Кой какво чете, part IV

Ghibli · Post by **Ghibli** » Fri Jan 16, 2009 12:41 pm

Не, то във въпросния послеслов се споменават критиките, които книгата е отнесла навремето - само че те са били точно в обратната посока, че е много несериозна, написана на жаргон и пр. А сега ми се изтъпанва някакъв (бивш преподавател, сега писател) и смее да употребява думи като purple и mawkish

Та, да обясня: негодуванието ми идва от там, че в книгата няма нищо такова. Има прекрасна смесица от хумористични и по-сериозни пасажи и според мен именно заради това тя е станала толкова популярна. А господинът твърди, че хуморът е единственото й достойнство и определено подценява автора.

Post by **Yan** » Fri Jan 16, 2009 12:57 pm

Promise of the witch king R. A. Salvatore

Магии, интриги, хумор, спиращи дъха битки. Пълнокръвни герои с ясна мотивация. Салваторе е надминал се бе си.

Trip · Post by **Trip** » Fri Jan 16, 2009 12:59 pm

аха

нямам търпение за ревюто....

Pugsley · Post by **Pugsley** » Fri Jan 16, 2009 1:07 pm

Силно се надявам да не се ебаваш

ysn · Post by **ysn** » Fri Jan 16, 2009 1:13 pm

специално тази му трилогия си е много хубава, особено за жанра и таргета си.

Иначе да споделя щото знам, че има фенове тук - новата на Бакер (The Judging Eye) е определено най-доброто от него за сега. До към средата е доооста безлична, но после почва да дига темпото чак до доста силния финал. Един основен минус - няма я епиката на оригиналната трилогия. Три основни плюса - Келхус практически го няма, което дига оценката неимоверно; селекцията на водещите персонажи ми допадна много, само една от трите водещи сюжетни линии ме дразнеше; и книгата като усещане е много повече Толкин, отколкото класически Бакер, много по-лесна и приятна е за четене.

Post by **Yan** » Fri Jan 16, 2009 1:16 pm

Sellswords-а наистина е най-доброто на Салваторе. Джарлаксъл и Ентрери са много по-интересни от Дризт и компания. Просто се дразня леко как на моменти смята читателя за пълен идиот. Това и няколкото авторови бъга развалят впечатлението.

Post by **Roland** » Fri Jan 16, 2009 2:01 pm

ysn wrote:Три основни плюса - Келхус практически го няма, което дига оценката неимоверно; селекцията на водещите персонажи ми допадна много, само една от трите водещи сюжетни линии ме дразнеше; и книгата като усещане е много повече Толкин, отколкото класически Бакер, много по-лесна и приятна е за четене.

Как точно първото и третото са плюс?

ysn · Post by **ysn** » Fri Jan 16, 2009 3:41 pm

Как точно не са? Келхус е най-противният герой в литературата изобщо. Всичко, което прави е да плямпа баналности докато всички наоколо се напикават от потрес пред брилянтността му. Келхус отива при най-големият си враг, казва му "Аз не съм ти враг" и изведнъж не са врагове и с това се изчерпва персонажа му. А когато той не е в центъра на вниманието, този който е си прекарва времето в умопомрачен шок от перфектността на Келхус, ронейки сълзи и сополи защото Келхус го обича или защото Келхус не го обича или защото Келхус нещо си там.

Post by **Roland** » Fri Jan 16, 2009 3:49 pm

Келхус е един от най-оригиналните и интересно изградени и развити образи във фентъзито изобщо. Още повече, че без него тази поредица не съществува.

Matrim · Post by **Matrim** » Fri Jan 16, 2009 3:52 pm

ysn wrote:Как точно не са? Келхус е най-противният герой в литературата изобщо. Всичко, което прави е да плямпа баналности докато всички наоколо се напикават от потрес пред брилянтността му. Келхус отива при най-големият си враг, казва му "Аз не съм ти враг" и изведнъж не са врагове и с това се изчерпва персонажа му. А когато той не е в центъра на вниманието, този който е си прекарва времето в умопомрачен шок от перфектността на Келхус, ронейки сълзи и сополи защото Келхус го обича или защото Келхус не го обича или защото Келхус нещо си там.

+1. Именно заради Келхус се отказах да чета втори и трети том на поредицата.

Post by **Roland** » Fri Jan 16, 2009 3:58 pm

Ненормалници.

А ти си виж ЛС-тата, Матриме.

Trip · Post by **Trip** » Fri Jan 16, 2009 4:09 pm

Всемогъществото на Келхус трябва да го има. Както и шокът на тия, които се срещат с него. Това гради огромна част от смисъла на поредицата.

Ако според вас не е добре направено, това е друга работа. Как точно обаче? Какво и къде е "баналното", което плямпа?

отива при най-големият си враг, казва му "Аз не съм ти враг" и изведнъж не са врагове и с това се изчерпва персонажа му.

Такова нещо няма в книгите. А опростяването в този случай не прави точно добър аргумент. И персонажът му не се изчерпва с това (краят на втора книга, на трета), нещата, с които се сблъсква, почти винаги го променят.

И въобще

Vivian · Post by **Vivian** » Fri Jan 16, 2009 7:20 pm

Преди няколко дена свърших The Blind Assassin на Margaret Atwood, която беше едно от най-любопитните четива, с които съм се сблъксвала през изминалите месеци. Принципно е нещо като семейна сага (на която дори Фокнър би завидял като оплетеност!), снабдена с нещо като анти-героиня, но и не съвсем. Себесъзнателността на Атууд, когато се отнася до употребата на езика и игра със сюжетни нишки е завидна и е същинско удоволствие да се оставиш лекичко да те води за носа.

Lubimetz13 · Post by **Lubimetz13** » Sat Jan 17, 2009 9:53 am

Най-накрая намерих сили да почна "Боен клуб" и трябва да призная, че засега е по-яка от филма

Post by **Roland** » Sat Jan 17, 2009 9:57 am

Бууууу

Кой какво чете, part IV

Who is online