За споровете, личния вкус, мнението и снобите... с любов.

[B. Delvig]

RRSunknown, това е мъдро виждане, но в случая ограничаваш възможностите на ситуацията и така създаваш предпоставка за универсалност на това виждане. По-интересното е как процедираш когато темата на спора е 'вкусова' - Примерно аз заявявам, че твоят любим писател Койчо Спридонов е бездарен графоман. Е тук вече самият спор е по-интересен от това дали Спиридонов има талант или няма.. А добрия спор си е изкуство.

А, бтв..'сноб' не е човек, който заявява "Аз така мисля и тва е!" а човек, който базира вкусовете и мненията си върху "водещи специалисти", "общопризнати еднодруго" и тн..

[RRSunknown]

RRSunknown, това е мъдро виждане, но в случая ограничаваш възможностите на ситуацията и така създаваш предпоставка за универсалност на това виждане. По-интересното е как процедираш когато темата на спора е 'вкусова' - Примерно аз заявявам, че твоят любим писател Койчо Спридонов е бездарен графоман. Е тук вече самият спор е по-интересен от това дали Спиридонов има талант или няма.. А добрия спор си е изкуство.

А, бтв..'сноб' не е човек, който заявява "Аз така мисля и тва е!" а човек, който базира вкусовете и мненията си върху "водещи специалисти", "общопризнати еднодруго" и тн..

Ами казал съм как процедирам
Ако знам че ти рабираш от писатели и се изчел де що има стихосбирки а аз съм чел само Койчо ще взема да ти повярвам на първо мнение а пък като се пообиграя ще преценя дали си бил прав.
А знам че не разбираш ама и аз не разбирам спора е безмислен и винаги ще опира до аз казвам , не е вярно, вярно е и т.н........
Ако аз разбирам от стихосбирки а ти не си ми авторитет само може да те взема за ташак ако продължаваш за напираш с безидейно мнение
Ако и двамата разбираме може да ти поискам аргументи в полза на твърдението ти и да проверя дали случайно не ми казваш нещо вярно и да преценя а ако не дадеш такива значи си "сноб" (по моето определение човек който се мисли за ултимативния критерий ).
Периода със аргументите е най- дълъг по форумите, минава време докато преценя човека към коя категория спада а и аргументите доста често са невалидни или неточни или тълкувани по различен начин според гледаната точка.
А ако съм прегледал и съм видял че пак не съм съгласен с теб значи просто спора нататък е безмислен и опира до някаква лична нагласа на възприятта.


В крайна сметка подобно дискусии или приключват след изясняване на нещата и личния вкус като всеки излиза леко понаучил нещо от цялата работа или зациклят в безидейно повтаряне на едно и също.

[Amelia]

Еми човек трябва да знае кога и за какво да спори. Аз отдавна съм разбрала, че всеки човек е отделна вселена, че няма абсолютни истини, когато опре до лични възприятия, че няма прави и криви, а всеки е прав за себе си. И не виждам кво лошо има в това. Според мен не е невъзможно да възприемеш, че и ти и другият сте прави. Всъщност аз го правя през цялото време. Това, че намирам вкуса на някого за доста скапан и го казвам, не значи, че живея с убеждението, че съм единствена в правотата си.

Спор е нужен, когато трябва да взаимодействат две гледни точки. Той е възможен и смислен, само ако в него се третират дискутабилни параметри от мненията ни, т.е. такива в които има някаква степен на обективност. При това се прави аргументация, щото обективността го позволява и налага. Разговорът на А и Б от примера на Роланд не е спор, защото за да има спор, трябва да има желание за обмен на мненията, пък тук такова липсва. Искам да поясня, че за мен спорът Е начин да се търси истината и трябва да бъде използван именно с тази цел. Да, това води до желание да наложиш своето мнение над чуждото, но ако някой се сеща за друг начин, нека го сподели. При положение, че в идеална ситуация спорът представлява логично сравнение на обективни аргументи, не виждам никакъв проблем. А реалната ситуация може много лесно да се приближи до идеалната, ако се научиш да разграничаваш обективното от субективното. Което бтв не е лесна работа, но все може да се направи до някаква прилична степен.

Никой не засегна другия момент от първия ми пост обаче - лекотата, с която някои хора предпочитат вместо да убеждават, да лепят етикети, които да ги оправдават и да ги облекчават от нуждата да се налага да го правят.

Това тук трябва ли да го обсъждаме въобще? Май всички, освен въпросните хора, дето лепят етикети, сме на едно и също мнение по този въпрос. Аз не споря с такива лица, защото те не спорят с мен, а ми лепят етикети. Като се добави факта, че в 99,99% от случаите ми е през центъра те какво си мислят (по отношение на субективните параметри, обективните са си ясни), просто гледам да не си хабя ценните време и нерви за безсмислени дискусии с тях и съветвам и останалите да почнат да го правят.

[B. Delvig]

Ама какви сте мъдри, разумни и уравновесени всички...на теорията. Ама като удари шита вентилаторо ставаме други а? А-а..

[RRSunknown]

Аз нали спомянах за варианта- аз разбирам а тоя срещу мен не и напира- как да не го нахлебиш- човещинка е

[Maledictus]

Да не остана и аз назад, да не остана и аз назад!

Въпреки, че по едно време бях писал немалко по подобен въпрос и ще се повторя на много места, ама нейсе де.

