Около триста начина да кажем "каза" (Сидер Флорин)

[Interpreter]

В общи линии това е позицията ми и ако имах свободата да избирам (щото в преводите нямам, ясно е, че редакторът след мен ще вършее ), нямаше да слагам никакви тагове с изключение на неутралните, свързани с просто казване, питане и отговаряне, както и (по-рядко) на тези, изразяващи някаква интонация и точния начин, по който еди си кой е произнесъл репликата си.

Нямам какво да добавя.

[Morwen]

Морви, все пак преувеличаваш леко Не става въпрос да заместиш тага с един абзац описание на мисъл и емоция. Може да е и само изречение.
Но ако това изречение е сравнително адекватно подбрано, както демонстрирах в един от първите си постове, то може да е многофункционално - да дава картина на обстановката; живо да представя лицето, ръцете (или каквито детайли авторът си избере) на персонажа, който говори (защото, както също казах преди, при твърде лаконично описание, читателят е склонен да се задоволи с най-клишираната и плоска картина, която му изскочи пред очите); да ни снабди и с психологическата картина, която да ни предложи причинно-следствения мост между това, което нашият е направил, което прави в момента и което ще направи след миг.

Може, не казвам, че не може. Но продължавам да не виждам защо да не може да е и по другия начин. Понякога просто няма нужда да обясняваш точно как се е стреснал някой, достатъчно е да го кажеш.

- Обичам те - усмихна се той.
- Усмихвам се, че те обичам.
Той се усмихна, че я обича.

Не, не става, прав си. Но именно защото не може да се замени с останалите форми този начин на изразяване е ценен. И за разлика от последните, първата реплика си звучи съвсем адекватно. В смисъл, може да се каже и като

- Обичам те - каза, усмихвайки се, той.

И звучи малко по- тромаво. особено ако по нагоре на страницата е казал още няколко неща. И е ясно, че го е казал, а не го е изпял, не виждам защо да не може да се пропусне това пояснение. Или пък с цяло изречение отзад.

- Обичам те. - каза той. През това време се усмихваше леко с поглед преливащ от нежност и щастие.

Звучи малко изкуствено, ако това не е центътрът на разказа, може просто да няма чак такова значение, а е казано между другото.
В първия пример тагът си изпълнява основните функции а) показва кой говори и б)описва действие свързано и едновременно с репликата.

[Marfa]

А пък аз не разбрах какво точно му има на

"Спри! Спри! - заразмахва в широки дъги ръцете си клетият, ограбен селянин."

Тоест, освен широките дъги на ръцете му, нали. Иначе кое точно не му е наред на тва?

[Roland]

Прочети пак поста на Емо и барем разбереш

[Roland]

Морви, все пак преувеличаваш леко Не става въпрос да заместиш тага с един абзац описание на мисъл и емоция. Може да е и само изречение.
Но ако това изречение е сравнително адекватно подбрано, както демонстрирах в един от първите си постове, то може да е многофункционално - да дава картина на обстановката; живо да представя лицето, ръцете (или каквито детайли авторът си избере) на персонажа, който говори (защото, както също казах преди, при твърде лаконично описание, читателят е склонен да се задоволи с най-клишираната и плоска картина, която му изскочи пред очите); да ни снабди и с психологическата картина, която да ни предложи причинно-следствения мост между това, което нашият е направил, което прави в момента и което ще направи след миг.

Може, не казвам, че не може. Но продължавам да не виждам защо да не може да е и по другия начин. Понякога просто няма нужда да обясняваш точно как се е стреснал някой, достатъчно е да го кажеш.

- Обичам те - усмихна се той.
- Усмихвам се, че те обичам.
Той се усмихна, че я обича.

Не, не става, прав си. Но именно защото не може да се замени с останалите форми този начин на изразяване е ценен. И за разлика от последните, първата реплика си звучи съвсем адекватно. В смисъл, може да се каже и като

- Обичам те - каза, усмихвайки се, той.

И звучи малко по- тромаво. особено ако по нагоре на страницата е казал още няколко неща. И е ясно, че го е казал, а не го е изпял, не виждам защо да не може да се пропусне това пояснение. Или пък с цяло изречение отзад.

- Обичам те. - каза той. През това време се усмихваше леко с поглед преливащ от нежност и щастие.

Звучи малко изкуствено, ако това не е центътрът на разказа, може просто да няма чак такова значение, а е казано между другото.
В първия пример тагът си изпълнява основните функции а) показва кой говори и б)описва действие свързано и едновременно с репликата.

Морви, а какво ще кажеш за къде по-простичкото и елегантно:

- Обичам те. - Той се усмихна.

?

[Morwen]

Ми може. Но не виждам огромна разлика. Освен това така усмивката може да прозвучи като последващо действие, а да не е.

