Олимпийският принцип е поетичен лозунг, предназначен за хората, които не са професионални спортисти. Идеята на спорта като цяло не е една и не са две. Ако го практикуваше активно и се интересуваше от него, щеше да знаеш това.Т.е. целта на спорта е да победиш някого, а не да се развиваш? Колко антиспортен е олимпийският принцип...
И не знам защо ми говориш за ключовия елемент на професионалния спорт, когато аз говоря за идеята на спорта като цяло.
И ако искаш, ще ти дефинирам един принцип, основопологащ за спорта, както и за по-голямата част от човешките начинания принципно - никой не прогресира, опитвайки се просто да "се справи (възможно най-)добре" с това, което прави. Той прогресира, опитвайки се да е ПО-ДОБЪР от нещо/някого, дори този някого да е той самият. ПО-ДОБЪР ОТ. Това е принципът на спорта, тъй като той е най-изчистената форма на човешко усилие и съревнование. Или за да цитирам един друг олимпийски принцип, ненасочен към неделните джогъри - "По-високо, по-бързо, по-далеч."
Едит: И да, може в съвремието това да звучи малко глупаво и наивно, но ИМА хора на този свят, посветили живота си в неговия ежедневен и неежедневен аспект не на това да свършат работата си компетентно и да получат заплата, а постоянно да предизвикват себе си и останалите около себе си. И аз смятам, че това е добре. Величието на един Достоевски е очевидно за твърде малко хора. Величието на един спортист е очевидно за много повече.