Отначало си мислех да захвана (нещо за което ме подсетиха няколко души) някои неща, свързани с неяснотите около християнството и за това колко малко знаем ние за него, после си мислех да подема нещо свързано с Луцифер (което със сигурност ще е интересно на всички - за митове става дума, все пак
) обаче сега се отказах и реших да проповядвам. В свободен стил.....
Атеистите да НЕ напускат топика моля, нямах това предвид.....
Предварително се извинявам, че ще звуча вероятно малко хаотично за изтънченият вкус на част от читателите, но ако искат ще го преживеят някак си. Освен това искам да предупредя
В ПО-ДОЛНИТЕ МИ ДУМИ НЯМА ДА ИМА ЛИЧНА НАПАДКА КЪМ НИКОГО.
Ако някой случайно си открие такава..... е, да си мълчи, за да не се получи "Гузен негонен бяга."
До този момент си мълчах и си таях мислите за себе си, защото просто не съм аз човекът, който да учи другите как да живеят. За разлика от някои люде, спадащи към гилдията на "меките китки и големите приказки" не гледам на света, нито на другите от високо, така да се каже не съм ЧАК толкова затънал в своята надутост, че да замязам на пуяк, та в тоя ред на мисли не мисля да уча когото и да било на каквото и да било. Сега обаче реших да си попиша - ей тъй, хем като шут, хем като страничен наблюдател. ТА! Никой да не приема по-долните ми думи за нравоучителни и прочее за насочени към него директно. Който иска, казвам който иска, да чете, който не - е, форумът не е малък, има материал за четене....
Това, което наблюдавам откакто чета форума (а това е дълго преди изобщо да реша да се логвам на него, камо ли да пиша) е любимият феномен на мен и татко ми, който той успя да нарече "Вивател" - всички говорят, никой никого не слуша!
Нагледал съм се достатъчно на такива неща през кратката си духовна кариера. Както казах на Шайх - аз теологични спорове не водя. Нито съм опитвал да накарам някого да повярва в Господ (МОЯ Господ). Причината е съвсем проста - в повечето хора се наблюдава един феномен на КРАЙНА ограниченост, изразяващ се в това да не зачиташ другия. Така например ако аз тръгна да опитвам да накарам атеист да повярва в Христос няма да успея, просто защото той ОТНАЧАЛО започва с идеята, че той е прав, а аз - седнал. На такъв човек, подхождащ по този начин към ВСИЧКО което му казват другите няма смисъл да вадя каквито и да било доказателства - ако ще цяла тумба архангели да слезе от небето и да ме подкрепя той пак няма да възприеме доводите ми, просто, защото е подходил с тази нагласа отначало. Е, същото разбира се би станало и ако атеист започне същия спор със фанатик. Или дори не фанатик.....
Хората почти винаги подхождат по този начин към чуждото мнение. Хората по този форум - също. НЕЗАВИСИМО за какво става дума. На пръстите си мога да преброя тези, които четат даден пост и се опитват да разберат ЗАЩО този пост е ТАКЪВ, какво е имал предвид човекът отсреща, и също така ЗАЩО го има предвид. Не, ние сме свикнали, че ние, ние и САМО ние сме прави, а всички други са помияри, които са далеч от истината и ние трябва да ги "открехнем".
Ето ви пример. Да кажем, че съм свещеник. И един от най-близките ми приятели затъва във вещерство, магии и въобще вкарва се във филма. Какво да направя аз? Да тръгна да го спасявам? От кого? От него самия и неговите вярвания? Защо? Защото е в грешка? Кой съм аз, че да му оправям вероюто и мирогледа? КОЙ? Кой съм аз, че ДОРИ ДА ДОПУСНА, ЧЕ ИМАМ ПРАВО ДА МУ СЕ БЪРКАМ И РЯЗКО ДА МУ НАПАДАМ НАЧИНЪТ МУ НА МИСЛЕНЕ?
Разбира се идва и другият тип поведение. Това горното беше тип "себичен душеспасител". По-лошо е дори да си помисля, че аз във величието си, разбирате ли, съм ПОВЕЧЕ от оня там! Ми даааааааа! Аз съм богослов, ще ставам оперен певец с мечти за слава (ха! смешко), аз съм "иподякон в "Александър Невскииииии"
Бла бла бла бла! Позьорщина и смешна изкуствена надутост. Не става дума дори за его. Аз си признавам откровено егоцентричността. Но този тип хора са по-лоши. Те са смешни. Наричайки другите патетични се опитват да изкривят реалността и да замажат собствената си нищожност.
Защото живеем в общество на безсмъртни пуяци, които никога не мислят за смъртта и като цяло живеят, все едно са кралете на света, а всъщност са нищо повече от обикновени хора - един от три милиарда! ХА!
И прочее, човек който е надраснал тези два подхода към другите започва да гледа на света по по-различен начин. Започва да пробива черупката на собствената си себичност и собствената си "образованост" и започва да се оглежда.
Оглеждайки се вижда себеподобни. Всеки от които със СВОЕТО СОБСТВЕНО МНЕНИЕ! Мнение, което е не-по неистинно и не по-правилно от твоето собствено. Мнение, което в същината си е точно толкова обосновано, колкото твоето собствено. Няма значение кой колко книжки е чел.
Тази гротескна уводна част ми беше потребна (извинете ме, ако съм многословен), за да направя една, макар и хиперболизирана, визуализация на нещата такива, каквито блуждаят из съзнанието ми (в момента силно афектирано от ония странни гъби, дето ги ядох на закуска).
Не ме разбирайте погрешно - аз не съм против дискусиите, нито против коментирането на нещо. Но това което виждам не е коментиране, а в най-голямата си част едно заяждане от най-селски тип. Ама от НАЙ-селския. Наблюдавам го по целия форум. За щяло и нещяло. Не ми се сърдете, че казвам очевидното, но повечето от постовете, които в последствие еволюират във спам, започват с дребнаво захващане за нечии думи. Няма да коментирам постове извън топика си, нито феномени. Но само вижте нещо, което имаше съвсем друга идея, в какво се превърна?
Да оставим числата, там бях неясен и неточен, но примерно, примерно, защо бяха нужни последните два поста? Делюжън, след като Амелия го е казала, очевидно го е мислила, нали? Някои хора все още вярваме в поетичната справедливост, а? (ето това А? примерно си е заяждане,
Просто пример, затова го слагам). Та кому е нужно да постваш сарказми по неин адрес? Не че и ти, Амелия, не си саркастична, когато поискаш, аз също го правя. Но подобни постове, като този (не цитирам за да пестя място), предпоследния от този, са си чисто заяждане. Ако не го мислиш така..... *свиване на рамене* Не се хващай сега и не ми се сърди, моля. Просто вие двамата бяхте най-близкия (хе хе, два горни поста) пример, с който да се визуализирам.
И други такива.
"Е да, ама нали тряя се коментира, трябва да се обменят мнения."
ДА! ИМЕННО! Да се обменят мнения. Но за да има обмяна на мнения е необходимо двамата да се опитват да вникнат в гледната точка на другия. И ако не са съгласни и му отговорят, другия да се опита да РАЗБЕРЕ за какво точно става дума. И да не се хващаш за всяко казано нещо като за лична обида и нападка. Дори и да надушваш нещо такова. Остави го да отмине. Не прави студена война. Прави топла любов..... Ъъъъ.... така де, разбрахте какво имам предвид.....
Повярвайте, от личен опит мога да ви гарантирам, че животът е МНОГО по-лесен И интересен ако се научиш да разбираш другите. Естествено, да разбираш защо някои е такъв няма никаква връзка с другото. Мога да разбера, защо някой е надут лумпен, и в същото време да е две глави под мен. Е, това че разбирам защо той е такъв НЕ означава, че ще го харесам - пак ще ми е апатичен, но, повярвайте ми, няма да му обръщам такова внимание, и ще го приема. Не харесам, но приемам. Ще има търпимост. Това е едно от нещата, които по принцип хората нямат - търпимост към чуждото мнение. Търпимост, към чуждия авторитет. Защото - face it (че е модерно да говорим на ангжлицужки, нали се цвиливилизоваме) - никой от нас, никой, ама НИКОЙ не е нещо повече, от останалите, никой не е по-голям от другите (освен Ефо, ама то по генетични причини
) и никой не е по-близо до Бога (освен мене, ама пак по генетични причини). И общуването с другите е много по-лесно, ако проумееш и приемеш тези факти. А това СА факти. Не теории.
Като заключение, че доста се поувлякох, ще кажа няколко неща. Първо - не се захващайте за отделни абзаци, не спорете, и не се оправдавайте (не че нещо би минало през ума на някого). Това е МОЯТА гледна точка. Нищо повече. Коментирайте си на воля, но преди да се съберете и да ме изгорите на клада, помислете над това което казвам. Не съдя и не искам никого да приема думите ми за АБСОЛЮТ. Не съдя и нямам намерение да търпя, да бъда съден. Всеки сам си знае какво е и що е. Но просто ми се ще до помислим, всички заедно. Интелигентни хора сте, спор няма. Страхотни пичове (и пички) сте и съм много доволен, че не знам кой вятър ме довя в заливчето ви. И именно затова просто ви казвам личните си наблюдения. Няма да променя света. Не го и целя.
Наблюдения, въпроси, виждания.... Нищо повече. Благодаря на тези, що са прочели всичко. И на тези, които не са го прочели. Желая на всички ви лека седмица, пък дано се видим скоро.....
Поне си ги написал грамотно де, мене не ме бива в изразяването в писмен вид.
Сезонът тепърва започва!