Абсолютен ужас...
Ами да поспамим малко:р - I'm with Canislav?
Moderator: Moridin
-
Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
Ко ти пука бе?! Вчера влязох за пръв път във "форума" на Цитаделата - смееееееех
Добре че там се навърат некви Разаел и Александър Драганов та да завържат някой чат помежду си иначе форума ще хване паяжина
Иначе изказването, че били събрали "най-големите" фенове на фентазито.......
Мда!
Добре че там се навърат некви Разаел и Александър Драганов та да завържат някой чат помежду си иначе форума ще хване паяжина
Иначе изказването, че били събрали "най-големите" фенове на фентазито.......
Мда!Не мое да мъмриш, брат!
Предварително се извинявам... 
видовете пръдни
Гаубица
Сполетява ви изневиделица и понякога е последвана от друга по-слаба гъзна оригня. Бърза и мощна като българска гаубица. Не е задължително обаче да смърди, даже е рядкост. Основното и значение е да стряска близостоящи жертви. Прилича много на бирената пръдня!
Картечна
Звучи точно като АК-47 и е също толкова мощна. Продължителността е различна, но винаги е по-голяма в сравнение с останалите пръдници. Идва изведнъж и е трудно да се прекрати огъня. Особено неприятна е когато сте с човек, на когото държите.
Конусовидна
Може би най-дългата наравно с комарната пръдня с тази разлика, че мириши ни съ стуи! Ако се напънете може да направите цяла серенада на любимата си, ако тя не пукне от смрадта. Колкото и да говорим обаче, тази чревна атмосфера не претендира чак за такова голямо зловоние както споменатата по-долу пръдня.
Комарна
Името предполага да издава звук като приближаващ се комар. Сравнително тиха и на пръв поглед безобидна, комарната пръдня може да ви изненада много неприятно особено след като се похапнали добре с недобре сдъвкана евтина пастърма, кашкавал "Домлян" и мляко от мандра "Пършевица". Смърди яко и се просмуква в дрехите ви.
Бирена
След запой предимно с бира и нискокачествени кремвирши от рода на "Сачи" или лайняните колбаси с още по-кирливите реклами - "Кен". Има много сходства с "Гаубицата" но е много по мощна и ароматна. Истински букет от ухания. Особено опасна е в комбинация с лайна докато серете защото излизат заедно и тогава лайното наистина удря вентилатора. Обикновено идват по няколко биренки наведнъж така че си пазете гащите, легионери!
Пияна
Адски миризлива, направо те е срам да пръднеш, да не говорим да се изсереш. Същински дявол излизащ от аналната пропаст. След тежък запой с бира и ракия. Направена е с майсторлък. Може да дойдат няколко такива и не е изключено на пробият гъзната защита и да се посерете насред запоя.
Вулканична
Тътен като изригване на вулкан, с разликата, че вместо лава излизат лайна, свежи и мазни лайненца способни да скършат хатъра не само на вас а и на цялата компания. Смрадта е направо непоносима, и нищо неможе да ги спре. Колко гаджета са бягали от тези произведения на аналното изкуство... Появява се след нагнявяне с праз и варива - боб, леща и шикалки.
Призрак
Тиха, немиризлива и излизаща много леко. Абе аз дали пръднах или задуха вятър? Много малко изследвани пръдни.
Стелт
Изключително миризливи, граничещи с непоносима смрад на кромид, праз, лук, салам и руски кисели краставички "Агурчики". Наричат се още и зеленчукови пръдни. Не издават звук, тихи и продължителни. Не се опитвайте да се напънете за да ги озвучите защото вероятността да издуете платната е повече от голяма. С една такава маца можете да овоните, а и налайните, цялата стая без никои да чуе. Това не значи, че няма да ви усетят..та вие ще сте смърдите като ядрен реактор!
Разхлабена
Тази е много лоша пръдничка. Идва неканена и ненадейно. Издава странен, специфичен звук, все едно цопва лайно в пюре за мързеливи домакини - "Чичо Бен". Така и неразбирате дали е газ или лайно/дришня/. В повечето случаи идва ескортирана от доза диария, достатъчна за да ви гледат като западнал извънземен. Среща се само когато сте продрискан!
Спираловидна
Прилича на дълга конусовидна пръдня, но е с повече извивки и мирише доста по-яко. Рядко срещана е и в повечето случаи трябва да се понапънете за да я получите. А и е най-добре да сте бичили биричка, евтини колбаси "Кен" или още по-гранясалите "Тоникс", праз и салата Айсберг за аромат.
видовете пръдни
Гаубица
Сполетява ви изневиделица и понякога е последвана от друга по-слаба гъзна оригня. Бърза и мощна като българска гаубица. Не е задължително обаче да смърди, даже е рядкост. Основното и значение е да стряска близостоящи жертви. Прилича много на бирената пръдня!
Картечна
Звучи точно като АК-47 и е също толкова мощна. Продължителността е различна, но винаги е по-голяма в сравнение с останалите пръдници. Идва изведнъж и е трудно да се прекрати огъня. Особено неприятна е когато сте с човек, на когото държите.
Конусовидна
Може би най-дългата наравно с комарната пръдня с тази разлика, че мириши ни съ стуи! Ако се напънете може да направите цяла серенада на любимата си, ако тя не пукне от смрадта. Колкото и да говорим обаче, тази чревна атмосфера не претендира чак за такова голямо зловоние както споменатата по-долу пръдня.
Комарна
Името предполага да издава звук като приближаващ се комар. Сравнително тиха и на пръв поглед безобидна, комарната пръдня може да ви изненада много неприятно особено след като се похапнали добре с недобре сдъвкана евтина пастърма, кашкавал "Домлян" и мляко от мандра "Пършевица". Смърди яко и се просмуква в дрехите ви.
Бирена
След запой предимно с бира и нискокачествени кремвирши от рода на "Сачи" или лайняните колбаси с още по-кирливите реклами - "Кен". Има много сходства с "Гаубицата" но е много по мощна и ароматна. Истински букет от ухания. Особено опасна е в комбинация с лайна докато серете защото излизат заедно и тогава лайното наистина удря вентилатора. Обикновено идват по няколко биренки наведнъж така че си пазете гащите, легионери!
Пияна
Адски миризлива, направо те е срам да пръднеш, да не говорим да се изсереш. Същински дявол излизащ от аналната пропаст. След тежък запой с бира и ракия. Направена е с майсторлък. Може да дойдат няколко такива и не е изключено на пробият гъзната защита и да се посерете насред запоя.
Вулканична
Тътен като изригване на вулкан, с разликата, че вместо лава излизат лайна, свежи и мазни лайненца способни да скършат хатъра не само на вас а и на цялата компания. Смрадта е направо непоносима, и нищо неможе да ги спре. Колко гаджета са бягали от тези произведения на аналното изкуство... Появява се след нагнявяне с праз и варива - боб, леща и шикалки.
Призрак
Тиха, немиризлива и излизаща много леко. Абе аз дали пръднах или задуха вятър? Много малко изследвани пръдни.
Стелт
Изключително миризливи, граничещи с непоносима смрад на кромид, праз, лук, салам и руски кисели краставички "Агурчики". Наричат се още и зеленчукови пръдни. Не издават звук, тихи и продължителни. Не се опитвайте да се напънете за да ги озвучите защото вероятността да издуете платната е повече от голяма. С една такава маца можете да овоните, а и налайните, цялата стая без никои да чуе. Това не значи, че няма да ви усетят..та вие ще сте смърдите като ядрен реактор!
Разхлабена
Тази е много лоша пръдничка. Идва неканена и ненадейно. Издава странен, специфичен звук, все едно цопва лайно в пюре за мързеливи домакини - "Чичо Бен". Така и неразбирате дали е газ или лайно/дришня/. В повечето случаи идва ескортирана от доза диария, достатъчна за да ви гледат като западнал извънземен. Среща се само когато сте продрискан!
Спираловидна
Прилича на дълга конусовидна пръдня, но е с повече извивки и мирише доста по-яко. Рядко срещана е и в повечето случаи трябва да се понапънете за да я получите. А и е най-добре да сте бичили биричка, евтини колбаси "Кен" или още по-гранясалите "Тоникс", праз и салата Айсберг за аромат.
Не мое да мъмриш, брат!
Аз още веднъж да се извиня за предното. По принцип не съм такъв човек, сега да не ми излезе име, но..... случва се, човещинка.
Сега предлагам на вашето внимание едно изключително произведение, истински шедьовър
Това е уникална К(Г)авър версия на великата поредица на Карл Май за дивия някога запад на доста по-дивите в момента САЩ. Който е чел и хареса приключенията на Винету и всичките видове Олд ***ръце би трябвало да оцени по достойнство труда който следва да прочетете
Сигурен съм че има хора които вече са го чели и за тях това няма да е ново, но също така съм УБЕДЕН, че ще се намерят 'невинни' душички които ще го мернат за първи път. Та това произведение е предимно за тях.
Приятно четене
Тая сутрин Поразяващата Трътка беше в особено добро настроение. Погледна с едно око към слънцето и се прозина шумно.
- Вече е 12 часа, Минету. Моише да ме събудиш по-рано.
- Моят бял врат греши. - усмихна се Минету, - Часът е около 10 вечерта -хич не е посрано. Това не слънце, това гъзената лампа.
Дори вечно поправящият го и всезнаещ Минету не помрачи веселото настроение на Олд Шитърхенд. Той оцени усмивката на индианеца като доста жизнерадостна тази сутрин, което разбира се значеше, че е по-тънка от лист хартия и по-остра дори от широкият му нож за обрязване. Поразяващата Трътка вдъхна дълбоко глътка въздух, като по невнимание нагълта една нощна пеперуда, закашля се и от немай-къде я глътна, и отприщи мощна въздишка, признак на прекрасно душевно състояние.
- Мой червени братко, нека да изпушим по една лула! - Тържествено полу-предложи, полу-заповяда опитния уестман.
- Хуйуг! - още по-тържествено се полу-съгласи, полу-подчини Минету.Той изрови от кирливия чувал, който изполваше за раница, внушителна лула с дълъг мундщук. Натъпка я със специален тютюн, плод на труда на сумати хора - от перуански фермери през мексикански пласьори та чак до американски босове (и обратно по стълбата - все пак и перуанските фермери трябва да си купуват марихуана от някъде), запали я и с красив жест я подаде на Поразяващата Трътка. Той дръпна дълбоко шест пъти - към небето, земята и четирите посоки на света, замисли се за кратко и дръпна още четири пъти. Като не успя да се сети за повече посоки, подаде лулата на Минету, който по навик плясна мундщука два-три пъти на езика си и засмука с въртеливо движение.
- Ауе, гомньо, пак олигави лулата. Ша зема да си купя вече една само за мен.
Минету го изгледа с присъщото за индианците сурово лице и нетрепкащи очи:
- Свинявай!
Настроението на Поразяващата Трътка вече се разваляше. "Поне земи да научиш български, ша те'а в циганина." - тихичко заропта той и отказал се вече от марихуаната, се залови за единствения шанс да си върне доброто настроение. Иначе казано, насочи се към тоалетната да си лъсне карабината, марка "Хенри", ама той на галено й казваше "Дик".
Когато се върна (след около час и половина, за които беше излъскал перфектно карабината си поне шест пъти), Поразяващата Трътка дари Минету с мощно приятелско потупване по рамото, в следствие на което вожда почти заби лице в набедреника си. Той се изправи и се ухили издайнически - явно за тези час и половина беше се помирил с три четвърти от индианските племена по света. Олд Шитърхенд го загледа миловидно.
- Сладкото ми малко червено гомнишарче! - прошепна той нежно. Чудесно знаеше чудесата, които лулата на мира правеше с Минету. След това му тегли един шут в ухилената мутра, като внимаваше да не го закачи с шпорите и започна да си лъска ботушите. Въобще Поразяващата Трътка обожаваше да лъска. И от всичко най-много обичаше да лъска Дик. От там беше дошъл и старият му прякор - Поразяващата Ръка - направо беше поразително колко пъти на ден можеше да лъска с нея. После обаче Минету беше разбрал, че всъщност не кобилата на Олд Шитърхенд, а самият той пуска тия злобни благоухания и славата му се разнесе. От тогава всички в прерията го знаеха като Поразяващата Трътка.
От мислите му го изтръгна силно тропане по вратата. Стройният уестман с тренирано движение извади револвера си и се отправи предпазливо към вратата. Надигна се на пръсти за да погледне през шпионката, после видя, че шпионка нямаше, изпсува яростно и реши, че ще отваря, пък каквото ще да става. Коридорът, обаче се оказа доста тесен и Олд Шитърхенд не успя да се изнесе навреме вдясно, така че отваряйки вратата, я блъсна с все сила в нищо неподозиращата си глава. В резултат се изсули болезнено на пода, застреля лампата, тя запали масата и пердето, а надрусаният Минету буквално се насра от смях.
Когато най-после Поразяващата Трътка се свести, грациозно отметна мокрия парцал от челото си и гордо се изправи, изпъчил гърди, Минету, вече свеж и поизмит, спокойно беседваше с едно странно малко човече. То беше облечено с козя шуба, дълга до коленете, която никоя уважаваща себе си коза не би облякла и ботуши с такива размери, че ако притежаваше финансите, отдавна би отворил бардак в единия. Носеше филцова шапка, чийто цвят беше невъзможно да бъде определен, а възрастта и носеше нюанса на праисторическата ера - вероятно бе малко по-млада от Дядо Коледа. Колкото до оръжието му, приличаше на екстравагантна гега или гьостерица с привързана към нея патерица в бароков стил. Лицето му представляваше гора от особено гъста и къдрава брада - общо взето, когато се усмихне (или не се усмихне), имаш чувството, че Джими Хендрикс е застанал с гръб към теб. А най-специфичната особеност в него беше извънредно големият му нос. В някои племена беше известен като Чи-коне, или Смъркащия килограми. Впрочем той затова и беше спрял смъркането - с тоя нос смъркаше толкова много, че постоянно беше "на червено". От тогава беше започнал да пие (главно сам) и това обясняваше прякора му.
- Сам Поркинс!? - невярващо промълви Поразяващата Трътка.
- А-а, нашия уестман се е събудил, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи!
- Моя бял брат все още се хили като се-ебе-с-булка. - обади се и Минету.
Сам повдигна вежди въпросително.
- Иска да каже, че все още се хилиш като невестулка. - повдигна рамене Поразяващата Трътка. - Така и не успях да го науча на свествн български.
- Радвам се ,че вече се освести. - Сам вероятно се усмихваше широко, тъй като секунда по-късно издуха навън космите, влезли в устата му. "Е това се получава, когато не питаш баща ти как да се избръснеш за първи път." - помисли си Поразяващата Трътка. След това отново погледна гъстата четина, представляваща мутрата на Сам и добави на ум: "Ама пък и той е почнал направо от челото!".
- И аз се радвам да те видя, стари приятелю! - продължи на глас. - Трезвен ли си, или просто не съм съвсем в съзнание още? Последния път, когато беше видял Сам Поркинс трезвен, беше преди 4 години. Бяха в плен на едно особено войнствено племе - Чернопатките - и когато той изтрезня и алкохолния глад го замъчи отново, разкъса въжетата, изкла цялото племе и подложи вожда на четири дневно мъчение. В резултат на изтезанието, Сам си тръгна с всичкия алкохол, който горкия индианец беше скътал за старини. Беше лесно обяснимо защо Поразяващата Трътка не обичаше да вижда дребното космато човече трезво.
- Мда, напълно трзвен съм. - той явно понечи да се усмихне отново, но се сети за резултата и просто кимна.
- Да те почерпя питие? - трескаво предложи Old Shatterhand.
- Не, мерси. Днес няма да пия. - е сега вече опитния уестман беше напълно ужасен.
- К...к...какво има? - почти изплака пелтечейки той.
- Шушоните са хванали Див Слон и Бил Поркал.
- Какво?!
- Хванал див слон по шушони да порка. - Целомъдрено обясни Минету, нарушавайки привичното си мълчание.
- А-а... - сега и Поразяващата Трътка разбра. - Индианците са хванали Див и Бил бе, Минету. Другите двама члена на Детелиновия Глист.
- Ама и вие бързо загрявате, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - изкикоти се като лисугер Сам.
***
Не след дълго (, е добре де - час и половина за да си лъсне карабината Поразяващата Трътка, тъй като възбудата от неочакваната поява на трезвия Поркинс му дойде в повечко; четири часа да изтрезнее Сам, който не беше пил, но след като четиринадесет години си поркал сам, махмурлука си идва от самосебе си, и още два часа, за да може Минету да попита духовете какво да правят т.е. - да изпуши четири масура) вече бяха напуснали малкото градче и яздеха към месността, където беше разположен лагера на Шушоните. Тъй като Поразяващата Трътка имаше малко вяра на духовете на Минету, попита една от хотелските курви за пътя (местните индианци редовно организираха куртизански вечери - случваше се да си викат по 2-3 дилижанса жрици). Разбра, че по това време на годината Шушоните се навъртат около границата на щатите Небръснатка и Хуйоминг, но тъй като това беше местност от няколко десетки квадратни мили, той се подготви за няколко дневно търсене. Като истински опитен уестман, яздеше най-отпред и внимаваше за следи и възможни опасности.
- Аз страхува, преди ние стигнем Див и...е, де...де...Бил може вече да са кур-яли. - по свечеряване Минету ставаше общителен.
- Умряли - по рефлекс го поправи Поразяващата Трътка.
- Що бе, и така си е правилно, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи!
- Намерих следа! - възторжено изкряка Old Shatterhand.
- Мой бял брат има зорко ако. Да пръднем да видим!
Когато и тримата се надупиха над следата, уестмъна започна да им обяснява:
- Виждаш ли как е насочено на север? Това е знак от Див или Бил.
Минету просто се качи обратно на коня.
- Ама виж де - продължи да упорства Old Шиттерханд, - виж как има две малки по-такива и едно заостренко, дето сочи на север! Знак е ви казвам!
- Срам ме е че съм ти бил учител. - със сълзи на очи промълви Сам. - Това е просто мече лайно...
- Ама...
***
Нощта посрещнаха в малка борова горичка. Не запалиха огън,за да не ги видят индианците - първо; и главно, защото Поразяващата Трътка баше започнал наново да си заслужва прякора. С огън наблизо това беше живото- и взривоопасно. Беше една от ония лагерни вечери, които са сладостта на живота в прерията - когато са се събрали опитни мъже, преживяли стотици битки; мъже, за които няма страх; мъже, за които няма нищо по-ценно от приятелството между тях; мъже, които биха рискували без колебание живота си един за друг. Разказваха се бойни подвизи и ловни успехи, смешни ситуации и разгадаването на сложни интриги... Абе, с две думи, Поразяващата Трътка лъжеше като насран, а Сам и Минету се правеха че му вярват.
- И как се измъкна от това? - вяло измънка Сам, опитвайки се да прозвучи наистина заинтересуван от поредната изцепка на приятеля си.
- Ами-и... - замисли се той. - Имах скрито оръжие в ботуша! И като почнах да стрелям: та-та-та-та-та! Та-та-та-та! И...
- Имал си скрита картечница в ботуша?! - усъмни се Сам.
- Ами-и-и... То беше малка картечничка... Даже по-скоро картечинце... Нали знаеш какви ги правят сега... - неубедително замрънка Поразяващата Трътка.
- Айде да си лягаме.
- Ама чакайте да ви разкажа де!
- Лека нощ! - Избоботи Сам, на който му беше писнало от лиготии, а пък и факта, че не беше пил четиретдесет и осем часа не влияеше добре на настроението му.
- Лека нощ. - нацупено му отговори Old Shatterhand и се зави през глава.
- Лекар с нож! - обади се и Минету, по-жизнерадостен от обикновено, вероятно защото "белият му брат" щеше да мълчи поне до сутринта.
