Професионалният спорт - за и против
Moderator: Moridin
Тишо, аз гледам на него като на гледане на не твърде сюжетен екшън. С тази разлика, че травмите не са норма за актьорите, няма нужда да използват допинг и че досега заради филм не са викали полиция, затваряли улици, били хора или унищожавали имущество. И въпреки ожесточените спорове, не рискуваш да попаднеш на бой между привърженици на Джос Уидън и Сам Рейми.
Пак казвам - аз съм с две ръце "за" непрофесионалния спорт, но професионалният го изкривява. Той е негова крайност, която ако приемем че идеята на спорта не е да замества гладиаторските битки, а да поддържа здраво тяло, действа против идеята му. Що се отнася до това, че професионалният стимулирал непрофесионалния - добре, има и добри косвени ефекти, това не изключва първоначалното твърдение, че преките са на най-вече лоши.
Рол, а може би било по-добре да има поне шанса да стане разговор, който самоцелният сарказъм му отнема.
Пак казвам - аз съм с две ръце "за" непрофесионалния спорт, но професионалният го изкривява. Той е негова крайност, която ако приемем че идеята на спорта не е да замества гладиаторските битки, а да поддържа здраво тяло, действа против идеята му. Що се отнася до това, че професионалният стимулирал непрофесионалния - добре, има и добри косвени ефекти, това не изключва първоначалното твърдение, че преките са на най-вече лоши.
Рол, а може би било по-добре да има поне шанса да стане разговор, който самоцелният сарказъм му отнема.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ами да, предполагам, че човек който не се интересува от кино изобщо всеки филм ще му се струва като втородивизионен италиански мач.Тишо, аз гледам на него като на гледане на не твърде сюжетен екшън.
За допинга, просто не мога да кажа повече от Емо. Не знам защо сте толкова убедени, че всички спортисти ползват допинг. Това е все едно да си направиш извод от рода "Чувал съм че трима човека от Горно Нанадолнище пушат трева => всички хора от Горно Нанадолнище са наркомани".С тази разлика, че травмите не са норма за актьорите, няма нужда да използват допинг и че досега заради филм не са викали полиция, затваряли улици, били хора или унищожавали имущество. И въпреки ожесточените спорове, не рискуваш да попаднеш на бой между привърженици на Джос Уидън и Сам Рейми.
Колкото до боевете, унищожението на имущество и така нататък, това също е твърде преувеличено. Дори в България, където има тотална липса на закони и контрол хулиганството е преувеличено. Не знам ти колко често по улиците си виждала биещи се и трошащи хора, но аз ходя по 20на мача годишно в секторите с агитката и досега нито съм бил бит, нито съм счупил нещо. Наистина има определени групи "рискови" хора, да кажем по 20-30 човека от агитка, но те биха си правили мизериите и иначе, просто в случая им се обръща специално внимание.
Тук според мен мешаш нещата - професионалният спорт е комбинация от два елемента - спорт и професия. Всяка една професия има своите рискове. Дали от седене пред компютъра ще сложиш очила, дали ако си шофьор ще катастрофираш или ако си филмов каскадьор ще се потрошиш някъде. (Да не говорим за рисковите професии като миньорството примерно.)Пак казвам - аз съм с две ръце "за" непрофесионалния спорт, но професионалният го изкривява. Той е негова крайност, която ако приемем че идеята на спорта не е да замества гладиаторските битки, а да поддържа здраво тяло, действа против идеята му. Що се отнася до това, че професионалният стимулирал непрофесионалния - добре, има и добри косвени ефекти, това не изключва първоначалното твърдение, че преките са на най-вече лоши.
I like rusty spoons....
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Да оставим настрана за малко смисъла на професионалния спорт (Гибли - фигурното пързаляне???), която за мен все пак е малко или много абсурдна, колкото и да съм готов да дам шанс на всяко мнение. Викам да се върнем на оригиналната тема.
Известно е, а не е и като да не сме го изпитвали на собствен гръб 94-та, пък и по-сетне, че спортните успехи са МНОГО СИЛЕН бууст за националното съзнание, че обединяват народа зад една кауза и че са повод за национална гордост. Не по-малко от успехите на науката и културата ни (макар и може би не толкова материални).
