Moderator: Moridin
И как ще я натисна без да я одраскам? 
Все едно... Тея 30 лева ми объркаха всички сметки щото бях приготвил 200 за затъмняване на стъклата на колата и ми се наложи да вземам от един приятел.
) и актьорите. Резултата от вчерашния ден е, че дори и след 10 часа сън сега пак съм капнал.
Разбирам те прекрасно. Аз се чувствам по този начин, когато говоря с родителите или приятелката на моя Иво. Когато болката е лична и паметта на мъртвия е нещо важно за теб, е трудно да намериш думи. Още повече, че не искаш и да нараниш оня отсреща - като му припомниш примерно какво е загубил.Maledictus wrote:Преди малко покрай книжарницата мина майката на Свилен - колега ми от богословския, когото един ******** прегази преди малко повече от месец..... Искрено ми се искаше жената да не ме познае и да не се спре при мен, колкото и да ми е неудобно от това чувство.... Спря се и ме заприказва. Стана ми много криво, защото естествено заговори за Свилата, а просто не знам какво бих могъл да кажа в подобна ситуация някому..... И ми е криво сега. Дали наистина имаше нещо такова, дали егото ми си прави кофти шега с мен (по-вероятното), ала ме остави с чувството, че очакваше да кажа нещо повече, отколкото изрекох.
И най-странното е, че и в параклиса, и по гробищата много пъти се е случвало да успокоявам някой, претърпял загуба, и никога не са ми липсвали думи, при все, че наистина ги намирам за безсмислени, кухи и крайно неуместни (по-скоро говоренето в подобни моменти). Обикновено обаче думите помагат, дори малко, а точно сега, когато става дума за приятел - макар и не особено близък - ми се струваше обидно към паметта му да говоря....глупости. И в същото време ми е криво.......
На http://en.wikipedia.org/wiki/Llanfairpwllgwyngyll си го има и произношението.Users browsing this forum: Bing [Bot] and 1 guest
