Roland wrote:Stoly wrote:По това, че героите за теб не са нито приятни, нито неприятни, мисля, че всеки би стигнал до извода, че ти не умееш да усетиш книгата, да вникнеш в идеите й.
Както и да е, няма да отговарям на следващите ти постове, не поради липса на аргументи, ами просто, защото мисля, че толкова спам стига. Ако искаш да пренесем дискусията някъде, където може би няма да притесняваме хората с възгледите си относно обратните- нямам нищо против.
Не виждам що да не е тук. Обсъждаме книга, четена напоследък, нали?
Не съм казал, че героите не са ми приятни или неприятни. Казах, че литературата като цяло не е нито приятна, нито неприятна. Не МЕН като читател не ми е неприятно, че героят е такъв или онакъв, ако това е обосновано добре в книгата. Нед и Оливър например бяха в пъти по-качествено развити и интересни персонажи при Силвърбърг и хомосексуалната тематика там допълваше по интересен начин персонажите им. Ерго - те са ми "приятни". Виж, ако авторът просто беше направил един от хората си обратен, само колкото да е политически коректен, да речем, и ако се дъни и по други показатели, би ми бил неприятен, но пак повтарям, това няма да е защото видиш ли героят му, о шок и ужас!, обича пишоци. Извинявай, ма такъв тип пуританщина е нелеп. Един автор трябва да може да борави с всеки аспект на света около себе си както намери за добре. Ако не си достатъчно отворен към такива работи, винаги има и други книги.
И ако си мислиш, междувпрочем, че придаваш на думите си повече тежест с "всеки би помислил" и "ние, повечето хора", грешиш
Ами, човек, както не само в този пост, ти преиначаваш думите ми. Завърташ някак нещата, както на теб ти е по- удобно. Само, че ти конкретизираш Книга на Черепите. Което не е особено на място, тъй като в момента говорим за литературата като цяло. Да, при Силвърбърг този елемент беше нужен за развитието на историята и за нейния цялостен облик.
А ти спомняш ли си как почна спора? Аз си спомням. Когато ти изимитира, доста гротестки мен. Аз разбирам твойте виждания, разбирам какво се опитваш да ми кажеш, разбирам, че се опитваш да ми обясниш, че за теб това няма значение. За мен също не е толкова голямо.
... Всичко почна, когато казах, че ми е неприятно да чета такива неща.
Да съм казал, че ми се е додрайфало от това или че съм изпаднал в силна емоционална депресия, завършваща в emo-style? Не. Ама ти, естествено видя пред себе си един добър начин да се заядеш. Което, доколкото виждам, обичаш да правиш.
Аз съмщо го обичам, ама гледам да се сдържам. Но ти- не. Тогавата хубаво ми се подигра. И какво очакваш да направя аз? Да замълча? И така се озовах в неудобната позиция да съм срещу хомосексуалните.
А аз не ги мразя. Просто така се падна, че за да споря с теб, трябваше да продължа по тая линия. Както казах(всяко второ изречение в поста ми) на мен просто са ми неприятни. Не бих се гръмнал, ако видя такива, не бих се обесил и ако прочета за такива. Прекалена тежест метна на думите ми. По това, че не се радвам на подобни моменти ти стигна до извода, че съм ХОМОФОБ. Не ставаш за детектив ми се струва.
"
Не МЕН като читател не ми е неприятно, че героят е такъв или онакъв, ако това е обосновано добре в книгата"
Доколкото знам, една от целите, когато пишеш книга е да изгледиш добри характери. И защо да ги изглаждаш при положение, че хората нито ще го харесат, нито няма?