Кривопис

[Muad_Dib]

И аз не мога да дам конкретни примери, но съм остро на мнението на Гибли, че от няколко дена четене веднага ще попаднеш на такъв.

ЩЕ ГО КАЖА САМО ВЕДНЪЖ, ПОНЕЖЕ НЕ СЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК, НО НЯМА КАК: ЗА МЕН ПЕРСОНА, НЕСПОСОБНА ДА РАЗБЕРЕ И ЗАПОМНИ ПРАВИЛОТО ЗА ЧЛЕНУВАНЕ (от мен да мине без по-особените случаи), Е ЛОБОТОМИРАН ИДИОТ, С КОГОТО НЯМАМ ПРИЧИНИ ДА СЪМ В ЕДНО ОБЩЕСТВО.

Брутално здраво включване, евала, Жоре!

Подкрепям Гибли с две ръце. Отиде ли си пълният член, скоро ще го последват и други неща. Айде няма нужда.

[Xellos]

Бе ше минава от него, иначе бара пълнияТ

[JohanVladimir]

Искам да си кажа пристрастното и снобско мнение, пък.
Граматиката и правописът изобщо не е нужно да бъдат знаяни и владеяни от всички. Ама изобщо. Хич. Те са задължителни само за хора, които държат да заявяват себе си като грамотни и образовани.
А пък във връзка с пълния член моля уважаемите държавници в държавата да опростят чрез съответните реформи квантовата механика, че нещо не я знам, а пък много ми е трудна
Да не говорим за онова E=mc2 колко ми е излишно и настоявам да отпадне. Особено съм против тригонометричните функции - хем не ги разбирам, хем никаква работа не ми вършат!

[Scourge]

граматиката и математиката (+физиката) са несравними в това отношение. неподходяща аналогия.

бтв, китайците се справят перфектно с елементарна граматика и принципно не са туземци.

[Roland]

Ми викам да използваме тяхната система тогава Колко хиляди различни йероглифа ползват в момента? Над 100 000 ли бяха?

[Morwen]

Не са над 100 000. Мисля, че основните са 2-3000, но това няма общо. Става дума, че хора се справят и са далеч по-трудни системи от един пълен и кратък член.

[Roland]

Мне, основните в ЯПОНИЯ са 2-3000. А и там имат още десетки. И всъщност това, което казваш, е моята теза, не тая на Скърдж.

[Scourge]

4-5 хиляди са, за да си образован.

но лексика != граматика.
мисълта ми е, че не може да се прави няква особена връзка между сложност на граматиката и култура.

[Moridin]

А аз мисля, че Скърдж е на същата теза и тук има някъф масивен мисъндърстендинг. За броя на йероглифите - уикипедия.

[Morwen]

The Chinese writing system is an open-ended one, meaning that there is no upper limit to the number of characters. The largest Chinese dictionaries include about 56,000 characters, but most of them are archaic, obscure or rare variant forms. Knowledge of about 3,000 characters enables you to to read about 99% of the characters used in Chinese newspapers and magazines.

[Roland]

Еми то и с българските вестници и списания е така - 1000 думи речник ти стигат.

А че не може да се сравнява лексика с граматика е ясно, но мисълта ми е, че китайците компенсират липсата на сложност в едно със сложността в друго. Така че да се дават за пример ми е нелепо.

[Morwen]

Аз препрочитам страницата за трети път и пак не схващам какво общо имат китайците с членуването...
Едит: Схванах, Рол има право, че опростяването на едно се компенсира от усложняване на друго, в случая граматика и писменост.

[tigermaster]

Мне, основните в ЯПОНИЯ са 2-3000.

Японците освен йероглифите си имат и две нормални азбуки с по 32, ако не се лъжа, знака. Хирагана и катагана май им казваха. Само че те са за чужденци, на които не им се учат йероглифи.

[Roland]

Ъм... знаем. Макар че не им е изобщо тва само функцията на Хиригана и Катакана, но както и да е.

[JohanVladimir]

граматиката и математиката (+физиката) са несравними в това отношение. неподходяща аналогия.

Разбира се Изказването ми беше силно спекулативно. В случая можем да си говорим по принцип или без принцип
По принцип граматиката и математиката са напълно сравними като две системи от правила, за чието усвояване трябва да положиш усилия. Разликата е, че усвоеното по граматика демонстрираме непрекъснато в писмената комуникация. (Ако тук например, вместо да си пишем, смятахме, веднага щеше да лъсне кой колко е учил алгебрата в училище.)
Има обаче една политическа спекулация, на която исках да обърна внимание, защото всички сме малко или много повлияни от нея. На мен ми обърна внимание преди много години моят преподавател по фонетика и тя гласи:
Грамотността не е даденост, а привилегия. Така както всяко познание е привилегия за ония, които изминават дългия път на ученето и посвещението. Смисълът на образованието в грамотност е всички да се стремят към усвояването на сложните правила. А не да опростяваме правилата, за да ги направим по-достъпни и по-близки до невежите тълпи.
Елитарно мнение на ерудит, което ние тогава, в зората на демокрацията, приучени от малки да се гордеем с "демократичния си правопис", нито разбрахме, нито възприехме.