Онлайн общуването

[Morwen]

Не знам защо го пиша това, нямам въпрос или тема за обсъждане, но отдавна ми се иска да го кажа. И сега след поста на Силвър отново. И след постовете в уоу-темата...

Въпросът е, че много често виждам някой да пише според него закачливо-майтапчийско-куул или просто непремерено мнение, след което друг се обижда, раздразва и въобще се покъртва по някакъв начин.

Тук има две страни. Едната е четящият мнението да е свръхчувствителен, предубеден и т.н. Може да се случи, като според мен обикновено това дори не се дължи толкова на свръхчувствителност, а по-скоро на невнимателно четене. При предубедеността е по-сложно - хем понякога е тотално ирелевантна, хем друг път е просто горчив опит.

Другата е, че често пишещият не си дава сметка, че разликата между закачка и заяждане е много тънка и на практика може да се направи само на късмет от един не твърде експресивен пост. Да, има смайлита. Но общо взето 95% от хората ползват усмихнато смайли и за насмешка, изплезено и за "на ти сега" и прочие позтивни смайлита за отрицателни емоции. Чувала съм и аргумента "от сума ти години се познаваме и ти да решиш, че го имам предвид сериозно". Въпросът е, че именно когато човек се познава с някого по-дълго време, го е виждал по-често във всякакви ситуации, включително и в такива, в които е защитавал странни мнения съвсем сериозно.

Много често хората пишат както си говорят. Но докато едно "оф, ама може ли да си толкова кух, бе" изречено със закачливо-симпатичен тон може да бъде преглътнато като бонбонче на живо, прочетено и препрочетено във форума вероятно ще задави някой.

Също така лично за мен една от причините просто да зарязвам тъпи разпри на живо е, че забравям откъде, мааму, е тръгнало всичко и на какво съм се издразнила толкова. Във форум това е трудно. Също така дори само по себе си чакането другият да ти отговори (или пък това че те залива с писмена информация, на която ти физически не можеш да отговориш) е изнервящо.

Нещо повече, разни дребни неща придобиват необичайно много смисъл. Просто защото при това общуване те са единствените допълнителни източници на информация. Примерно Никола едно време беше почнал да свети в бяло като види "Коле", защото е било ползвано язвително няколко пъти. На мен ми идват същите силни асоциации като видя "Виви", "Ролик" и още някое умалително наблъскани нагъсто... Не е само това, разбира се, но това ми идва на ум първо.

Най-големите ми скандали с хора от форума(с едно-две изключения) са били през нета. И изненадващо на живо после сме се разправяли в пъти по-спокойно и съвсем в рамките на нормалното.

Не знам. Просто ми се иска някак да призова всеки преди да постне да се замисли как биха възприели поста му хората, към които е насочен и дали не може с цената на малко по-сухарски стил да се спести място в прането. И четящите да не скачат веднага, разбира се.

[passer-by]

Иначе казано - дръжте се по начин, който според мен е приемлив.

Хората са различни, изказват се различно и разсъждават различно, между другото.

И ако всеки редови юзър сподели концепцията си за "приемливо", нали се сещаш накъде отива работата? Била си в такива теми и обсъждания вече, та знаеш.

Айде админите и модовете да преценяват кога-какво-що, а останалите да им имаме доверие в тая насока.

[Morwen]

Не че нещо, но помня как една година Шайхът (и неговите алтер егота) бяха приемливи за админите. А и би било най-добре ако няма нужда да се намесват, нали?

Тук не става дума за някаква екстремна политическа коректност, която да уйдисва на всички по азбучен ред. А за прост въпрос от рода на "а на мен ако ми викат "Силви"/държат ми тоя тон дали и аз няма да погледна зле на поста?". Не смятам, че всеки винаги може да си премерва постовете. Не смятам и че трябва. Но според мен това поне понякога да опитва да го прави съзнателно спестява много.

[passer-by]

Морве, става дума за това, че тук е частен форум с трима админи и няколко модератори, които преценяват кое какво е.

Все едно да работиш в частна фирма и да коментираш решенията на началниците.

Или да си на гости някъде и да коментираш решения на домакините.

[RRSunknown]

Който не следи как са реагирали хората с които общува из други теми няма да се сети или замисли как ще възприемат думите му в конкретната тема.

[Morwen]

Морве, става дума за това, че тук е частен форум с трима админи и няколко модератори, които преценяват кое какво е.

Все едно да работиш в частна фирма и да коментираш решенията на началниците.

Или да си на гости някъде и да коментираш решения на домакините.

Извинявай, форумът не е собственост и се плаща и от моите пари, а май и от твои. А и целта му е съвсем различна от тази на частна фирма, та да правиш това сравнение. Да, админите чистят, когато се наложи и определят правила. Но не го правят просто щото така им е хрумнало или за максимална печалба, а защото смятат, че е най-добре за форума и потребителите му.

И пак питам - няма ли да е по-добре просто да не се налага намесата на админи? какво лошо виждаш в това?

[passer-by]

Да, по-добре ще е. Понякога обаче се налага. Не живеем в идеален свят, какво да се прави.

Това за парите не го разбрах и дадох просто аналогии, които няма нужда да приемаш буквално. Иначе не смятам, че някой освен админите (а понякога и модовете) може да отсъжда каквото и да било при дискусиите в тези форуми - в която и да било тема. Та нека им имаме доверие.

Тук се "гласува" не с пари, а с присъствие. Има ли хора, на които им е кеф да четат и пишат по форумите? Има. Толкова по въпроса от мен.

[Morwen]

Добре, Ицо, хубаво, ама в целия си първи доста дълъг пост, аз въобще и изобщо не говоря за модераторска или админска намеса. Нарочно. Не му е това идеята. Не му е това пазарната ниша. Това дори не е пост за този форум конкретно, а за онлайн общуването по принцип. За хората и общуването. И какви бъгове дава, когато е през нета. А не за управлението на форума или нещо друго. И ако смяташ, че общуването трябва да се основава единствено на загрижеността за това дали ще те ударят през пръстите, а не на мисленето преди говоренето примерно, съжалявам, но говорим за различни неща.

[neEd'Le]

много сериозно приемате интернета ми се струва.
според мен не е нужно чак толкова да се афектираме.

[tigermaster]

Хмммм...
Как да го кажа?
Значи, за себе си бих казал, че трудно се обиждам форумно. За сметка на това често се дразня. Дразня се от директните обиди, заяжданията и безпочвените подигравки. Независимо дали са насочени към мен или не. Дразня се от жалките опити за ирония, на които попадам навсякъде по форумите. Наистина са малко хората, които могат да я използват. Аз не мога, де, затова и гледам да не прибягвам много до нея. Дразня се, когато след като съм изписал купища аргументи, ми се отговори с нещо от рода на "т`ва е филм ве, млъкни, професор малоумен" или че съм си бил налагал мнението - за щастие последното рядко се случва тук, обаче се получава навсякъде другаде, където се опитвам да обясня защо дадено произведение, филм, книга или албум, което се е харесало на всички, на мен не ми допада или обратното. Дразня се, когато на даден въпрос ми се отговори вместо с аргументи, със скандал - а това се случва редовно във форума на арената - даже се чудя какво правя още там, но това е друга история. Дразня се, когато се опитват да ме убедят да харесвам нещо, което не ми е допаднало, или да мразя нещо, което харесвам - а това е доволно често. Не говоря за аргументи, които бих приел - т.е. да ми се покаже нещо, което съм пропуснал, а за общи нападки, които нищо не означават - добър пример за това е скандалът около последния концерт на Manowar, който се разрази във форума на катехизиса и в който взех по-дейно участие, отколкото ми се искаше, всъщност. И т.н.

[Amelia]

Аз общувам по форуми от много отдавна, ако не по форуми - по други средства за онлайн комуникация. Каквато съм онлайн, такава съм и наживо. Нито наживо, нито онлайн се обиждам лесно. Не мога да разбера големите скандали и цупенето - случвали са ми се и на мен, но рядко и в повечето случаи просто извъртам всичко на смях и подигравка, щото то обикновено е за такова. НИКОЙ не може да ме обиди повече от това, което аз сама мисля за себе си. Сама се бъзикам със себе си, опитвам се да не се взимам насериозно и да нямам неща, за които да се вживея твърде силно, ако някой ми ги засегне. Опитвам се да не очаквам конкретно поведение от околните и да не им налагам очакванията си и изискванията си. Вследствие от това си живея един доста приятен он-лайн и оф-лайн живот.

[Vivian]

Аз трудно се дразня и трудно 'се връзвам'. Дори не мога да се сетя за случай, в който съм била по някакъв начин засегната на някакво ниво. При мен винаги го има факторът, че човекът би трябвало да ми е достатъчно близък, за да ми повлияе по някакъв начин.

По някакъв смътен маниер ми става...досадно, като се почне едно 'обиждане', 'засягане' или неграмотно репчене (което приема израз в нескопосана ирония, твърде плосък сарказъм, жалки демонстрации на понапукано его, етц.) ...но дотам. Не ми влияе, а и не смятам, че лично а зимам проблем в преценките си кога какъв сорт език да употребявам. Дори напротив, намирам, че съм относително с добра преценка кой на какво носи

[passer-by]

Още няколко такива коментара и ще почна да се чудя дали админско-модераторските намеси и троловете от последните две години не съм ги сънувал.