Поразяващата Трътка се събуди от някакъв странен шум. Той съвсем леко и внимателно открехна очите си. Не видя нищо, вероятно защото още беше нощ, и ги отвори нацяло. Огледа се и пак не видя нищо, вероятно по същата причина. Вдигна глава и определи по звездите, че часа е някъде около четири. Той всъщност не можеше да познава времето по звезедите, но един опитен уестман би трябвало да се държи на ниво дори пред себе си. Когато очите му най-после свикнаха с тъмнината, той взе пушката си - огромен Пичкоубиец, и се насочи по посока на шума. Пътем забеляза, че Сам не беше в постелята си и това му навя тревожни мисли. "Вероятно Шушоните са ни открили и ни изваждат от строя тихо, един по един. Е, с мен няма да се справят толкова лесно!" Той скочи в шумящите храсти и се озова срещу потно голо тяло на дребен Шушон, който пъшкаше и се мъчеше да обуздае мулето на Сам. Поразяващата Трътка опря Пичкоубиеца в главата му и стреля от упор. Дребния Шушон спря да пъшка. За малко. После започна да псува.
- Ша ма гръмнеш бе тъпак! Как може да си такъв некадърник, бе лайнйо! И като си помисля че аз съм те учил!
Индианецът съвсем неочаквано бе заговорил с гласа на Поркинс. Следващите час и половина минаха весело за Минету. Благородният индианец си лежеше в постелята и с нескрит интерес наблюдаваше гонитбата между Сам и Поразяващата Трътка. Снажният уестман подобри рекорда по бягане от ядосано малко човече, заплашващо че "ша ти навре пушаката в малкото космато пърдялниче". Като се има предвид характера на Сам и размера на Пичкоубиеца, никoй не би го осъдил, де.
На сутринта, когато страстите се поуталожиха, Поразяващата Трътка се осмели (е, от безопасно разстояние) да попита:
- Добре де, Сам, ти какво правеше там?
- Ами... - запелтечи той. - В прерията няма много жени, ако не се лъжа. Ти си имаш Минету - вожда на Лапачите, а аз - Мери. - Поркинс нежно почеса мулето си зад ушите. - Ами ти, некадърник! Кажи ми как е възможно!? Опря ми пушката в главата и не само че не ме уцели, ами застреля коня си, който беше точно зад теб!
- Ами... - сега беше ред на Old Shatterhand да запелтечи. - сигурно мерника нещо се е разместил...
- Да бе, и куршимите внезапно са започнали да излизат през прилада. Тъпак. Ша си хване пушката обратно. Хи-хи-хи-хи! Ми ний утре като намерим индианците сигурно ти нас ша изпотрепеш бе, измикярин мръсен!
Минету се заливаше от смях. Поразяващата Трътка рядко го виждаше усмихнат. Обикновено устата му беше на "О". Вожда реши да смени темата, тъй като белия брат бе започнал да го гледа злобно:
- Дали Бушоните няма да ги умият преди да стигнем?
- Убият, бе мрахмул! - заядливо го поправи Old Shatterhand. - Няма. Ти филми не гледаш ли бе? Кога лошите са убивали добрите преди да ги спасят по-добрите, а?
- Идиот! - възмути се Сам. - Няма да ги убият, защото ще чакат до вдругиден. Тогава ще ги изтезават на кола на мъчението под пълната луна. Ако не ги убият по пълнолуние, духовете им ще се върнат във формата на гълъби и ще им серат на главите. Ще станат ебати и осраното племе, ако не се лъжа! Хи-хи-хи-хи!
Успяха да намерят бивака на Шушоните едва към обяд на по-следващия ден. Това беше лошо, тъй като не можеха да предприемат нищо докато не залезе слънцето, а тогава пък индианците вече щяха да са завързали Див и Бил на кола и щяха да започнат изтезанията с изгрева на луната. Решиха да чакат до здрачаване, после да се промъкнат безшумно до тълпата жадни за кръв червенокожи и да пленят вожда. След това щяха да го разменят за живота на Див и Бил. В сумрака на падащата вечер цялото племе на Шушоните беше наизлезло на площада, образуван от кръга на шатрите. В средата беше забит огромен дървен кол, почернял от кръвта на жертвите. В мрака отблясъците от запалените около стълба огнйове хвърляха зловещи сянки по боядисаните лица на кръвожадните диваци. Всъщност, кръвта по кола не беше истинска, освен това Шушоните мразеха да се мажат с разни гадни и мазни бои по физиономиите (така, де, да не са жени да се гримират!?), още по малко пък обичаха да горят дървата от сега и да мръзнат цяла зима, но пък трябваше да се вадят пари от нещо, а никoй не знаеше кога на тъпите туристи ще им скимне да довтасат. Те не обичаха и хора да измъчват, но вожда разбираше малко нещо от пазарна икономика и каза, че ония ножове дето уж те ръгат, а острието потъва, излизали много скъпи. Така че Див и Бил си бяха наистина в сериозно затруднение.
Междувременно, Минету, Поразяващата Трътка и Сам Поркинс внимателно се промъкваха през гората към бивака на Шушоните. Вече бяха стигнали до шатрите, когато мощен гръм разтресе небето и Сам тревожно се огледа.
- Май ще има буря. - заключи той. Малко по-късно обаче го застигна и аромата и той метна поглед-томахавка към Поразяващата Трътка. - Я да ми се стягаш, никво пърдене повече, че заради теб ще ни надушат. Уестмъна се изчерви и измънка някакво извинение. Минету ги подтикна да побързат, защото вече се чуваха писъците на Див и Бил - първият етап на изтезанията беше започнал - най-старите жени от племето артистично им се надупваха, вдигайки полите си. Противно на всякакви очаквания, десетина минути по-късно тримата другари вече стояха зад гърба на вожда. Сам със завиден скок се стрелна към гърба на вожда и му приложи ключа - "Две дини под една мишница". Това беше изключително ефективен и непозволен в борбата захват, при който бореца стоеше зад гърба на противника си и с едната ръка усукваше ташаците му, а с другата дърпаше косата му, извивайки главата назад. Минету се изправи гордо и с насочена към най-близкия индианец пушка заговори на местното наречие:
- Аз съм Минету, вожда на Лапачите, а до мен стоят Поразяващата Трътка и Сам Поркинс! Моите червени братя знаят защо сме тук! - извика силно той. - Вие сте пленили нашите приятели и с това доказахте, че сте врагове на най-опитните мъже на Запада!
- Сега ще пуснете Див Слон и Бил Поркал и ние ще си отидем мирно и тихо. - намеси се и Old Shitterhand. - Направете го и никoй няма да пострада. Вие виждате в ръцете на червения ми брат "Сребърната пушка", а аз съм стиснал здраво карабината "Хенри".
Шушоните заприпадаха от смях.
- Моля ти се, излагаш ме. - прошепна Сам. - Махни си ръката от там и извади другия пищов, ако обичаш.
Поразяващата Трътка невярващо погледна към слабините си, дръпна си рязко ръката и се изчерви отново. После се окопити и извади револверите.
- Брат ми има два пъти по шест куршума в ръцете си, - пак пое инициативата Минету. - една дузина от вас ще умрат, а вожда ви ще е пръв. Поразяващата Трътка започваше да посинява. Див и Бил бяха затаили дъх в очакване на спасението си. Минету заплашваше с каменна физиономия. Сам усукваше безмилостно. Вожда хвана 6-та октава на фалцет. Поразяващата Трътка позеленя - искаше му се да го направи, но го беше срам да се изложи пред толкова много хора и се стискаше. Минету извика:
- До една минута ще си тръгнем всички или ще убия вожда ви.
Цялото племе стоеше като заковано. Бяха в шах. Да, обаче заместник-вожда се оказа твърде съобразителен и се сети кой ще стане шеф на племето, ако вожда пукне. По тая причина запрати томахавката си право в главата на вожда. След минута Поразяващата Трътка, който вече беше лилав, Минету и Сам Поркинс стояха завързани на стълба на мъчението точно до Див Слон и Бил Поркал. Новият вожд се хилиеше самодоволно. Племето бързаше да изрази открайвремешните си почитания към него. Минету мълчеше. Сам псуваше. Бил псуваше. Див псуваше. Поразяващата Трътка беше посивял от напрежението, което му костваше да се стиска. Новият вожд поиска копие и застана пред него.
- Вижте всички прослувутия Old Shitterhand! - извика той към сънародниците си. - Вече е пожълтял от страх. Ти не си мъж. Ще те убия като куче! - извика той и замахна към сърцето на опитния уестман. Той пък си мислеше само как да се сдържи и да умре като опитен уестман, без да се излага (т.е. да го запомнят с предсмъртна пръдня). Да, ама малко хора могат да останат безразлични при вида на летящо към тях копие. Е в този момент Поразяващата Трътка избълва най-ужасяващо мощната пръдня, която някога света бе чувал. Тя изтръгна кола от земята, изстреля го по-бързо от светлината някъде към Куртово Конаре, след това бавно се плъзна пред очите на невярващия вожд и се запромъква към най-близкия огън.
***
Ако и днес човек язди през местността, където се събират щатите Хуйоминг и Небръснатка, ще види огромен кратер, а местността в радуис няколко мили около кратера е черна и обгоряла, няма нито едно живо растение и нито едно животно наоколо. Общо взето, не е нужно да си познавач, за да разбереш, че навремето САЩ са правили тук ядрените си опити.
След щастливото си завръщане от Куртово Конаре (,като по пътя успяха да посетят и други забележителни места като Тутракан, Бусманци, Шишманци, Смилян и Кузлоджово), Поразяващата Трътка и приятелите му преживяха още много приключения. Когато се умори да броди из прерията, Old Shitterhand се омъжи за един скромен негър, който готвеше добре, и се захвана да опише преживелиците си. Копие от тези записки ви предавам аз - смиреният ценител, като моля за прошка, че си позволих да ги подложа на скромната ми редакция.
Сега предлагам на вашето внимание едно изключително произведение, истински шедьовър
Това е уникална К(Г)авър версия на великата поредица на Карл Май за дивия някога запад на доста по-дивите в момента САЩ. Който е чел и хареса приключенията на Винету и всичките видове Олд ***ръце би трябвало да оцени по достойнство труда който следва да прочетете
Сигурен съм че има хора които вече са го чели и за тях това няма да е ново, но също така съм УБЕДЕН, че ще се намерят 'невинни' душички които ще го мернат за първи път. Та това произведение е предимно за тях. Приятно четене
Тая сутрин Поразяващата Трътка беше в особено добро настроение. Погледна с едно око към слънцето и се прозина шумно.
- Вече е 12 часа, Минету. Моише да ме събудиш по-рано.
- Моят бял врат греши. - усмихна се Минету, - Часът е около 10 вечерта -хич не е посрано. Това не слънце, това гъзената лампа.
Дори вечно поправящият го и всезнаещ Минету не помрачи веселото настроение на Олд Шитърхенд. Той оцени усмивката на индианеца като доста жизнерадостна тази сутрин, което разбира се значеше, че е по-тънка от лист хартия и по-остра дори от широкият му нож за обрязване. Поразяващата Трътка вдъхна дълбоко глътка въздух, като по невнимание нагълта една нощна пеперуда, закашля се и от немай-къде я глътна, и отприщи мощна въздишка, признак на прекрасно душевно състояние.
- Мой червени братко, нека да изпушим по една лула! - Тържествено полу-предложи, полу-заповяда опитния уестман.
- Хуйуг! - още по-тържествено се полу-съгласи, полу-подчини Минету.Той изрови от кирливия чувал, който изполваше за раница, внушителна лула с дълъг мундщук. Натъпка я със специален тютюн, плод на труда на сумати хора - от перуански фермери през мексикански пласьори та чак до американски босове (и обратно по стълбата - все пак и перуанските фермери трябва да си купуват марихуана от някъде), запали я и с красив жест я подаде на Поразяващата Трътка. Той дръпна дълбоко шест пъти - към небето, земята и четирите посоки на света, замисли се за кратко и дръпна още четири пъти. Като не успя да се сети за повече посоки, подаде лулата на Минету, който по навик плясна мундщука два-три пъти на езика си и засмука с въртеливо движение.
- Ауе, гомньо, пак олигави лулата. Ша зема да си купя вече една само за мен.
Минету го изгледа с присъщото за индианците сурово лице и нетрепкащи очи:
- Свинявай!
Настроението на Поразяващата Трътка вече се разваляше. "Поне земи да научиш български, ша те'а в циганина." - тихичко заропта той и отказал се вече от марихуаната, се залови за единствения шанс да си върне доброто настроение. Иначе казано, насочи се към тоалетната да си лъсне карабината, марка "Хенри", ама той на галено й казваше "Дик".
Когато се върна (след около час и половина, за които беше излъскал перфектно карабината си поне шест пъти), Поразяващата Трътка дари Минету с мощно приятелско потупване по рамото, в следствие на което вожда почти заби лице в набедреника си. Той се изправи и се ухили издайнически - явно за тези час и половина беше се помирил с три четвърти от индианските племена по света. Олд Шитърхенд го загледа миловидно.
- Сладкото ми малко червено гомнишарче! - прошепна той нежно. Чудесно знаеше чудесата, които лулата на мира правеше с Минету. След това му тегли един шут в ухилената мутра, като внимаваше да не го закачи с шпорите и започна да си лъска ботушите. Въобще Поразяващата Трътка обожаваше да лъска. И от всичко най-много обичаше да лъска Дик. От там беше дошъл и старият му прякор - Поразяващата Ръка - направо беше поразително колко пъти на ден можеше да лъска с нея. После обаче Минету беше разбрал, че всъщност не кобилата на Олд Шитърхенд, а самият той пуска тия злобни благоухания и славата му се разнесе. От тогава всички в прерията го знаеха като Поразяващата Трътка.
От мислите му го изтръгна силно тропане по вратата. Стройният уестман с тренирано движение извади револвера си и се отправи предпазливо към вратата. Надигна се на пръсти за да погледне през шпионката, после видя, че шпионка нямаше, изпсува яростно и реши, че ще отваря, пък каквото ще да става. Коридорът, обаче се оказа доста тесен и Олд Шитърхенд не успя да се изнесе навреме вдясно, така че отваряйки вратата, я блъсна с все сила в нищо неподозиращата си глава. В резултат се изсули болезнено на пода, застреля лампата, тя запали масата и пердето, а надрусаният Минету буквално се насра от смях.
Когато най-после Поразяващата Трътка се свести, грациозно отметна мокрия парцал от челото си и гордо се изправи, изпъчил гърди, Минету, вече свеж и поизмит, спокойно беседваше с едно странно малко човече. То беше облечено с козя шуба, дълга до коленете, която никоя уважаваща себе си коза не би облякла и ботуши с такива размери, че ако притежаваше финансите, отдавна би отворил бардак в единия. Носеше филцова шапка, чийто цвят беше невъзможно да бъде определен, а възрастта и носеше нюанса на праисторическата ера - вероятно бе малко по-млада от Дядо Коледа. Колкото до оръжието му, приличаше на екстравагантна гега или гьостерица с привързана към нея патерица в бароков стил. Лицето му представляваше гора от особено гъста и къдрава брада - общо взето, когато се усмихне (или не се усмихне), имаш чувството, че Джими Хендрикс е застанал с гръб към теб. А най-специфичната особеност в него беше извънредно големият му нос. В някои племена беше известен като Чи-коне, или Смъркащия килограми. Впрочем той затова и беше спрял смъркането - с тоя нос смъркаше толкова много, че постоянно беше "на червено". От тогава беше започнал да пие (главно сам) и това обясняваше прякора му.
- Сам Поркинс!? - невярващо промълви Поразяващата Трътка.
- А-а, нашия уестман се е събудил, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи!
- Моя бял брат все още се хили като се-ебе-с-булка. - обади се и Минету.
Сам повдигна вежди въпросително.
- Иска да каже, че все още се хилиш като невестулка. - повдигна рамене Поразяващата Трътка. - Така и не успях да го науча на свествн български.
- Радвам се ,че вече се освести. - Сам вероятно се усмихваше широко, тъй като секунда по-късно издуха навън космите, влезли в устата му. "Е това се получава, когато не питаш баща ти как да се избръснеш за първи път." - помисли си Поразяващата Трътка. След това отново погледна гъстата четина, представляваща мутрата на Сам и добави на ум: "Ама пък и той е почнал направо от челото!".
- И аз се радвам да те видя, стари приятелю! - продължи на глас. - Трезвен ли си, или просто не съм съвсем в съзнание още? Последния път, когато беше видял Сам Поркинс трезвен, беше преди 4 години. Бяха в плен на едно особено войнствено племе - Чернопатките - и когато той изтрезня и алкохолния глад го замъчи отново, разкъса въжетата, изкла цялото племе и подложи вожда на четири дневно мъчение. В резултат на изтезанието, Сам си тръгна с всичкия алкохол, който горкия индианец беше скътал за старини. Беше лесно обяснимо защо Поразяващата Трътка не обичаше да вижда дребното космато човече трезво.
- Мда, напълно трзвен съм. - той явно понечи да се усмихне отново, но се сети за резултата и просто кимна.
- Да те почерпя питие? - трескаво предложи Old Shatterhand.
- Не, мерси. Днес няма да пия. - е сега вече опитния уестман беше напълно ужасен.
- К...к...какво има? - почти изплака пелтечейки той.
- Шушоните са хванали Див Слон и Бил Поркал.
- Какво?!
- Хванал див слон по шушони да порка. - Целомъдрено обясни Минету, нарушавайки привичното си мълчание.
- А-а... - сега и Поразяващата Трътка разбра. - Индианците са хванали Див и Бил бе, Минету. Другите двама члена на Детелиновия Глист.
- Ама и вие бързо загрявате, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - изкикоти се като лисугер Сам.
***
Не след дълго (, е добре де - час и половина за да си лъсне карабината Поразяващата Трътка, тъй като възбудата от неочакваната поява на трезвия Поркинс му дойде в повечко; четири часа да изтрезнее Сам, който не беше пил, но след като четиринадесет години си поркал сам, махмурлука си идва от самосебе си, и още два часа, за да може Минету да попита духовете какво да правят т.е. - да изпуши четири масура) вече бяха напуснали малкото градче и яздеха към месността, където беше разположен лагера на Шушоните. Тъй като Поразяващата Трътка имаше малко вяра на духовете на Минету, попита една от хотелските курви за пътя (местните индианци редовно организираха куртизански вечери - случваше се да си викат по 2-3 дилижанса жрици). Разбра, че по това време на годината Шушоните се навъртат около границата на щатите Небръснатка и Хуйоминг, но тъй като това беше местност от няколко десетки квадратни мили, той се подготви за няколко дневно търсене. Като истински опитен уестман, яздеше най-отпред и внимаваше за следи и възможни опасности.
- Аз страхува, преди ние стигнем Див и...е, де...де...Бил може вече да са кур-яли. - по свечеряване Минету ставаше общителен.
- Умряли - по рефлекс го поправи Поразяващата Трътка.
- Що бе, и така си е правилно, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи!
- Намерих следа! - възторжено изкряка Old Shatterhand.
- Мой бял брат има зорко ако. Да пръднем да видим!
Когато и тримата се надупиха над следата, уестмъна започна да им обяснява:
- Виждаш ли как е насочено на север? Това е знак от Див или Бил.
Минету просто се качи обратно на коня.
- Ама виж де - продължи да упорства Old Шиттерханд, - виж как има две малки по-такива и едно заостренко, дето сочи на север! Знак е ви казвам!
- Срам ме е че съм ти бил учител. - със сълзи на очи промълви Сам. - Това е просто мече лайно...
- Ама...
***
Нощта посрещнаха в малка борова горичка. Не запалиха огън,за да не ги видят индианците - първо; и главно, защото Поразяващата Трътка баше започнал наново да си заслужва прякора. С огън наблизо това беше живото- и взривоопасно. Беше една от ония лагерни вечери, които са сладостта на живота в прерията - когато са се събрали опитни мъже, преживяли стотици битки; мъже, за които няма страх; мъже, за които няма нищо по-ценно от приятелството между тях; мъже, които биха рискували без колебание живота си един за друг. Разказваха се бойни подвизи и ловни успехи, смешни ситуации и разгадаването на сложни интриги... Абе, с две думи, Поразяващата Трътка лъжеше като насран, а Сам и Минету се правеха че му вярват.
- И как се измъкна от това? - вяло измънка Сам, опитвайки се да прозвучи наистина заинтересуван от поредната изцепка на приятеля си.
- Ами-и... - замисли се той. - Имах скрито оръжие в ботуша! И като почнах да стрелям: та-та-та-та-та! Та-та-та-та! И...
- Имал си скрита картечница в ботуша?! - усъмни се Сам.
- Ами-и-и... То беше малка картечничка... Даже по-скоро картечинце... Нали знаеш какви ги правят сега... - неубедително замрънка Поразяващата Трътка.
- Айде да си лягаме.
- Ама чакайте да ви разкажа де!
- Лека нощ! - Избоботи Сам, на който му беше писнало от лиготии, а пък и факта, че не беше пил четиретдесет и осем часа не влияеше добре на настроението му.
- Лека нощ. - нацупено му отговори Old Shatterhand и се зави през глава.
- Лекар с нож! - обади се и Минету, по-жизнерадостен от обикновено, вероятно защото "белият му брат" щеше да мълчи поне до сутринта.
Поразяващата Трътка се събуди от някакъв странен шум. Той съвсем леко и внимателно открехна очите си. Не видя нищо, вероятно защото още беше нощ, и ги отвори нацяло. Огледа се и пак не видя нищо, вероятно по същата причина. Вдигна глава и определи по звездите, че часа е някъде около четири. Той всъщност не можеше да познава времето по звезедите, но един опитен уестман би трябвало да се държи на ниво дори пред себе си. Когато очите му най-после свикнаха с тъмнината, той взе пушката си - огромен Пичкоубиец, и се насочи по посока на шума. Пътем забеляза, че Сам не беше в постелята си и това му навя тревожни мисли. "Вероятно Шушоните са ни открили и ни изваждат от строя тихо, един по един. Е, с мен няма да се справят толкова лесно!" Той скочи в шумящите храсти и се озова срещу потно голо тяло на дребен Шушон, който пъшкаше и се мъчеше да обуздае мулето на Сам. Поразяващата Трътка опря Пичкоубиеца в главата му и стреля от упор. Дребния Шушон спря да пъшка. За малко. После започна да псува.
- Ша ма гръмнеш бе тъпак! Как може да си такъв некадърник, бе лайнйо! И като си помисля че аз съм те учил!
Индианецът съвсем неочаквано бе заговорил с гласа на Поркинс. Следващите час и половина минаха весело за Минету. Благородният индианец си лежеше в постелята и с нескрит интерес наблюдаваше гонитбата между Сам и Поразяващата Трътка. Снажният уестман подобри рекорда по бягане от ядосано малко човече, заплашващо че "ша ти навре пушаката в малкото космато пърдялниче". Като се има предвид характера на Сам и размера на Пичкоубиеца, никoй не би го осъдил, де.
На сутринта, когато страстите се поуталожиха, Поразяващата Трътка се осмели (е, от безопасно разстояние) да попита:
- Добре де, Сам, ти какво правеше там?
- Ами... - запелтечи той. - В прерията няма много жени, ако не се лъжа. Ти си имаш Минету - вожда на Лапачите, а аз - Мери. - Поркинс нежно почеса мулето си зад ушите. - Ами ти, некадърник! Кажи ми как е възможно!? Опря ми пушката в главата и не само че не ме уцели, ами застреля коня си, който беше точно зад теб!
- Ами... - сега беше ред на Old Shatterhand да запелтечи. - сигурно мерника нещо се е разместил...
- Да бе, и куршимите внезапно са започнали да излизат през прилада. Тъпак. Ша си хване пушката обратно. Хи-хи-хи-хи! Ми ний утре като намерим индианците сигурно ти нас ша изпотрепеш бе, измикярин мръсен!
Минету се заливаше от смях. Поразяващата Трътка рядко го виждаше усмихнат. Обикновено устата му беше на "О". Вожда реши да смени темата, тъй като белия брат бе започнал да го гледа злобно:
- Дали Бушоните няма да ги умият преди да стигнем?
- Убият, бе мрахмул! - заядливо го поправи Old Shatterhand. - Няма. Ти филми не гледаш ли бе? Кога лошите са убивали добрите преди да ги спасят по-добрите, а?
- Идиот! - възмути се Сам. - Няма да ги убият, защото ще чакат до вдругиден. Тогава ще ги изтезават на кола на мъчението под пълната луна. Ако не ги убият по пълнолуние, духовете им ще се върнат във формата на гълъби и ще им серат на главите. Ще станат ебати и осраното племе, ако не се лъжа! Хи-хи-хи-хи!
Успяха да намерят бивака на Шушоните едва към обяд на по-следващия ден. Това беше лошо, тъй като не можеха да предприемат нищо докато не залезе слънцето, а тогава пък индианците вече щяха да са завързали Див и Бил на кола и щяха да започнат изтезанията с изгрева на луната. Решиха да чакат до здрачаване, после да се промъкнат безшумно до тълпата жадни за кръв червенокожи и да пленят вожда. След това щяха да го разменят за живота на Див и Бил. В сумрака на падащата вечер цялото племе на Шушоните беше наизлезло на площада, образуван от кръга на шатрите. В средата беше забит огромен дървен кол, почернял от кръвта на жертвите. В мрака отблясъците от запалените около стълба огнйове хвърляха зловещи сянки по боядисаните лица на кръвожадните диваци. Всъщност, кръвта по кола не беше истинска, освен това Шушоните мразеха да се мажат с разни гадни и мазни бои по физиономиите (така, де, да не са жени да се гримират!?), още по малко пък обичаха да горят дървата от сега и да мръзнат цяла зима, но пък трябваше да се вадят пари от нещо, а никoй не знаеше кога на тъпите туристи ще им скимне да довтасат. Те не обичаха и хора да измъчват, но вожда разбираше малко нещо от пазарна икономика и каза, че ония ножове дето уж те ръгат, а острието потъва, излизали много скъпи. Така че Див и Бил си бяха наистина в сериозно затруднение.
Междувременно, Минету, Поразяващата Трътка и Сам Поркинс внимателно се промъкваха през гората към бивака на Шушоните. Вече бяха стигнали до шатрите, когато мощен гръм разтресе небето и Сам тревожно се огледа.
- Май ще има буря. - заключи той. Малко по-късно обаче го застигна и аромата и той метна поглед-томахавка към Поразяващата Трътка. - Я да ми се стягаш, никво пърдене повече, че заради теб ще ни надушат. Уестмъна се изчерви и измънка някакво извинение. Минету ги подтикна да побързат, защото вече се чуваха писъците на Див и Бил - първият етап на изтезанията беше започнал - най-старите жени от племето артистично им се надупваха, вдигайки полите си. Противно на всякакви очаквания, десетина минути по-късно тримата другари вече стояха зад гърба на вожда. Сам със завиден скок се стрелна към гърба на вожда и му приложи ключа - "Две дини под една мишница". Това беше изключително ефективен и непозволен в борбата захват, при който бореца стоеше зад гърба на противника си и с едната ръка усукваше ташаците му, а с другата дърпаше косата му, извивайки главата назад. Минету се изправи гордо и с насочена към най-близкия индианец пушка заговори на местното наречие:
- Аз съм Минету, вожда на Лапачите, а до мен стоят Поразяващата Трътка и Сам Поркинс! Моите червени братя знаят защо сме тук! - извика силно той. - Вие сте пленили нашите приятели и с това доказахте, че сте врагове на най-опитните мъже на Запада!
- Сега ще пуснете Див Слон и Бил Поркал и ние ще си отидем мирно и тихо. - намеси се и Old Shitterhand. - Направете го и никoй няма да пострада. Вие виждате в ръцете на червения ми брат "Сребърната пушка", а аз съм стиснал здраво карабината "Хенри".
Шушоните заприпадаха от смях.
- Моля ти се, излагаш ме. - прошепна Сам. - Махни си ръката от там и извади другия пищов, ако обичаш.
Поразяващата Трътка невярващо погледна към слабините си, дръпна си рязко ръката и се изчерви отново. После се окопити и извади револверите.
- Брат ми има два пъти по шест куршума в ръцете си, - пак пое инициативата Минету. - една дузина от вас ще умрат, а вожда ви ще е пръв. Поразяващата Трътка започваше да посинява. Див и Бил бяха затаили дъх в очакване на спасението си. Минету заплашваше с каменна физиономия. Сам усукваше безмилостно. Вожда хвана 6-та октава на фалцет. Поразяващата Трътка позеленя - искаше му се да го направи, но го беше срам да се изложи пред толкова много хора и се стискаше. Минету извика:
- До една минута ще си тръгнем всички или ще убия вожда ви.
Цялото племе стоеше като заковано. Бяха в шах. Да, обаче заместник-вожда се оказа твърде съобразителен и се сети кой ще стане шеф на племето, ако вожда пукне. По тая причина запрати томахавката си право в главата на вожда. След минута Поразяващата Трътка, който вече беше лилав, Минету и Сам Поркинс стояха завързани на стълба на мъчението точно до Див Слон и Бил Поркал. Новият вожд се хилиеше самодоволно. Племето бързаше да изрази открайвремешните си почитания към него. Минету мълчеше. Сам псуваше. Бил псуваше. Див псуваше. Поразяващата Трътка беше посивял от напрежението, което му костваше да се стиска. Новият вожд поиска копие и застана пред него.
- Вижте всички прослувутия Old Shitterhand! - извика той към сънародниците си. - Вече е пожълтял от страх. Ти не си мъж. Ще те убия като куче! - извика той и замахна към сърцето на опитния уестман. Той пък си мислеше само как да се сдържи и да умре като опитен уестман, без да се излага (т.е. да го запомнят с предсмъртна пръдня). Да, ама малко хора могат да останат безразлични при вида на летящо към тях копие. Е в този момент Поразяващата Трътка избълва най-ужасяващо мощната пръдня, която някога света бе чувал. Тя изтръгна кола от земята, изстреля го по-бързо от светлината някъде към Куртово Конаре, след това бавно се плъзна пред очите на невярващия вожд и се запромъква към най-близкия огън.
***
Ако и днес човек язди през местността, където се събират щатите Хуйоминг и Небръснатка, ще види огромен кратер, а местността в радуис няколко мили около кратера е черна и обгоряла, няма нито едно живо растение и нито едно животно наоколо. Общо взето, не е нужно да си познавач, за да разбереш, че навремето САЩ са правили тук ядрените си опити.
След щастливото си завръщане от Куртово Конаре (,като по пътя успяха да посетят и други забележителни места като Тутракан, Бусманци, Шишманци, Смилян и Кузлоджово), Поразяващата Трътка и приятелите му преживяха още много приключения. Когато се умори да броди из прерията, Old Shitterhand се омъжи за един скромен негър, който готвеше добре, и се захвана да опише преживелиците си. Копие от тези записки ви предавам аз - смиреният ценител, като моля за прошка, че си позволих да ги подложа на скромната ми редакция.
Не мое да мъмриш, брат!
Абе 4 поста един след друг малко нахално, ама като няма кьорав потребител едно пост-реплайче да пусне кво да се прави. Всичко живо се е изпокрило в миша дупка а мене яко ме тресе постотията и тресе ли тресе.....
Този бисер го отмъкнах от коментарите на Топ Спорт. Предполагам че може да се намери и на друго място като страницата на ЦСКА например, но не съм проверявал. Със сигурност няма да го има на страницата на Левски
..."Лефски ще го наречем!", скача 17- годишният ром Яшар Углу-Ташунко. С тази реплика завършва
кавгата за име на любимия обор на крайсофийски катунари, пленени от играта футбол още преди 90
години. Край тогавашната местност "Факултето", където днес се намира ТВУто до 22-а болница за душевно
болни,се оформя план за откъсване на територии от България с цел преминаването им под контрол на
Турция. И така цигането с прякор Ташунко става месия на един обор който повежда след себе си
многобройни тълпи помаци, мангали, негри, евреи, турци и гейове от нисшите до най-нисзшите прослойки
на малцинствата.
Обединени от две - Любов към Юда и поп Кръстю както и еднополова любов. За най-младото поколение
резаци сигурно е любопитно да знае какви други имена са били спрягани преди да изникне безспорно
най-гениалната идея. Предложенията са били Рахит, Лунатик, Глория, Мажестик и разбира се Азис.
Цветът на потурите също има своята история. Неслучайно в първата емблема освен синия цвят има и жълто
и кафяво... Цветове които днес се срещат предимно по бельото на сините привърженици. Обстоятелство,
което до 1923 година не е дразнело сините лекета. Първоначално младите роми поръчват от Зимбабве
екипи с жълто-кафяви рубашки и черни шалвари.
Жълтото е означавало урина,а кафявото - фекалии и изпражнения. Но в онези бедни години, когато
първите потури се износват, няма пари за следваща пратка. В един момент младите катунари решават да
играят с екипите си от щавена говежда кожа.
Малоумието набира скорост - синьото като турско синьо, като небето,като морето-изглежда синьо но не
е. Зрителна измама, лъжа предопределила бъдещето на катуна за вечни времена. За да се стигне до "Кур
за Лефски, казал бог и оцветил областта около очите на сините фенове в синьо след една ръкопашна
схвадка с фенове на ЦСКА..." Както и до крайната лефскарска аксиома, че който не е от Лефски, е
българин...
За добро или за лошо, но мистиката винаги е взимала връх над логиката сред синята сган. И няма как да
бъде другояче - обор, създаден от цигани, е обречен на анална наивност...
Лефски и стадионите
При създаването си през 1914 година отборът на Лефски е имал свое бунище. Заниманията се водели върху
терен с отпадъци, наречен "лай.нарката", с размери 80 на 40 метра. Днес това е смърдящата клоака пред
II Софийска ветеринарна клиника, недалеч от ТВУто.
Едва през 1924 година подхуенският конак отпуска терен за построяване на обори върху пълно с фекалии
място в края на селото. Съоражението побирало 10 000 гове.да . Днес на това място се простира
подхуенската "мала капълъ черши".
През 1949 година "ромската власт" отнема обора на Лефски и изпраща "мургавосините" в махалата."Осман
паша", където местната *****ферма изхвърля отпадъците си. Днес на това място е гьолът "Ариел Шарон".
През 1960 година след новото т.нар. "ромизиране на Подхуене" на Лефски е отредено да развива своята
анти-национална дейност в пети район, в кв. "Гейрена". Тогава катунът започва отново строителство на
обор, наречен стадион "Лефски", който е по-популярен като обор "Гейарена". От 1990 година
съоражението носи името на легендата "Гей орги Аспарухов-Индира Гунди"........
Намират ми се още някой и друг бисер за скучни и тъпи дни но тях ще ги запазя за по нататъка. Сега ви оставям да смелите произведенията с изключителна художествена стойност ( е па така си е ) и както се казва по малко, но начесто - няма да ви стоваря всичко наведнъж я
Този бисер го отмъкнах от коментарите на Топ Спорт. Предполагам че може да се намери и на друго място като страницата на ЦСКА например, но не съм проверявал. Със сигурност няма да го има на страницата на Левски
..."Лефски ще го наречем!", скача 17- годишният ром Яшар Углу-Ташунко. С тази реплика завършва
кавгата за име на любимия обор на крайсофийски катунари, пленени от играта футбол още преди 90
години. Край тогавашната местност "Факултето", където днес се намира ТВУто до 22-а болница за душевно
болни,се оформя план за откъсване на територии от България с цел преминаването им под контрол на
Турция. И така цигането с прякор Ташунко става месия на един обор който повежда след себе си
многобройни тълпи помаци, мангали, негри, евреи, турци и гейове от нисшите до най-нисзшите прослойки
на малцинствата.
Обединени от две - Любов към Юда и поп Кръстю както и еднополова любов. За най-младото поколение
резаци сигурно е любопитно да знае какви други имена са били спрягани преди да изникне безспорно
най-гениалната идея. Предложенията са били Рахит, Лунатик, Глория, Мажестик и разбира се Азис.
Цветът на потурите също има своята история. Неслучайно в първата емблема освен синия цвят има и жълто
и кафяво... Цветове които днес се срещат предимно по бельото на сините привърженици. Обстоятелство,
което до 1923 година не е дразнело сините лекета. Първоначално младите роми поръчват от Зимбабве
екипи с жълто-кафяви рубашки и черни шалвари.
Жълтото е означавало урина,а кафявото - фекалии и изпражнения. Но в онези бедни години, когато
първите потури се износват, няма пари за следваща пратка. В един момент младите катунари решават да
играят с екипите си от щавена говежда кожа.
Малоумието набира скорост - синьото като турско синьо, като небето,като морето-изглежда синьо но не
е. Зрителна измама, лъжа предопределила бъдещето на катуна за вечни времена. За да се стигне до "Кур
за Лефски, казал бог и оцветил областта около очите на сините фенове в синьо след една ръкопашна
схвадка с фенове на ЦСКА..." Както и до крайната лефскарска аксиома, че който не е от Лефски, е
българин...
За добро или за лошо, но мистиката винаги е взимала връх над логиката сред синята сган. И няма как да
бъде другояче - обор, създаден от цигани, е обречен на анална наивност...
Лефски и стадионите
При създаването си през 1914 година отборът на Лефски е имал свое бунище. Заниманията се водели върху
терен с отпадъци, наречен "лай.нарката", с размери 80 на 40 метра. Днес това е смърдящата клоака пред
II Софийска ветеринарна клиника, недалеч от ТВУто.
Едва през 1924 година подхуенският конак отпуска терен за построяване на обори върху пълно с фекалии
място в края на селото. Съоражението побирало 10 000 гове.да . Днес на това място се простира
подхуенската "мала капълъ черши".
През 1949 година "ромската власт" отнема обора на Лефски и изпраща "мургавосините" в махалата."Осман
паша", където местната *****ферма изхвърля отпадъците си. Днес на това място е гьолът "Ариел Шарон".
През 1960 година след новото т.нар. "ромизиране на Подхуене" на Лефски е отредено да развива своята
анти-национална дейност в пети район, в кв. "Гейрена". Тогава катунът започва отново строителство на
обор, наречен стадион "Лефски", който е по-популярен като обор "Гейарена". От 1990 година
съоражението носи името на легендата "Гей орги Аспарухов-Индира Гунди"........
Намират ми се още някой и друг бисер за скучни и тъпи дни но тях ще ги запазя за по нататъка. Сега ви оставям да смелите произведенията с изключителна художествена стойност ( е па така си е
) и както се казва по малко, но начесто - няма да ви стоваря всичко наведнъж я Не мое да мъмриш, брат!
top student
Курсови работи писани от един и същи човек, не е майтап истински са!
Само ми е много интересно каква оценка е получил.
http://geocities.com/komar4e2003/FUN/mi6o01.doc
http://geocities.com/komar4e2003/FUN/mi ... vopisa.doc
Само ми е много интересно каква оценка е получил.
http://geocities.com/komar4e2003/FUN/mi6o01.doc
http://geocities.com/komar4e2003/FUN/mi ... vopisa.doc
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Всяко противоречие с тези правила води до съмнения за това дали наистина си мъж ...
1.На един мъж е разрешено да плаче само при следните обстоятелства:
- когато куче герой се жртва за да спаси господаря си
- когато Анджелина Джоли започва да разкопчава блузата си
- след като е блъснал колата на шефа си
- когато тя използва зъбите си
2. Всеки мъж който донесе камера на ергенско парти може да бъде убит и изяден от свойте приятели без да бъдат преследвани след това от закона.
3. Ако твой приятел е в затвора трябва да го извадиш от там за по-малко от 12 4аса, освен ако причината да е там е, че е убил някой от твоето семейство.
4. Ако познаваш мъж от повече от 24 часа, неговата сестра е забранена зона, освен ако не се ожениш за нея.
5. Не можеш да се оплакваш от марката бира която намираш в хладилника на твой приятел, но за сметка на това можеш да мрънкаш колкото искаш за това колко е студена.
6. Никой мъж не е длъжен да купува подарък за рождения ден на друг мъж, всъщност не трябва да помни дори датата на рождения ден.
7. Когато сте на път, право да избира почивки има този който може да издържи най-много без да пикае, а не този кайто може най-малко.
8. Ако видиш друг мъж който гледа спортно предаване, можеш да го попиташ за резултаята, но не и за това кой играе.
