За/Из/По-губени във WoW (място за nubs, дето още я играят)

[Svetlio]

Честито на всички дребосъци, от днес (пак пач ) вече ще имате маунт на 30-ти левъл.

А от следващия пач се очаква още на стартовата позиция да ви очаква торба с голд и пълен гладиаторски сет

[Skywalker]

евала,безумно беше с тоя кон на 40 лв!безумно губене на време

[Svetlio]

Днес - драма. Сутрешният "хот фикс" се превърна в истински горещ картоф в ръцете на Близард - почти всички сървъри се сринаха. Оправяха ги до късния следобяд, а информацията от официални Близард представители беше все едно е гръмнал склад с боеприпаси - сиреч никой нищо не ти казва. Което даде повод по форумите да се развихри лична драма до н-та степен, включваща хленчене, заплахи за саморазправа и просто добродушен спам. Шампионите бяха следните изказвания:
"Написах си домашните, прочетох 300 страници от скапания Хари Потър, навън вали дъжд и е 12 градуса... искам си играта!!!"
"Ако не пуснете сървърите до час, на вратата на всеки служител на Близард ще тропа по един малък ядосан гном!!!"

Както и да е, аз продължавам болезнените и упорити опити на Магистерската тераса на хероик. Сигурно вдъхновени от гей-парадите, Близардските дизайнери са продължили модната тенденция от Темпест Кийп и са я напълнили с всякакви възможни блъд елфи плюс наги с неясна сексуална ориентация. Групата ни (ПъГ) беше перфектна - танкадин, роге, маге, лок и друид-дърво за лечител. Повече от един моб не сме били от 4-ворките - един сап, една овца, рогето ослепи третия, евентуално и един пала-стън в тиквата и пребиваме 4-тия бързо. Дори и с петорките нямахме грижи, щото лок-а банишваше сукубите. Стигнахме без проблем до първия бос, там направо нюк на боса без да се грижим за кристалите, от които се пълни с мана. На 15% друида ме изтърва, ама понеже имах соулстоун се вдигнах бърже, шибнах си един хийл и успях да дръпна обратно боса (за късмет тъкмо цоцаше от кристал без да обръща внимание на никой наоколо), пречукахме го лесно и пусна някакви камички за мятане. Продължихме нататък и без проблеми стигнахме втория. Той съмонва малки гадни мятащи мълнии елементалчета дето ти правят живота черен. Тактика - рогето убива първите 4, използва CloackOfShadow да изчисти дебъфа дето остава след всяко убийство, след това магето убива други 4 и пуска айс блок. Ако не сме гътнали боса след 8 елементала сме мъртви. На 12% измряхме, затова на втория опит ги надумках всички с БоК плюс мръвки за стамина от личното ми мазе, а магето взе първите 4 елементала. На 1% всички се гътнаха, освен танка разбира се, щото паладините мрат трудно. За съжаление ЛоХ на куулдаун, та затова бой с топора по главата. После вземи тоя бъбъл и пак бой с топора (много е готин тоз талант дето можеш да раздаваш шамари с крак дори и с бъбъл ) и накрая босът разпери драматично ръце и се срина. Дропна една хийлинг тояга, хич не е лоша, нашият друид-дърво си носеше такава. Та тогава дойде моментът, в който си повярвахме... И започнаха грешките, друидът дръпна един патрул, дето му счупи главата, че и на нас, после кофти пул ни събра две групи... но в общи линии стигнахме читави при третия бос - какичка с големи мечове в четирите си ръце и 5 моба за компания. Бяхме изтеглили късата клечка с компанията на каката - нямаше демони, затова пък шамана беше там... Пробвахме 3 пъти, в рамките на няма и минута всички бяхме трупове, и накрая се отказахме. Какво пък, другият път може да имаме повече късмет.

[The Dragon]

Само да вметна - сексуалната ориентация на блъд елфите и нагите е пределно ясна.