— Аз съм, — продължаваше да се усмихва мъжът — Сам. Аз съм Сам. Веднъж… преди много-много години, аз воювах. Нали така? Дълги години…
— Ти беше Махатма Сам, ти беше Буда. Не си ли спомняш?
— Може и да съм бил… — отново в очите блесна пламъче. — Да — кимна той. — Да, аз бях. Смирен — сред гордите, най-горд — сред смирените. И се сражавах. Учех Пътя… известно време. Сражавах се, после учех, после пак се сражавах, занимавах се с политика, вълшебства, отрови… Дадох велика битка, толкова страшна, че чак слънцето се прикри да не гледа кървавата сеч между богове и хора, животни и демони, духове — земни и небесни, огнени и водни стихии, гущери и коне, мечове и колесници…
— И загуби — довърши Яма.

Господарят на светлината, Зелазни.

[shayhiri]

Морви, а какво ще кажеш за къде по-простичкото и елегантно:

- Обичам те. - Той се усмихна.

Да кажа ли аз? Директно привнасяне на модел от английския - и му личи от километри. Не казвам, че не работи, а че българският си има - ха-ха - свои модели. И чуждите бият на очи и са в най-добрия случай "придобит вкус", точно както този буквален превод.

Иначе Емо много добре обяснява нещата. Жалко, че само аз засега го разбирам напълно - щото съм чел същата теория, която и той. И даже съм съгласен с повечето. Но далеч не с всичко. Тва са само препоръки за начинаещи. И то ако са решили да следват един конкретен стил на писане, който е само тва: един конкретен стил на писане, насред толкова други.

[Marfa]

Рол, като изключа натрапващия се на очите ми факт, че ти не си Емо, да приемем, че съм прочела поста му, но съм ужасно тъпа, та не го разбрах. Та ако може една съкратена версия за такива с по-напреднало ЕГН като мен, и то специално само за това изречение, което цитирах, щото ако трябва да съм честна, само този пример не разбрах, ще бъда благодарна. При това нито се заяждам, нито нищо, наистина искам обяснение от чисто научен интерес. Явно, че има някакъв проблем с подобни ситуации и понеже искам да ги избягвам когато е възможно, бих желала да ми се обясни. Може и на ЛС, щото явно, че само аз имам проблеми с този случай.

Шайхири, какъв ли щеше да е животът ни, ако не беше ти да осияваш мрака на незнанието със светлината на познанието си?

[Trip]

@ Морви - разбира се, че може и да е по другия начин. Но не виждам защо. Както казах, не е това мястото, където авторът да пести думи. Вместо "стресна се той", можем да дадем на читателя някаква конкретна визуална картинка - как пича отскача назад, или замръзва на място, или въобще да не кажем, че е стреснат, а да го намекнем, като веднага след репликата му опишем някой зловещ звук или нещо подобно. Защото "- Въх! - стресна се той" е стъпка встрани от конкретното и стъпка към абстрактното.

Мен лично подобни леки препъвания ми правят впечатление, а като са повече, ме и дразнят. И както казах, като човек е избрал да предаде разговора на хората, значи (поне за мен) е избрал да ми покаже всичко, поне в конкретната сцена.

Колкото до обичането - може и да е "каза той с усмивка", нали тъй? А може и да го и заместим с нещо по-конкретно и да вмъкнем и усмивка в цялата работа, но не в тага. Както и да е, както казах, нямам проблем с по-леките подобни форми, въпреки че не мисля, че лично бих ги използвал. Това и по повод на центърът на разказа - ок си е, макар че аз, като автор, това с усмивката бих го пропуснал, ако не е толкова важно, или бих го слял с някоя реплика от сорта на
"- Приказвам някаква там по-важна част от разговора. - Той се усмихна. - Обичам те." Така е сигурно, че се усмихва и едновременно с това казва "обичам те".

Вероятно има места, където "усмихна се той" е най-добрия вариант, но в моята глава поне то е еквивалентно на "каза той с усмивка", което даже е ритмично

@ Марфа - е, сега, примерът може да не е твърде удачен, но идеята ми е, че когато описателността стане твърде подробна, тя вече не върви като част от таг, защото звучи страшно тромаво и нескопосано.

[Trip]

@ Алекс - Алекс, хайде сега. Естествено, че не е привнасяне на модел от английския. Още във Вазов и останалите ги има тия неща, само дето там е "- Реплика, реплика. - И той се усмихна.", което съвсем си върви и без "и"-то отпред. На теб ти се струва привнасяне, защото си чел много и от двата езика.
С примерът на Рол проблемът е по-скоро, както каза Морви, че читателят може да си представи усмивката след репликата.

И тук не става въпрос за определен "стил", въобще не мисля така. Това човек да се справя гладко и елегантно с таговете е напълно основно умение, от ранга на това да не си тъпчеш сложните изречения с "който/която/които" подчинителни такива, или пък да не използваш през изречение идиотски перифрази от сорта на "смелият селяндур" и "русият копач", само и само да не повториш името на героя или личното местоимение.

Edit: Каква теория, бе, Алекс?

[Marfa]

Аааа, мерси, Емо Тоест, да не се прекалява с подобни ситуации, разбрах!

[Trip]

Хем да не се прекалява, хем като види преводачът/авторът, че се задава някакво такова подробно описание, да не го прави в таг.

[Ghibli]

@Рол: Аз много внимателно прочетох поста на Емо (както и предишните твои) и пак не разбрах кое му е грешното. Нека да вметна, че не приемам абсолютизма ти с изказванията "има си правилен начин, вие грешите" - де го този правилен начин? В кое издание на БАН го прочете? В кой учебник? Изобщо, дай някакъв авторитет в областта на правилния български език, преди да обявяваш някого, че прави грешка, само защото не е на твоето мнение. Досегга не си добавил някакво основание за това освен собствения си вкус и как било прието в един друг език. Емо говори за личното си усещане, без да се изхвърля да обяснява на другите, че несъмнено грешат, и този начин на изразяване мога да приема, Освен това се е постарал да извади някаква статистика, което уважавам.

+1 за Минувача, Марфа, Пенчев и другия Пенчев.

Забавното е, че съвсем преди малко четях изречението
"...., said she, one hand running through her hair"
писано от вероятно-се-сещате-кой.

Блях, докато постна, се изписали още романи, сега ще ги чета.

[Morwen]

"- Реплика, реплика. - И той се усмихна.", което съвсем си върви и без "и"-то отпред. На теб ти се струва така.

Между другото, нека пак да повторя - ако накрая сложите "- Той се усмихна" или още повече "- И той се усмихна" това намеква за последователност на действието, което иначе се избягва с обърнатия словоред.

Вместо "стресна се той", можем да дадем на читателя някаква конкретна визуална картинка - как пича отскача назад, или замръзва на място, или въобще да не кажем, че е стреснат, а да го намекнем, като веднага след репликата му опишем някой зловещ звук или нещо подобно.

Добре, не почваме ли да си повтаряме едно и също. Може стряскането да е половин секундно и да искам да го отбележа, но да не искам да влизам във физически описания на него. да не говорим че ти ще имаш против и (в случай, в който искам да покажа физическото действие) "- Наистина ли е заразно?" - отскочи той назад, опитвайки се да се дръпне колкото се може по-далеч от нея." Да, в случая става и с "Той отскочи...", но аз наистина не виждам защо да е по-правилно.
И пак - не говоря за преводи, където заместването на думи може да направи куп поразии, а за писане.

[Trip]

Добре, не почваме ли да си повтаряме едно и също. Може стряскането да е половин секундно и да искам да го отбележа, но да не искам да влизам във физически описания на него. да не говорим че ти ще имаш против и (в случай, в който искам да покажа физическото действие) "- Наистина ли е заразно?" - отскочи той назад, опитвайки се да се дръпне колкото се може по-далеч от нея." Да, в случая става и с "Той отскочи...", но аз наистина не виждам защо да е по-правилно.

Разбира се, че може да го отбележиш със "стресна се той". Както казах обаче, вече няколко пъти, за мен това е загуба на конкретика, защото стресването само по себе си не включва никакво конкретно физическо действие. Нали? Може раменете му да трепнат, може да обърне рязко глава нанякъде, може и да отскочи. Ако не те интересува особено как ще си го представи читателят, тогава ок. Но стряскането е лек случай. Как човек да си представи ужасяването например?

За реда на усмихването съм с теб.

А примера с "отскочи той назад" би трябвало да е неправилен не само за мен. Въпросът звучи спокойно. Отскачането е рязко действие. И после - когато сложиш таг, ти маркираш абсолютна едновременност. Как човек задава въпрос като този и отскача назад едновременно и как би си го представил читателят? Човек първо отскача (инстинктивна реакция), после задава въпроси, силно отвратен. Не и едновременно.

Ако беше "А, зараза! - отскочи той назад", щеше да е горе-долу приемливо, макар че бих го написал "А, зараза! - викна той и отскочи назад." или "А, зараза! - простена той и отскочи назад." В случая даваме и начина, по който той произнася репликата, защото в случая (а именно, случва се нещо внезапно, нямаме контекст, от който да възприемем как би изрекъл пичът думите си) има значение и е хубаво да го сложим в тага за да поддържаме ритъма.

Добавка, във връзка с примера с "Господаря на светлината" - Сигурна ли си, че си цитирала съвсем правилно? Щото виждам пунктуационна грешка, която води до яка смислова преебавка...

— Може и да съм бил… — отново в очите блесна пламъче.

Така излиза, че репликата е на пламъчето...Допреди малко разглеждах българския превод на роман на Греъм Грийн и там подобни описания след пряката реч започваха с главна буква, като ново изречение.