Ще помогне ли, ако кажа, че скритото име е Лолита?
Втори жокер: Книгата е от края на 50те.
Трети жокер:
Хотелът беше близо до реката. От прозореца на стаята си Джейн наблюдаваше пъстрият живот на "Черният град". По тесните криви улици се движеха тълпи тъмнокожи, шоколадови, кафявожълтеникави хора в пъстри костюми и Джейн, като си спомняше прочетените книги, се стараеше да определи към каква раса принадлежат тези хора. Движеха се магарета, биволи, коне, скърцаха талиги, тичаха кучета. Крещяха пронизително продавачи на лед, лимонада, цветя. Пищяха флейти, глухо думкаше барабан, проточено пееха просяци, саниаси - "светии" - декларираха напевно свещени химни, събирайки слушатели, навсякъде с маймунска ловкост тичаха нагоре-надолу полуголи деца.
Нажежените от слънцето плоски покриви бяха пусти. Когато слънцето захождаше, въздухът ставаше малко по-прохладен, небето пламваше от едрите звезди и изгряваше луната, някаква особена, индийска луна, заливаща целия свят със зеленикава светлина и с въгленочерни сенки - улиците опустяваха, затова пък покривите все повече се пулнеха с хора, излезли да подишат вечерна и нощна прохлада. Те донасяха тук рогозки, възглавници, подноси с ядене и започваха оживен разговор. Кресливи гласове предаваха от покрив на покрив последните новини - за умиранията, за болестите, за ражданията, сватбите и сватовствата, за семейните караници, покупките и домакинските разноски. По този безжичен телеграф всички събития на деня ставаха достояние на "Черния град".
Ако Джейн знаеше местните езици, тя щеше да чуе интересните разговори за ХХХХХХХХХХХХ, който вълнуваше всички умове. Но за Джейн всичко това беше само "кресливо бърборене", което действаше на нервите й.
Под хиксовете не се крие име.