Бтв - почнах едно лок-че да левелвам. Как точно вървят билдовете ? На нормален сървър е.

[Xellos]

Ураа тамън друида ми е на 30ти лвл зарязан ше се язи от раз Тия дни кат си зема карта де.

[Tais]

мисля, че трябва да й се престрашим на тази магистърска тераса на хероик с обичайното ни бг-парти, демек Светльо - пала-танк, Ланис - спиритосан (ама много се връзва това на нашата спирито-холичка) прийст-лечител, Дзвера - мрънкащ джуджан шадоу-прийст, Илийката - към момента огнен лок и моя милост - също към момента огнено маге... лошо е, че нямаме меле-дмж, ама пък имаме маса СС - то не са фиъри, овци, баниш, седюс, майнд кънтрол... можем да се пробваме...
Шами, кога вие влизате в рейд-ваканция?

бтв, за една вечер ние гътнахме Блъдбойл вече имаме 5 бос-а даун в Блек темпъла, идат наистина сериозните босове, но поне има шанс да видим почти всичко от играта...

[Svetlio]

магистърска тераса на хероик с обичайното ни бг-парти

Ей забравих да спомена за подвизите на бг-партито в неделята. БФ хероик - то инстансът не е особено труден, пък и с толкоз нагрухтяни ДПС-и беше по-скоро претичване. Въпреки това - както се полага - раздавах команди по тийм-спийка, мърморех за тактики и обяснявах кое-що. Убихме последния бос и едва тогава забелязах, че микрофонът ми не е включен
В интерес на истината беше ми направило впечатление, че другите си разговарят все едно мен ме няма, ама го отдадох на типичното кастърско високомерие спрямо класове с малко интелект
После и Ботаника хероик, която не беше особен проблем също, ако се изключи един малък сладък уайп в началото дорде се разберем кой кого ще майндконтролва ("спри да ми биеш овцата!!!!" тоя аутоатак трябва да го изключа )

Вчера още една проба на Магистерската хероик, с ПъГ. Три магета, танкадин и пала-хийлър. Не щях въобще да влизам с паладин, ама хийлърът ми свали звезди от небето, че може да се справи. Обзаложихме се на 20г, че от 3 пъти не можем да убием втория бос Спечелих 20г, магетата почнаха да се обвиняват кой слаква, едното се разкара към МХ, другото на майната си и взехме роге и ново маге. Пак се обзаложих с палата че няма да убием боса от първия път, тоз път той спечели, макар че накрая пак сал един аз бях останал жив и доубивах с топора си боса До третия бос никакви грижи - групичките си ги разчистихме старателно, то с толкоз СС не е проблем. При каката за късмет нямаше демони, 2 овци и един сап, малко стън и блайнд... дропна кастърски тринкет После Каел... гей неземен Умряхме 5 пъти подред и се отказахме, грешки имаше всякакви - бавно излизам от бъбъл, рогето умира от АоЕ-то на пода, магето кайтва феникса точно в нас с рогето... ами не стана и това си е Но както го е казал поета - винаги ще има утре

[Lannis]

Важно е духът да е боен, висок, а ако е и спиртосан - още по-добре - ароматът действа като допълнителен fear на зверовете. Само на неумрелите не действа така, че те вонят по-силно, а и на разбойниците, защото всинца са пияндета и само като те надушат, първо при теб тичат.

Иначе смятам, че е време да включим отново Асая в дружината, пък Амели да пробва що е то healing build . Всеки поп трябва да умее да се грижи за ближните си, да се моли за тях, да лекува душите и телата им, като "всеки поп" включва и заблудените в сянката братя и сестри.

А пък моето прекрасно пиле вчера успя да се включи активно в една от нишите на Пещерите на времето, да пердаши дракони там и да се радва на живота. Сега ще трябва да намеря време да се науча да играя с друид... таковата... имам предвид да играя срещу лошите хора... или по-точно хуманоиди. Да отмъстим за всеки път, когато нечисти ръце посегнаха на Ланисовия живот (най-често посягаха към бъбреците, м***та им рогска).

А Каел наистина е неприятен тип.. И компанията му е неприятна. Не зная дали те са неприятни заради него, или той заради тях, ама ефектът на нищо не прилича. И са доста извратена дружина - 4 мъже и една жена. И феникси... Подозирам, че понякога си викат и Солариан, ама тя е фина жена и страни от тях.

Та отидохме ние да навестим Каел, като по пътя поразчистихме дълго-златокосите мъже със съмнителни увлечения по други мъже... И те поразчистиха нас. Ама безобразие... Седи си там Ланис, чете си молитвите от требника и от време на време почесва рогатото си зайче зад крилцата, а в това време пристига някакъв досадник с лоши маниери и почва да я тормози. "Мен ме няма тука" промърморва Ланис любимото си заклинание, известно още като"Къшоттукагадинотакава" и елфът отиде да се закача с един от дългоухите си братя от нощната порода. Ама явно не се разбраха, защото скоро пак дойде при мен . Докато се усетя, и требникът, и Ланис бяха на парцали, а заекът се покри някъде от страх и отчаяние. Съживих се на гробището, метнах се на хвърчилото и се юрнах се обратно, да видя какво правят другарите. Пуснах едно бодро "не се бойте, идвам да ви СПАСЯ", ама те в това време измрели като кучета.

Посъживихме се, поотупахме праха от дрехите, казахме си кой какво и как е трябвало да направи и отначало. Това не ни попречи по-късно да пробваме подобен сценарий. Пак идваха някакви досадници и по едно време елфически крака вече тъпчеха свещения ми труп. Обаче си имах soulstone, та побързах да се съживя, че да мога да помагам на народа. Онези мъже, обичащи други мъже, не оцениха нито нежния ми глас, нито хубавите светлини в ръцете ми, нито желанието ми за живот. Докато си допрочета молитвата и вече се съживявах с още няколко другари на гробището до Темпест кийп. Метнахме се по гаргите и обратно. Попаднахме на останките от рейда, в тежка битка с блъделфи. Бяхме си дръпнали семпло повечко народ, че да ни е весело. Пред мен тичаше нашият рейд лидер, прясно съживен и той от гробището - тича той и дързост в погледа гори. Пристигна тъкмо навреме, за да го трупясат отново - перна снежнобели криле и почна обречено да се моли за останалите. Трябва да си призная, че ми стана смешно. Ама с глас се смеех, честно... И тъкмо си мислех, колко и глупаво да те убият точно като се връщаш от гробището и само два heal-a и един удар по-късно същата съдба сполетя и мен, та можех да се смея на себе си.

Е, после разчиствахме без проблеми - смъртта действа отрезвяващо. А Каел... и с него ще се разберем... с добро или с лошо....

[Tais]

ама мило бе... как така Амелито псалми да пее тя е тъмна душа от раждането си още... от много силно тъмните... аз, таковата, мога да хийлвам, че и да овърхийлвам даже, ама с Вампирик ембрейс-а...
а и нямам хийлинг екипировка - имам някакви сини куест реуърди и дотам... да не говорим, че дмж ще се пъна да правя и ще забравям да ви хийлвам... то не, че на някои спелове с холи-предназначение им знам що вършат... така де - те са за друг кайнд ъф прийстс...

[Lannis]

Няма страшно, Танче, аз, че и палата ще ти подсказваме А доколкото шадоу-джуджанът не може да избяга от себе си, той ще ти мрънка какво да правиш Другият вариант е шадоу-джуджанът да излезе от сенките и да почне да лекува. Асая трябва да посъбере малко екипировка и да се научи да дпс-ва в парти.

[Lannis]

Врява и безумство в Темпест кийп

Настана отново време за битка и се събра дружина юнаци от различно расоизповедание и пол, за да отиде да навести Каел и фаворитите му.

Започнахме ведро, поздравявайки гардовете в коридорите на Темпест кийп, а те толкова много ни се радваха, че от дрънченето на оръжие, човек не може мислите да си чуе, а от блясъка на фойерверките - ослепява. Сред тази какофония се носеше благото блеене на овце и по някой вик (често от Таис, последвано от мърморене в стил "Ей на, пак ме убиха и нямаше кой да ме лекува").

Връхлетяха ни и множество разкошни огнени кръстоски между птици, пеперуди и змии, но скоро и те застлаха пода като есенни листа.

Застанахме ние в центъра на огромна зала - под нас - стъклен под, през който се вижда огнена бездна. Над нас - пиле. Както и да го гледаш - пиле. С доста кичозен вкус за цветове - прилича на гугутка, навлякла се във воалите на екзотична танцьорка. Направо плаче да му оскубеш перцата. Децата в групата заподскачаха весело, разхвърляха се по балкончетата наоколо и всеки иска да хване пилето за опашката. А то пърха наоколо и се чуди кого първо да си опече. Воините бяха надлежно опушени и задушавани в нагорещените си ламарини, останалата част от дружината току минаваше на фаза фламбе (два - три пъти), а Ланис буквално полегна като пържола на жарава към края на битката (не ми показа анимацията тая гадост - никакъв знак, че съм насред огнено петно . ) В крайна сметка гугутката падна, а народът порови в мършата за нещо интересно (някъде под стомахчето имаше значки за 25 души - как ги беше погълнало, не знам).

Следващата цел беше Кака Солариан. Споменах я и по-рано - една симпатична мома, която си стои в центъра на голяма зала с изтъбушен таван и гледа звездите. Докато тя гледа звездите, ние разчистихме тълпата досадници, дето се подмотаваше наоколо. Докато се усети Солариан, и ние вече препускахме "с устрем горд и набег смел" към нея. Срам ме е да си призная, ама хич не се държахме възпитано. Жената ни посрещна с някакъв поздрав на неясен език, а ние вместо културно да се представим, тръхнахме да я налагаме. Ама какво друго да очакваш от дългоухи хулигани. Жената се ядоса, както си му е редът и почна да пердаши - мяташе хора, елфи и гномчета във въздуха, засипваше ни с мълнии и от време на време зачезваше да си почине, докато вместо нея се бият другарчетата й. Накрая съвсем по женски Солариан се вбеси и се превърна в огромен демон. И не съвсем по женски загуби битката.

И така, без капка срам, че сме набили сама жена в собствената й къща, ние се отправихме към голямата зала на Каел. Онези нежни мъже, дето ги бихме предната вечер, се бяха върнали - готови да си отмъстят. Само дето на нас хич не ни беше до тях и ги отупахме набързо - имахме недовършена дискусия с Каел... така де, една мечта - да се снимаме с него. Не знам защо, но Каел високомерно ни отрязва всеки път, че даже и ни пердаши.

Изсипахме се ние в залата, а там - познатата компания.

Стегна се дружината, наизвади отвари, чудодейни манджи, изпяха се няколко молитви за здраве, щастие, любов и боен дух, измъкнахме кой какъвто домашен любимец имаше (моят заек е пръв герой навсякъде) и поздравихме смело Каел. Е, той елфът си има програма и си я следва неотлъчно. Първо пусна към нас Таладред - един малко тъповат гигант със зрителен проблем. Т.е. липсва му периферното зрение и като се втренчи в някого, трудно откъсва поглед. Та общо взето Тала топурка известно време след един или друг юнак от групата ни, за да се сгъне накрая безславно в един ъгъл.

Каел се опита безуспешно да бъде ироничен и пусна след нас следващия елф от специалния сорт "тъповат гигант" - Лорд Сангуинар. Онзи изрева нещо нечленоразделно и се юрна към едно от нашите момчета (джуджан). Почнаха да се налагат, като от време на време лордът надаваше по някой страховит рев, колкото да разгони тълпата замалко. Това не го спаси - прегъна гръбнак и се срути на земята, разминавайки се на косъм със злочестата участ да се наниже на рогатия шлем на джуджана.

И ето екна звънкият глас на единствената остроуха елфида в малкия кръжок на Каел. Опита се да огласи момичето, че блъделфите са най-добрите, и побягна като газела през залата. Хубаво момиче беше - такива хубави пламъци мяташе... пък току удари една аркейн експлозия за ефект. Красота! Чак да ти е жал да я напердашиш. Заекът ми беше много тъжен - рогцата му тъжно се сведоха надолу, когато момата се сгърчи на пода.

Но нямахме много време за тъга. Нашият боен друид препускаше ведро към последния компаньон на Каел. Това е човек... ерм... елф с въображение. Инженерче. Казваше се Телоникъс. Какви хубави бомби мяташе... Падна и той... в един ъгъл...

И ето, Каел извади от торбата следващия си номер - оживелите оръжия. Последва кратка схватка, в която въпросните сечива и тояги падаха едно след друго. Ланис си хареса един елегантен боздуган - много отиваше на цвета на роклята й. Окачи го на колана и наклонена на една страна от тежестта му, потегли към предварително посочен й ъгъл. Защото Каел играе нечестно и след като веднъж си пребил любимците му, той пак си ги съживява и ги пуска този път всинца заедно върху гостите си. Как точно оцеляхме в тази фаза... не зная. Някои не оцеляха май, но пък по едно време вече бях край Каел, който най-после благоволи да се включи сам в битката. Наоколо пъзнаха нови огнени гугутки, че даже почнаха и яйца да снасят. Хубавата зала се обърна на кокошарник. Когато данданията бе в разгара си, Каел внезапно се издигнар изрецетира нещо вдъхновяващо и... съсипа арахитектурата. Литнаха стени и колони - да се чудиш те какво му бяха виновни. Малко по-късно литнахме и ние. Голяма веселба е това, да си летиш из въздуха и току да излекуваш някое другарче. Е... в този момент и трите ни танка бяха предали дух - кой на Каел, кой на гугутка... Намери се едно юначе да поддържа вниманието на Каел - не бе особено подготвено за тази задача, обаче блестящо се справи момчето.

И така, както си летяхме блажено наоколо, Каел се умори и подгъна грациозно колене. Казаха, че някъде се пеела песен по повод геройското ни дело. Но ние бяхме твърде заети - да си правим снимки край Каел.

[Lannis]

Дзверонийо, днес е паметен ден, защото Ланис ще те пита за предложение за билд. Направих един много симпатичен и рогат шаман - вероятността да види 70 ниво се целува безсрамно с нулата, обаче все донякъде може и да го добутам. Знам, че не ща да лекува (аман от лекуване). За момента му ръснах първите 3 точки в enhancement, след като погледнах билда на един от нашите шамани. Но всякакви съвети за точки и оръжие за първите 30-ина нива са добре дошли.

[Xellos]

Само тва ти липсваше ;рр Мня Дима мое се появи след две седмици, а мене не ми се дават 53 пари за карта са, че трее си пооправа голфа. Ма пък маунт на 30... тамън

[Lannis]

Що.. бода тотеми и ги гледам какво правят... Вчера гледах да експериментирам да си кача четири моба на рогата... Те пък се домъкнаха пет... и ей тъй, както си се радвах на АоЕ тотема и тъкмо си мислех, как всеки момент зверчетата ще се гътнат и взех, че умрях - бях забравила да си кача живота

[Delegat]

Давай на енхансмънт за фаст левелинг и кат хванеш дуал уийлда си намираш две бавни брадвички/топорчета и ги мачкаш сите Дзверо ми беше дал енхансмънт билд в другата тема за WoW, поразрови ако искаш