Политическа коректност и толерантност

[Amelia]

@Вивиян
Аз формулирах няколко, все хубави според мен, но не пробиват. Ето, за теб ще напиша още един, този път наистина последен:

Имаме общество, в което писаните закони повеляват жената да слуша мъжа си иначе ще й се случи еди каква си случка. Това общество е функционирало в продължение на 1000+ години. В това общество, жената научава още когато се самоосъзнае (случва се около 3тата година казват, когато се формира идеята за Аз-а), че трябва да слуша мъжа, иначе ще й се случи еди каква си случка. Така се държат всички жени около нея. Светът й и останалите жени функционират по този начин. И ако слуша мъжа си и е една добра и покорна жена, случката няма да й се случи и нейният Бог няма да се гневи.

Дали при едно такова положение и БЕЗ външна намеса една такава жена, лишена от социален статут, образование (т.е. информация) и прочее неща, които ние имаме като "права", ще успее да развие концепция за свобода, като нашата, и концепция за щастие, базирано на свободата, като нашата, е доста спорен въпрос. Според мен по-скоро няма, но не съм 100% сигурна, защото рядко съм 100% сигурна за каквото и да е, а и психологията не ми е специалност. Това, което знам е, че нашите нужди са отговор на околната среда. Дали тя ще чувства тежест от това, че се подчинява на мъжа си в нейната околна среда? Аз не знам. Ти знаеш ли? Роланд сигурно знае - той знае всичко и винаги е прав ениуей.

Дали ще е по-нещастна или щастлива от мен? Аз не знам. Ти? Роланд вече каза - аз и моите страдания сме нищожни пред това, което тази жена изпитва. Той успя да сложи мерило на щастието и нещастието и да ни сравни по него. Аз съм твърде неука, за да направя нещо такова обаче. Аз две толкова различни щастия, нещастия и ценностни системи не мога да сравня. Затова и се старая да не го правя.

Ще страда ли жената от това, че не може да покаже непокорство пред съпруга си? Може би. Аз понякога (доста рядко) страдам от законовите и (по-често) моралните ограничения, които имаме. Конкретно за нивата с канабис няма да се трофкам много (макар че знае ли човек, може утре да имаме ново общество, стимулиращо изживяването си на "удоволствие и щастие" с канабис и на настоящите години да се гледа като на тъмните опресивни векове, в които леките наркотици още не са станали легални), но за свободата на словото примерно, ще си милея. Как ще измерим това страдание обаче? По коя скала? По моята, западната е неадекватно - аз съм възпитавана да не съм покорна на мъжа си и ако ме накарат изведнъж да съм покорна ще ми се ебе жалната майка. Но тази на жената израсла в тази среда? Страда ли тя? Да - като я ударят и я заболи със сигурност страда - това са физиологични отговори, които много лесно можем да измерим. Но дали страда от това, че трябва да направи това и това, за да не я заболи физически? И колко? Аз колко страдам от факта, че ако кажа расистки виц на студентите си, ще загубя работата си, ще гладувам и ще ме заболи физически? Колко страдам от факта, че ако убия някой, който много ме дразни, ще бъда затворена в затвор и никога няма да имам охолния живот, към който се стремя като западняк? Повече от онази покорна мюсюлманка ли страдам? По-малко ли? Когато престъпя закона и той се стовари отгоре ми, чие страдание е по-голямо? Нейната физическа болка от бой? Моята физическа болка от глад? Моята психическа болка от загубата на най-ценното ми - свободата? Чий страх от наказанието е по-голям? Аз не знам. Ти? За Роланд разбрахме.

Мисълта ми е - всяко общество има писани закони и индивидите от обществото от малки се приучават да им се подчиняват, щото иначе - лошо. Ситуацията аз - канабисова нива и непокорна мюсюлманка - бой са еквивалентни в крайна сметка. Двете са престъпления, които подлежат на наказание. Ние НЕ МОЖЕМ да кажем кои са по-сериозните и "несправедливи" престъпления и наказания, защото нямаме абсолютна скала, че да направим количествено сравнение. Ние можем да кажем кои са по-сериозните и несправедливи престъпления и наказания по нашата западна скала, но тя не е абсолютна и вярна и ние трябва да имаме това предвид. Няма дисонанс тук - има едностранчиво мерене с грешен аршин от страната, която намира дисонанс. Защото нещата са толкова различни в различните хора и култури. За някои хора физическата болка е по-поносима от психическата. За други - обратното. За някои - болката и страданието са нужни и път към нещо хубаво. За други - страданието е зло, което трябва да се отбягва на всяка цена. Кой може да ти каже тук кое е правилното в един общочовешки смисъл? Белите? Черните? Пембяните? Никой от тях.

Това горе е, когато държим обществата и не ги смесваме - т.е. те нямат достатъчно информация едно за друго. В условията на глобализация, в които живеем и които са неизбежни с развитие на новите технологии обаче започва обмен на информация. Той е вече факт - различните общества комуникират. Малко по малко се хомогенизират. Научават повече едно за друго. В момента са в състояние на културен шок - ще продължи известно време. Покорната мюсюлманка изведнъж вижда, че има и друг вариант за живот - има с какво да се сравни и да намери осезаеми разлики - те или ще й харесат, или няма да й харесат. Освен това обществото й спира да е адекватно устроено за новата околна среда, в която има повече информация. Нашето не е чак толкова неадекватно, щото то отдавна се кефи на информацията и я събира и увеличава. Всъщност, нашето общество бута света в тази посока. Нужна е промяна и нагаждане. Тя ще стане, но няма да стане с щракане с пръсти, ще отнеме време, за да е истинска, дълбока, трайна и отвътре. Ако е силово наложена отвън - може и да хване дикиш, но ще се пролее доста кръв - като при християнизирането на северните народи, примерно. Остава всеки от нас да реши за себе си кое е правилното решение за тази промяна, след което да си покрещим за нея с разни себеподобни из множеството информационни среди, които сме си създали и в крайна сметка нещата да се решат от една шепа истински прагматични и ни най малко идеалистични хора с много пари и оръжие. Та така.

Добра ли ще е тая промяна? Как ще я измерим и оценим като добра, след като не знаем още толкова много неща за себе си и за света? Кои ще са общочовешките дефиниции и закони, по които ще мерим тук? Аз не знам. Ти? Роланд няма и да го питам.
Ще поживеем и ще видим. Дано да сме на прав път.

edit: Eх... Дали не страдам от афазия нещо? Почвам такива неща да си мисля - аз мисля, че пиша едно, вие очевидно четете друго.
Ако моят съсед бие жена си, ще викна полиция. Защото в моето общество и на моя територия това е престъпление. Той и тя са отраснали в това общество и са длъжни да се съобразяват с порядките му. Това НЕ Е същото, когато говорим за ДРУГИ общества с ДРУГИ порядки НА ТЯХНАТА СИ ТЕРИТОРИЯ.

[Super M]

Според мен тази цифра е прекомерно завишена. Освен ако дефиницията за домашно насилие не е разтеглена до нормална караница да речем.

Съгласен съм. Най-вероятно е завишена. Обаче това все пак означава, че тук - в меката на свободата или в нашия случай, ако щеш, свободията, където имаме светско образование, демократично управление, неограничен достъп до всякакви форми на комуникация и информационно обслужване и на никой не му пука за религия, пости, изповеди и т.н. мъжете бият жените си. Бият ги доста масово, без да си поплюват и може би в процентно отношение ги поступват не по-малко отколкото братята от пустинните оазиси. Ако питате мен, побоища и нещастия има най вече там, където няма пари.

И тъй като стана дума за толерантност и зачитане на права, помислете си как ние 20 години не можем да се оправим с нашите цигани и да ги интегрираме. Още по-лошо, заплашени сме да бъдем асимилирани от тях след n на брой години. Преди да разръчкаме харемите в Близкия изток, защо не видим как се спазват правата на жените и децата в близкия катун или гето. И след като държавата предлага (поне хипотетично) условия за образование, интегриране и равнопоставеност пред закона, защо масата от нашите мургави събратя предпочитат да тънат в удобна изолация и дори мизерия, да просят, да крадат шахтите на канализацията и да нападат влакови композиции като в Дивия Запад, вместо да се социализират и учат български? А когато някъде край вашия жилищен блок самоволно се засели тумба чергари от произволно провинциално село и превърне близката градинка в бунище, вие си запушвате носа, притъпявате всички сетива и искате да практикувате стрелба с гранатомет, вместо да упражнявате красноречието си като ги възпитавате и поучавате да не бият жените си и да не карат децата си да просят.

