Още няколко работи, повечето от които - изказани директно (разбирай, грубо), така че ще помоля хората с повече сенсибилити, отколкото сенс, да скипват:
1. Морви, НИКОЙ, НИКЪДЕ не казва, че трябва да се отписват всякакви тагове извън "каза той/изхъхри той". Не бъркай, моля, личните пристрастия, вмъкнати в тезата, със САМАТА теза. Самият Емо каза, че много други тагове са си ок при търсене на определен ефект.
2. Емо ви затрупва с примери, вие си теоретизирате. Докога тъй? Кое как било добре, как трябвало, как не трябвало. Вазов, Йовков, Константинов, превода на Грийн, оригиналите на Грийн, Фаулз, Голдинг. Какво имате вие на това?
3. [лично мнение] В момента този спор не се води заради конкретиката, а защото НЯКОИ хора са станали свръхчувствителни към "псевдоразбирачите" и са развили алогичната за мен невроза, че ние всъщност искаме да осакатяваме, режем и минимализираме езика. НИЩО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ ИСТИНАТА. Езикът не става по-беден, ако се махнат излишните тагове, става по-богат. Дава множество възможности за тънко предаване на емоция, с много повече нюанси и най-вече, използвайки много повече средства на самия език.[/лично мнение]
3а. Струва ми се крайно време на някого да направи впечатление, че ВСИЧКИ хора, в този спор, които или се занимават с писане, или се интересуват по-сериозно от процеса на писането, сме на ЕДНА И СЪЩА страна. Изключая Алекс, който е ясен. Това дали не трябва да е някакъв сигнал?
Колко от вас, дето сте на противоположното мнение, сте си давали някога труда да анализирате наистина сериозно даден текст и да го обмисляте именно на такова ниво? Този спор е основно за това какви средства би могъл, би трябвало и би избрал да използва даден автор. Защо тогава най-активните спорещи в него са такива, които НЕ СА автори?
Много е готино, Морви, да си оборваме един на друг примерчета, измислени за две минути от нас, друго е да дадем систематизирано мнение с примери от литературата. Емо си направи труда, аз не си го направих, защото съм на същото мнение като него и не видях смисъл. Та?
4. Добре, Алекс. От няколкото ти изказвания със свръхавторитетен тон разбрахме най-вече, че ти си много силно против минималното/почти никаквото използване на тагове. Разбрахме също, че един добър автор умее да използва тагове като хората. Установихме също, че "онова с малкото тагове" е привнесен фашънъбъл елемент (използван още от Вазов бтв, както стана ясно) на съвременната литература, с който ти определено не си съгласен. Разбрахме също, че българският няма НИЩО общо с английския, макар и да не стана ясно нито в какъв смисъл, нито какво общо има това с темата, при положение, че използването и боравенето с тагове няма никаква връзка с езика.
ОБЩИ ПРИКАЗКИ. Би ли могъл и ти също да формулираш характеристики на стил с примери за такъв стил, който за тебе е правилен? И ако може положително формулирана теза защо и как според теб таговете след пряка реч в българския са по-различни от тези в английския. За да спрем с общите ТИ приказки, понеже само изнервят.
И бтв, за момента имам написани и достъпни за всеобщо четене повече литература от теб, така че недей много да знаеш. Ако си мислиш, че някой ти брои книгите-игри за лит. постижения, горчиво се лъжеш, така че спри да размахваш "аз съм писател" флага, докато не издадеш някаква истинска книга, която или да ни затвори устите, или да те направи за смях. И не обръщай и тоя топик на тема за себе си, щото ще бъда нетолерантен.
Добавка след рифреш: Емо даде достатъчно експлицитни аргументи защо конструкцията "- Реплика - действие" е грешна, когато "действие" не е поясняващо речевия акт. Колко пъти трябва да се изведе един аргумент, за да се приеме или отхвърли? Това ГРАМАТИЧЕСКО ПРАВИЛО се игнорира, когато става дума за невинни случаи като "кимна", "усмихна се" и прочее, но това не значи, че те са правилни, просто са станали "приемливи".
За сметка на това чисто физически не е възможно да зададеш неколкосекунден въпрос, отскачайки назад. Затова и твоето е ГРЕШНО, дори ако въпросното правило не беше в сила. Това е все едно да кажеш "докато заключваше вратата, тя слезе по стълбите". НЕ МОЖЕ. Независимо спокойно, или неспокойно е казан въпросът, той отнема физическо време, което е твърде много и съответно по-дълго от едно отскачане, което в какъвто и контекст да е, е рязко и бързо действие. Всъщност повечето тагове са именно такива резки, кратки или бързи действия - кимване, усмихване, намръщване. Обръщания на гърбове, отскачания и други големи промени на ситуацията, или разни общи и неконкретни ужасявания, изумявания, възторгвания и т.н. просто не стоят добре. Възможни са, въпреки че са ГРЕШНИ спрямо горното правило, но губят с неконкретността си или с физическата си несъвместимост с репликата, след която са сложени.
Това, което през цялото време дуднем вече осма (сигурно) страница, е че таговете след пряка реч носят със себе си куп проблеми и практически никакви плюсове въпреки разнообразието си. Да не говорим, че при по-сложните като "ужаси се", "проплака" и т.н. контекстът така или иначе е нужен, за да се опише ситуацията и обикновено ги прави излишни.
В смисъл, кой вариант е по-добър?
Красивата Есмералда влетя в трапезарията насред тържествената вечеря. Гримът й беше размазан, воланите на роклята й - раздърпани, косата й стърчеше във всички посоки, а от деколтето й се подаваше слама.
- Татко, конярят Хосе ме изнасили!
или
Красивата Есмералда влетя в трапезарията насред тържествената вечеря. Гримът й беше размазан, воланите на роклята й - раздърпани, косата й стърчеше във всички посоки, а от деколтето й се подаваше слама.
- Татко, конярят Хосе ме изнасили! - проплака истерично тя.
And you can't dance with a devil on your back...
) - но е пример за възможността напълно да си спестяваме "каза"-частта. От време на време. 
