Играта се завръща! :D
Е, колкото да има нещо...
- Тая страсту хората май ще изчезне последна - отвърна той тихо.
- Коя страст?
- Тая - да се убива.
Гласът му звучеше меко, без никакъв укор.
- Е, много е да се каже убийство - измърмморих аз обидено. - Всъщност това е лов.
- Е, да - лов - съгласи се той. - Но в края на краищата изчезва някакво живо същество...
Обърнах се и го погледнах. Стори ми се още по-тъжен и унил, очите му разсеяно гледаха някъде през стъклото.
- Вие да не сте вегетарианец? - попитах аз глупаво.
- Не съм - отвърна той. - Пък и не виждам смисъл. Преди години измъчвахме конете и застарели, ги давахме на касапите. И все пак страната беше пълна с коне. Сега ги заменихме с трактори... И какво спечелиха от това конете? Нищо, разбира се... Може би след някое и друго десетилетие коне ще има само в зоологическите градини...
- За съжаление, тъй е - казах аз.
- Наистина за съжаление... Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне...
Никога не бях очаквал такива думи от толкова простичък наглед човечец. И изведнъж ми се стори странно, че досега не бях чул нищо за него. Ако живееше някъде наоколо, както изглеждаше, как можеше да остане незабелязан? При всички случаи в тоя човек наистина имаше нещо загадъчно.
- Тая страсту хората май ще изчезне последна - отвърна той тихо.
- Коя страст?
- Тая - да се убива.
Гласът му звучеше меко, без никакъв укор.
- Е, много е да се каже убийство - измърмморих аз обидено. - Всъщност това е лов.
- Е, да - лов - съгласи се той. - Но в края на краищата изчезва някакво живо същество...
Обърнах се и го погледнах. Стори ми се още по-тъжен и унил, очите му разсеяно гледаха някъде през стъклото.
- Вие да не сте вегетарианец? - попитах аз глупаво.
- Не съм - отвърна той. - Пък и не виждам смисъл. Преди години измъчвахме конете и застарели, ги давахме на касапите. И все пак страната беше пълна с коне. Сега ги заменихме с трактори... И какво спечелиха от това конете? Нищо, разбира се... Може би след някое и друго десетилетие коне ще има само в зоологическите градини...
- За съжаление, тъй е - казах аз.
- Наистина за съжаление... Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне...
Никога не бях очаквал такива думи от толкова простичък наглед човечец. И изведнъж ми се стори странно, че досега не бях чул нищо за него. Ако живееше някъде наоколо, както изглеждаше, как можеше да остане незабелязан? При всички случаи в тоя човек наистина имаше нещо загадъчно.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
мда, да зема аз да препиша малко от задната корица на една книга:
Далеч отвъд космическиата пустош на Юпитер, продължават своя дрейф в пространството тайнственият монолит и обезлюденият космически кораб (1)*********. Само преди девет години те са били неми свидетели на мистериозното изчезване през ЗВЕЗДНАТА ВРАТА на астронавта **********. И ето че сега се превръщат в крайна цел на кораба ********, пред чийто смесен съветско-американски екипаж стои нелеката задача да разкрие загадката на (1)*********.
Далеч отвъд космическиата пустош на Юпитер, продължават своя дрейф в пространството тайнственият монолит и обезлюденият космически кораб (1)*********. Само преди девет години те са били неми свидетели на мистериозното изчезване през ЗВЕЗДНАТА ВРАТА на астронавта **********. И ето че сега се превръщат в крайна цел на кораба ********, пред чийто смесен съветско-американски екипаж стои нелеката задача да разкрие загадката на (1)*********.
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
"Един придвижи гърди напред, като провлачваше задните си крака, после втори, трети, но нито един не се дръпна назад. "Защо трябва да се вкопчвам в живота? -запита се той и пусна пламтящата главня в снега. Тя засъска и угасна. Кръгът започна да ръмжи неспокойно, но не се помръдна. Отново пред очите му се мярна последното сражения на стария лос. Тогава Коскуш отпусна уморено глава на коленете си. Какво значение имаше в края на краищата всичко това? Нима това не е законът на живота?"
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Играта се завръща от небитието за пореден път.

След обяд долетях до станцията. Намира се на малка,
съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
- Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните
машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично - парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!
- Мълчи, идеалистко проклета! - изсвистя втората.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests