Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Кат' си говорим за сдухващи книги, аз от няколко дни чета "Drood" на Дан Симънс. Много е мрачна, доста е... как да кажа... абе хем gothic, хем малко "сигурно ще има и разумно обяснение за всичко това, ама не е много ясно", хем увлекателна... Добра е, ще видим как ще свърши 

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Пенчев много те моля, като я дочетеш, кажи ми тук или на лс хареса ли ти? Щото на мен ми хареса и много напористо увещавах приятелите ми да я пуснат да се прави, но не биRoamer wrote:Кат' си говорим за сдухващи книги, аз от няколко дни чета "Drood" на Дан Симънс. Много е мрачна, доста е... как да кажа... абе хем gothic, хем малко "сигурно ще има и разумно обяснение за всичко това, ама не е много ясно", хем увлекателна... Добра е, ще видим как ще свърши

"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Прочетох петата книга от поредицата за Вещера - Огнено Кръщение. Както предишните книги на Сапковски и тази е ужасно увлекателна и снощи 5 часа просто не можах да се отлепя. За разлика от предишните две книги, където действието се развиваше предимно през погледа на Цири, в тази Гералт е основно действащо лице. Освен това тук за първи път се появяват два героя, единият от които е добре познат от играта, а другия само се споменава в нея - джуджето Золтан Чивей и вампира Ригис. Въобще който е чел поредицата досега няма нужда от много увещаване да прочете и тази книга, а който не е - веднага да поправи пропуска си 

Аз ги чакам да излязат всичките, за да ги чета наведнъж.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Тях съм ги прочел отдааавна и то за по една вечер. Но романите искам да си ги чета заедно.Delegat wrote:Eми то първите две книги спокойно можеш да си ги прочетеш, понеже са сборници разкази и слабо свързани с романите
Мда, брутална е "Студени играчки са звездите"
Лукяненко е цар. Не съм чел негова книга, която не ми е харесала. Ебаси :Д
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Аз най-после намерих време да довърша „Отнесени от вихъра” и да прочета „Ана Каренина”.
„Отнесени от вихъра” ми хареса много, много, невероятно много. Дори ми стана сред най-най-любимите книги. Въобще не го очаквах, мислех си, че ще е някаква предимно любовна история. Но докато я четях прецених, че я виждам по-скоро като книга за оцеляването. И страшно много ми хареса стила на Маргарет Мичъл и начина, по който представя персонажите си. В изобразяването на Скарлет има много ирония, авторката често се надсмива над егоцентричността и ограничената способност за абстрактно мислене на героинята си, надсмива се над наивните й, детински виждания за любовта, въобще се надсмива над много неща. И същевременно описва нейната борбеност, издръжливост, воля и сила по такъв начин, че читателят започва да й се възхищава и да я уважава, при все всичките й недостатъци.
Освен това романът ми беше интересен и в исторически план, тъй като не знаех почти нищо за гражданската война в САЩ и последвалата Реконструкция, а тази тема е доста сериозно застъпена. Мичъл разказва историята от гледна точка на Юга и съответно въобще не е обективна, но именно тази субективност е трогателна.
„Ана Каренина” също ми хареса доста, но в някои моменти ми беше твърде особена и далечна, за да стане една от най-любимите ми книги. Много ми хареса богатството на персонажи и ситуации, както и самият подход на разказване на историята. Всъщност още с първото изречение, известно и цитирано на много места, ме заинтригува. И стилът на Толстой ми беше много приятен, някак дори отделните изречения бяха красиви, разбираеми и мъдри. И посланията, които видях в творбата, ме впечатлиха доста. И страшно се радвам, че именно този роман прочетох през малкото напълно свободно време, което имах.
Но макар да съм невероятно доволен от тези романи, в най-близко бъдеще ще си взема нещо по-лекичко.
„Отнесени от вихъра” ми хареса много, много, невероятно много. Дори ми стана сред най-най-любимите книги. Въобще не го очаквах, мислех си, че ще е някаква предимно любовна история. Но докато я четях прецених, че я виждам по-скоро като книга за оцеляването. И страшно много ми хареса стила на Маргарет Мичъл и начина, по който представя персонажите си. В изобразяването на Скарлет има много ирония, авторката често се надсмива над егоцентричността и ограничената способност за абстрактно мислене на героинята си, надсмива се над наивните й, детински виждания за любовта, въобще се надсмива над много неща. И същевременно описва нейната борбеност, издръжливост, воля и сила по такъв начин, че читателят започва да й се възхищава и да я уважава, при все всичките й недостатъци.
Освен това романът ми беше интересен и в исторически план, тъй като не знаех почти нищо за гражданската война в САЩ и последвалата Реконструкция, а тази тема е доста сериозно застъпена. Мичъл разказва историята от гледна точка на Юга и съответно въобще не е обективна, но именно тази субективност е трогателна.
„Ана Каренина” също ми хареса доста, но в някои моменти ми беше твърде особена и далечна, за да стане една от най-любимите ми книги. Много ми хареса богатството на персонажи и ситуации, както и самият подход на разказване на историята. Всъщност още с първото изречение, известно и цитирано на много места, ме заинтригува. И стилът на Толстой ми беше много приятен, някак дори отделните изречения бяха красиви, разбираеми и мъдри. И посланията, които видях в творбата, ме впечатлиха доста. И страшно се радвам, че именно този роман прочетох през малкото напълно свободно време, което имах.
Но макар да съм невероятно доволен от тези романи, в най-близко бъдеще ще си взема нещо по-лекичко.

But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Чета в момента първия Percy Jackson a.k.a. Harry Potter and The Ancient Greek Angle. Не е зле, при все елементарността си. Като цяло ме радва, че е една идея по-цинична от книгите на Роулинг, ако и да им отстъпва в кажи-речи всичко друго. Пърси е агресивно и простовато келеме, а не ококорен свестунгер като Хари
Освен това книжката е доволно четивна - почнах я снощи и откарах до средата.

And you can't dance with a devil on your back...
Мда, съгласна съм. Пърси е доста свестен като за персонаж в тийн боза. Но книгата е прекалено предвидима. Пророчеството в нея е толкова болно лесно за разтълкуване, че чак е досадно и само като го чух,
.
- Spoiler: show

Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 7 guests