Как четем художествена литература?

[Trip]

Струва ми се механично и ученическо Книжното ревю е вторично творчество, не научен доклад Освен това категориите, според които се оценява книгата в това предложение, ми се струват твърде абстрактни.

[passer-by]

Е, не аз ратувам тук за "обективизъм" при подобно оценяване...

[Trip]

E, аз не съм споменал обективността. Сравнението с научния доклад беше по линия на суховатостта.

[passer-by]

Че това са просто съвсем общи ориентири за структуриране на изложението.
Дали самото ревю ще е суховато или не зависи изцяло от ревюиращия.
Ако пише увлекателно и аргументирано, ще се получи приятно четиво.
То си е до човека и до това, което би вложил като конкретно съдържание в даден модел като този от линка.

[Trip]

Ами проблемът е най-вече, че наистина са съвсем общи ориентири. Другият проблем е, че предлага конкретна подредба - кое първо, кое второ и т.н., което може да накара някой неопитен, но надъхан ревюиращ да си играе на "свържете точките" и така и да не разбере какво значи да пишеш наистина добро и разчупено ревю. Иначе де да знам, тия ориентири ми се струват pretty self-evident така или иначе, да не говорим, че това не е "модел на четене", а модел на мислене след като си прочел нещо (достатъчно пъти, за да го усвоиш).

[passer-by]

Всъщност постнах линка тук, защото нямаше по-подходяща тема, а не съм сигурен, че заслужава отваряне на отделна.

Идеята ми беше точно оценяването на книги, както е поднесено в ревютата в списанието.

Ако се използва някакъв общ модел като канава, това би било полезно за по-добро ориентиране на читателите на ревютата като база на сравнение за преценката на даден ревюиращ на различни заглавия, струва ми се.

Като единна координатна система с няколко критерия, в която се поставят елементите на всяка ревюирана книга, поне така си го представям като видях това в линка.

Нямам предвид сравнение на несравними заглавия, а съпоставка на отношението на един и същ ревюиращ към различни книги - всяка сама за себе си.



Просто подхвърлям идея. Далеч съм от мисълта да ви давам акъл как да си пишете ревютата, единствено предлагам малко храна за размисъл.

[Trip]

Ами поне моята позиция по въпроса е, че едва ли има читатели, които ще тръгнат да правят сравнителен анализ на книги, в случай че някой ревюиращ възприеме предложения по-горе метод. Решението дали някоя книга го кефи, или не, читателят взима въз основа по-скоро на асоциативно полу-художествено внушение, придадено от ревюто.

Стилът на написване на ревюто има голямо значение. Демонстрираното отношение, както и подхвърлени на правилни места "подобни" или "различни" заглавия, с които авторът сравнява книгата, също носят по-голяма тежест. Освен това, освен ако ревюиращият, избрал чеклиста от по-горе, не тръгне конкретно да сравнява две или повече книги, то читателят няма да може сам да направи адекватно сравнение, пък било то и с помощта на "единна координатна система". Ревюиращият е използвал някакви описателни изречения, за да покаже отношението си към сюжета на една книга, а за да покаже отношението си към сюжета на друга книга е използвал съвсем други, написани по друг начин, сложени на друго място в ревюто си и в съвсем различен контекст. Как при това положение да прецени читателят дали казаното за едната книга е по-високо като оценка от казаното за другата? Според мен пак опираме до асоциативното внушение, което читателят е получил - а то е сбор от всичките тия елементи, изредени в онзи темплейт, само че някои понякога се пропускат (защото ревюиращият се фокусира върху това, което според него е най-важно за облика на съответната книга), смесват се (защото така би се получил по-стегнат текст) и т.н.

Така че според мен читателят едва ли би могъл без подробен текстов анализ на ревюто да изолира всички онези елементи, че и да ги съпостави с други такива изолирани елементи у други книги. Остава му да остави ревюто просто да му въздейства.

Пък и погледнато от страната на ревюиращия, подобно "улеснение" за читателя, което тази система предполага, може тотално да му секне ентусиазма да пише ревюта. Още повече, че ако няколко човека тръгнат да я възприемат (или която и да е друга "единна" система"), то хората ще четат вариации на една и съща структура в леко различен стил от няколко автора и ще им дотъпее. Всъщност ако това се случи, и стилът ще се уеднакви страшно много, доколкото той е тясно обвързан със структурата, която авторът си подбира.

[Елица]

По-принцип в използването на някаква схема лошо няма, но истината е че аз най-много се радвам на усещането за нещо много лично, което остават ревютата в Шедоуденс, което именно при опирането на каквато и да е схема ще изчезне. Да, би могло пак да е интересно написано, но няма да може да е наистина разчупено и уникално.

По въпроса за ориентирането на читателя по-добре - страхотна работа вършеха ревютата от двама автора за една и съща книга, дори и двамата да мислят, че е страхотна/лоша, различно поднесеното мнение създава една доста по-добра представа и четящия може лесно да прецени дали това е неговата книга, въпреки че примерно и двамата ревюиращи не са харесали куп неща в нея.

[RRSunknown]

Ревютата са си цяла наука в зависимост какво и как искаш да кажеш с тях. Ето например ревюта от двама човека - аз виждам полза от тях в два случая :
1. Така наречения от мен "Second Opinion" когато двамата ревюиращи не са съласни за дадено произведение и тогава правят контра ревюта. Дори понякога става интересно ако единия си пише ревюто а другия се вмъква с оборващи коментари.
2. Втория случай е когато се допълват всеки пишейки за някакви елементи за които другия не пише.

Ако и двамата ревюиращи имат подобно мнение и смятат да засягат еквивалентни аспекти то в 90% схемата на двойното ревю става безмислена.


Давам ви и друг момент - тогава когато дадена книга е много силна в даден свой елемент и неотличаваща се в друга. Тогава според мен трябва да се маблегне пространно на този елемент и да се изоставят по несъществените.