Предполагам, че основна част от култовостта на Черния отряд се дължи на съзнателното отдръпване от повечето фентъзи клишета. За мен обаче това не е достатъчно. Искам една книга да е добра сама по себе си и удовлетворителна по всички показатели (и най-вече Сюжет
), а не просто да изпъква на бледия жанров фон.Мен ме спечели със стила си. Отдавна не бях срещал такъв лаконизъм. Хвана ме отначало и ме държа успешно до края. Въпреки тежките сюжетни проблеми в цялата средна част. Друго фентъзи вероятно щеше да ми скъса нервите с подобно безцелно размотаване, но когато всичко е поднесено толкова breezy, просто се оставяш на течението да те измъкне. В самия край почти всичко се навързва, но тогава вече е малко късно, от наративна гледна точка. Минималистичният сетинг напълно ме устройва, а и е доста по мойта част с всичката сурова природа и немъртви лордове.
Героите бяха симпатични като цяло (далеч не толкова сиви/черни, колкото ги изкарват), но благодарение на сюжетната постановка за никого не ми пукаше грам. Освен за Знахаря, естествено, но той - бидейки разказвачът от първо лице - така или иначе е извън всякаква реална опасност. 
Тва засега от мен, най-общо. Кажете, много моля, вашите впечатления от книгата/трилогията и ше доразтеглим локумя.
