Добре, да опитаме.
Ироничното в цялата работа е, че ще ми се наложи да напиша неща, много подобни на нещата, които писах за Явлението, с разликата, че тук може и да минат, щото не говоря за филм, който всички мразят, а за филм, който ако не го харесаш, оставаш с впечатлението, че си леко тъп.
Само искам да уточня, че съм гледал филма само веднъж (+ още веднъж сцените, които най-къртеха визуално), така че всичко отдолу са само бегли мисли. Ще почна, да видим къде ще свършим...
Първо: имаме Алдо, който е някакъв убер, ама наистина УБЕР тъпанарско парче, дето говори като див селтак, действа без да мисли и въобще е в Германия да скалпира хитлеристи не по някви кой знае кви причини, ами щото просто го кефи. Пит играе неземно зле. Просто тва е некадърна актьорска игра at its best. И това не е добър актьор, който трябва да играе като дърво - играта на Пит би била ултимативния актьорски провал на всички нива, ако заглавието на филма беше друго. Същото се отнася и за останалите копеленца, и тва личи не само в сцаната с италианския, а буквално при всяко отваряне на уста и всяко помръдване. Тези тъпи парчета успяват в паралелната вселена на Тарантино да очистят едновременно Хитлер и Гьобелс + пълен киносалон с елитни немци. Не знам колко е очевидно какво означава това, но нека да обобщя - режисьор на тъпи хоръри, който дори не е актьор (Рот), слага на практика край на войната. Този край не е успял да го сложи суфистицираният и едноок Том Круз във Валкирия (и десетките други филми, които ни занимават с покушенията срещу Хитлер). Този край го слагат тъпите бастерди - хора, напълно лишени от мозък и стратегия, но успяващи именно заради неземната си тъпота. И щото всичко това се случва само във вселената на Тарантино, а в реалността Хитлер трябва да се самоубие, за да отърве света от себе си - затова са и inglorious. Така че гаврата с историята тук не е гавра с историята, която има за цел да е изненадваща по тарантиновски. Гаврата с историята (освен, че се връзва с целия нахален, както обикновено за Тарантино, тон на филма) има за цел да е сардоничен коментар за края на WWII.
На финала супер-мега-тъпото парче Пит изработва свастика на челото Ланда - човекът, който говори засукано и мъдро, при това десетки минути; човекът, който владее емоциите и симпатията на публиката (както се вижда и от този форум), въпреки че разстрелва еврейско семейство в първите 15 минути на филма; човекът, който винаги е с няколко хода пред останалите, и който на практика просто си върши работата по най-добрия начин (също както тъпото парче), но без да влага чувства - неслучайно и обратът в позицията му на финала. Та, филмът завършва с тази реплика - "Мисля, че направих шедьовъра си". Казва я онзи тъпанар Тарантино, който пише по 5 грешки на ред в сценариите си, който е първо другарче на Родригез, когато трябва да изработят заедно някоя помия като Гриндхаус или 4 стаи (както Алдо е първо другарче на Еврейската Мечка, с която творят помии в Nazi Occupied France); и не на последно място - който е четвърт индианец като самия Алдо. Той белязва онзи другия Тарантино - комплицирания, по чиито истински филми (Глутницата, Криминале, Джаки Браун, Убий Бил) публиката припада; белязва онзи Тарантино, който е получил Оскар заради начина, по който води диалог. И му изсира в лицето - "Това е моят шедьовър". Това е такава перверзия, че не намирам друга дума в случая, освен евала.
Като второ смятах да започна да въртя около цялата символичност на това, че финалната драма се развива в Кино... за ироничността в това хитлеристите да се задушават в дима на горяща лента (--> горящо изкуство --> горящи книги). Обаче сега нямам време.