Национална гордост е в ОГРОМНА степен ТОЧНО това, от което тази държава има нужда, и ще стигна дотам да кажа, че е дори ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което е нужно на България, за да излезе от гьола, в който е. Ето защо всяка подкрепа от страна на правителството в тази насока е меко казано добре дошла.
Отделно, че както вече някой каза, държавата трябва да се грижи да подтиква децата към (поне непрофесионален) спорт, за да не стават ужасни апатични дробове. Което спортното министерство, агенция, омбудсман или квото там е анджак призовано да прави.
Известно е, а не е и като да не сме го изпитвали на собствен гръб 94-та, пък и по-сетне, че спортните успехи са МНОГО СИЛЕН бууст за националното съзнание, че обединяват народа зад една кауза и че са повод за национална гордост. Не по-малко от успехите на науката и културата ни (макар и може би не толкова материални).
Национална гордост е в ОГРОМНА степен ТОЧНО това, от което тази държава има нужда, и ще стигна дотам да кажа, че е дори ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което е нужно на България, за да излезе от гьола, в който е. Ето защо всяка подкрепа от страна на правителството в тази насока е меко казано добре дошла.
Отделно, че както вече някой каза, държавата трябва да се грижи да подтиква децата към (поне непрофесионален) спорт, за да не стават ужасни апатични дробове. Което спортното министерство, агенция, омбудсман или квото там е анджак призовано да прави.
This is it. Ground zero.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6471
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Само да спомена, че травмите са норма за каскадьорите. Един Джеки Чан, например, който е най-известният каскадьор изобщо, си е чупил черепа три пъти, освен това има какви ли не други наранявания - основната причина, поради която напоследък не си прави сам изпълненията.Morwen wrote:С тази разлика, че травмите не са норма за актьорите
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Професионалния спорт си има много недостатъци, има си и монго предимства, това че трябва да слушам само и единствено за недостатъците му няма да ме настрои против него, дори напротив, ще се запитам защо не чувам никакви плюсове?
Мисля, че всъщност единствения смислен аргумент останал в този спор е това дали имаме НУЖДА от министерство, при положение, че имаме Агенция в момента. Това е естествено едно съвсем неинтересна тема в сравнение с тази за професионалния спорт, но така тръгна всичко все пак Аз написах защо според мен има нужда, Мор също писа нещо по темата.
Мисля, че всъщност единствения смислен аргумент останал в този спор е това дали имаме НУЖДА от министерство, при положение, че имаме Агенция в момента. Това е естествено едно съвсем неинтересна тема в сравнение с тази за професионалния спорт, но така тръгна всичко все пак Аз написах защо според мен има нужда, Мор също писа нещо по темата.
Scalpel. Sponge. Magic Wand!
Ей, това беше и моята идея. Радвам се че някой я е забелязалОтделно, че както вече някой каза, държавата трябва да се грижи да подтиква децата към (поне непрофесионален) спорт, за да не стават ужасни апатични дробове. Което спортното министерство, агенция, омбудсман или квото там е анджак призовано да прави.
За мен темата би била нещо в смисъл Какви са целите на въпросното министерсто или може ли и ако да с какво точно да е от полза за развиване на условия за спорт за деца. Затова и казах че заглавието би било различно за всеки. Пък то "Професионалният спорт - за и против" се оказа истинската посока и си предизвика сериозен спор.
Аз затова и спрях да пиша, защото мисля че изясних, че според мен си има и плюсове и минуси и не мисля, че ще променя нечие мнение като ги изброявам многократно
Отново ще понезнамколкостотня - "здравият дух в здраво тяло" НЕ Е = спорт, въпреки че хората му викат така. Всъщност ключовият елемент в професионалния спорт Е съревнованието. Неслучайно един от начините в английския да кажеш, че някой се занимава със спорт е да кажеш "He plays football/basketball/whatever competitively".
Нещата се движат ОТ competitive страната КЪМ recreation страната. И исторически, и всякак. Децата, както каза Коцето, и народът, както каза Жоро, биха се вдъхновили от професионалния спорт понякога много повече от факта, че Радичков примерно е получил нобеловка за литература посмъртно. Може на някои да им се струва страшно пошло, но да се приема за изначално пошло и по-долно нещо толкова изначално присъщо на човек като спорта-съревнование, сякаш едва ли не е някаква долнопробна модичка, добила популярност сред простаци, един вид чалга или второразреден екшън с топка (или с писта), би било още по-пошло. Единственият случай, в който човек би могъл да се катурне по наклонената плоскост на злоупотребата със забранени вещества, е ако сам стане професионален спортист, при това на достатъчно високо ниво. Примерът, който професионалният спорт дава на хора и общества като цяло, е overwhelmingly положителен.
А коментарът на Морви за това как възприемала спорта като неособено сюжетен екшън, предвид позицията, която изразява, не ме изненадва, но леко ме стресира. Има толкова много неща в професионалния спорт, които го издигат много над повечето форми на забавление, че не знам откъде да започна.
И продължавам да недоумявам защо продължава професионалният спорт да се изкарва по-рискова професия от милион други. Да, практикуващите професионален спорт СА МНОГО по-здрави от 99% от останалото човечество, като всички в останалия 1% са ДРУГИТЕ практикуващи професионален спорт. Да, световната шампионка по хърдели ЩЕ замете пода САМА с цял отбор неделни баскетболистчета. Ставал съм свидетел и на разликата между професионален баскетболист (един съученик, който стана такъв на 16) и неделни баскетболистчета. Потресаваща е. Абсолютно потресаваща.
Аналогията е същата с програмистите и подобните тям професионалисти - те ще притежават в пъти по-добре развит определен тип мислене от всички останали - до момента, в който някои от тях прегорят. Случва се. Навсякъде.
И не, аргументът за това как кафетата не били задължителни за програмистите не важи, защото за поне 90% от професионалните спортисти аргументът за допинга също не важи.
Дем, относно колективните спортове - точно това, което казваш, е една от причините там допингът да е толкова по-слабо разпространен. понеже той помага единствено, когато всички други фактори са равни. А да изравниш всички останали фактори в един колективен спорт е неимоверно трудна задача, десетки пъти по-трудна от тази в индивидуалните спортове. Да не говорим, че да spike-неш цял отбор е също неимоверно по-трудна задача от това да spike-неш български щангист, или дори цял отбор от такива. Да, ако тръгнем да правим статистика, вероятно ходещи аптеки (бтв това точно сега е почти невъзможно, през 80-е работата е била съвсем друга) ще намерим и в колективните спортове - по 2-3 човека на 5-6 отбора. Просто предизвикателството да напудриш цял отбор футболисти не си струва усилията.
Нещата се движат ОТ competitive страната КЪМ recreation страната. И исторически, и всякак. Децата, както каза Коцето, и народът, както каза Жоро, биха се вдъхновили от професионалния спорт понякога много повече от факта, че Радичков примерно е получил нобеловка за литература посмъртно. Може на някои да им се струва страшно пошло, но да се приема за изначално пошло и по-долно нещо толкова изначално присъщо на човек като спорта-съревнование, сякаш едва ли не е някаква долнопробна модичка, добила популярност сред простаци, един вид чалга или второразреден екшън с топка (или с писта), би било още по-пошло. Единственият случай, в който човек би могъл да се катурне по наклонената плоскост на злоупотребата със забранени вещества, е ако сам стане професионален спортист, при това на достатъчно високо ниво. Примерът, който професионалният спорт дава на хора и общества като цяло, е overwhelmingly положителен.
А коментарът на Морви за това как възприемала спорта като неособено сюжетен екшън, предвид позицията, която изразява, не ме изненадва, но леко ме стресира. Има толкова много неща в професионалния спорт, които го издигат много над повечето форми на забавление, че не знам откъде да започна.
И продължавам да недоумявам защо продължава професионалният спорт да се изкарва по-рискова професия от милион други. Да, практикуващите професионален спорт СА МНОГО по-здрави от 99% от останалото човечество, като всички в останалия 1% са ДРУГИТЕ практикуващи професионален спорт. Да, световната шампионка по хърдели ЩЕ замете пода САМА с цял отбор неделни баскетболистчета. Ставал съм свидетел и на разликата между професионален баскетболист (един съученик, който стана такъв на 16) и неделни баскетболистчета. Потресаваща е. Абсолютно потресаваща.
Аналогията е същата с програмистите и подобните тям професионалисти - те ще притежават в пъти по-добре развит определен тип мислене от всички останали - до момента, в който някои от тях прегорят. Случва се. Навсякъде.
И не, аргументът за това как кафетата не били задължителни за програмистите не важи, защото за поне 90% от професионалните спортисти аргументът за допинга също не важи.
Дем, относно колективните спортове - точно това, което казваш, е една от причините там допингът да е толкова по-слабо разпространен. понеже той помага единствено, когато всички други фактори са равни. А да изравниш всички останали фактори в един колективен спорт е неимоверно трудна задача, десетки пъти по-трудна от тази в индивидуалните спортове. Да не говорим, че да spike-неш цял отбор е също неимоверно по-трудна задача от това да spike-неш български щангист, или дори цял отбор от такива. Да, ако тръгнем да правим статистика, вероятно ходещи аптеки (бтв това точно сега е почти невъзможно, през 80-е работата е била съвсем друга) ще намерим и в колективните спортове - по 2-3 човека на 5-6 отбора. Просто предизвикателството да напудриш цял отбор футболисти не си струва усилията.
Да, също и 96-та, когато държавата колабираше, но трагедията беше, че сме паднали на европейското. За мен национализмът и гордостта от това, че принадлежиш към нация, която преди 1000 години е била визнтийците/преди 1 е била германците е напълно ирелевантно. Ако върху това ще си градим гордостта, толкова по-зле за нас.Известно е, а не е и като да не сме го изпитвали на собствен гръб 94-та, пък и по-сетне, че спортните успехи са МНОГО СИЛЕН бууст за националното съзнание, че обединяват народа зад една кауза и че са повод за национална гордост. Не по-малко от успехите на науката и културата ни (макар и може би не толкова материални).
Т.е. целта на спорта е да победиш някого, а не да се развиваш? Колко антиспортен е олимпийският принцип...Отново ще понезнамколкостотня - "здравият дух в здраво тяло" НЕ Е = спорт, въпреки че хората му викат така. Всъщност ключовият елемент в професионалния спорт Е съревнованието.
И не знам защо ми говориш за ключовия елемент на професионалния спорт, когато аз говоря за идеята на спорта като цяло.
Но какво разбирам, аз съм някаква си жена, мястото ми е в кухнята... неразбираща...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Целта е така да се развиеш че да можеш да победиш и побеждавайки да докажеш как си се развил. Съответно големите имена професионалисти дават бууст и пример на всичко по надолу от тях. На всеки е ясно че ако нямаше турнири по тенис и професионални тенесисти с които всеки да се сравнява трениращите за кеф тенис щяха да клонят към минус безкрайност.Т.е. целта на спорта е да победиш някого, а не да се развиваш?
А върху какво да си градим гордостта, че сме българи? Хората още помнят 94 година. Говоря си с някакви чужденци и ТЕ също го помнят. Защо да не се гордеем с това? Тези успехи не ни ли носят радост?
Емо говореше за професионалния спорт, целта му е да се състезаваш, защото това ти е професията
А доколкото Морви мястото и е в кухнята, щото не разбира... Аз пък не мога да разбера защо въобще спориш за спорт, при положение че явно не се интересуваш от него. Приеми, че това, че спортът съществува и факта, че не те интересува не означава че няма много други хора, които всъщност му се кефят. За чий спориш ТОЧНО с тези хора, при положение, че мнението ти е ясно, че няма да се приеме? Аз мога да разбера позицията ти, въпреки че не я приемам. Много ли е трудно да ми отвърнеш със същото?
Емо говореше за професионалния спорт, целта му е да се състезаваш, защото това ти е професията
А доколкото Морви мястото и е в кухнята, щото не разбира... Аз пък не мога да разбера защо въобще спориш за спорт, при положение че явно не се интересуваш от него. Приеми, че това, че спортът съществува и факта, че не те интересува не означава че няма много други хора, които всъщност му се кефят. За чий спориш ТОЧНО с тези хора, при положение, че мнението ти е ясно, че няма да се приеме? Аз мога да разбера позицията ти, въпреки че не я приемам. Много ли е трудно да ми отвърнеш със същото?
Scalpel. Sponge. Magic Wand!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest