Стивън Кинг
Аз чак сега гласувах - но естествено с уговорката, че поне от десет години чета и други автори, които повече ми допадат.kire4a wrote:Лично аз съм чел 14 парчета + 1и том на "ТО". "Мизъри" си заслужава... според мен.
Безспорно 'краля' е един от добрите комерсиални автори, но сравнението ми се струва пресиленоF242 wrote:За мен "Кристин" е също толкова добра книга за тинейджърите в края на 60те, колкото и "Спасителят в ръжта"
Това, което се пропуска зад шаблона и ужаса от 80-90 те години, който той не можа да надрасне сюжетно и който май се изчерпа от само себе си е, че:
СК в течение на годините се научи да пише много добре.
Зад интригата и сюжета има такъв добър втори план, че съм сигурен,че някога книгите му може да послужат и за исторически-художествен извор за живота в САЩ през втората половина на двайсети век.
А Селинджър, за който се спомена, е също достатъчно комерсиален автор. Хайпът около него е малко по-различен. Просто различни поколения, различни начини на поставяне на едни и същи проблеми.
Чел съм "Спасителя" на същата възраст, която е бил Холдън

Тогава "Кристин" все още не е била написана, а СК щеше да се появи в превод на български след около някакви си 10 години.
PS. Първата книга преведена и издадена на български беше "Мъртвата Зона", издателството беше "Народна Култура" и годината май че беше 1987.



Много внимателно отбягвам всичко на Стивън Кинг, много зле ми влияе на крехката психика. В годините, когато все още нямах развито чувство за самосъхранение, четях каквото негово ми попаднеше. Още сънувам кошмари.
Което изобщо не пречи да имам вкъщи и да препрочитам с удоволствие:
"Сърца в Атлантида", "Бягащият човек", "Талисманът", "Зеленият път".
Имам и "Играта на Джералд", но ми дойде твърде психо- и твърде -трилър, да не говорим, че (макар и с известна загуба на ефект и атмосфера), спокойно можеше да се побере на 10-12 страници.
Мисля да си купя (не търся особено активно) "За писането".
Ако някой е обърнал внимание, никоя от горните книги дори не намирисва на ужаси.

Което изобщо не пречи да имам вкъщи и да препрочитам с удоволствие:
"Сърца в Атлантида", "Бягащият човек", "Талисманът", "Зеленият път".
Имам и "Играта на Джералд", но ми дойде твърде психо- и твърде -трилър, да не говорим, че (макар и с известна загуба на ефект и атмосфера), спокойно можеше да се побере на 10-12 страници.
Мисля да си купя (не търся особено активно) "За писането".
Ако някой е обърнал внимание, никоя от горните книги дори не намирисва на ужаси.
Не се притеснявай за "крехката си психика" СК не е Фреди и не влиза в сънищата на децата по същия начин. Освен това тези реалии на ужасната атмосфера са умрели някаде преди 10-15 години.paju4eto wrote:Много внимателно отбягвам всичко на Стивън Кинг, много зле ми влияе на крехката психика. В годините, когато все още нямах развито чувство за самосъхранение, четях каквото негово ми попаднеше. Още сънувам кошмари.![]()
Което изобщо не пречи да имам вкъщи и да препрочитам с удоволствие:
"Сърца в Атлантида", "Бягащият човек", "Талисманът", "Зеленият път".
Имам и "Играта на Джералд", но ми дойде твърде психо- и твърде -трилър, да не говорим, че (макар и с известна загуба на ефект и атмосфера), спокойно можеше да се побере на 10-12 страници.
Мисля да си купя (не търся особено активно) "За писането".
Ако някой е обърнал внимание, никоя от горните книги дори не намирисва на ужаси.
Ако някой все още се страхува от такива неща, сигурно го гони носталгия


"Играта на Джералд" не е отделна книга - тя трябва да се чете заедно - последователно или паралелно - както искате с "Долорес Клейборн"
Те на практика са една книга.
Към същата може да се добави и Rose Madder - не знам как е преведена тя и заглавието и на български
Тези книги са още една илюстрация на това, че СК е прави нещо като хроники на времето, в което живее.
Пояснявам - в началото на деветдесетте общественото мнение на САЩ беше много чувствително и темата на деня им беше :
1. Child Molesting - тогава избухна и скандалът с Уди Алън и много социални работници направиха кариера и влязаха в новините за сметка на много нещастни семейства.
2. Семейно насилие - същата тема , но доразвита с по-големите членове на семейството.
СК заприлича на Опра Уинфри - тогава все още нямаше Миглена Ангелова и " Искрено и Лично", но това не му попречи да бъде добър Писател
Те на практика са една книга.
Към същата може да се добави и Rose Madder - не знам как е преведена тя и заглавието и на български

Тези книги са още една илюстрация на това, че СК е прави нещо като хроники на времето, в което живее.
Пояснявам - в началото на деветдесетте общественото мнение на САЩ беше много чувствително и темата на деня им беше :
1. Child Molesting - тогава избухна и скандалът с Уди Алън и много социални работници направиха кариера и влязаха в новините за сметка на много нещастни семейства.
2. Семейно насилие - същата тема , но доразвита с по-големите членове на семейството.
СК заприлича на Опра Уинфри - тогава все още нямаше Миглена Ангелова и " Искрено и Лично", но това не му попречи да бъде добър Писател

Бих добавил към горните две и "Гняв" 

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
А,аз сега почвам да го чета в Читанка.Изглежда обещаващо.Xellos wrote:Бих добавил към горните две и "Гняв"
Не знам защо,но на онази реплика на То към Бевърли докато се правеше на баща й "исках да ти смукна малкото к*****че"и прочее се скъсах да се хиля.Cruella wrote:10 и ще продължавам да си я препрочитам - страшни бисери има в неяИ те разсмива, и те плаши, и те трогва тоя човек. В топ 5 от любимите ми е
Мерси за гостоприемството.


What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Това дали не би си заслужавало отделна анкета?
Все ми се струва, че за различните хора различни книги биха били "най-страшни" по различни начини - дори един и същи човек би имал няколко варианта за "най-страшни" в различни категории.

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
За мен единствената страшна е "ТО". Тази книга ми насади такъв страх от тъмното, какъвто никога преди, дори в най-ранното си детство, не съм имала. Това се дължи вероятно на факта, че я четох в подходящата възраст, че я четох до късно една незабравима Бъдни вечер, и че токът най-неочаквано спря в 2 часа след полунощ, точно когато един от героите беше в твърде напрегната ситуация, свързана с Онова.penzata wrote:Можете ли да ми кажете коя е най-страшната книга на Кинг?
Дааа.
Пътят в пълен мрак и тишина от хола до кухнята, където имаше свещи, ми се видя мнооого дълъг... Бррррр.
Та Роумър е прав, де, зависи си от човека. Никоя друга не ми е била плашеща; хвърчащите карантии и кървища на някои места не са страшни, само гнусни.
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Знам че, това е много субективно мнение, просто исках да го чуя и от другите хора. В интерес на истината книга досега не ме е плашила и колкото дори да е развинтено въображението ми, не вярвам че книга би могла да ме изплаши така както филм, примерно. Наскоро започнах да чета Кинг - поради редица субективни причини не го бях започнал досега, - и най-вече творбите му в късата форма. Изчетох разказите му от "Нощна Смяна" (където не много, голяма част се водят уж страшни) и няколко от интернет, но и за момент не успяха да ме накарат да изтръпна. Не съм чел нещо плашещо досега и заради това пеших да се обърна към мистър Кинг.
The hardest battles are fought in the mind.
Стивън Кинг е един много болен човек и силно подозирам, че ме е увредил и мене. Почнах да го чета в късните си детски и ранните тинейджърски години. То, Гробището, Сеилъмс Лот, Живата факла, Сезоните, Мъртва зона ги глътнах за 1-2 години и всичко детско в мен умря. След време се опитах да зачета Тъмната кула, но нещо не можах да преполвя първото томче.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest