Eine Kleine Nachtlesen
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Eine Kleine Nachtlesen
Няма смисъл да ми обяснявате колко е грешно заглавието, граматиката на чуждите езици никога не ме е вълнувала :)
Идеята на темата е да си споделим кои книги са ни държали будни през нощта, защо, как и какво е станало после. Дойде ми музата преди няколко дни, когато завърших трилогията The Tawny Man на Робин Хоб. Последната книга си я човърках от следобеда до девет и половина сутринта, което ме провокира да проспя целия ден след това.
Отварям малка скоба, за да споделя възторга си от характеризацията на героите на Хоб - не знам дали на мен така ми се струва, или действително има подобна тенденция, но тази жена сякаш става все по-добра в създаването на пълнокръвни персонажи с всяка следваща книга. Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.
Та както и да е. Споделете, приятели! Излейте тайните на нощта от сърцата си. Кои книги са ви държали будни? Кога? Защо? Лично аз доста често чета до сутринта, но това е само защото съм развил вредния навик да чета книги наведнъж и, дори ако не ми е особено интересно, не мога да се накарам да отлагам. Това е неприятно, защото невинаги мога да се насладя на дадена книга изцяло, но от друга страна иначе ще протакам с месеци, което е още по-лошо.
(Не знам дали темата е достатъчно интересна или важна, за да заслужи отделен топик, но като погледна какви простотии се разискват в други кътчета на Форумленд, не виждам защо да не поставя този въпрос.)
Идеята на темата е да си споделим кои книги са ни държали будни през нощта, защо, как и какво е станало после. Дойде ми музата преди няколко дни, когато завърших трилогията The Tawny Man на Робин Хоб. Последната книга си я човърках от следобеда до девет и половина сутринта, което ме провокира да проспя целия ден след това.
Отварям малка скоба, за да споделя възторга си от характеризацията на героите на Хоб - не знам дали на мен така ми се струва, или действително има подобна тенденция, но тази жена сякаш става все по-добра в създаването на пълнокръвни персонажи с всяка следваща книга. Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.
Та както и да е. Споделете, приятели! Излейте тайните на нощта от сърцата си. Кои книги са ви държали будни? Кога? Защо? Лично аз доста често чета до сутринта, но това е само защото съм развил вредния навик да чета книги наведнъж и, дори ако не ми е особено интересно, не мога да се накарам да отлагам. Това е неприятно, защото невинаги мога да се насладя на дадена книга изцяло, но от друга страна иначе ще протакам с месеци, което е още по-лошо.
(Не знам дали темата е достатъчно интересна или важна, за да заслужи отделен топик, но като погледна какви простотии се разискват в други кътчета на Форумленд, не виждам защо да не поставя този въпрос.)
Re: Eine Kleine Nachtlesen
Много добре казано.Lubimetz13 wrote:Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.
Иначе напоследък нещо рядко ми се случва книга да ме грабне дотолкова, че да я чета във всяка свободна минута докато не я прочета. Последно ми се случи май с последните няколкостотин страници на седмия малазан и със "Суперкомандос"
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- BaYa
- Forsaken
- Posts: 3002
- Joined: Thu Jul 27, 2006 10:20 pm
- Location: На топличко, във въображението ми!
- Contact:
Re: Eine Kleine Nachtlesen
За мен е много трудно да пренебрегна точно лошият навик който описваш горе, колкото и тъпа да излезне една книга. Просто е по навик, и то не е много правилен. Единствената ми малка възможност за спасение, е неусетно да заспя ако е мноооого смотана книга и аз съм преуморена. Но не мога да кажа конкретни заглавия, случва ми се от дете. Помня как изгълтах ЛОТР, за първи път (И то бях на по-зряла възраст). Но същото стана с Лъжите на Л. Ламора и Ейлиас Грейс на М. Атууд (?), през оскъдната ми лятна ваканция, преди 2 седмици. На следващата вечер, директно си чоплих цяла нощ На лов за живи животни на Даръл за намсикой път (Ленче, благодаря че ми даде да ти я взема!!!Lubimetz13 wrote:Та както и да е. Споделете, приятели! Излейте тайните на нощта от сърцата си. Кои книги са ви държали будни? Кога? Защо? Лично аз доста често чета до сутринта, но това е само защото съм развил вредния навик да чета книги наведнъж и, дори ако не ми е особено интересно, не мога да се накарам да отлагам. Това е неприятно, защото невинаги мога да се насладя на дадена книга изцяло, но от друга страна иначе ще протакам с месеци, което е още по-лошо.
(Не знам дали темата е достатъчно интересна или важна, за да заслужи отделен топик, но като погледна какви простотии се разискват в други кътчета на Форумленд, не виждам защо да не поставя този въпрос.)

