Е след като подтикът е вътрешен, защо тогава е необходимо някой да ти дава акъл как да си живееш живота? Това първо.Не е съвсем така. Подтикът често е вътрешен, ти самият го искаш. Не като желание, а като избор, който виждаш за собствената си личност.
Второ, бе откъде накъде някой ще поучаван някого как да си прекарва дните, само щото оня не слуша същата музика като него или не харесва да кажем пълнени чушки, които според първия са жизненоважна храна?
Мисля, че в "експозето" си ясно казах, че да се опиташ да промениш някой, който е кривнал от пътя - примерно там наркотици, алкохолизирал се е, или пък нещо друго подобно не дай си Боже - не говоря за такива неща. Дори не става дума и за нормалното, злободневно клюкарене, в което се възмущаваме от тоя или оня, съвсем не. Говорех за насочения обвинително към тебе пръст от човек, който смята, че ти не живееш така, както трябва, както на него му се иска. Голяма работа, че обвиненият пък живее точно живота, който той си иска, но това не се зачита в случая!
А това, че обидите са такива, само ако ги изрече важен за теб човек - поддръжниците на тази идея отидете в произволен училищен двор и успокойте плачещото дете, на което половината училище, поведено по акъла на някое разглезено грубиянче, му крещи "ти си дебел/рижав/къдрав/луничав/пелтек" и му кажете, че просто получава важен житейски урок и да не се занимава повече с лошите деца. Защото вече в по-напреднала възраст соченето с пръст и скандирането, че нечии чужди привички са нелепи или смешни, по нищо не се отличава от поведенито на гадния съученик, който си търси занимания, изтезавайки "другарчетата" си.
А обидата винаги боли, особено когато е напълно и с нищо незаслужена. Да, когато те е наранил човек, който ти смяташ за важен е извънредно болезнено, но по-чувствителните хора обикновено се засягат и ако някой нищо не означаващ за тях гамен ги посочи с пръст насред улицата и викне "ти си дебел!" примерно. И още повече се засягат, ако цялата улица вземе, че се разсмее с гамена. Това е отвратително, да ме прощавате.
По-скоро съм склонен да подкрепя тезата, че ей така да си решиш и да се промениш не става. Според моите наблюдения промяната е плавна и неусетна или пък толкова бърза и неочаквана, че не можеш да я усетиш, чак докато не те цапардоса като чук по главата. Има и го този момент с осъзнаването на недостатъците, но на мен поне това не ми е достатъчно, а познавам много хора, които си се знаят съвсем добре, но без солидна промяна в светогледа трудно ще си избият от главите някои внушения и навици.
