Изгледах и последния епизод на Кингдъм Хоспитал. Оказа се че той просто е пълнометражен филм едва ли не (дълъг е 80 минути) и всички предишни епизоди просто са изгрждали сетинга за него. Според мен може и даже да се гледа самостоятелно. Заприлича ми накрая малко на роман на Балзак: 250 страници изграждане на декора за последното действие и в последните 30 страници се случва всичко. Не че епизодите не бяха интересни, но просто наистина се обезмислят малко. Особено като се вземе предвид че всичко се разказва отначало. Очаквах малко повече и затова се разочаровах.
Обаче ме е яд че няма да има още. Като цяло съм доволен че го изгледах сериалчето. Има няколко сцени, които завинаги ще ми останат като спомен най-малкото:
- всичко свързано с мравояда, репликите му, действията, походката. КУЛТОВ е просто
- тялото което си търсеше главата половината сезон. Непрекъснато се блъскаше насам-натам. От време на време си я намираше и си я носеше в ръка. А и като се къпеше я слагаше на столче до душа да го гледа.
- жестоката двуминутна роля на самия Кинг.
- песничката, която пееха и танцуваха, в трети епизод около операционата маса. И оперирания и той се включи.
- проповедника, който умря и после извърши толкова много чудеса: като например нахрани хората със сандичи с риба тон.
- двата аутисти, които знаеха всичко
- лошия доктор Стегман. Жесток образ от началото докрая. Дори само заради него си заслужава да се гледа сериала.
Всъщност сега като се замисля сериала беше доста як. Просто очаквах по-грандиозен финал.
А мравояда накрая се оказа Анубис.

I am Fire! And LIFE INCARNATE! Now and forever . . . I am PHOENIX!