Просто хората сме различни и имаме различни разбирания що е чувство за хумор например, както стана дума тия дни.

Ланис, дали съм ползвал чувството си за хумор на място или не може да се прецени толкова по-добре, колкото някой ме познава. Ако въпросният някой (казвам го общо) беше чел повечко мои постове из разни други теми, щеше да знае какво е положението.

Същото и за Сашо, и за Морви, и за всички други взели отношение по въпроса.


Това с хумора има две страни - дали едната страна в разговора се шегува добродушно или иска да нарани събеседника си и дали другата страна е достатъчно широко скроена, та да приеме дори целенасочена обида (ако има такава) като шега или скача като ужилена дори на безобидна забележка. Въпрос и на предаване, и на приемане.

Затова и казах по-горе, че се осланям на админите и модовете да отсъждат, Морве. Защото форумното общуване без тях не минава.

[Morwen]

Да, Христо, и пак ти казвам, че говорим за две различни неща. Не минава без тях, но няма нужда да се основава само на тях и техните реакции.
Вив, останала съм с впечатлението, че все пак някои спорове да не казвам са те издразвали, но поне са те ангажирали емоционално, достаъчно за да психоанализираш участника отсреща.

[Maledictus]

Общуването по форуми винаги много ми е напомняло на конференция в богословския, където се събира всякакъв народ и всеки се опитва да си изплаче болката без да взима под внимание уждата такава.

Липсата на интонация много влияе върху диалога - както спомена повечето неща, които казани с шеговит тон разведряват диалога могат да обидят, ако са лишени от този тон. Обаче....

Основният проблем на интернет общуването като цяло, е че почти всеки човек в нета почти винаги си позволява да казва повече, отколкото би казал на живо. Има и изключения (като Амелия), които на живо и на виртуално са си еднакво пиперливи, като опрем до подправки, ала повечето хора при общуване виа форум, чат юзър и т.н. е по-освободено... Което е странно, защото би следвало докато пишеш да можеш по-спокойно и ясно да си даваш сметка за обиден тон, изказ и проче неща, които биха обидили човека отсреща, а се получава в по-големия процент от случаите точно обратното. Освен това важно е и липсата на.... "присъствие" ли да го нарека, "излъчване" ли... В следствие на което ако някои не ти е симпатичен по природа, и той знае това, вероятно е във всеки твои пост да вижда обида... Също вероятно е, точно поради ограниченото РЛ ( ) общуване с мнозина да си създадеш погрешна представа за тях, напълно ирелевантна цялостна представа за човека отсреща. И тогава, виждайки как не влиза в твоята морална рамка, започваш да се опитваш да го поучаваш и прочее, което е епичен провал само по себе си, защото нито той "чете" това, което си написал, нито ти "четеш" това, което ти е отговорил.... Което пак е проблем и интересен парадокс - ако пишеш по форум и пишеш по дадена тема и се разпалиш много започваш да прехвърляш постовете, отговарящи на твоя отгоре отгоре, само за да си напишеш следващия, който да не казва нищо съществено повече от първия, и в същото време да е "напреки" на отговорите на въпросния първи пост.... И така нататък...

Има и още един интересен парадокс.... при все че това не е най-точната дума - който прави интернет общуването интересно за хора с наклонности към психология: при форумно общуване можеш да видиш човек по начина, по който той би искал да се представи, да го съпоставиш с РЛ-персоната и да си извадиш някои сметки....

И още ред причини, които не ми се занимава да измислям, поради които интернет общуването е непълноценно.... не е като да не е известно това на всички де....

Още по - големи проблеми възникват, когато започне да се проявява синдромът на Спасителя у някого спрямо хора, които в действителност не познава и на йота....

Истината е, че процесът трябва да бъде двустранен - хем ти да си мериш думите, когато пишеш постове, хем отсрещната страна да не предхожда поначало предубедено към теб и да проумява написаното... Което ми се струва невъзможно. Просто защото човек винаги си създава впечатление за някого, съзнателно или не, което рефлектира в отношението му към въпросният някого, комуникацията - предавана И приемана и т.н.

През последните няколко дни на много пъти ми избиха купчини глупости, които да пиша (на два пъти не се сдържах, виновен) по повод еди-кого си или еди-какво си, даже на два три пъти по средата на поста се отказвах и използвах бекспейс по предназначение. По-лесно е, а и често пъти няма смисъл - случва се ден - два след като си се "разписал" да те доядее, че си нагрубил еди-кого си....

Заключението ми е, че трябва да спра да пълня лулата с тежък тютюн вечер, а поуката - който няма цветен телевизор не заслужава да яде халва.