Личният вкус разбира се, е нещо, което подлежи на промяна, но само от теб самия. Затова е личен. Хора могат да го споделят, до някаква степен, но винаги има разминаване. Съответно има и много фактори, които градят този вкус - обкръжение, родители, ниво на интелект, маниери и мечти, бла бла бла. Самата идея някой да се опита да промени личния ми вкус е кощунствена. САМО ЧЕ! Важен е начина по който става това. Ако директно ми каже "леле Радо, нищо не разбираш" вероятно ще му отговоря със "Сигурно" и ще го подмина. Защото това е нещо, което е лично. Което НЯМА как насилствено да се промени, може само да се обогати. Ако някой ми каже "А защо не чуеш и това парче, не е твой тип, ама е готино" вече е друго нещо. В примера на Роланд реакцията на А е съвсем естествена, просто защото Б подхожда с вдигнати пряпорци и димящи дула. Ако обаче Б подходи малко по-разбиращо, по-дипломатично, А може би (само може би) ще отговори със същото. И ще се получи диалог.

Това обаче не значи автоматично, че някой ще надделее над другия (с аргументи да, но.....) и нечие мнение ще се промени. Изначало когато двама души сядат да спорят те подхождат към другия (независимо при какви обстоятелства се е зародил спорът) като към нищо не знаещ (лумпен), и приемат своето мнение като единствено. Това е фактът. И след раздялата двамата остават на старото си мнение.

Това, което аз намирам за важно е, човек да знае, че освен неговото, съществуват и около три милиарда други мнения в света. И интересно е, когато спориш с някого, да се опитваш да разбереш и приемеш неговото мнение и неговият вкус, независимо за какво става дума. Защото зад това мнение се крият ред причини и аргументи, не по-слаби от твоите. Много рядко променям светогледа си, и никога заради спор с някого, но винаги се опитвам да разбера отсрещната страна.

Но всичко опира до подхода. Защото агресивността и незачитането на чуждото мнение води до съответното огледално отношение. И обратното...... Е разбира се има и неспасяеми случаи, но те са решили да са такива и никой няма право да изисква друго от тях.

Омотах се.........

[Morwen]

Според мен е нормално човек да приема, че неговото мнение е най-вярно (макар и в някои случаи - не единствено вярно). Но не е нормално да приема, че другите нямат право на свое или на свой вкус. Или че мнението му е неизменно и да отказва всякакви шансове някой да го отклони от правата вяра.

Да, за мен е тъпо да кажеш, че някой е сноб само защото не ти споделя декадентското мнение. Лошото, че се получава и обратното - този, който споделя мнението да определя другите като прости понеже не го споделят. Или като сноби, или нещо друго. Въобще лепенето на етикети като аргумент за спор издава единствено безсилие..

Примерът ми е началото на един такъв разговор и ако аз съм в ролята на А и Б не ме разстреля с втората си реплика с втората моя, аз поне бих тръгнал да се обяснявам. Но да започнеш априори с "мисля така, ЗАЩОТО" е доста изкуствено в 9 от 10 стандартни житейски ситуации...

Зависи. Ако е неформален разговор между двама-трима човека, наистина няма смисъл. Но ако е изразяване на мнение пред много хора, все на някой от тях вероятно така и така ще се наложи да го обясняваш. Също така ако е във форум, без "защото" много често ще мяза на общуването на Гънслингър

[Interpreter]

Аз пък съм убеден, че при воденето на естетически спорове има два типа хора: такива като Роланд, които са убедени, че при воденето на естетически спорове има два типа хора и такива като мен, които сме убедени, че не е така

[Morwen]

Палава парадокс, но самоцелен.

[Roland]

Както повечето постове на Преводача, но ние сме свикнали.

Морв, за мен въпросът дали другите имат, или нямат право на вкус, абсолютно не се поставя. Естествено, че имат. Аз пък имам право на мнение за него, те имат право на мнение за мнението ми и т.н. Останалата част от поста ти съм я написал и аз в първия си.

Амелия, ще се изненадаш колко много уж разумни и мислещи хора с каква лекота лепят етикети, когато е по-лесно. Аз си имам цяла колекция вече...

[Amelia]

Амелия, ще се изненадаш колко много уж разумни и мислещи хора с каква лекота лепят етикети, когато е по-лесно. Аз си имам цяла колекция вече...

Знам, знам...
Само ти колко етикета си ми залепил...
И аз на теб.

[Roland]

Само два съм ти залепил и то не от мързел да споря, а СЛЕД много спорове с теб, и мога да ги докажа!

[Amelia]

То и аз така...
Тия ф2ф никой не ги записва обаче.

[ifadriana]

Аз пък съм убеден, че при воденето на естетически спорове има два типа хора: такива като Роланд, които са убедени, че при воденето на естетически спорове има два типа хора и такива като мен, които сме убедени, че не е така

+1

[Xellos]

Ех, и аз само неговия пост прочетох... заради дължината Пък и... нищо ново на западния фронт

Както знаете обичам нещата да са кратки и ясни и не по непемегейски Спорил съм и културно и разгорещено а и мога да се заям така, че не веднъж са ме търсили да ме бият, ама са в момента съм се отдал на добронамерено макар и меланхолично съзерцание на околните, и освен ако някоя идея ми бъде поднесена с достатъчно младежки плам и не е оваляна с лековата подигравка над 3ти лица попивам Ако ше е нещо да се говори/спори предпочитам да е на живо. От друга страна пък не съм разговорлив и съм инат. А са де?