Професионалният спорт - за и против

[Xellos]

Божке колко сте натрупали дорде ме нямаше Бе ми се отговаря на постове и е ще се съобразя със заглавието, макар че усещам леко безплодна почва за взаимнозадоволителен диалог и тук.

''За'' спорта под всякаква форма. ''Не'' на извращенията в него, които ОБАЧЕ не се покриват винаги с "Професионален". Не можеш да се слага такова точно и строго разделение и да се фъчкаме просто щото обичаме.

Ми спорта (макар да не го практикувам баш ся в никаква физическа форма, а трябва трябва трябва) няма как да не се превърне в поредното извращение вследствие на човешката природа. Имаш тяло, кефиш му се докато работи добре. Искаш това да продължава вечно (или си убеден докат не дойде времето за сакатлъка, уф скоро). Здравото тяло е най-важното за човека нещо все пак, ма докато си работи ок го отебаваме, аз си признавам. Всички обичаме "да играем", понякога и в екип. От друга страна някои имат талант и желание да правят с тялото си нещо до максимума който може да понесе за краткото време в което може да го контролира. Други хора искат да направят пари от това с не по малка страст, трети искат да си излеят гнева и простотията на пъвия попаднал, но все пак им трябва някакъв символ под който да си обединят селянията за да се чувстват силни. Други гледат и им и интересно това и пак отбора, Шампиона става символ, носител на гордост. Нормално е, да живеят нормалните фенове баси дет си вършат работата, и оценяват постиженията на другтие макар и да не са иделно постигнати. И заради тях всички се строи спортно съоражение и всички имат по нещо в живота си, дори и само за уикенда. И леека полеека почват извращенията, за което не е виновен спорта като такъв ;р И тук идва и влака с критиката за да е пълна картинката.


Иначе задължнителна физ зарядка сутрин да изкарат 4токласниците фасовете!

Иначе с тия преобразования в агенции и министерства може просто като с лакмусче да се следи кой на кого е човек, останалото са екстри некви

[Trip]

Емо, всичко това с расовите особености е ок, защо аз и все пак някои другия нямаме, след като е расова особеност? Друга раса ли сме?

A, имате ги, имате ги. Самите ти примери да дефинираш нещата, достойи за "национална гордост" го показват. Дали ще се гордееш с Шампиона, както Ники го нарече, или с Националната Черта (която не можеш дори да дефинираш ясно), все тая е. Само дето във втория случай хората няма да те разбират, понеже няма да можеш да им обясниш с какво точно се гордееш. Жоро бтв зададе няколко релевантни в това отношение въпроси.

Аз пак казвам - не мисля че можеш толкова лесно да теглиш черта между институционализараното народно представителство, нужно за управлението на държавата и това, че има хора, които емоционално се самоопределят чрез отбора, който подкрепят. И понеже едното бачка (заради закон, иначе повечето хора не харесват парламента), това прави и другото правилно.

Мисля, че жестоко подценяваш колко всъщност са нужни неща като Отбора и Шампиона за функционирането на едно общество. ПОНЕ толкова нужни са, колкото правителството. И ще пошестя. "Другото" предхожда първото и не е "правилно", щото първото работи, а защото така сме устроени. Не е "правилно", а е Факт.

Симеоне, хубаво Бербатов е добро попадение, но уви, случайно. Той може да е лице не защото рита много добре, а защото става за лице. Но добре ли представи Стоичков България като лице? Испанските съдии знаеха какво значи "мамата"... Наистина. Ся, той хубаво беше лице, но силата му си оставаше в краката

Тук Жоро ти отговори - Стоичков, точно заради простащината си (т.нар. от Негово Величество Циничния Българин, който най-обича да киризи кирливи ризи) или темперамента си, беше много по-ярко и запомнящо и с положителен ефект за страната ни лице, отколкото Бербатов някога ще бъде. Колкото и чудовищен талант да притежава (аз смятам, че го притежава), той е бастун и темерут, ако и симпатяга. При това не по мое мнение, а по това на феновете на Ман Юн (които споделят и мнението ми за таланта му).

Всъщност нямам нищо против викането за избрания отбор, но когато както каза Бойко Борисов, се стигне до "националните ни герои от Левски до Стоичков", това е прекалено. Както и когато това, че един човек има по-точна левачка от друг става, обединяващо звено на нацията (докато цялата държава вървеше към дъното).

Ами тук отново опираме до нещо, което го повторихме поне 3 пъти досега - ти просто не признаваш спорта и ефекта от него за нещо достатъчно важно, или ако го признаваш, смяташ, че това е по някакъв начин "неправилно". Ами, идваме от различни планети.

Тънди, логично е когато нещо има такова значение в едната посока, то да го има и в другата. Иначе позитивизмът е хубава философия, но не може едното да е извор на национална гордост (която не секва вече 15 години след световното), а обратното да е извор на... нищо.

Е аз пък ти казвам, че не е извор на нищо. Но както Коцето каза, извор е на нещо много по-слабо, и това е чудесно. И произлиза от същината на спорта. Там, особено в колективните спортове, не може да си топ постоянно. Там всяко постижение е многократно по-силно ценено от всяка издънка, която особено в страна със спорт като нашия все пак е нормата, а не някаква трагедия. За страна като нашата, която никога не е притежавала величие в никакво отношение в очите на останалия свят (сори, ама кой знае за това, че сме били на три морета преди 1000 години? На кого в момента му пука?) тези неща СА страшно важни.

А спортът е най-равностойният форум, на който можем да спечелим малко уважение. В политиката ли ще го сторим? В литературата? В изобразителното изкуство? Не.

Да отцепим тогаз!

[Morwen]

Ще коментирам само прекия въпрос, защото съм от друга планета, понеже не се гордея с левия крак на Стоичков. Аз мисля, че на това няма как да отговоря.

Пак да питам, че нещо се скипна - ти срамуваш ли се от издънките на Пенчев и гордееш ли се с постиженията му, и каква е разликата в ситуациите?

Извинявай, пропуснала съм. Разбираш ли, с Пенчев имам доста повече общо, отколкото с националния отбор. Аз съм си го избрала, завися от него, той зависи от мен, успехите и провалите му пряко или косвено ми се отразяват, а в някои от тях дори имам участие. Бих могла да направя нещо за да успее той или за да се провали. С националния отсътва взаимност и обвързаност Особено взаимност:) Също така понякога (макар и не непременно) постиженията на Пенчев могат да имат смисъл сами по себе си, различен от този, че нашите са показали на чуждите, че са по-яки и им е по-дълъг пасът...

[Roland]

В по-общ план не е вярно, че нямаш общо с националния отбор. Т.е. ти нямаш, естествено, но феновете имат. Или мислиш, че отборът би се представил на едно и също ниво, ако феновете го подкрепят активно и ако няма фенове? Или че феновете нямат никаква интеракция с футболистите? Това е наивно. И невярно. Също както филмовите звезди не биха могли да функционират без активен фендъм, същото в някаква степен (по-малка, но не и маловажна) важи и за професионалните спортисти. Едно е да се затичаш по пистата или да се хвърлиш от трамплина, знаейки, че държавата ти стои зад теб, СЪВСЕМ друго да го направиш с усещането, че си съвсем сам и никой не го е бе кво правиш. Основният смисъл на съревнованието и победата е да имат свидетели все пак...

Една молба само - моля да не се говори за спорта като за изкуство. Емо не го прави. Не го правете и останалите. Спортът не е изкуство. Няма целите на изкуството, съответно няма и постиженията му. Има други. Знам, че е въпрос на подборка на думи, но ме дразни ужасно. Плс

[Xellos]

Евала на Пенчев

[Morwen]

Симеоне, не зная къде говорила за спорта като за изкуство. Макар че за някои спортове (фигурно пъразляне, художествена гимнастика) има и такива твърдения.

Има спортове, в които феновете не са толкова много, не взимай за пример само футбола и олимпийските игри. Виждала съм доста сътезания по баскетбол, волейбол, щанги и т.н. на които публиката се състои кажи-речи от семействата на участниците. Пък и някои от по-маловажните мачове са така. А за държавата, която стои за теб - то не е емоционално чувство, тя чисто физически ти осигурява парите и екипировката. Да, за мотивировката ти има разлика дали зад теб ще има 10 фена или хиляда, но за нея имат значение и куп други неща, а допълнително успехите ти не са плод само на мотивация. Но да - феновете може да се отразят на постиженията на един спортист. Но пък спортистът реално не се отразява на живота на фена.

Не ми казвай, че е едно и също сестра ти да спечели златен медал по гребане и Димитрина Иванова да спечели златен медал по гребане.

[Roland]

Уф, на всяко гърне, баси! Кой говори на теб, че веднага побърза да се оправдаеш? В случая визирах Амелия и някои по-ранни изказвания.

За това, че и други фактори влияели - не съм твърдял друго.

Това, че постиженията на спортиста не влияели на феновете е напълно невярно - влияят, при това много - на вътрешното му себеусещане, на гордостта му, а оттам - на тонуса, производителността и т.н. Всичко е свързано. Не казвам, че това е правилно/грешно, просто изтъквам факт.

Това, че не е едно и също сестра ти или Димитрина Иванова да спечелят златен медал по гребане ми се струва твърде очевидно, за да го коментирам, но за сметка на това считам, че златният медал по гребане на Димитрина Иванова е много по-достоен за гордост (ако ми пукаше за гребането) от шестицата по математика на сестра ми или добре завършения проект на Пенчев (ако на теб ти пукаше за гребането). Примерно.

[Roland]

Преместено където му е мястото. И без тва изобщо не го ползваме тоя форум иначе