Българските семейства не са по-различни в семейно отношение, както и много други по целия свят. Мъжът се прибира пиян и налага жена си. Ок - съвестен комшия звъни в полицията и вратата пред дежурния патрул се отваря от същата понатупана млада дама, която прикрива синините си и заглажда оскубаната си разчорлена коса. Усмихва се невинно и започва самоотвержено да се прави на изненадана и да твърди, че нищо никога не е ставало. Значи тя има избор, така ли? Добре, тя има избор и своеволно избира да си живее този мизерен, скръбен живот, да се прави, че нищо не е станало, защото я възпира ревящото в съседната стая бебе, несигурността от самотата, от бедността и от какво ли още не...

И какво излиза? Тази бяла жена със сцепена устна има избор, но забулената ханъма няма... трябва забулената ханъма сама да избере дали да е забулена и едва тогава вече може спокойно да си легнем в удобните легла с изпълнен мисионерски и културно-просветителски дълг. Обаче щом циганката съзнателно предпочита децата и да просят и да дишат лепило, вместо да ходят на безплатно училище с безплатни (до определена възраст) учебници и бялата "еманципирана" жена предпочита да яде крошетата вместо да се разведе със съпруга си, защо е невъзможно да приемем, че много от тези ханъми съзнателно и доброволно си носят фереджетата. И то в култура коренно различна от нашата. Толкова ли е трудно да приемем и друга гледна точка и мироглед. И дали има реална разлика между тези примери, когато те все пак са свързани с човешко страдание? А доколко изборът е реален?

И още нещо. Нека да сме наясно с това, защото е много важно. Общите приказки са яко нещо, примерите с какви ли не зверски издевателства са въздействащи и засрамващи, но говорим за суверенни държави. Не може аз, вие, дори и Бойко Борисов или българския, или американския парламент, или Европейската Комисия или дори Съветът за сигурност и Общото събрание на ООН да избират и налагат вътрешното законодателство в държавите от Близкия Изток. Като изключим (за това мисля, че има единодушие) опцията за интервенция, разбирай война с конвенционални оръжия, бомбардировки и зверски кръвопролития, остават единствено средствата на международния натиск, икономическия и културен обмен, гражданските и международни организации и т.н. Те и в момента функционират - с променлив успех, но далеч по-интензивно, откогато и да било друг път. И все пак промяна трябва да се зароди отвътре. Иначе се получава противоречие. Когато хем отхвърлиш идеята за военна намеса, хем отричаш необходимостта "изостаналото" общество само да узрее за някои идеи, какво остава? Да се чудим кой във форума одобрява убийствата с камъни и еди кой си вид кастрация. Ок - никой не го одобрява, но има неща, които не зависят само от нас, а и от онези дето държат камъка и ножицата и най-вече от жертвите им.

И когато някой даде пример за Руско-Турската освободителна война като една полезна за нас интервенция, от която трябва да сме доволни, аз държа да припомня, че тя можеше и да не се осъществи, ако преди това нямаше Априлско въстание, а от друга страна, поне според мен, 21 век вече е малко късно да се организират Кръстоносни походи или да се прекрояват граници.

[passer-by]

Да разбирам ли, че при това положение западните държави грешат като преговарят с Иран и Северна Корея в опит да ги откажат да се сдобият с ядрено оръжие, предвид редовните геополитически изказвания на иранския президент и севернокорейския лидер?

ЕДИТ - И не изключват прибягването до военна сила в краен случай ако другите варианти не дадат резултат.

А след като основни документи на ООН за човешките права са подписани не само от държави с дебели бели мъже в тях, не смяташ ли, че е добре международното право да се спазва от всички приели го, а не да се минава по допирателната с изказвания тип "ми то такава им е културата/традицията/идентичността, нека направим изключение за тях"?

И както казах в дългия си пост на стр.9, който вече съжалявам че не ми беше последният в тази тема, светът се глобализира и отношението ни към съседа в селото вчера е отношение към съседа на другия край на света днес. Неслучайно се говори за "глобално село". Вече всички сме съседи, повечето от които са подписали едни международни правни документи, които ги задължават да спазват едни и същи правила на поведение и отношение към гражданите си.




Иначе много точно казано, че нещастието и страданието пред очите ти въздейства по-силно от нещастието и страданието, което не виждаш пред себе си, а само го гледаш/чуваш/четеш по печатни и електронни медии. Те обаче все са нещастия и страдания. Тук вече е въпрос на комбинация от асоциативна мисъл и емпатия. В различна степен я има в различни хора.


А по отношение на информацията: не слагайте в един кюп жълтите вестници и поръчковите статии от една страна, а от друга - сериозните печатни и електронни издания, информационните агенции от ранга на Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес и ДПА, както и докладите от изследвания и проучвания на международни организации плюс агенции на ООН. Защото ако ги отхвърляте всички вкупом, ще ми е интересно откъде формирате мнението си за ставащото малко по-далеч от носа ви.

[Super M]

Именно! Аз го казах по-рано...

Аз приемам за единствено и безусловно валидни правата на човека залегнали във "Всеобщата декларация за правата на човека" на ООН и съм убеден, че държавите, които не са я ратифицирали, рано или късно ще трябва да го направят, но това трябва да стане с метода на външния дипломатически и вътрешен социален натиск както и партньорско взаимодействие. Дори ако щете и икономически натиск, но не и посредством силови форми на принуда. Ако светът продължи процесите си на интеграция, разединението ще стане все по-трудно и неизгодно, така че отстъпки ще се правят по един или друг начин. Ако намеквате за по-активна и твърда държавна позиция спрямо демократизацията на режимите от фундаментален характер, пак бих се подписал "за", но все пак в разумните и морално оправдани рамки на въздействие.

[Super M]

А в една съседна тема, по съвсем друг повод, Xellos написа ето това:

Старата мъдрост


Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

[passer-by]

Видях я, да. Много е хубава, но непригодна за тази тема.

Пеперудата се развива по този начин откак съществува, а човешките общества доста по-бързо променят порядките и отношенията си. При това в тях доста хора си викат за помощ, демек по тази аналогия пашкулът им по някаква причина се е втвърдил и пеперудата не може да излезе със собствени сили. Пък й се иска.

[Roland]

Не, Амелия каза вече, че който е подписал ония международни документи и не ги спазва, трябва да се гърчи. Аз обаче не знам тия страни, дето основно ги месим в спора, дали са ги подписали.

Иначе Роланд разбира се всичко знае. И никога не греши. Смехотворността е смехотворна, особено предвид изначалното ми твърдение, че не слагам равенство между свобода и щастие.


Прочее, жените преди да са можели да гласуват, са се раждали и умирали с идеята, че не могат да гласуват и това е нормално. В някакъв момент у тях се е зародило желанието да могат. Концепцията "като не познаваш нещо, не ти липсва", освен порочна, е и очевидно невярна. Разликата между западните жени и тия, дето ги оплакваме в тоя топик, е че все пак религията ни не ги е опредметявала до ЧАК такава степен и безправието им е било социално обусловено, нежели от църквата. Т.е. от един момент нататък не са били публично убивани с камъни, поради което и сега имат/е право да гласуват/е. Ти, Амелия, считаш ли, че забрадената жена няма да поиска в един момент равноправие? Смяташ ли, че някакъв процент от нея вече не го иска? Смисъл, сериозно? И ако отговорът ти не е твърдо "да", греши ли Ицо с идеята, че след като сме го извървяли тоя път, няма нищо абсурдно в концепцията да искаме да им помогнем да го извървят по-бързо?

Аз впрочем никъде не съм защитавал насилственото бъркане в чуждите култури. Не го и осъждам, когато иде реч за екстремни ситуации като онова с изгорелите живи момичета, но като цяло нямам това предвид под месене. Още в първите постове казах, че и за мен информираността е най-важното в случая. Само че устройва ли ги тия държави да си информират гражданите наистина? Или да допускат да бъдат информирани отвън?

[Vash]

Само още едно нещо искам да кажа.
Знам, че никой не е хванал Абсолютната Истина за ташаците, но все пак мисля, че някои гледни точки са по-близо до реалността. Не твърдя, че моята е такава, но поне съм способен да променям мнението си, когато се наложи. И това най-ме кефи на "нашата" култура - постоянно се съмнява в себе си и се опитва да достигне по-близо до Истината. Затова в Запада можеш да откриеш всякакви крайности - и дебели американци, и изпушващи хипита, и мормони... Именно тези различия и постоянен вътрешен конфликт (причинен от свободата да избираш) движи цивилизацията напред... Докато страни с наложен от преди хиляди години абсолютен морал могат да си стоят още толкова без да се случи каквато и да е промяна; та ето едно "обективно" предимство.

[Moridin]

Това не е обективно предимство. Никой не е рекъл, че постоянната промяна и развиване на обществото, са нещо добро. Даже в класическия смисъл на думата, който дефинирахме (добро = прави те щастлив), твърде забързаният ритъм (експоненциално) на западното общество не е никак добър, води до информационна неориентираност, депресии и неспособност на поколението да се справи с живота въпреки съветите на по-горното поколение.

Абсолютно също толкова валидна постановка е непроменимо общество, което е намерило щастието си в синхрон с природата, която - без нашето разрушително влияние - се развива толкова бавно, че е неусетно в лайфспана на една цивилизация. Разбира се неща като ледени епохи налагат по-ригидна социална структура, но пак стигаме до извода, че еволюцията сама си знае работата, без да е необходимо някой мисионер да отсява кое става и кое не. То е ясно, че като си намерил нещо хубаво, само празна жажда за прогрес може да те накара да го промениш, та не - нищо "обективно по-добро" няма в конфликтите и промяната.

Разбира се, не че вечният стазис на свой ред е обективно по-добър.

Бтв същия спор - за съмнението и рационалния подход срещу закостенелия такъв се е водил многократно ВЪТРЕ в рамките на западната цивилизация, та няма кво да се тупаме в гърдите.

[Roland]

Ъм, а те щастливи ли са? В смисъл, проверено ли е? Жените им някой питал ли ги е?

[Moridin]

Кои те?

Бтв имах време да прочета някои постове по-горе, както може да се очаква тия на Амелия и Супер М са изключително добри , а метафората с пеперудата всъщност е доста точна, жалко че Ицо май не разбра момента, че някой може да не е *готов* за промяната, която искаш да му наложиш, ако му я наложиш. Но как да е.

Бтв мен ми е странно, че нашата гледна точка (нашата, виз. релативистите) се споделя от толкова разнородна група. Бих разбрал да бяха само хора с афинитет към точните науки (които имат по-голям шанс да осъзнаят абстрактността на морала), но част от тях са на противната позиция, докато хората с реално най-хуманитарно мислене тук, виз. Емо и Базил, стигат до същия извод, което за мен означава единствено, че трябва да заебат останалото и да се насочат към философия, има хляб за вас там

[Roland]

Моралът прочее е нещо, за което е нужно доста повече от точни науки, за да бъде реално осмислено, според мен. Да не кажа ОСНОВНО различни неща от точните науки са нужни...

[Moridin]

Хардли. За пореден път ще повторя, че и аз, и Амелия, винаги сме го имали същия тоя морал, да не кажа голяма дума, че с теб даже сме спорили, когато аз съм бил даже ТВЪРДЕ морален и принципен. Та не на мен тия Действията доказват достатъчно. Това не ми пречи да гледам извън собствените си разбирания - мислене, което е донякъде възможно за мен лично благодарение на точните науки, но си е философски концепт като цяло.

[passer-by]

Кои те?

Бтв имах време да прочета някои постове по-горе, както може да се очаква тия на Амелия и Супер М са изключително добри , а метафората с пеперудата всъщност е доста точна, жалко че Ицо май не разбра момента, че някой може да не е *готов* за промяната, която искаш да му наложиш, ако му я наложиш. Но как да е.

"When you assume, you make an ASS of U and ME".

Разбрах я метафората и затова казах, че е много хубава. Да, разбира се, че естествените процеси не бива да се ускоряват изкуствено, има си природни цикли на израстване и т.н.

Аз обаче имах предвид, че когато в отделни случаи по някаква причина пашкулът се е втвърдил и пеперудата не може да излезе, а й е дошло време, тогава няма да има нищо лошо да й се помогне.

С други думи това, което няколко души се изредихме да казваме тук и с което почнах участието си в тая подтема с оня дългия пост - ако човек поиска помощ или ако преценим, че би му дошла добре и просто му я предложим, за да има повече варианти за избор, пък той да си реши кой да използва - това е нещо хубаво.

Никой тук не е казал, че трябва да отидем да принуждаваме насила други държави от днес за утре да си променят стресово начина на живот, без мнозинството на населението им да има такова желание, понеже е доволно от сегашното си състояние.

Един дребен пример, който бе споменат и от Базил по-горе, но ще го доразширя - ако полицията се отзове на сигнал за домашно насилие, но жената не смее да си признае, че я бият (страх, че после мъжът й ще я убие, няма къде да отиде, жертва се заради децата и т.н.), полицаите просто стискат зъби и юмруци в безсилие и си тръгват. Защото законът изисква да реагират само ако жената им каже "Помощ! Спасете ме!"

Друг пример със сектите - социални работници редовно се стараят да убедят някои от хората в подобни откъснати в една или друга степен от света общности да свидетелстват и да поемат инициативата да променят живота си. Ако някой реши да направи тази крачка - веднага му оказват съдействие. Ако го е страх от неизвестното, психически подчинен е на религиозния лидер, иска познатото, където се грижат за него, защото го е страх да поеме отговорност за себе си - ами тогава властите не могат нищо да направят. Те предлагат, излагат му различни варианти, описват му какъв друг живот би могъл да води и човекът си решава.

Така че както казах в началото, Жоро, в немалка степен съм съгласен с теб и адашката плюс за отделни неща (ЕДИТ - всъщност за доста неща)- с Драгъна, Супер М и Базил. В по-голяма степен обаче съм съгласен с Ваш, Марфето, Симеон, Морви, Тони (тя много деликатно си каза мнението, но мисля, че я разбрах ), Онслот и Адриана. Защото когато аз видя, че човек има крещяща нужда от помощ от моя гледна точка, според моите морални разбирания, според моите ценности (естествено, че са лично моите, егати, всеки тук гледа нещата през личната си призма), няма да седна да развивам философски теории за моралния релативизъм, търпимостта към чуждата култура, както и да се изразява тя и да търся аргументи, че така се били самоопределили (което в доста конкретни случаи не е така, а ние именно за реални конкретни случаи говорим). А ще се замисля как мога да общувам максимално адекватно с него, да му покажа и друга гледна точка, да го открехна към други възможности. И ако човекът ми каже "Помогни ми! Сам няма да се справя, властите ме преследват, семейството ми ме потиска, НЯМА КЪМ КОГО ДА СЕ ОБЪРНА", ще търся начин да помагам.

Защото част от нас говорим за болезнено реални случаи и на мен лично ми е ДОСТА неприятно да ни се отговаря с искане на лексикално-философски дефиниции и да се прави литературен анализ на изказванията ни - например че приведените реални примери на страдание били "мелодраматично клише" (точен цитат). В такива моменти побеснявам. Може би твърде силно съпреживявам някои ситуации, но от години превеждам такива "мелодраматични клишета" и всеки път ми бъркат в здравето. И се радвам, че продължават да ми бъркат, а не гледам на нещата дистанцирано и аналитично като обсъждане на абстрактни понятия. За мен нещата са болезнено истински. Затова и казах това за съседите в глобалното село.

В мисионерството в най-широкия смисъл на това понятие (не само тясно-религиозния) впрочем не виждам нищо лошо. Убеден си, че твоята ценностна система е добра. Предлагаш я на други. Ако проявят интерес, обсъждате я. Ако ти кажат "Не, не проявявам интерес" обаче, отминаваш. А не си налагаш схващанията с огън и меч. Никой тук не е говорил за такова налагане.

Между другото, най-добрият пример е с постъпки, не със словесни тиради. Хората виждат кой какво прави и си преценяват кое повече им харесва. Трябва си обаче информираност. А за разлика от някои тук, не смятам, че картинката в това отношение е толкова розова и че вече навсякъде човек може да узнае какво става по широкия бял (да ме прощава адашката ) свят. На доста места все още си го има информационното затъмнение.

[The Dragon]

Между другото - хартата на правата на човека е всеобща. Знам че са използвали всеки адвокатски трик за да го постигнат, но в момента могат да те осъдят в някои държави за геноцид, дори те да нямат никакъв интерес от това.

А морала е релативен. Естествено. И точно за това има закони - които даже в повечето случаи вървят срещу морала, докато обществото се дърпа и пищи (гей правата).

А простата причина да не се развиват обществата на чалмалиите е, че могат да си го позволят - имат достатъчни петро долари които да поддържат една закостеняла и остаряла система на управление и елита да може да си позволи да подкупва голяма част от населението.