9. На един мъж е разрешено да пие плодова лекоалкохолна напитка само когато се пече на тропически плаж ... и е поднесена от супермодел по монокини .... и е безплатна.
10. Един мъж може да ритне друг в топките само ако е заплашен физически.
11. Един мъж никога не се бие гол, освен когато е в затвора.
12. Мъж не трябва да разрешава на свой приятел да носи прашки. НИКОГА. Край на темата.
13. Ако на един мъж не му става, това е негов проблем, ти не си забелязал нищо.
14. Жени които твърдят,че обичат да гледат спорт трябва да бъдат третирани като шпиони, докато не демонстрират знания за играта и способност да пият толкова, колкото останалите спортни любители.
15. Мъж в компанията на гореща предизвикателно облечена жена трябва да остане до толкова трезвен, че да е способен да се бие.
16. Никога не се притеснявайте да вземете последанта бира или последното парче пица, но не и двете.
17. Никога не обсъждай свойте приятели с гаджето си или жена си, освен ако тя не те лиши от секс докато не и отговориш.
18. Неща който не трябва да казваш на друг мъж докато вдигате тежести.
- Yeah, Baby, Push it!
- Хайде още веднъж ! По-силно!
- Още една серия и може да ходим да вземем душ.
19. Никога не говори с друг мъж в тоалетната освен ако не сте в една и съща ситуация, например и двамата пикаете или и двамата чакате и т.н. Във всички други ситуации може да се задоволите само с почти неразбираемо мрънкане.
20. Никога телефонен разговор с жена не трябва да е по-дълъг от времето за което можеш да правиш секс с нея. Използвай хронометър. Ако се наложи затвори.
21. Да се чувстваш виновен на сутринта след като си правил див пиянски секс с момиче което е било "само приятелка" не пречи да я изчукаш отново, преди да започне дискусията на тема: каква голяма грепка направихме.
22. Няма причина мъже да гледат съзтезания по кънки на лед или гимнастика за мъже. Въобще.
23. Ако попаднеш на едно и съо място със жената, приятелката, майката, бащата, изповедника, психиатъра, зъболекаря или човека който разхожда кучето на твой приятел не трябва да им даваш никаква информация за него. Всъщност разрешено ти е да отричаш, че той въобще съществува.
24. Можеш да раздуеш всяка история която си чул в бара със максимум 50%, ако прекалиш тогава вски който те чуе има право да ти каже " я си ... майката"
Изключение: Ако се опитваш да свалиш момиче, разрешеното преувеличение достига до 400%
25. Ако твой приятел закъснява за среща трябва да го чакаш най-малко 5 минути, за жена трябва да чакаш по 10 минути за всяка точка която получава по класическта скала от 1 до 10
26. Твое задължение е да поемеш грозната приятелка на готино гадже което твой приятел се опитва да забие. За сметка приятеля ти няма право да каже нищо ако се наложи да я отведеш и да правиш секс с чудовището, дори и на ергенското ти парти.
27. Преди да отидеш на среща с бивша на твой приятел трябва да го попиташ за разрешение, а той от своя страна е длъжен да ти го даде.
28. Универсалната компенасация за приятел който ти е помогнал с преместването е бира.
29. Един мъж не трябва да има котка или да харесва котката на приятелката си.
30. Ако приятелката/жената ти иска да сватоса твой приятел с нейна цвилеща приятелка, можеш да се съгласиш, само ако имасш възможност да му се обадиш и той има време да съчини история за това как е станал монах.
31. Ако твой приятел се бие с по-многочислен, по-силен противник или е прекалено пиян трябва да му помогнеш.
Изключение: Ако през последните 24 часа той те е накарал да мислиш че малко бай няма да му е излишен, тогава можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш.
32. Ако твой приятел вече си припява на радиото в колата, не можеш да се включиш към него... прекалено е гейско
33. Никога, при никакви обстоятелства двама мъже не могат да бъдат под един чадър.
34. Ако твой приятел се опитва да свали жена, ти нямаш право да му пречиш, освен ако по този начит той унищожава възможността ти да свалиш нещо.
35. Преди да разрешеш на пиян свой приятел да изневери на приятелката си трябва да го проснеш на земята. Ако след това успее да се изправи, да те погледне във очите и да ти каже "абе я си ... майката" няма да носиш никаква отговорност.
36. Никога не удряй шамар на друг мъж.
1.На един мъж е разрешено да плаче само при следните обстоятелства:
- когато куче герой се жртва за да спаси господаря си
- когато Анджелина Джоли започва да разкопчава блузата си
- след като е блъснал колата на шефа си
- когато тя използва зъбите си
2. Всеки мъж който донесе камера на ергенско парти може да бъде убит и изяден от свойте приятели без да бъдат преследвани след това от закона.
3. Ако твой приятел е в затвора трябва да го извадиш от там за по-малко от 12 4аса, освен ако причината да е там е, че е убил някой от твоето семейство.
4. Ако познаваш мъж от повече от 24 часа, неговата сестра е забранена зона, освен ако не се ожениш за нея.
5. Не можеш да се оплакваш от марката бира която намираш в хладилника на твой приятел, но за сметка на това можеш да мрънкаш колкото искаш за това колко е студена.
6. Никой мъж не е длъжен да купува подарък за рождения ден на друг мъж, всъщност не трябва да помни дори датата на рождения ден.
7. Когато сте на път, право да избира почивки има този който може да издържи най-много без да пикае, а не този кайто може най-малко.
8. Ако видиш друг мъж който гледа спортно предаване, можеш да го попиташ за резултаята, но не и за това кой играе.
9. На един мъж е разрешено да пие плодова лекоалкохолна напитка само когато се пече на тропически плаж ... и е поднесена от супермодел по монокини .... и е безплатна.
10. Един мъж може да ритне друг в топките само ако е заплашен физически.
11. Един мъж никога не се бие гол, освен когато е в затвора.
12. Мъж не трябва да разрешава на свой приятел да носи прашки. НИКОГА. Край на темата.
13. Ако на един мъж не му става, това е негов проблем, ти не си забелязал нищо.
14. Жени които твърдят,че обичат да гледат спорт трябва да бъдат третирани като шпиони, докато не демонстрират знания за играта и способност да пият толкова, колкото останалите спортни любители.
15. Мъж в компанията на гореща предизвикателно облечена жена трябва да остане до толкова трезвен, че да е способен да се бие.
16. Никога не се притеснявайте да вземете последанта бира или последното парче пица, но не и двете.
17. Никога не обсъждай свойте приятели с гаджето си или жена си, освен ако тя не те лиши от секс докато не и отговориш.
18. Неща който не трябва да казваш на друг мъж докато вдигате тежести.
- Yeah, Baby, Push it!
- Хайде още веднъж ! По-силно!
- Още една серия и може да ходим да вземем душ.
19. Никога не говори с друг мъж в тоалетната освен ако не сте в една и съща ситуация, например и двамата пикаете или и двамата чакате и т.н. Във всички други ситуации може да се задоволите само с почти неразбираемо мрънкане.
20. Никога телефонен разговор с жена не трябва да е по-дълъг от времето за което можеш да правиш секс с нея. Използвай хронометър. Ако се наложи затвори.
21. Да се чувстваш виновен на сутринта след като си правил див пиянски секс с момиче което е било "само приятелка" не пречи да я изчукаш отново, преди да започне дискусията на тема: каква голяма грепка направихме.
22. Няма причина мъже да гледат съзтезания по кънки на лед или гимнастика за мъже. Въобще.
23. Ако попаднеш на едно и съо място със жената, приятелката, майката, бащата, изповедника, психиатъра, зъболекаря или човека който разхожда кучето на твой приятел не трябва да им даваш никаква информация за него. Всъщност разрешено ти е да отричаш, че той въобще съществува.
24. Можеш да раздуеш всяка история която си чул в бара със максимум 50%, ако прекалиш тогава вски който те чуе има право да ти каже " я си ... майката"
Изключение: Ако се опитваш да свалиш момиче, разрешеното преувеличение достига до 400%
25. Ако твой приятел закъснява за среща трябва да го чакаш най-малко 5 минути, за жена трябва да чакаш по 10 минути за всяка точка която получава по класическта скала от 1 до 10
26. Твое задължение е да поемеш грозната приятелка на готино гадже което твой приятел се опитва да забие. За сметка приятеля ти няма право да каже нищо ако се наложи да я отведеш и да правиш секс с чудовището, дори и на ергенското ти парти.
27. Преди да отидеш на среща с бивша на твой приятел трябва да го попиташ за разрешение, а той от своя страна е длъжен да ти го даде.
28. Универсалната компенасация за приятел който ти е помогнал с преместването е бира.
29. Един мъж не трябва да има котка или да харесва котката на приятелката си.
30. Ако приятелката/жената ти иска да сватоса твой приятел с нейна цвилеща приятелка, можеш да се съгласиш, само ако имасш възможност да му се обадиш и той има време да съчини история за това как е станал монах.
31. Ако твой приятел се бие с по-многочислен, по-силен противник или е прекалено пиян трябва да му помогнеш.
Изключение: Ако през последните 24 часа той те е накарал да мислиш че малко бай няма да му е излишен, тогава можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш.
32. Ако твой приятел вече си припява на радиото в колата, не можеш да се включиш към него... прекалено е гейско
33. Никога, при никакви обстоятелства двама мъже не могат да бъдат под един чадър.
34. Ако твой приятел се опитва да свали жена, ти нямаш право да му пречиш, освен ако по този начит той унищожава възможността ти да свалиш нещо.
35. Преди да разрешеш на пиян свой приятел да изневери на приятелката си трябва да го проснеш на земята. Ако след това успее да се изправи, да те погледне във очите и да ти каже "абе я си ... майката" няма да носиш никаква отговорност.
36. Никога не удряй шамар на друг мъж.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Няма друго такова унижение на човешкия род, като българин на море. На нашето си море. Човека-скот или човека-льо мизербл… не знам кое е по-вярно, но пък и двете са еднакво недостатъчни...
Изглежда обаче, трудно се разделяме с илюзиите и спомените от омразното ни минало, по което, видите ли - дойде ли лято - въздишаме. Осъзнай се, бе, българино, 14-дневната почивка остана в комунизма, сега е времето на 4-дневен отдих с пари за четиринайсет дни! Не обаче! Булгаристанецът е изобретателен – с пари за 4 кара 14 – не е важно, че детето му ш се продриска от лютеница, вкиснато кисело мляко и вкиснати банички, или че жена му ш качи 7-8 кила от тутманици и кифли – тя така и така си е кифла! Докато морето му е безплатно, обаче – ш стиска зъби и кесия и ш търпи! Слънцето, де! – щот чадъра му е с пари!
И пак де е Киро на кирия – от т’ва безплатно слънце – стои и не мърда от 9 до 19 – цел работен ден си изкарва – червен като рак, детето плаче милото, щот изгоряло, ма нема кой да го намаже, щот майката е изсипала сума ти пари на съседката-дистрибуторка на Ейвън – масло фактор 30, после масло за потъмняване, после масло за блясък, освен тва отвара-неква-анти-целулитна, мазилце против стрии, спрей за увиснали цици, лосион против мазна кожа след всички тея мазила... и накрая хидратиращо някакво масло! Е, как да мазне на детето изгорелите пищялки – ми тя в седем ве4ерта ве4е има мускулна треска на ръцете, пък още колко я чака след това… а леле, майкоу!
А за иначе пирществото на материята, шкембетата, сплеснатите и увиснали гъзове в прашка и безформени цици (бе те хората затва им продават бански в две части, ма нейсе), нема смисъл да се отплесвам, щот ми приясяда кафето! – пък те как още не повръщат докато ядат на плажа сред това изобилие хич не ми го побира мозъка.
И после що местния търтей му вика мръсен курортист – е за това – плажа надвечер издава хранителните навици на обитателите, не, ами цялото им дневно меню! Бетер животните – да си опикаем и осерем територията, че утре пак там в нашта си кочинка да легнем и да се търкаляме. То не са хартийки, мазни пликчета, остатъци и огризки от плодове и зеленчуци, бурканчета с детска манджа и не само детска…, опаковки от сладолед, пластмасовите бутилки, чашки, бъркалки и прочие няма даже и смисъл да ги споменавам – да превърнем плажната ивица в бунище – па нека да чисти Боби Манекена! Ама аз ако съм на същия тоя Боби – целия плаж ш заградя и ш наслагам постове, и входна такса и цял списък от видове глоби, дееба и мърлячите! Те и циганите дето пресяват пясъка викат на българите мундари… К’во повече?!
Освен това българина смята на дребно, а дребните сметки не са белег на дребнавост, а такъв на вродена простота – нема значение, че за да се наяде временно му трябват 4 палачинки с кашкавал – без кашкавала обаче, а тва му прави на пари колкото две пържоли, една салата и една голяма бира! – не бе, не! Българина ресторант не ще! – дай му ти на него сергия, малка бакалийка със храни с неясен произход и изтекъл срок на годност и мизерна квартирка, все му е едно – мизерийката му е тръпката, за да каже после “яко беше”! Важни са пластмасовите столове и кърпените пейки, щот мизерно му е еквивалент на “не е скъпо” – асоциативен прагматик е той!
И не той – аз изглежда съм нещо сбъркана – щом очаквам да дойде мърльото да ми седне на белите режисьорски столове, под белите ленени чадъри, да погледа морето докато му изкарам прясно опечената 200 грамова пържола с гарнитура или 400 грама Овчарска – по 3 лева всяко!
За нашенеца също е обидно да остави бакшиш на сервитьоркта, нищо от това че си е чупило момичето краката да му носи 10 филии хляб една по една, нищо от това че е обърнала неколко чинии и чаши щот малоумното му детенце търчи като безпризорно псе, нищо от това че дебелата му жена на чиста тоалетна чиния не може да пикае и я опикава цялата, нищо от това, че си чака 52-те стотинки ресто! Ма, той е на море бе! На Китен! И жена си довел! И дъщерята! Па после що созополчани се репчат на бургазлии с лафа “кво се дуеш бе?! Ти софиянка ебал ли си, а?”.
Той или тя също не могат да чакат! Иска си основното с ракията! Алоуууу, селяндурина, на основното само технологичния таймер му е минимум 30 минути! И то на конвектор! А такъв в Китен имам само аз! Освен тва и за салата 7 минути са му много – ма той и на сношна салата се радва, если да му е 10 стотинки по-евтина – нищо че при бързата салата получава мазнички прибори и ракията на 45 минути разстояние след салатата. Ма то и т’ва си е част от пейзажа!
Ш следва, първо щот имам да зареждам сега и второ щот ш си на майната до септембер!
милк - незнам колко точно ми неприятно, важно е че го гледам всеки ден!... ех море, море...
Изглежда обаче, трудно се разделяме с илюзиите и спомените от омразното ни минало, по което, видите ли - дойде ли лято - въздишаме. Осъзнай се, бе, българино, 14-дневната почивка остана в комунизма, сега е времето на 4-дневен отдих с пари за четиринайсет дни! Не обаче! Булгаристанецът е изобретателен – с пари за 4 кара 14 – не е важно, че детето му ш се продриска от лютеница, вкиснато кисело мляко и вкиснати банички, или че жена му ш качи 7-8 кила от тутманици и кифли – тя така и така си е кифла! Докато морето му е безплатно, обаче – ш стиска зъби и кесия и ш търпи! Слънцето, де! – щот чадъра му е с пари!
И пак де е Киро на кирия – от т’ва безплатно слънце – стои и не мърда от 9 до 19 – цел работен ден си изкарва – червен като рак, детето плаче милото, щот изгоряло, ма нема кой да го намаже, щот майката е изсипала сума ти пари на съседката-дистрибуторка на Ейвън – масло фактор 30, после масло за потъмняване, после масло за блясък, освен тва отвара-неква-анти-целулитна, мазилце против стрии, спрей за увиснали цици, лосион против мазна кожа след всички тея мазила... и накрая хидратиращо някакво масло! Е, как да мазне на детето изгорелите пищялки – ми тя в седем ве4ерта ве4е има мускулна треска на ръцете, пък още колко я чака след това… а леле, майкоу!
А за иначе пирществото на материята, шкембетата, сплеснатите и увиснали гъзове в прашка и безформени цици (бе те хората затва им продават бански в две части, ма нейсе), нема смисъл да се отплесвам, щот ми приясяда кафето! – пък те как още не повръщат докато ядат на плажа сред това изобилие хич не ми го побира мозъка.
И после що местния търтей му вика мръсен курортист – е за това – плажа надвечер издава хранителните навици на обитателите, не, ами цялото им дневно меню! Бетер животните – да си опикаем и осерем територията, че утре пак там в нашта си кочинка да легнем и да се търкаляме. То не са хартийки, мазни пликчета, остатъци и огризки от плодове и зеленчуци, бурканчета с детска манджа и не само детска…, опаковки от сладолед, пластмасовите бутилки, чашки, бъркалки и прочие няма даже и смисъл да ги споменавам – да превърнем плажната ивица в бунище – па нека да чисти Боби Манекена! Ама аз ако съм на същия тоя Боби – целия плаж ш заградя и ш наслагам постове, и входна такса и цял списък от видове глоби, дееба и мърлячите! Те и циганите дето пресяват пясъка викат на българите мундари… К’во повече?!
Освен това българина смята на дребно, а дребните сметки не са белег на дребнавост, а такъв на вродена простота – нема значение, че за да се наяде временно му трябват 4 палачинки с кашкавал – без кашкавала обаче, а тва му прави на пари колкото две пържоли, една салата и една голяма бира! – не бе, не! Българина ресторант не ще! – дай му ти на него сергия, малка бакалийка със храни с неясен произход и изтекъл срок на годност и мизерна квартирка, все му е едно – мизерийката му е тръпката, за да каже после “яко беше”! Важни са пластмасовите столове и кърпените пейки, щот мизерно му е еквивалент на “не е скъпо” – асоциативен прагматик е той!
И не той – аз изглежда съм нещо сбъркана – щом очаквам да дойде мърльото да ми седне на белите режисьорски столове, под белите ленени чадъри, да погледа морето докато му изкарам прясно опечената 200 грамова пържола с гарнитура или 400 грама Овчарска – по 3 лева всяко!
За нашенеца също е обидно да остави бакшиш на сервитьоркта, нищо от това че си е чупило момичето краката да му носи 10 филии хляб една по една, нищо от това че е обърнала неколко чинии и чаши щот малоумното му детенце търчи като безпризорно псе, нищо от това че дебелата му жена на чиста тоалетна чиния не може да пикае и я опикава цялата, нищо от това, че си чака 52-те стотинки ресто! Ма, той е на море бе! На Китен! И жена си довел! И дъщерята! Па после що созополчани се репчат на бургазлии с лафа “кво се дуеш бе?! Ти софиянка ебал ли си, а?”.
Той или тя също не могат да чакат! Иска си основното с ракията! Алоуууу, селяндурина, на основното само технологичния таймер му е минимум 30 минути! И то на конвектор! А такъв в Китен имам само аз! Освен тва и за салата 7 минути са му много – ма той и на сношна салата се радва, если да му е 10 стотинки по-евтина – нищо че при бързата салата получава мазнички прибори и ракията на 45 минути разстояние след салатата. Ма то и т’ва си е част от пейзажа!
Ш следва, първо щот имам да зареждам сега и второ щот ш си на майната до септембер!
милк - незнам колко точно ми неприятно, важно е че го гледам всеки ден!... ех море, море...
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Вярно че повечето неща са по-скоро изключения, отколкото правило, обаче това е толкова вярно, че да му се доплаче на човек:
... плажа надвечер издава хранителните навици на обитателите, не, ами цялото им дневно меню! Бетер животните – да си опикаем и осерем територията, че утре пак там в нашта си кочинка да легнем и да се търкаляме. То не са хартийки, мазни пликчета, остатъци и огризки от плодове и зеленчуци, бурканчета с детска манджа и не само детска…, опаковки от сладолед, пластмасовите бутилки, чашки, бъркалки и прочие няма даже и смисъл да ги споменавам – да превърнем плажната ивица в бунище...
"Във физиката броенето е като при дивите племена - едно, две, много..."
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 2 guests