Who watches?
За Амелия:
За всичките часове по педагогика и приложна методика на обучението така и не успях да усвоя необходимия даскалски тон (май си се изисква вроден талант), но виждам, че никога не е късно да подобря минималните си заложби в тази насока, като се любувам на учудващо мощни примери в темата и евентуално имитирам. Ако някога реша, че все пак това е призванието ми де.
Не бях се замисляла над идеята, че нещата спират да са емблематични, когато повечето свят ги забрави. Значи, реално погледнато произведението, от което те са дирайвнъти може да бъде „позабравено”, но те са наречени „емблематични”, именно защото вече са се сдобили със собствен живот и са достатъчно мощни, че да съществуват сами по себе си. Дефакто връзката „произведение – част” се размива и избледнява, но метонимията (демек самата част отделена от контекста на произведението) постепенно еволюира до метафора и си стои сама като запазена марка. Значителна част от идиомите, примерно, са се развили така.
Да не говорим, че мисля, че да се твърди с лека ръка, че „повечето свят” е забравил филм като „Абсолвентът” е малко неуместно, просто защото в прекалено много световни кътчета е сравнително популярно заглавие все още. Или поне в моят свят.
Аз разполагам с лукса на доста добра и услужлива памет, както и на сравнително задълбочени познания в добра бройка от сфери, свързани с шоубизнес и изкуство. За съжаление, винаги когато стана свидетелка на произведение от дадено изкуство, бекграунд ноулиджът ми се активира и отделни модели/ картини биват сравнени (съзнателно и подсъзнателно) с вече познати ми когнитивни модели в мозъка ми, които съм акумулирала отпреди. Всъщност, това е съвсем нормален процес, който работи при всеки човек, само бройката на когнитивните модели се различава спрямо знанието, което е натрупал през годините. Ако при сблъсък с нови картини, старите му остават неактивизирани, значи нещо в мозъка на човека не бачка както трябва.
Предварителната ми настройка се определя от безбожно много неща, боже опази да изпадна до това Интернет ревюта да ми казват, че аз трябва да видя, усетя или разбера от произведение това и онова. Трябва да гранича с нещо като умствен и емоционален инвалид.
За Ал Дим:
Причината да не си избера Валкириите за пример се дължи на няколко причини. Апокалипсис сега е филм, ориентиран към мъжката публика, което автоматично изключва завидна част от женските потребители (да не споменаваме и това, че е печално известен със своята „трудно-смилаемост” за значителна част от широката публика по цял свят, както и че е бил такава ужасна бомба в бокс-офиса, че индустрията просто избягва да прави твърде чести препратки, тъй като все още я боли тук-там).
Далеч по-значимата причина е, че Апокалипсис илюстрира чудесно, че мога да поощря само и единствено читава нова интерпретация – няколко години преди Копола да използва въпросното произведение, то е използвано от Фелини в 8 ½. В случая нещата са напълно окей, защото и двамата са успели да извлекат максимум от връзката музика/ сцена по два коренно различни начина, без да си пречат и без да изглеждат като калпави аматьори. Последвалите употреби на същото произведение, пък, вече демонстрират щедро това, което имаме в Watchmen – нека изберем филми от 2000 година нататък, че поне да са гледани: Lord of War, Valkyrie, Jarhead.
Относно снобчето, дремещо вътре в мен: аз съм достатъчно възпитан и културен човек, че да снобея само пред близки хора. Снизходителността е проява на лош вкус. Това, което мога да правя е да изказвам мнение и да се опитвам да го отстоявам.
За всичките часове по педагогика и приложна методика на обучението така и не успях да усвоя необходимия даскалски тон (май си се изисква вроден талант), но виждам, че никога не е късно да подобря минималните си заложби в тази насока, като се любувам на учудващо мощни примери в темата и евентуално имитирам. Ако някога реша, че все пак това е призванието ми де.
Не бях се замисляла над идеята, че нещата спират да са емблематични, когато повечето свят ги забрави. Значи, реално погледнато произведението, от което те са дирайвнъти може да бъде „позабравено”, но те са наречени „емблематични”, именно защото вече са се сдобили със собствен живот и са достатъчно мощни, че да съществуват сами по себе си. Дефакто връзката „произведение – част” се размива и избледнява, но метонимията (демек самата част отделена от контекста на произведението) постепенно еволюира до метафора и си стои сама като запазена марка. Значителна част от идиомите, примерно, са се развили така.
Да не говорим, че мисля, че да се твърди с лека ръка, че „повечето свят” е забравил филм като „Абсолвентът” е малко неуместно, просто защото в прекалено много световни кътчета е сравнително популярно заглавие все още. Или поне в моят свят.
Аз разполагам с лукса на доста добра и услужлива памет, както и на сравнително задълбочени познания в добра бройка от сфери, свързани с шоубизнес и изкуство. За съжаление, винаги когато стана свидетелка на произведение от дадено изкуство, бекграунд ноулиджът ми се активира и отделни модели/ картини биват сравнени (съзнателно и подсъзнателно) с вече познати ми когнитивни модели в мозъка ми, които съм акумулирала отпреди. Всъщност, това е съвсем нормален процес, който работи при всеки човек, само бройката на когнитивните модели се различава спрямо знанието, което е натрупал през годините. Ако при сблъсък с нови картини, старите му остават неактивизирани, значи нещо в мозъка на човека не бачка както трябва.
Предварителната ми настройка се определя от безбожно много неща, боже опази да изпадна до това Интернет ревюта да ми казват, че аз трябва да видя, усетя или разбера от произведение това и онова. Трябва да гранича с нещо като умствен и емоционален инвалид.
За Ал Дим:
Причината да не си избера Валкириите за пример се дължи на няколко причини. Апокалипсис сега е филм, ориентиран към мъжката публика, което автоматично изключва завидна част от женските потребители (да не споменаваме и това, че е печално известен със своята „трудно-смилаемост” за значителна част от широката публика по цял свят, както и че е бил такава ужасна бомба в бокс-офиса, че индустрията просто избягва да прави твърде чести препратки, тъй като все още я боли тук-там).
Далеч по-значимата причина е, че Апокалипсис илюстрира чудесно, че мога да поощря само и единствено читава нова интерпретация – няколко години преди Копола да използва въпросното произведение, то е използвано от Фелини в 8 ½. В случая нещата са напълно окей, защото и двамата са успели да извлекат максимум от връзката музика/ сцена по два коренно различни начина, без да си пречат и без да изглеждат като калпави аматьори. Последвалите употреби на същото произведение, пък, вече демонстрират щедро това, което имаме в Watchmen – нека изберем филми от 2000 година нататък, че поне да са гледани: Lord of War, Valkyrie, Jarhead.
Относно снобчето, дремещо вътре в мен: аз съм достатъчно възпитан и културен човек, че да снобея само пред близки хора. Снизходителността е проява на лош вкус. Това, което мога да правя е да изказвам мнение и да се опитвам да го отстоявам.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Един съвет от даскала в мен. Много внимавай какви думи употребяваш, когато излагаш гледната си точка, особено ако искаш да бъдеш разбрана и да не се разправяш после. И когато пишеш обмисляй внимателно има ли смисъл това, което казваш. Колкото по-малко места за атака оставиш в даден текст, толкова по-добре за теб.
Песента на Саймън и Гарфънкел е написана за убийството на Кенеди. ТОВА е нейната основна конотация, която почти граничи с денотация да кажем, щом сме решили да се поизразяваме с гъзарски термини (доста непедагогично бтв). Към ТОВА е насочен шибания й текст. Оттам насетне ти с какво я свързваш вече, кви конотации имаш към нея, как ти работи мозъкът и какъв информационен бекграунд си натрупала през годините, няма никакво значение в спор за адекватността на употребата на тази песен в някаква сцена, която отговаря перфектно на (коно)денотацията й. Има още един момент с употребата на тази песен, който лично мен ме радва ужасно - погребват Комедианта. Човекът, убил Кенеди. Човекът, който е станал причината за написването на въпросната песен, изразяваща мъката на американския народ. Само аз ли виждам горчивата шега тук? The joke? По-добро от това не можеше да бъде. Дърварско, май ес. Не сте харесали и вникнали във филма по няква причина и сега си смучете от пръстите. Затова се стига и до изявления, че Алелуята е рандъм мууд пийс. Доста е жалко.
За полетът на Валкириите - това отново е и препратка към комикса, освен заигравка с конотацията. В биографията на Холис Мейсън, той казва, че най-тъжното нещо на света за него е Полетът на Валкириите. Освен това в Уочмен вселената Апокалипсис сега не се е случил така както го знаем, заради участието на Манхатън. Това е като алтернативна реалност със същата песен. Аз не се трогнах много от употребата й във филма - седеше ми грозновато и почти пародийно на култовата сцена от Апокалипсис сега, но намирам, че си е на мястото, като се вземат тия неща предвид. Т.е. постарала съм се субективното ми настроение към музиката и конотациите й да не ми повлияе на преценката на малко по-обективния фактор "адекватен подбор". Сашо пък й се изкефи, точно щото подбъзиква снобарията в киното.
Другото, за което трябва да си поприказваме е думичката "кич". Забелязала съм през годините, че това, което аз схващам като кич е различно от това, което Симеон схваща примерно. По тази причина нямам доверие на тази дума и гледам да я използвам рядко. За разлика от Симеон, за който всичко, което не хареса е кич. Сега открих, че според Вивиян ситуацията, в която една песен за убийството на Кенеди се използва едва ли не за това, за което е създадена, е кич, а когато се сложи като фон на Шарън без гащи, която се разклечва е конотация от най-свещения и недосегаем тип. Само на мен ли това изявление ми се видя напълно безумно? В смисъл, дори по-безумно от това що Уочмена не бил весел, след като бил по комикс? Щото едното е родено от незнание, другото от прекалено знание. Не, потресена съм, наистина. И нямам намерение да си мълча, когато виждам тука същите изпълнения заради които навремето се изнесох от онзи форум. Снобизмът е хубаво нещо понякога, но когато излезе напълно от комън сенс-а става неприятно. И това го казвам, щото и аз съм сноб и го виждам и в себе си понякога.
Та така. По-полека с елитарността и псевдоелитарността. Пред близки можеш да си правиш каквото искаш, но тук си говорим и за материали в списанието все пак. Ако ще си позволяваме да гледаме отвисоко сивостенци заради фактологическите им грешки, ние трябва да сме перфектни.
Песента на Саймън и Гарфънкел е написана за убийството на Кенеди. ТОВА е нейната основна конотация, която почти граничи с денотация да кажем, щом сме решили да се поизразяваме с гъзарски термини (доста непедагогично бтв). Към ТОВА е насочен шибания й текст. Оттам насетне ти с какво я свързваш вече, кви конотации имаш към нея, как ти работи мозъкът и какъв информационен бекграунд си натрупала през годините, няма никакво значение в спор за адекватността на употребата на тази песен в някаква сцена, която отговаря перфектно на (коно)денотацията й. Има още един момент с употребата на тази песен, който лично мен ме радва ужасно - погребват Комедианта. Човекът, убил Кенеди. Човекът, който е станал причината за написването на въпросната песен, изразяваща мъката на американския народ. Само аз ли виждам горчивата шега тук? The joke? По-добро от това не можеше да бъде. Дърварско, май ес. Не сте харесали и вникнали във филма по няква причина и сега си смучете от пръстите. Затова се стига и до изявления, че Алелуята е рандъм мууд пийс. Доста е жалко.
За полетът на Валкириите - това отново е и препратка към комикса, освен заигравка с конотацията. В биографията на Холис Мейсън, той казва, че най-тъжното нещо на света за него е Полетът на Валкириите. Освен това в Уочмен вселената Апокалипсис сега не се е случил така както го знаем, заради участието на Манхатън. Това е като алтернативна реалност със същата песен. Аз не се трогнах много от употребата й във филма - седеше ми грозновато и почти пародийно на култовата сцена от Апокалипсис сега, но намирам, че си е на мястото, като се вземат тия неща предвид. Т.е. постарала съм се субективното ми настроение към музиката и конотациите й да не ми повлияе на преценката на малко по-обективния фактор "адекватен подбор". Сашо пък й се изкефи, точно щото подбъзиква снобарията в киното.
Другото, за което трябва да си поприказваме е думичката "кич". Забелязала съм през годините, че това, което аз схващам като кич е различно от това, което Симеон схваща примерно. По тази причина нямам доверие на тази дума и гледам да я използвам рядко. За разлика от Симеон, за който всичко, което не хареса е кич. Сега открих, че според Вивиян ситуацията, в която една песен за убийството на Кенеди се използва едва ли не за това, за което е създадена, е кич, а когато се сложи като фон на Шарън без гащи, която се разклечва е конотация от най-свещения и недосегаем тип. Само на мен ли това изявление ми се видя напълно безумно? В смисъл, дори по-безумно от това що Уочмена не бил весел, след като бил по комикс? Щото едното е родено от незнание, другото от прекалено знание. Не, потресена съм, наистина. И нямам намерение да си мълча, когато виждам тука същите изпълнения заради които навремето се изнесох от онзи форум. Снобизмът е хубаво нещо понякога, но когато излезе напълно от комън сенс-а става неприятно. И това го казвам, щото и аз съм сноб и го виждам и в себе си понякога.
Та така. По-полека с елитарността и псевдоелитарността. Пред близки можеш да си правиш каквото искаш, но тук си говорим и за материали в списанието все пак. Ако ще си позволяваме да гледаме отвисоко сивостенци заради фактологическите им грешки, ние трябва да сме перфектни.
Ех, стигнахме до това кой внимавал и кой вникнал във филма. Хрис, знаеш колко долнопробен е тоя лаф, що го използваш? Не е като да ти трябва, хубав пост си написала.
Изключая частта за краката на Шарън Стоун - много мразя колажи от несвързани помежду си реплики, направени с цел да се заядеш с някого. Или това, или демонстрираш, че си чела по пълен диагонал и изобщо не си хванала смисъла на онова за сцената с краката на Шарън.
И престани да възприемаш споровете като война, в която трябвало да търсиш и да не оставяш пролуки. Ако беше десет пункта по-малко нападателна, половината скандали из тия теми нямаше да се случват. Ае по-малко чувствителност към снобизъм, псевдоквобешетам и т.н. Не си голямата чиста идеалност, че толкова да нареждаш всички наоколо.
Изключая частта за краката на Шарън Стоун - много мразя колажи от несвързани помежду си реплики, направени с цел да се заядеш с някого. Или това, или демонстрираш, че си чела по пълен диагонал и изобщо не си хванала смисъла на онова за сцената с краката на Шарън.
И престани да възприемаш споровете като война, в която трябвало да търсиш и да не оставяш пролуки. Ако беше десет пункта по-малко нападателна, половината скандали из тия теми нямаше да се случват. Ае по-малко чувствителност към снобизъм, псевдоквобешетам и т.н. Не си голямата чиста идеалност, че толкова да нареждаш всички наоколо.
And you can't dance with a devil on your back...
OMG, написала съм пълната тъпотия за Шарън. 
Мислех, че е някоя Шарън от Абсолвентът и се е разклечвала на фона на тази песен. Нали не съм го гледала... Знаех само, че фамилното име на главната героиня е Робинсън покрай песента.
Та демонстрирам това, че съм чела по диагонал, да. Както и че когато не сме си пили кафето с някоя холивудска звезда е добре да й слагаме и фамилията като пишем за нея, за да не стават обърквания.
Как да е, извинявам се за гафа. Останалото от поста си остава валидно обаче. Иначе, е факт, че и аз не съм перфектна, затова всеки има свободата да дойде и да ме нареди.
Мислех, че е някоя Шарън от Абсолвентът и се е разклечвала на фона на тази песен. Нали не съм го гледала... Знаех само, че фамилното име на главната героиня е Робинсън покрай песента.
Та демонстрирам това, че съм чела по диагонал, да. Както и че когато не сме си пили кафето с някоя холивудска звезда е добре да й слагаме и фамилията като пишем за нея, за да не стават обърквания.
Как да е, извинявам се за гафа. Останалото от поста си остава валидно обаче. Иначе, е факт, че и аз не съм перфектна, затова всеки има свободата да дойде и да ме нареди.
Не и за мен, аз я знам от "Абсолвентът" и преди това от един урок по английски, където си вадехме текстове на песни. Каква й е конотацията сред публиката (за мен лично - изобщо не е убийството на Кенеди) можеш да твърдиш с категоричност като направиш общонационално проучване или поне анкета в този форум.Amelia wrote:Песента на Саймън и Гарфънкел е написана за убийството на Кенеди. ТОВА е нейната основна конотация, която почти граничи с денотация да кажем
Това съвсем между другото.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Тоест ти, когато чуеш за "Шарън", която си "разкрачва краката", НЕ СЕ сещаш за Първичен инстинкт?!Amelia wrote:Та демонстрирам това, че съм чела по диагонал, да. Както и че когато не сме си пили кафето с някоя холивудска звезда е добре да й слагаме и фамилията като пишем за нея, за да не стават обърквания.
За бога, в твоята галактика какви филми дават?!And you can't dance with a devil on your back...
Ами не се сещам, когато мисълта ми е окупирана с Уочмен и Абсолвентът, като второто е филм, който не съм гледала и не знам какво става в него, нито как се казва главната героиня освен по фамилия. За мен с това количество инфо изводът беше, че във филма Абсолвентът, има БАХТИ МУ И ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА, в която лицето Шарън Робинсън е без гащи и се "разклечва" (която дума за мен бтв означава разчеква, кляка, покълчва, но не и разкрачва). За следващия разговор с Вивиян ще следя за ненадейни прескоци във времето и заглавията и ще се консултирам с речника на Найден Геров, обещавам. Но само ако тя обещае да дава по-конкретно и пълно инфо (друг съвет от даскала в мен), за да избегнем недоразуменията.
Гибли, аз хипотетично може да съм чула тази песен за пръв път в обществения кенеф на брюкселския Делез и за мен мелодията да предизвиква асоциации с тоалетна хартия и дезинфектант. Въпросът е, че субективните ми преживявания нямат място, когато обсъждам нещо сравнително обективно. Което съм и написала вече. Категорично мога да кажа, че песента е писана за убийството на Кенеди, защото това е становището на тези, които са я написали. Оттам къде и как сме я чули ти, аз и Вивиян няма значение, когато аргументираме тезата е ли тая песен добре подбрана за филма, или не е. Това съвсем между другото.
Гибли, аз хипотетично може да съм чула тази песен за пръв път в обществения кенеф на брюкселския Делез и за мен мелодията да предизвиква асоциации с тоалетна хартия и дезинфектант. Въпросът е, че субективните ми преживявания нямат място, когато обсъждам нещо сравнително обективно. Което съм и написала вече. Категорично мога да кажа, че песента е писана за убийството на Кенеди, защото това е становището на тези, които са я написали. Оттам къде и как сме я чули ти, аз и Вивиян няма значение, когато аргументираме тезата е ли тая песен добре подбрана за филма, или не е. Това съвсем между другото.
Продължавай да се излагаш. Или не. Вземи спри по-добре.Amelia wrote:Ами не се сещам, когато мисълта ми е окупирана с Уочмен и Абсолвентът, като второто е филм, който не съм гледала и не знам какво става в него, нито как се казва главната героиня освен по фамилия. За мен с това количество инфо изводът беше, че във филма Абсолвентът, има БАХТИ МУ И ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА, в която лицето Шарън Робинсън е без гащи и се "разклечва" (която дума за мен бтв означава разчеква, кляка, покълчва, но не и разкрачва). За следващия разговор с Вивиян ще следя за ненадейни прескоци във времето и заглавията и ще се консултирам с речника на Найден Геров, обещавам. Но само ако тя обещае да дава по-конкретно и пълно инфо (друг съвет от даскала в мен), за да избегнем недоразуменията.
And you can't dance with a devil on your back...
Току-що го гледах.
Много ми хареса.
Да, по-повърхностен е от комикса. Да, липсват цели сюжетни линии. Да, ако режисьорът и част от актьорите бяха други, може би щеше да се получи още по-добра адаптация. Обаче и в този си вид ми допадна.
Да не забравяме, че е неизбежно адаптацията да е по-повърхностна от комиксовия оригинал поне по две чисто обективни причини. Първо, историята няма как да се наблъска не в 2 часа и 40 мин, ами в 5 часа. Второ и по-важно - Алън Мур е един от най-големите майстори при използването на чисто комиксовите изразни средства при разказването на история и тези комиксови похвати няма как да се предадат на друг носител.
В тази връзка - пиратският комикс в комикса "Tales of the Black Freighter" има смисъл само ако се чете както е поднесен в самия комикс Watchmen. Не виждам смисъл да се пусне като отделно филмче - тогава тотално се губи търсеният ефект. Който е чел комикса, знае.
Май нямам проблем с почти нищо от филма. Секс-сцената с "Алелуя" предава с филмови похвати това, което Мур изразява с комиксови. Един вид "Нахлузих костюма, качихме се в Арчи и - Алелуя! Стана ми!"
Краят се различава от комиксовия, да. И толкова по-добре. Краят на Алън Мур пасва на комикса, краят на Зак Снайдър пасва на филма. И двата ми харесват, всеки по своему.
Екшънът и повечето насилие спрямо комикса също не ми бяха проблем. Филмът поначало е по-динамично зрелище и режисьорът е решил да позасили някои екшън-моменти от комикса. Връзва ми се.
Музиката също не ме подразни. Може да не е била най-подходящата възможна, но не ми пречеше. Впрочем "Полетът на Валкириите" не е към саундтрака на "Апокалипсис сега", а е част от сцена в самия филм - избор на откачения офицер (фена на сърфинга, не му помня името), когато пуска хеликоптерите срещу виетконгците. А Снайдър вече я слага като саундтрак - да, доста директно е, направо ни навират връзката в лицето, но не мисля, че включването на тази мелодия е грешка.
Единственото, което ми стоеше като кръпка във филма беше тигрицата Бубастис. В комикса съществуването й като генетично изменено същество има смисъл във връзка с цяла една сюжетна линия, която води до комиксовия край. Тази сюжетна линия изцяло липсва във филма. Така че Бубастис беше излишна. Само това мога да посоча като несъмнен минус.
В заключение - който още не е чел комикса, да го пробва. Самият Снайдър е казал в интервюта, че се надява филмът му да навие още повече хора да се запознаят с първоизточника. Успял е. А това е най-важното.
Взимам ДВД-то щом излезе. А и както си мислех, че повече няма да чета комикса, защото ми беше гениален, но тягостен, така след гледането на филма реших да си взема Абсолютното издание на Уочмен. В случая това е най-големият комплимент, който мога да направя на филмовия екип.
Много ми хареса.
Да, по-повърхностен е от комикса. Да, липсват цели сюжетни линии. Да, ако режисьорът и част от актьорите бяха други, може би щеше да се получи още по-добра адаптация. Обаче и в този си вид ми допадна.
Да не забравяме, че е неизбежно адаптацията да е по-повърхностна от комиксовия оригинал поне по две чисто обективни причини. Първо, историята няма как да се наблъска не в 2 часа и 40 мин, ами в 5 часа. Второ и по-важно - Алън Мур е един от най-големите майстори при използването на чисто комиксовите изразни средства при разказването на история и тези комиксови похвати няма как да се предадат на друг носител.
В тази връзка - пиратският комикс в комикса "Tales of the Black Freighter" има смисъл само ако се чете както е поднесен в самия комикс Watchmen. Не виждам смисъл да се пусне като отделно филмче - тогава тотално се губи търсеният ефект. Който е чел комикса, знае.
Май нямам проблем с почти нищо от филма. Секс-сцената с "Алелуя" предава с филмови похвати това, което Мур изразява с комиксови. Един вид "Нахлузих костюма, качихме се в Арчи и - Алелуя! Стана ми!"
Краят се различава от комиксовия, да. И толкова по-добре. Краят на Алън Мур пасва на комикса, краят на Зак Снайдър пасва на филма. И двата ми харесват, всеки по своему.
Екшънът и повечето насилие спрямо комикса също не ми бяха проблем. Филмът поначало е по-динамично зрелище и режисьорът е решил да позасили някои екшън-моменти от комикса. Връзва ми се.
Музиката също не ме подразни. Може да не е била най-подходящата възможна, но не ми пречеше. Впрочем "Полетът на Валкириите" не е към саундтрака на "Апокалипсис сега", а е част от сцена в самия филм - избор на откачения офицер (фена на сърфинга, не му помня името), когато пуска хеликоптерите срещу виетконгците. А Снайдър вече я слага като саундтрак - да, доста директно е, направо ни навират връзката в лицето, но не мисля, че включването на тази мелодия е грешка.
Единственото, което ми стоеше като кръпка във филма беше тигрицата Бубастис. В комикса съществуването й като генетично изменено същество има смисъл във връзка с цяла една сюжетна линия, която води до комиксовия край. Тази сюжетна линия изцяло липсва във филма. Така че Бубастис беше излишна. Само това мога да посоча като несъмнен минус.
В заключение - който още не е чел комикса, да го пробва. Самият Снайдър е казал в интервюта, че се надява филмът му да навие още повече хора да се запознаят с първоизточника. Успял е. А това е най-важното.
Взимам ДВД-то щом излезе. А и както си мислех, че повече няма да чета комикса, защото ми беше гениален, но тягостен, така след гледането на филма реших да си взема Абсолютното издание на Уочмен. В случая това е най-големият комплимент, който мога да направя на филмовия екип.
Last edited by passer-by on Fri Mar 20, 2009 11:24 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Аз истински благодаря за съвета относно внимателното ползване на думите, но имайки предвид, че никой досега не ми се е оплаквал, предполагам, справям се? Това за местата с атаките не го разбрах съвсем. Вероятно така стоят нещата с текстовете, които се занимават с точни науки, но аз се имам за човек, който все пак има за цел да ползва езика не за точни понятия, а за предаване на емоции, усещания и други субективни работи, включая лично мнение. А и имайки предвид, че се намирам на форум за дискусии, някак си бях останала с впечатлението, че когато един текст провокира все пак някакъв отговор/ реакция у другите, значи се е откроил по някакъв начин (стига човекът дето е писал да не е ръсил само глупости де). Заради това не намирам за удачно да критикуваш качество на мой текст.
Относно атаките и последствията от тях - не съм човек, който може да бъде сплашен с водене на дискусия или спор под каквато и да е форма (стига да е нещо, от което отбирам, разбира се).
За конотациите/ денотациите и Саймън (че и за Гарфънкъл): според мен Гибли успя прекрасно да илюстрира това, което ми се иска да разясня. Има такова нещо като поп-култура, която насажда образи по далеч по-агресивен начин и в недотам чист и обективен вид като информационно съдържание. Демек: замисли се колко хора в действителност дето не са фенове на тия двамата са наясно относно повода, по който тя е написана. Шансът един обикновен човек да се е запознал с нея в конкретния филм е стократно по-огромен. Искаше ми се да дам пример с Човекът, който се смее, Жокера и Елизабет Шорт, но за да не стане така, че отново прескачам пагубно ще използвам известен музикален пример: като чуеш химна на САЩ се сещаш, че е химна (и евентуално визуализираш нелепо веещ се флаг) или ти щраква заглавието на песента, заедно с битката в Балтимор? Като чуеш по радиото American Pie ти идва я Ричи Валънс, я Бъди Холи като мисъл, или просто се сещаш за скоклива Мадона около американския флаг?
Нека поговорим за думичката "кич". Нека кажем, че аз я употребявам почти като Симеон (който, обаче, смея да кажа, че не я употребява баш както ти си го схванала, but that`s just me). И да, случва ми се да я употребявам и по субективни причини, когато дадено нещо просто не отговаря на собствените ми критерии за естетичност, а не само на общоприетите. А и възнамерявам д апродължа да я употребявам, защото май не сме в комунистически или фашистки строй, за да ми се нарежда кое кога да употребявам и как.
Да доразширим е темата за мен и снобизма, та да се свърши с нея веднъж завинаги: не ми се струва, че човек, който смята деградиращо комерсиален режисьор като Стивън Спилбърг за любимия си режисьор, примерно, годен за сноб. Да не говорим, че съм един от хората, които винаги твърдят, че на киното основната му цел е да забавлява. Пък дали псевдоелитарността ми грози материали в списанието - тях има кой да ги проверява и да се оплаква.
Давам дума да ползвам пълните имена на хора (и животни), които не са ни общи познати.
Относно атаките и последствията от тях - не съм човек, който може да бъде сплашен с водене на дискусия или спор под каквато и да е форма (стига да е нещо, от което отбирам, разбира се).
За конотациите/ денотациите и Саймън (че и за Гарфънкъл): според мен Гибли успя прекрасно да илюстрира това, което ми се иска да разясня. Има такова нещо като поп-култура, която насажда образи по далеч по-агресивен начин и в недотам чист и обективен вид като информационно съдържание. Демек: замисли се колко хора в действителност дето не са фенове на тия двамата са наясно относно повода, по който тя е написана. Шансът един обикновен човек да се е запознал с нея в конкретния филм е стократно по-огромен. Искаше ми се да дам пример с Човекът, който се смее, Жокера и Елизабет Шорт, но за да не стане така, че отново прескачам пагубно ще използвам известен музикален пример: като чуеш химна на САЩ се сещаш, че е химна (и евентуално визуализираш нелепо веещ се флаг) или ти щраква заглавието на песента, заедно с битката в Балтимор? Като чуеш по радиото American Pie ти идва я Ричи Валънс, я Бъди Холи като мисъл, или просто се сещаш за скоклива Мадона около американския флаг?
Нека поговорим за думичката "кич". Нека кажем, че аз я употребявам почти като Симеон (който, обаче, смея да кажа, че не я употребява баш както ти си го схванала, but that`s just me). И да, случва ми се да я употребявам и по субективни причини, когато дадено нещо просто не отговаря на собствените ми критерии за естетичност, а не само на общоприетите. А и възнамерявам д апродължа да я употребявам, защото май не сме в комунистически или фашистки строй, за да ми се нарежда кое кога да употребявам и как.
Да доразширим е темата за мен и снобизма, та да се свърши с нея веднъж завинаги: не ми се струва, че човек, който смята деградиращо комерсиален режисьор като Стивън Спилбърг за любимия си режисьор, примерно, годен за сноб. Да не говорим, че съм един от хората, които винаги твърдят, че на киното основната му цел е да забавлява. Пък дали псевдоелитарността ми грози материали в списанието - тях има кой да ги проверява и да се оплаква.
Давам дума да ползвам пълните имена на хора (и животни), които не са ни общи познати.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Стига вече, де.
Амелия, Вивиан още в първото си мнение по филма си каза коректно, че хем не си пада по комиксови филми, хем е очаквала Уочмен да е забавен екшън с тупаници тип Спайдърман/Х-Мен/Батман. И други са останали с такива излъгани очаквания. Дано този филм покаже, че понятието "комикс" е много по-обхватно от Спайдърман/Х-Мен/Батман. Макар че Син Сити и В като Вендета вече си бяха ясни намеци.
Относно конотациите - Вивиан, ти имаш по-широка филмова култура от доста хора и съответно правиш повече асоциации при всеки нов филм. ОК. Аз обаче, пък и доста други хора не ги правим. И харесахме филма. Може би можеше и по-добре да се направи с друг режисьор и актьори. Но да го преценяваш като сериозен филм, откъснат от комиксовия жанр, или обратно - да очакваш нещо тип Спайдърман/Х-Мен/Батман, защото това е представата ти за комиксите си е до твоя телевизор.
ЕДИТ: Освен това дори да правиш множество асоциации при нов филм, това не пречи да се абстрахираш от тях ако желаеш. Един мой приятел е филмов оператор и като гледа филм знае кое как е направено технически. В един момент обаче се абстрахира от това и се потапя в самия филм. Аз пък гледах филм за спецефектите на Стар Уорс, но след това пак се радвах на съответните сцени във филмите, абстрахирайки се от това как точно са постигнати.
Амелия, Вивиан още в първото си мнение по филма си каза коректно, че хем не си пада по комиксови филми, хем е очаквала Уочмен да е забавен екшън с тупаници тип Спайдърман/Х-Мен/Батман. И други са останали с такива излъгани очаквания. Дано този филм покаже, че понятието "комикс" е много по-обхватно от Спайдърман/Х-Мен/Батман. Макар че Син Сити и В като Вендета вече си бяха ясни намеци.
Относно конотациите - Вивиан, ти имаш по-широка филмова култура от доста хора и съответно правиш повече асоциации при всеки нов филм. ОК. Аз обаче, пък и доста други хора не ги правим. И харесахме филма. Може би можеше и по-добре да се направи с друг режисьор и актьори. Но да го преценяваш като сериозен филм, откъснат от комиксовия жанр, или обратно - да очакваш нещо тип Спайдърман/Х-Мен/Батман, защото това е представата ти за комиксите си е до твоя телевизор.
ЕДИТ: Освен това дори да правиш множество асоциации при нов филм, това не пречи да се абстрахираш от тях ако желаеш. Един мой приятел е филмов оператор и като гледа филм знае кое как е направено технически. В един момент обаче се абстрахира от това и се потапя в самия филм. Аз пък гледах филм за спецефектите на Стар Уорс, но след това пак се радвах на съответните сцени във филмите, абстрахирайки се от това как точно са постигнати.
Last edited by passer-by on Fri Mar 20, 2009 9:36 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
С малката промяна се получава моето мнениеpasser-by wrote:Да, по-повърхностен е от комикса. Да, липсват цели сюжетни линии. Да, ако режисьорът и част от актьорите бяха други, може би щеше да се получи още по-добра адаптация. Обаче и в този си вид е ок.
And you can't dance with a devil on your back...
Ами то всъщност и аз това казвам. Допадна ми = ОК е. По-добре такъв, отколкото никакъв.Roland wrote:С малката промяна се получава моето мнениеpasser-by wrote:Да, по-повърхностен е от комикса. Да, липсват цели сюжетни линии. Да, ако режисьорът и част от актьорите бяха други, може би щеше да се получи още по-добра адаптация. Обаче и в този си вид е ок.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 2 guests