Какво сънуват псиборгите? на мен отначало (че чак до края) си беше лекичка, изпълнена с екшън и с диалози тип: "Ах, смели рицарю, виждам че си доблестен и ти дължа живота си..."
Т.е. нищо толкова особенно, освен смеската м/у приказно фентъзи и фантастика, която беше приятна. Последните 20 страници бяха важната част от книжката - с моралните поучения и всичко. Като цяло помня, че на мен ми беше харесала, макар и умерено.
Прочетох "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - не знам какво да кажа, каквото вече не е казано, така че само ще кажа (пребройте колко пъти казах "каза"

), че книгата няма грешка и е уникат. Отдавна не бях чел толкова добро фентъзи. Баси, защо всички книги не са така изпипани?
Сега съм на Нощен Патрул. За първи път евър ми се случва да сядам и
да чета до 150 страници без да се усетя, без да погледна часовника или да проверя веднъж до коя страница съм стигнал. Адски четивна и интересна. Само на края на първата история имаше много внезапни прозрения, което дразни малко ( deux нещо го наричате май по-просветените). Стилът на Лукяненко е страхотен, така че смело продължавам.