Колкото до историята, да, съгласен съм, наистина е много праволинейна. Всичко е преставено в черно и бяло, като е ясно, че в истинския свят това не съществува. Но точно и това е очарованието на книгата, която е повече или по-малко приказка. Всъщност, ако вземем сегашните критерии на издателите, "Властелинът на пръстените" никога не би била публикувана, ако беше написана днес (спомням си един сайт, който се майтапеше с това). Така че историята, колкото и праволинейна, не е в никакъв случай комерсиална. Все пак, това е започнало като хоби на един професор по древни езици, който никога не си е мислил да си изкарва прехраната с писане. Всъщност, комерсиалността при Толкин идва след смъртта му, когато издателите му пускат една купчина издания на бележките му, което предполагам не е могло да се избегне.
Колкокто до Джордан, не мога да кажа, че съм много навътре запознат с творчеството му. Наистина, със сигурност светът му е по-обширен, историите и героите повече, сюжетите по-заплетени. Все пак имайте предвид, че по-голямо количество не означава непременно по-добро качество. Освен това, много съжалявам, ама не може да ме убедите, че цялата поредица "Колелото на времето" не е чисто комерсиална. Това не е лошо, не ме разбирайте погрешно - всеки си вади хляба по някакъв начин. Но 12 книги, всяка поне по 1 500 страници, пък и две-три предистории, доколкото чувам - не знам как да го кажа, ама на човек в един момент му писва. Може би първоначално човека е искал да го пише по-стегнато, не знам, но според мен това си е много.
Все пак, нямам против нищо дългите поредици, нека хората които ги харесват, да си ги четат. Но някак си не смятам, че която и да е от тях, и "Властелина" и "Колелото" заслужават определението надценени. Това че са популярни, не означава че са лоши. То по същата логика може да се каже, че "Землемория" на Урсула Ле Гуин също е надценена, както и много други (например поредицата "Дюн", която както виждам аз съм един от малкото в този форум, които я харесват
