Post
by Trip » Sun Nov 08, 2009 2:04 pm
Нека да раздробим самият процес на корекция. Нека един разказ започне така(** Бел. прев. – Тук смятам да дам изречението от примера в оригинал, тъй като никой български превод не би предал изцяло смисъла на коментарите, който го съпровождат. Надявам се, че изречението и коментарите ще са достатъчно лесни за разбиране.)
:
Тhe
Какъв образ се появява в ума ви ? Какъвто и да е, ще бъде променен много, много пъти преди историята да свърши. Моето собствено, доста своеобразно the (частицата носи смисъла на определителен член – бел. прев.), поставено извън контекст представлява сивкав елипсоид, висок около четири фута, който стои на пода на около ярд от мен. Вашият образ несъмнено е различен. Но е там, има определен размер, форма и цвят и е присъства по определен начин в ума ви. Моето а (частицата носи смисъла на неопределителен член в единствено число, повече или по-малко еквивалент на "едно" в изрази като "една жена/един мъж/едно дете, и в английския се слага задължително пред всяко бройно нечленувано съществително в единствено число – бел. прев.) например се различава от с това, че е относително същата форма и цвят – малко по-бледо, може би – но е или много по-далеч, или е близо, но много с много по-малки размери. И в двата случая бих бил или много по-малко заинтересуван, или много повече заинтересуван от него, отколкото от the. Сега стигаме до втората дума в разказа и до първата връзка:
The red
Моят елипсоид току що смени цвета си. Все още е на приблизително същото разстояние. Станал е по-интересен. Всъщност, дори още сега чувствам смътно, че увеличеният ми интерес излиза извън смисловите граници, които the поставя в ума ми. Усещам някакво напрежение, което щеше да отсъства, ако думите бяха a red... Погледът ми се придвижва към третата дума, докато умът ми се подготвя за втората корекция:
The red sun
Първоначалното the е заменено от светъл диск. Цветът вече далеч не е толкова наситен. Дискът е над мен. Около мен се е образувал неясен пейзаж. И сега, когато обектът е поставен на такова разстояние, още по-силно съзнавам напрежението между интереса ми към red sun и обикновеното внимание, което отдавам на думата the: засиленият интерес е единственото останало ми от първоначалния образ.
Малко по-неясно, докато мисля за евентуални следващи корекции, усещам, че това или е пейзаж по зазоряване, или по залез слънце, или, ако е някакъв друг момент от деня, има смог или нещо подобно, което сгъстява въздуха (...red sun...); но удържам всичко, докато не настъпи следващата корекция:
Тhe red sun is
Внезапно усещане за близост. От мен се иска да внимавам още повече, което нямаше да е така, ако новата дума беше was, тъй като миналото време, в което е думата was, e традиционната повествователна форма. Но is? ... Тук имаме герой! Този фокус на вниманието, който усетих между първите две думи, не е фокус на моето внимание, а на това на героя. Фокусът се превръща в тон, в глас: "The red sun is..." И аз слушам този глас, насред все още смътния пейзаж, и отчитам вниманието му, насочено към червеното слънце. Между The и red се генерира информация, която между sun и is e превърната в значима корекция на образа в ума ми. Това е първото ми естетическо удоволствие от историята – естествено то е малко, понеже сме прочели само четири думи. Въпреки това се превръща в една капчица от удоволствието от разказа. Наблюдавайки и слушайки героя, правя следващата корекция:
Тhe red sun is high,
Пладне е и е облачно; но това просто потвърждава предишните ми подозрения, не представлява значима корекция на образа. Пейзажът се постопля, а светлината се излъчва от конкретна точка в небето. Опитвам си да си представя пейзажа в повече подробности, но нито един обект, включително и героя не са достатъчно ясни, за да са ми във фокус. Запетаята ми подсказва, че мисловната група е завършена. В тази пауза ми хрумва, че червенината на слънцето може въобще да не подсказва за смог или нещо такова, а да е просто героят, който изпада в прекомерно литературен изказ – или в най-добрият случай червеното може да е проекция на съзнанието му, което все още не мога да разгадая. И за миг ми се струва, че откъдето стоя, слънцето наистина е блести в обичайното си ослепителнобяло златисто. Следваща корекция:
Тhe red sun is high, the
В този странен пейзаж (осветен от донякъде несигурно описано слънце), героят е обърнал вниманието си към още един сив, висок четири фута елипсоид, разположен на равно разстояние от мен и него. Отново, твърде е неясен, за да прикове вниманието ми. Но вече съм направил две корекции без много напрежение между тях и самият герой започва да губи плътност за мен. В какво ще се превърне това?
Тhe red sun is high, the blue
Елипсоидът сменя цвета си. Но повторението на синтактичната структура за миг заплашва да превърне цялата реалност, пейзаж, герой и слънце в маниерничещо изреждане на природни забележителности. Цялата сцена потъмнява. А последната корекция?
Тhe red sun is high, the blue low
Вижте! Намираме се през девет свята в десети. Първото слънце е огромно; и колко точно се оказва описанието на цвета му! Повторението, което предричаше маниерничене, сега е фиксирало и голямото, и малкото слънце в небето. По пейзажа пъплят издължени червени сенки и набити сини, съединени с лилави триъгълници. Ето го и героят. Виждате ли го? Видяхте удвоената му сянка...
Макар обикновено да отнема само четвърт секунда и да е основно несъзнателен, това е процесът.
Когато корекциите, които правим от дума на дума, произвеждат мътна картина, когато неясни парченца информация не биват фокусирани по-нататък, наричаме писателя слаб стилист. В течение на историята, когато образите стават все по-сложни и по-сложни с развитието си във времето, ако още по-сериозни аномалии се появят, докато коригираме, тогава казваме, че сюжетът му куца. Но това е същата качествена грешка, направена в по-голямо количество, въпреки че читателят често трябва да прочете 3/4 от книгата, за да я забележи, докато стилистичната грешка може да бъде забелязана още в първото изречение.
) тук се получи достатъчно активна и интересна дискусия/споделяне на впечатления, ще пусна и втората част (когато я преведа). 
