Покомпонентно такава книга се дъни по всеки показател, обаче ако е добре забъркана, ако мога така да се изразя, си става едно доста перфектно четиво (не за мен, щото на мен вече са ми безумно скучни, но по принцип).
Друга работа си е една десеттомка където и за епика има място, и за древни раси, и за философия, и въобще... на мен много повече ми ляга на сърцето, но и шансът за оливане е много по-голям

тия неща трябва да има нещо, за да ми хареса наистина -
- поетичност - не песни, а стил
- достоверност - като е фантастично, не значи да е малоумно
- древна история - задължително

- поне една нечовешка раса - стара сантименталност :Р
- философски моменти - иначе имаш чувството, че си е бозица

- епика - за мен това е, което прави фентъзито фентъзи горе-долу
- поне някаква оригиналност - все пак без въображение за никъде не сме
Последни два цента - хумористичното фентъзи (пратчет, етц) НЕ ТРЯБВА да се смесва с епичното. Просто е куцо. Има няколко сполучливи примера (петият малазан например), но и те са по ръба на острието и аха аха да станат досадни - ни риба, ни рак.