Wow, mislq si che predi da otkriem sushtnostta na izkustvoto e dobre da si izqsnim kakvo tochno pokriva dumata "grubo", zashtoto tvoqta definiciq qvno e mnogo lubopitna... Taka pone shte sum naqsno kak da ne te karam da isterizirash forumno sus zomg caps. I za n-ti put - dokato ne probvash, nqma kak da razberesh otgovorite na pitankite si, tova e polojenieto. Dadoh ti edin prekrasen i mnogo lesnodostupen primer za tvurdeniqta si, tvoq rabota e kakvo shte pravish s nego. Kakto i da go suchesh, golite prikazki sa si goli prikazki i filosofstvaneto ne moje da zameni istinskoto prejivqvane. Suotvetno ako iskash da imame realna diskusiq, trqbva da govorim za neshto, koeto i dvamata sme izpitali.
Kolkoto do standartnite argumenti sreshtu igrite kato izkustvo - googleni filosofiite na ebert po vuprosa. Toi daje se vodi neshto kato instituciq, makar i takava, koqto obsujda izgite bez da gi e pipnala prez jivota si. Vsushtnost kato stava vupros za instituciq - vuprosut e prosto, che igrite sa mnogo mlada mediq. No sled nqkoe-drugo desetiletie sus sigurnost shte sa se navudili mnogo hora vuv vsqkakvi sredi, koito da q zashtitavat kato stoinostna takava. Dori sega mojesh da namerish razni disertaciiki, svuzani s igrite, makar che ne vijdam zashto priemaneto na mediqta kato izkustvo e dlujno da se sluchi na akademichno nivo.
Inache za men e predostatuchno i edna igra da bude dostoina da bude narechena tvorba na izkustvoto, za da zatvurdi potenciala na cqlata mediq. A te oshte ot sega sa si dosta poveche spored men.
Btw, Simeone, polovinata igri, koito izbroih sa ot poslednite 2 godini.
Могат ли игрите да бъдат изкуство Revisited
Moderator: AlDim
Uhm, ti ne shvashrtash problema. Problemyt e, che ti imash tochno tova - TVYRDENIE. Za nego ne ti pomagat primeri, pomaga ti argumentaciq. Primeryt ne e argumentaciq. Izhojdash ot shvashtaneto, che ako Emo testva Braid, toy nqkaksi avtomaticheski shte doyde na tvoq akyl, a tova po nikakyv nachin ne e garantirano. Zatova "probvay i shte razberesh" e nelep argument i e mnogo stranno, ako e edinstveniqt, s koyto mojesh da izlezesh.AlDim wrote:I za n-ti put - dokato ne probvash, nqma kak da razberesh otgovorite na pitankite si, tova e polojenieto. Dadoh ti edin prekrasen i mnogo lesnodostupen primer za tvurdeniqta si, tvoq rabota e kakvo shte pravish s nego. Kakto i da go suchesh, golite prikazki sa si goli prikazki i filosofstvaneto ne moje da zameni istinskoto prejivqvane. Suotvetno ako iskash da imame realna diskusiq, trqbva da govorim za neshto, koeto i dvamata sme izpitali.
Shto se otnasq do filosofstvaneto i istinskite prejivqvaniq, ti kolko tochno literatura, kazvash, prochete tazi godina? A rednite pet? Ako, nali, taka shte si govorim...
And you can't dance with a devil on your back...
ай стига безсмислени дискусии.
игрите могат да са изкуство, да.
обикновено не са, да.
както и всички останали изкуства, които най-често са си обикновен занаят: кино, музика, литература и т.н.
игрите и по-рядко ще бъдат такова по обективни причини: целева аудитория, дължина на процеса на разработване, специфика на ивестициите. ако индитата дойдат сериозно на мода, ще има бум на игри-изкуство.
игрите могат да са изкуство, да.
обикновено не са, да.
както и всички останали изкуства, които най-често са си обикновен занаят: кино, музика, литература и т.н.
игрите и по-рядко ще бъдат такова по обективни причини: целева аудитория, дължина на процеса на разработване, специфика на ивестициите. ако индитата дойдат сериозно на мода, ще има бум на игри-изкуство.
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Всъщост е много валиден аргумент защото медията на игрите не предполага а задължава лично ангажиране за да се възприеме. Единствения начин да изпиташ процеса на игра и интерактивноста е именно като лично играеш. Гледането отстрани е като да обясняваш музиката по ноти на глухия или да описваш картина на слепия.Zatova "probvay i shte razberesh" e nelep argument i e mnogo stranno, ako e edinstveniqt, s koyto mojesh da izlezesh
Саше, не знам дали гледаш в постовете си към теб кои думи точно капсвам, но не е от истерия, а ме мързи да ползвам болд-тага 
Освен това приказвам "голи" приказки, щото говоря за методология. Която ти куца жестоко. Щото има начин тия дискусии да се водят продуктивно, а твоят не е тоя начин. Според мен.
А тия неща трябва да бъдат "легализирани" на "академично" ниво, щото винаги така е било. Обществото така работи. Хората ги впечатлява добрата и подробна аргументация, изразена умно. Не е задължително някой професор да напише "дисертацията". Киберпънкът доби легитимност в литературата изцяло благодарение на един безплатен памфлет, който го разпространяваха няколко писатели и фенове. Нещата там обаче бяха умно и смислено написани, бяха разпространени в достатъчно представителна форма и хората им обърнаха внимание. И отново нямам предвид професори, а други писатели и фенове.
Иначе "Играл ли си Braid (примерно)? Не? Тогава не се обаждай за геймплея, изкуството и хилядите други главоблъсканици" в отговор на обикновен въпрос е грубо и бая селташко, предполагам не само по моята дефиниция.
Скърдж, тия дефиниции, в момента след изписването им, заминават в небитието в повечето неща писани за изкуството, щото моментално се разлагат на съставни части, които пък после се дебатират десетилетия наред. Може би аз не се изразих както трябва - няма ЯСНА и ИЗЧЕРПАТЕЛНА дефиниция на изкуство. Поради просто щото доказателството в хуманитарните науки всъщност не е точно доказателство, а добра реторика в подкрепа на убедителни наблюдения. И дискусията не за дали, а за как
РРС, казаното от теб важи за всички изкуства...
Освен това приказвам "голи" приказки, щото говоря за методология. Която ти куца жестоко. Щото има начин тия дискусии да се водят продуктивно, а твоят не е тоя начин. Според мен.
А тия неща трябва да бъдат "легализирани" на "академично" ниво, щото винаги така е било. Обществото така работи. Хората ги впечатлява добрата и подробна аргументация, изразена умно. Не е задължително някой професор да напише "дисертацията". Киберпънкът доби легитимност в литературата изцяло благодарение на един безплатен памфлет, който го разпространяваха няколко писатели и фенове. Нещата там обаче бяха умно и смислено написани, бяха разпространени в достатъчно представителна форма и хората им обърнаха внимание. И отново нямам предвид професори, а други писатели и фенове.
Иначе "Играл ли си Braid (примерно)? Не? Тогава не се обаждай за геймплея, изкуството и хилядите други главоблъсканици" в отговор на обикновен въпрос е грубо и бая селташко, предполагам не само по моята дефиниция.
Скърдж, тия дефиниции, в момента след изписването им, заминават в небитието в повечето неща писани за изкуството, щото моментално се разлагат на съставни части, които пък после се дебатират десетилетия наред. Може би аз не се изразих както трябва - няма ЯСНА и ИЗЧЕРПАТЕЛНА дефиниция на изкуство. Поради просто щото доказателството в хуманитарните науки всъщност не е точно доказателство, а добра реторика в подкрепа на убедителни наблюдения. И дискусията не за дали, а за как
РРС, казаното от теб важи за всички изкуства...
@Симеон - като гледам, въпросът е са ли "видеоигрите" изкуство. Въпреки че всички им викат "игри" и така са написани в заглавието. Шахът и Меджик не са видеоигри.
Аз не виждам що една видеоигра да не се счита за изкуство. Тя е съвкупност от раздвижени картини. Картините са изкуство. Тя може да съдържа кътсцени и филмови елементи. Филмите са изкуство. Тя може да има история, сетинг, персонажи, диалози - като художествената литература. Художествената литература е изкуство. Тя има саундтрак. Музиката е изкуство.
Не виждам защо тогава видеоиграта да НЕ е изкуство, след като всъщност смесва толкова изкуства в себе си. Видеогрите освен това имат потенциал за развитие на най-различни елементи от изкуствата, внедрени в тях, до ниво "високо изкуство" (да зарадвам Сашко). Щото гениалната история, гениалните персонажи, гениалната кинематография, гениалната музика и т.н. могат преспокойно да се случат и в тях. Са, доколко се случват е друг въпрос, но при положение, че още се разправяме за дефиниции, демонстрирания потенциал би бил достатъчен сам по себе си да обосновем игрите като форма на изкуство.
Отделно, игрите имат още едно измерение за оценка - геймплеят. Той си е тяхна специфика. Това обаче не ги прави по-велико изкуство от киното, щото такова сравнение е нелепо - все едно да кажеш, че музиката е по-велико изкуство от литературата. Или, за да е по-точна алегорията - че скулптурата е по-велико изкуство от картините.
Аз не виждам що една видеоигра да не се счита за изкуство. Тя е съвкупност от раздвижени картини. Картините са изкуство. Тя може да съдържа кътсцени и филмови елементи. Филмите са изкуство. Тя може да има история, сетинг, персонажи, диалози - като художествената литература. Художествената литература е изкуство. Тя има саундтрак. Музиката е изкуство.
Не виждам защо тогава видеоиграта да НЕ е изкуство, след като всъщност смесва толкова изкуства в себе си. Видеогрите освен това имат потенциал за развитие на най-различни елементи от изкуствата, внедрени в тях, до ниво "високо изкуство" (да зарадвам Сашко). Щото гениалната история, гениалните персонажи, гениалната кинематография, гениалната музика и т.н. могат преспокойно да се случат и в тях. Са, доколко се случват е друг въпрос, но при положение, че още се разправяме за дефиниции, демонстрирания потенциал би бил достатъчен сам по себе си да обосновем игрите като форма на изкуство.
Отделно, игрите имат още едно измерение за оценка - геймплеят. Той си е тяхна специфика. Това обаче не ги прави по-велико изкуство от киното, щото такова сравнение е нелепо - все едно да кажеш, че музиката е по-велико изкуство от литературата. Или, за да е по-точна алегорията - че скулптурата е по-велико изкуство от картините.
Hris, tva chudesno, no otkyde nakyde shte se ogranichavame do video, ako principite sa syshtite? Magic ima kartinki (1) i syujet (2). T.e. nqma absolyutno NIKAKVA prichina da ne e izkustvo, ako Doom shte e izkustvo, nali.
Tova mi e posledniqt post na latinica tuk, obeshtavam!
Tova mi e posledniqt post na latinica tuk, obeshtavam!
And you can't dance with a devil on your back...
Къв сюжет има меджик? 
Тва па за пръв път го чувам!
Иначе, аз се ограничавам до видеоигрите, щото те са достатъчно комплексни, че да заприличат на изкуство. Има някакъв кооперативен ефект тука - долна граница, под която дадено творчество вече не е изкуство, въпреки че продължава да е творчество. И това не важи само за игрите, а за всички изкуства. Ако примерно нарисувам кур на стената на женската тоалетна, то това ще е рисунка, но няма да е изкуство. Ако нарисувам въпросния кур с някви по-комплексни изобразителни средства и му вложа някакъв дълбок идеен смисъл, това вече ще е изкуство.
Ако напиша неграмотен и бездарен гей фенфик по някое аниме, това няма да е изкуство, но ако седна и напиша драматично фентъзи с гей персонажи, като Хал Дънкан, това вече ще е изкуство.
Ако си свирукам с уста, или пък си пея няква песен под душа, това не е изкуство. Ако обаче направя музикална изпипана композиция и я изпълня - това вече е изкуство.
И т.н.
Сега, разбира се, моят шах може да е скулптриран лично от Донатело, а меджик картите ми да са рисувани от Леонардо, нали. Тогава вече могат да се правят някакви паралели с изкуство, макар че то ще е само в настоящата форма на въпросната игра. Е да, ама видеоигрите нямат един квардилиард различни форми. Ти няма да видиш (и играеш) Мас Ефект, направен примерно в хелоу кити стил. Той си е направен по един конкретен уникален начин и този начин е супер важен за общото преживяване с играта. Знам, че през годините сме имали най-различни като визия варианти на някои игри, но мисля, че откакто вече не си говорим за гроздовете от пиксели, с които се характеризират игрите за Атари и ранните Сеги, Нинтенда, ПЦ-та и т.н. вече спокойно можем да възприемем разни игри като изкуство. Поне от визуална гледна точка. Те иначе биха могли и да са пикселизирани и пак да са достатъчно комплексни като история и т.н., че да ги сметнем за изкуство - като първите Мънки Айлънди (там и пикселизираните картинки са убийствено красиви бтв).
Иначе, има състезателни игри, които ако останат само на ниво състезателност (като шаха, табла, не се сърди човече, бридж, меджик и т.н.) могат да се считат за изкуство дотолкова, доколкото научната литература може да се счита за такова, нали. Там може по-лесно да отделим съдържанието от формата и да разглеждаме само формата като изкуство. Това как ще изглеждат шахматните ми фигури, няма да повлияе кой знае колко на експириънса ми от самата игра. Аз мога да си ги направя сама от сдъвкана дъвка или пластелин, и те ще ми вършат същата работа за играта като скулптрираните от Донатело. Това дали извънземните в Мас Ефект 3 приличат на Покемони обаче, ЩЕ промени експириънса ми от играта КАРДИНАЛНО. Т.е. тука става дума за силно взаимодействие на форма и съдържание, което в крайна сметка довежда до някакъв комплексен продукт влияещ ти на много нива. Или изкуство, както му викам аз. Проблемът е, че няма рязка граница в тоя "кооперативен ефект" и цялото нещо е супер субективно. Шахът може да не е изкуство. Видеоигра, в която имаме история/геймплей/сетинг/уотева базирани на шаха по някакъв интелигентен и оригинален начин, вече е изкуство.
Нещо ми писна да пиша, та ще взема да постна...
Тва па за пръв път го чувам!
Иначе, аз се ограничавам до видеоигрите, щото те са достатъчно комплексни, че да заприличат на изкуство. Има някакъв кооперативен ефект тука - долна граница, под която дадено творчество вече не е изкуство, въпреки че продължава да е творчество. И това не важи само за игрите, а за всички изкуства. Ако примерно нарисувам кур на стената на женската тоалетна, то това ще е рисунка, но няма да е изкуство. Ако нарисувам въпросния кур с някви по-комплексни изобразителни средства и му вложа някакъв дълбок идеен смисъл, това вече ще е изкуство.
Ако напиша неграмотен и бездарен гей фенфик по някое аниме, това няма да е изкуство, но ако седна и напиша драматично фентъзи с гей персонажи, като Хал Дънкан, това вече ще е изкуство.
Ако си свирукам с уста, или пък си пея няква песен под душа, това не е изкуство. Ако обаче направя музикална изпипана композиция и я изпълня - това вече е изкуство.
И т.н.
Сега, разбира се, моят шах може да е скулптриран лично от Донатело, а меджик картите ми да са рисувани от Леонардо, нали. Тогава вече могат да се правят някакви паралели с изкуство, макар че то ще е само в настоящата форма на въпросната игра. Е да, ама видеоигрите нямат един квардилиард различни форми. Ти няма да видиш (и играеш) Мас Ефект, направен примерно в хелоу кити стил. Той си е направен по един конкретен уникален начин и този начин е супер важен за общото преживяване с играта. Знам, че през годините сме имали най-различни като визия варианти на някои игри, но мисля, че откакто вече не си говорим за гроздовете от пиксели, с които се характеризират игрите за Атари и ранните Сеги, Нинтенда, ПЦ-та и т.н. вече спокойно можем да възприемем разни игри като изкуство. Поне от визуална гледна точка. Те иначе биха могли и да са пикселизирани и пак да са достатъчно комплексни като история и т.н., че да ги сметнем за изкуство - като първите Мънки Айлънди (там и пикселизираните картинки са убийствено красиви бтв).
Иначе, има състезателни игри, които ако останат само на ниво състезателност (като шаха, табла, не се сърди човече, бридж, меджик и т.н.) могат да се считат за изкуство дотолкова, доколкото научната литература може да се счита за такова, нали. Там може по-лесно да отделим съдържанието от формата и да разглеждаме само формата като изкуство. Това как ще изглеждат шахматните ми фигури, няма да повлияе кой знае колко на експириънса ми от самата игра. Аз мога да си ги направя сама от сдъвкана дъвка или пластелин, и те ще ми вършат същата работа за играта като скулптрираните от Донатело. Това дали извънземните в Мас Ефект 3 приличат на Покемони обаче, ЩЕ промени експириънса ми от играта КАРДИНАЛНО. Т.е. тука става дума за силно взаимодействие на форма и съдържание, което в крайна сметка довежда до някакъв комплексен продукт влияещ ти на много нива. Или изкуство, както му викам аз. Проблемът е, че няма рязка граница в тоя "кооперативен ефект" и цялото нещо е супер субективно. Шахът може да не е изкуство. Видеоигра, в която имаме история/геймплей/сетинг/уотева базирани на шаха по някакъв интелигентен и оригинален начин, вече е изкуство.
Нещо ми писна да пиша, та ще взема да постна...
Всеки блок (три тематично обвързани сета) в Magic е ситуиран в конкретен фентъзи свят, много качествено развит (почти всяка карта има флейвър текст, който няма отношение към правилата, а е просто за придаване на атмосфера), с качествена (на концептуално ниво) история и с интересни герои. Всъщност според много хора световете на MTG са многократно по-добри от тия, които се ползват в D&D примерно, или от доста от "сериозните" фентъзита. Плюс, че по всеки блок излиза роман, нали, т.е. художествена литература, писана от професионален автор. Някои дори са четивни.
После за арта. Ти ми кажи кое от тези двете е повече изкуство:
Това...
Т.е. в MTG имаме сюжет и изобразително изкуство.
Настолното D&D (и коя да е друга ролева система, разбира се) e още по-хардкор. Там имаме сюжет, изобразително изкуство, драматургия (ролята на DM-а в оформянето на историята) и театър (щото добрата ролева игра набляга на РОЛЕВОСТТА, нали).
Някой ще ми обясни ли освен "не ми отърва" каква друга причина може да има тези две игри да не се считат за изкуство, ако ще считаме за изкуство видеоигрите?
После за арта. Ти ми кажи кое от тези двете е повече изкуство:
Това...
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Т.е. в MTG имаме сюжет и изобразително изкуство.
Настолното D&D (и коя да е друга ролева система, разбира се) e още по-хардкор. Там имаме сюжет, изобразително изкуство, драматургия (ролята на DM-а в оформянето на историята) и театър (щото добрата ролева игра набляга на РОЛЕВОСТТА, нали).
Някой ще ми обясни ли освен "не ми отърва" каква друга причина може да има тези две игри да не се считат за изкуство, ако ще считаме за изкуство видеоигрите?
And you can't dance with a devil on your back...
Странно, мен явно ми е в кеша. Ето линк:
http://www.pcgameshardware.com/screensh ... ame_17.jpg
А за мен никоя от двете не е изкуство. Те са игри. Интелигентни, комплексни, понякога елегантно представени игри. Родят се със спорта, не с изкуството.
http://www.pcgameshardware.com/screensh ... ame_17.jpg
А за мен никоя от двете не е изкуство. Те са игри. Интелигентни, комплексни, понякога елегантно представени игри. Родят се със спорта, не с изкуството.
And you can't dance with a devil on your back...
Mass Effect e tolkova izkustvo kolkoto i Star Trek ili nqkoi drug sci-fi serial, na momenti dori poveche ot tqh. Sus sigurnost ne e ot malko izmishliotenata kategoriq "high art", kudeto slagam adski malko igri, filmi ili kakvoto i da.e drugo, no chesto ima neveroqtno audio-vizualno vuzdeistvie, che na momenti dori leko emocionalno takova, koito spokoino go vkarvat v rechnikovata definiciq za izkustvo.
Za Magic nqmam mnenie, no nqkoi ot kartinkite sa dosta vduhnoveni.
Za Magic nqmam mnenie, no nqkoi ot kartinkite sa dosta vduhnoveni.
Между другото играта Demons Souls е много хубаво доказателство как игрите са изкуство. Едва съществуващ сюжет и минимална интеракция с други персонажи(не повече от няколко минути диалог, общо). Стабилно клишиширана история с пробуден демоничен бог и кралство попаднало под сянката на демоните. И един герой, който е последната надежда на човечеството. 
И въпреки това този свят е изключителен, а историята няма нужда от сюжет, тя е разказана от великолепния дизайн на нивата, невероятното озвучение и тотално зловещите оригинални твари, които са популацията на тези нива. Няма нито едно кътче в цялата игра, което да не е гениално и прекрасно полирано. Няма ни един детайл, който да е не на място и просто пльоснат там за пълнеж. Играта вдъхва ужас. На всяка крачка се сблъскваш с нещо, което те шашка, не геймплейно, а чисто визуално. Това е играта, която най-много пъти ме е карала да ми висва ченето. На първо изиграване поне няколко пъти се усещах как стоя зяпнал пред монитора. Просто си седя и гледам, не играя.
Играта те кара да се чувстваш сам и постоянно витае едно усещане за безнадеждност. Великолепните локации - едни от най-добрите, които аз съм виждал и то не само в игри, но и във филми - са внимателно популирани с гадове, които само добавят към цялостното усещане на света. Болни,изкривени и настървени ходещи останки от предишните жители на кралството, ужасяващи рицари, абоминации, дракони(единият, от които е може би най-ужасяващия дракон, който съм виждал в живота си), мини пълни със слепи деформирани бивши работници, които са отказали да напуснат и все още копат неспирно из дълбините, блата, които са били ползвани за изхвърляне на бебета, в които сега същите бебета са кървясали чудовища витаещи из дълбините, а в най-дълбокото кътче на чумясалото блато, стои светица с верния си страж, които са се отказали от бог заради злото, което е оставил да се случи на тези деца, и т.н. Всичко това смесено с изключителен реализъм на движенията им. И това е само частица от това, което играта предлага. Толкова много мога да изпиша за дизайна на гадовете в тази игра, че ще отнеме страници и ще спойлна кефа, на някой, който се реши да я играе.
Всичко в тази игра крещи ИЗКУСТВО. А легендарният геймплей щеше да има точно нулево значение, ако играта не беше толкова гениална в аспектите, които изброих по-горе. Не случайно стана игра на годината за PS3.
И въпреки това този свят е изключителен, а историята няма нужда от сюжет, тя е разказана от великолепния дизайн на нивата, невероятното озвучение и тотално зловещите оригинални твари, които са популацията на тези нива. Няма нито едно кътче в цялата игра, което да не е гениално и прекрасно полирано. Няма ни един детайл, който да е не на място и просто пльоснат там за пълнеж. Играта вдъхва ужас. На всяка крачка се сблъскваш с нещо, което те шашка, не геймплейно, а чисто визуално. Това е играта, която най-много пъти ме е карала да ми висва ченето. На първо изиграване поне няколко пъти се усещах как стоя зяпнал пред монитора. Просто си седя и гледам, не играя.
Играта те кара да се чувстваш сам и постоянно витае едно усещане за безнадеждност. Великолепните локации - едни от най-добрите, които аз съм виждал и то не само в игри, но и във филми - са внимателно популирани с гадове, които само добавят към цялостното усещане на света. Болни,изкривени и настървени ходещи останки от предишните жители на кралството, ужасяващи рицари, абоминации, дракони(единият, от които е може би най-ужасяващия дракон, който съм виждал в живота си), мини пълни със слепи деформирани бивши работници, които са отказали да напуснат и все още копат неспирно из дълбините, блата, които са били ползвани за изхвърляне на бебета, в които сега същите бебета са кървясали чудовища витаещи из дълбините, а в най-дълбокото кътче на чумясалото блато, стои светица с верния си страж, които са се отказали от бог заради злото, което е оставил да се случи на тези деца, и т.н. Всичко това смесено с изключителен реализъм на движенията им. И това е само частица от това, което играта предлага. Толкова много мога да изпиша за дизайна на гадовете в тази игра, че ще отнеме страници и ще спойлна кефа, на някой, който се реши да я играе.
Всичко в тази игра крещи ИЗКУСТВО. А легендарният геймплей щеше да има точно нулево значение, ако играта не беше толкова гениална в аспектите, които изброих по-горе. Не случайно стана игра на годината за PS3.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest