Roland wrote:Съжалявам, но аз не виждам разлика. Щом смяташ, че това са чисто субективни възприятия и само в тях са разликите в качеството, значи смяташ, че ОБЕКТИВНО разлика няма.
Не знам дали той така смята, ама аз - да. Такова животно като обективно добра книга няма. Punkt.
Разликата е, че това, което ми го дава евентуално Уайлд, аз ще мога да го обясня, при това с конкретика. Пичът с Паулу Коелю няма да може да ми обясни какво му дава въпросният, а дори и да може, ще използва разни тотално общи понятия като "усещане", "спектър от емоции" и други точно нищо незначещи приказки. Респективно логично е да се смята, че аз съм извлякъл повече от Уайлд и съм стигнал до по-голяма (или най-малкото по-осмислена) дълбочина при него, отколкото въпросният с Коелю. Нима искаш да ми кажеш, че това не ми дава право да смятам, че разбирам общо повече от литература и мнението ми е по-правилно на определени нива, чисто обективно?
Означава, че по-добре можев да анализираш книги, да, и евентуално, че по-добре разбираш какво усещаш. Мнението ти не е по-правилно, щото правилно мнение няма. Ти ако кажеш на човека (с дълги думи) какво е намерил в Коелю, той най-вероятно ще ти каже, че това е търсил. По-прост стил, да речем. Или по-просто поднесени идеи. Това означава, че за тоя човек Коелю е обективно по-добър от Уайлд (ти сам казваш същото нещо, говорейки за примера ми с Мики Маус и Уочмен). А за тебе, търсещия други неща, Коелю е обективно по-зле.
Имаме две обективни мнения, което... противоречи на дефиницията на думата.
Да се върнем на момента с разликата между "харесва ми/докосва ме/трогва ме" и "добра е". Тони също го написа в горния си пост - реална представа за качествата на едно произведение имаш, когато се абстрахираш от емоционалното си възприятие - било то позитивно или негаивно - поне в някаква степен. Ти ми говориш за докосване. Аз ти говоря за литературно качество.
Не и ако най-важното качество на произведението според теб е това колко те е разчувствало.
Сигурен ли си? Чисто хипотетично, ако тя ти покаже точно в какво този филм е слаб, ако ти ВИДИШ дефектите, които дотогава не си виждал, ако ти се демонстрират всички примери защо този или онзи елемент от филма не работи, т.е. ако ти се налее информацията, на чиято база Тони евентуално смята филма за по-слаб, наистина ли това няма да ти промени мнението? Може би не усещането, но мнението? На мен ми се е случвало безброй пъти.
Да, ако той и Вивиан имат едни и същи критерии, но тя по-рано от него е видяла, че филмът не отговаря на въпросните критерии. Или ги е дефинирала по-добре от него. Само тогава ти работи хипотезата.
Ей с това не съм съгласен. Това са обективни категории, просто с фасетъчна обективност. Субективно е ОТНОШЕНИЕТО към тези категории, не самите те.
Тоест всеки използва тия думи и ги дефинира по различен начин? Какво доказва това?
Юбик няма да го коментирам, щото не съм го чел, а и е само пример.
Нима? Аз пък твърдя, че няма такава система от критерии. Има само толкова закърнели мозъци, за които дори този болумач носи достатъчно удоволствие. Това е епидермална реакция, не осъзната позиция. Докажи ми, че греша :р
Примерна система от критерии: "Една книга е добра, ако ми носи хубаво епидермално усещане, и нищо друго не ме интересува". Наречи я тъпа, ако искаш: дори ще се съглася (и бтв не мисля, че това е системата на феновете на Станек - нямам идея тяхната каква е, аз лично прочетох книгата, без да я анализирам, дори така не ми хареса особено и я оставих, а сега не мога дори да си спомня за какво ставаше дума). Това обаче не й пречи да съществува, дявол го взел...
За примера ми: аз съм задължен да търся духовно израстване в литературата? Откога това? Тая Божия заповед нещо я пропуснах. А ако не търся, ушатият гений е по-добър от лудия с маска във ВСИЧКИ случаи. "Обективно". Кажи ми сега, че не съм прав...
