Аман от Spam (Part X)

Калифорнийското Бюро за Разследване
Търси да назначи

МЕНТАЛИСТ

Менталистът трябва да разследва особено сложни криминални случаи и да съдейства на КБР с уменията си в разгадаването на сложни ситуации и човешки мотиви.

Кандидатът трябва да използва остър ум, хипноза и внушения и да бъде майстор в манипулирането на мисли и поведение.

Предимство е опит като медиум в гледано телевизионно предаване.

Ако сте енергичен, чаровен, искате да работите в динамична среда и имате личен интерес към преследването на поне един сериен убиец,!!! вероятно сте подходящ към предложената от нас позиция.

(удивителните и подчертаването са от мен)

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Sep 09, 2009 11:49 pm

Мдам, някое е гладал "Менталистът", което е приятно сериалче

thunder · Post by **thunder** » Tue Sep 15, 2009 10:07 am

http://space.1337arts.com/

Идеята е следната - снимайте космоса със собствено устройство, което струва под 150$. Двама студенти са се справили за 148 - включваща в себе си балон, GSM с GPS, камера. Когато балона е паднал са го проследили по GPS-a и са взели снимките.

thunder · Post by **thunder** » Fri Sep 18, 2009 8:54 am

Високо стоя

Изповед на един столичанин

култ

Spoiler: show: Съзнанието, че съм столичен жител ме издига високо над обикновените хорски дребнавости и еснавщини. Ценното в мене е, че умея да овладявам нервите си и в най-трудните моменти – това за един столичен жител е от голямо значение като се има предвид, че той е поставен да живее в условията на големия модерен, динамичен и изпълнен с изненади, голям град. Когато, например, аз пресичам трамвайната линия, не се паникосвам, не тичам ту напред, ту назад, пресичам бавно с равна походка и без колебание, за да разбере онзи, който е в трамвая, било ватман или ватманка, че пресича стопроцентов столичанин. Има и такива, разбира се, които не разбират, клатят глави нещо и мърморят отвътре, а други направо връхлитат с трамвая върху ми, както беше случая с онова ватманче, което ми счупи две ребра и имаше нахалството да ме измъкне изпод колелетата на трамвая с предизвикателните думи:
- Защо, бе човек, защо пресичаш на червена светлина?
Аз овладях нервите си и само му рекох:
- Момче, момче, кой те доведе в София? Защо не си стоиш на село да возиш снопи? Ами си дошъл в София да мачкаш с трамвай столичните жители? А сега карай за пирогов, че не виждам наблизо линейка!
Казах му и чак тогава спокойно и хладнокръвни припаднах.
Не са в състояние да ме предизвикат и често долитащите до ушите ми шофьорски подмятания и подвиквания: „Овен”, „Турук”, „Чукундур”. Аз съм винаги последователен, праволинеен и се движа само по средата на улицата, на която живея. Тя не е шосе, нито магистрала, тя си е улица – нашата улица, по която ние излизаме и се връщаме по домовете си. Това трябваше да разбере овреме онова голобрадо любителче шофьорче, което се беше повлякло подире ми с реното си като пояс и подало глава от прозорчето крещеше истерично:
- Качи се на тротоара, бе овньо, къде си тръгнал по средата!
- Качи се ти, драги! – казвам му.
- С автомобил съм, не виждаш ли? – крещеше то.
- Слез от автомобила и тръгни пеш като хората! – посъветвах го.
- Ами ако те бутна отзад и ти размърдам бъбреците? – казва ми.
- Аз ще те намърдам в затвора! – казвам му. – плюс обещетение, разбира се, че да си купя и телевизор за твое здраве.
- Ще си купиш дървено пардесю! – пророкува.
- А ти – шаечна нощница на реата! – осведомявам го.
Той продължаваше да бръщолеви, но, респекриран от твърдия ми характер, караше бавно на дистанция зад мен, защото улицата ни е тясна.
- Ще си намериш майстора! – извика ми в изстъпление, когато свих зад входа на жилищната ни кооперация. Аз овладях нервите си и само му рекох:
- Момче, момче, лошо ли щеше да ти бъде на село да тичаш на воля сред едрия дребен рогат добитък, ами си дашъл в София да се тътриш с автомобил след столичните жители по тия тесни квартални улички. Помисли си, никога не е късно. – казах му най-спокойно и си влязох.
Аз не спорих и с оная рошава мотоциклетистка, която не можа да разбере, че изтичвам, за да пресека преди нея, та ме блъсна с мотоциклета си, че отскочих във витрината отсреща.
- Но виждате, че завивам – хленчи и кърши ръце тя – и знак с ръка давам! Защо изтичахте, защо?
- Моме, моме, кой ти посочи пътя за София, та като не можеш да разбереш кога ще изтича някой и кога няма да изтича, защо не си стоиш на село да разкопаваш пролетниците и да отглеждаш качествено и без загуби пиленца? Ами си дошла в София да се чекнеш на мотоциклет и да отпращаш столичните жители във витрините. Помисли си, никога не е късно. – казах й и не спорих повече с нея, а се залових да вадя стъклата от лицето си.
Аз не спорих и с хирурга Чакръкчиев, който като ме видя и се заяде:
- Пак ли ти, бе? Не се научи да движиш като хората. Движи се както трябва! Къде се завираш под превозните средства? Здрав кокал и гладко месо не ти остана!
- Докторе, докторе, тебе пък кой те доведе в София? Та като ти тежи и водиш тънка сметка по колко пъти връщаш живота не един човек, защо не си стоиш не село да бъркаш глина и да майсториш грънци, стомни и бърдуци, ами си дошъл в София да снаждаш счупени кости и да шиеш съдрани кожи? Помисли си, никога не късно. – казах му и си легнах най-спокойно на операционната да извади и останалите стъкла от тялото и лицето ми. Думичка повече не му казах, пък и защо? Високо стоя аз над тези работи, високо!

Аман от Spam (Part X)

Who is online