И темата е доста интересна, за мен!!
Luxury is a matter of having options!!!
Не е по-богат който има повече, а който се нуждае от по-малко!
¡Hagas lo que hagas - la cagas!!
Не е по-богат който има повече, а който се нуждае от по-малко!
¡Hagas lo que hagas - la cagas!!
Едно време губех сън за кви ли не книги, са освен за нова Пратчетка не го правя 

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Аз пък дори не мога да си спомня от колко време не съм будувала заради книга. Явно не чета качествени неща. Или проблемът е, че съм твърде разсеяна и вниманието ми блуждае в много посоки... Преди се захласвах. Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.
Де да знам... не е съвсем вярно, че не чета качествени неща. Така ми беше и Лукяненко. При все че много ме впечатли. И друго ми се случва често - поради няколко скучни страници захващам паралелно и още нещо. Пфу, завиждам ви!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Радвам се, че Хоб върви в положителна посока. Като се справя с Труди Канаван ще си издиря тази поредица. Хм, или ще се захвана междувременно. Сега чета Канаван, Карт (3-тата от ендъровата поредица, но нещо не върви), препрочитам Мартин и... от време на време смествам и една детска книжка на Дагмар Гайслер. За всяко настроение. Много неправилен подход, знам!
Де да знам... не е съвсем вярно, че не чета качествени неща. Така ми беше и Лукяненко. При все че много ме впечатли. И друго ми се случва често - поради няколко скучни страници захващам паралелно и още нещо. Пфу, завиждам ви!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Радвам се, че Хоб върви в положителна посока. Като се справя с Труди Канаван ще си издиря тази поредица. Хм, или ще се захвана междувременно. Сега чета Канаван, Карт (3-тата от ендъровата поредица, но нещо не върви), препрочитам Мартин и... от време на време смествам и една детска книжка на Дагмар Гайслер. За всяко настроение. Много неправилен подход, знам!
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
Редовно си губя съня заради книги, понякога дори да не са нищо особенно.При мен това си е някакъв вид мания, просто ми е адски трудно да оставя някоя книга преди да я прочета. Отвратителен навик между другото, защото:
а) бързото четене води нон стоп до ситуацията "нямам какво да чета... пак"
б) прецакваш си удовулствието от четенето със съкращаването му
в) прецакваш повечето неща които имаш да правиш през това време, защото ги правиш четейки, или вообще не ги правиш
а) бързото четене води нон стоп до ситуацията "нямам какво да чета... пак"
б) прецакваш си удовулствието от четенето със съкращаването му
в) прецакваш повечето неща които имаш да правиш през това време, защото ги правиш четейки, или вообще не ги правиш
Радвам се, че още поне един човек прави така - майка ми все ми натякваше, че съм единствената луда, че ще ме сгази тролей, трамвай или кола и остави за мен, но и кучето ще си отиде с мен...Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.
Като споменавате Лукяненко - една от последните книги, които четох посред нощите/до сутринта, беше "Лабиринтът на отраженията". Патрулите също имат свойството да не можеш да ги оставиш 

PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Съжалявам единствено, че вече докато пътувам не мога да чета... първо че е тъпканица, а дори и да седна ми става зле ако не зяпам навън ;( Преди съм изпускал бая спирки и превози кат се зачета. Не са ме газили по чудо, а кучето стоически седеше вързано за пейката в парка до мен. После се научи, че да си слага главата с лигите връз книгата не води до добри последствия ма се пак помага да се разходим.
На смеха на глас докато чета Господаря Ли в рейс 85 предполагам доста хора са се блещили. Ма свършиха тия дни блаженни.

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Не ти ли тежеше прекалено? Човек би си казал, че за такива занимания по-малогабаритни книги биха били по-подходящи.Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.

Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Като един от резидентните фенове на Хоб мога само да се съгласяОтварям малка скоба, за да споделя възторга си от характеризацията на героите на Хоб - не знам дали на мен така ми се струва, или действително има подобна тенденция, но тази жена сякаш става все по-добра в създаването на пълнокръвни персонажи с всяка следваща книга. Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.

Иначе и аз съм от тези, които зачетат ли се здраво и отива до сутринта. Всъщност с почти всяка книга, която хвана и ми е интересна става така. Най-запомнящо в последните години ми беше четенето до 6 часа на Fool's Fate (щото не ми се случва често да придружавам четенето с рев


Хахах, добре, не съм само аз да вървя и да чета. А за Колелото ми е много мъчно, че не мога да се накарам да свърша най-накрая Knife Of Dreams, едно време лягах и ставах с WoT манията

To the unfortunate person who threw a shoe on the stage. We collect shoes, so you're not getting it back. You're gonna have to hop home, on one leg. And while you're hopping home, dear shoeless person, you could whistle this tune to yourself. *starts playing Nancy Boy*
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Стига де! Алана тъкмо да ми направи косвен комплимент, и ти да я срежешMatrim wrote:Не ти ли тежеше прекалено? Човек би си казал, че за такива занимания по-малогабаритни книги биха били по-подходящи.Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.


"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Чела е сигурно английската ;р
Иначе пратчетките си ги четях по всекви места даже и в казармата, баси там дори /за спорта само предполагам/ ми свиха една.
Иначе пратчетките си ги четях по всекви места даже и в казармата, баси там дори /за спорта само предполагам/ ми свиха една.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Не е, той и българската не е чел 
Колелото тогава съм си я чела на български, а и от доста неща в превода съм, а и тогава бях доволна. Мисля че не се справях с английския още, но и да се справях, все пак си бяха твърде обемни, а аз исках да ги изям максимално бързо. А книги в оригинал в България нямаше много. И кредитни карти също.
Колкото за обема, кой знае... Може да съм развила мускули постепенно и да не ми е пречело разнасянето
Още преди Колелото ми се е случвало да чета нещо, разнасяйки го по улицата.
Бях почти убеденя, че трябва да е имало още някой, който чете, докато върви, и двете дейности не пречат една на друга.


Колелото тогава съм си я чела на български, а и от доста неща в превода съм, а и тогава бях доволна. Мисля че не се справях с английския още, но и да се справях, все пак си бяха твърде обемни, а аз исках да ги изям максимално бързо. А книги в оригинал в България нямаше много. И кредитни карти също.
Колкото за обема, кой знае... Може да съм развила мускули постепенно и да не ми е пречело разнасянето





(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Всъщност доста често ми се е случвало да губя сън заради книга - и продължава да ми се случва. Последните две виновнички са "Revolt in 2100" на Хайнлайн (и трите истории изглеждат простички, ама всъщност са доста ошашкващи от един момент нататък) и третият Absolute Sandman
Иначе... иначе наистина ми се случва поне по веднъж на три-четири месеца, за прекалено много книги, че да мога да започна да ги изброявам... а може би проблемът си е в мен 


Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 4 guests