на недъга, лошия късмет и малодушието си, презиран с право дори от собственото си семейство. Историята проследява докъде ще го докара всичко това - а именно (доста логично) до абсурден трагичен завършек, стойностен само в неговите и на тъпото му синче очи.

[shayhiri]

8,5/10 (и нагоре) от мен за Майкъл Клейтън. Дори само заради актьорите (и трите номинации са заслужени), диалога и музиката на, отново, Нютън Хауърд. Режисурата на Гилрой също заслужава споменаване (особено за начинаещ), но цялостният му сценарий - както и в Борньовете - уви, не ме впечатли твърде, вероятно заради завишените ми очаквания.

Определено е добре да се види и макар нищо в него да не задължава за голям екран, когато филмът е толкова добър си заслужаваше да го вкарам с допълнителния бууст на киносалона. Макар и десетина дни след премиерата.

[Roland]

Пробвах се да го гледам в самолета, ама нещо не ме грабна и го спрях към средата...

[shayhiri]

Значи не те е хванал достатъчно рано. Мен ме гепна още с отварящия наратив, а нататък няма пускане. (Макар субплота със синчето да изглеждаше безсмислено разтягане отначало.) Пробвай пак, ако ти се случи, втората половина е размазваща.

Сега като ми поузря, вече много му се кефя. Мога дори деветка да му дам и да оттегля мрънкането си относно сценария. Страхотен филм. Вече нямам търпение за Кръвта. (Хубаво е, че никой още не се е минал да го гледа. Изчакайте другия месец и ше ходим заедно. Такива филми са си за кино.)

От колко филма можеш да избираш в самолета?

[Roland]

30-тина. Имаше почти всичко ново по кината и разни класики.

[DELgado]

30-тина. Имаше почти всичко ново по кината и разни класики.

Баси якото. И ти какво гледа?

[Roland]

Кръстникът, както казах. След неуспешен опит да изгледам Клейтън..

[DELgado]

Добър избор.

Не можа ли да си харесаш още нещо? Все пак 7 часа полет са. Или там някъде.

[Roland]

6 бяха на връщане. А и като сложиш излитане, кацане, храна, неуспешни 40 минути зяпане на Клейтън и рандъм съобщения, които ти прекъсват гледането, имах още около час някъде, даже по-малко. Иззяпах малко Енчантед