Миналата седмица в продължение на два-три дни в разходките с колата из града си изслушах за пореден път албума "Beethoven's Last Night" на Trans-Siberian Orchestra. Там е работата, че не мога да изразя с думи колко този албум ми изпълва душата с всякакви емоции - и с историята (да, той си има история като такава -
http://www.trans-siberian.com/lyrics_st ... _story.php), и с текстовете (от горната връзка, след като прочетете цялата история, избирате "Next", за да започнат текстовете), и с много точно премереното сливане на класическо-романтичната музика на Моцарт, Бетовен и още един-двама с малко по-тежката музика, която съм свикнал да очаквам от музикален проект, създаден с помощта на Джон Олива, Джеф Скот Сото, Крис Кафъри и някои други от четиринадесетте свирци и четиринадесетте певци, които в различни моменти са участвали в TSO. Просто ми харесва и ще продължи да ми харесва още много, много време.
Днес пък, по пътя към къщи и малко след това, си изслушах "Wake of Magellan" на Savatage. Така де, ако някой е внимавал с Джон Олива и Крис Кафъри, а защо не и Пол О'Нийл, може да каже "е така де, така"

Този албум пък си ми харесва по по-различни, някои лични, причини... както и кажи-речи всеки от албумите на Savatage.
When you look at the morning sun
Do you see what I see
Or could I be the only one
Seeing just what I need?
I envision a different man
Than the one I've become
Pray the ocean will understand
That my time isn't done...
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.