The Wire
Вкарах 5 епизода ама въъпреки че е направен супер професионално и е як, не е тематика дето ми се гледа. Ма ше седи на харда и на час по лъжичка га се сетя...
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
тази сутрин закъснях за работа, само за да успеем да изгледаме финалния епизод... по-нагоре изброените комплименти са съвсем точни, положението вече наистина ще е "the wire" и "всички други сериали". все пак за мен първи сезон остана ненадминат по всички показатели (фабула, герои, обстановка, хумор, финал) и до него се доближиха последните епизоди на останалите сезони и почти целият четвърти сезон, където хлапетата ми станаха любимци (напомниха ми за онзи велик филм "град на бога")
btw има един много спойлещ пост на Muad_Dib на 4 страница на темата- по специално за това какво ще стане с Майкъл и Сиднор. може би щях да се впечатля много повече от финалните сцени с тях, ако не знаех какво става предварително
btw има един много спойлещ пост на Muad_Dib на 4 страница на темата- по специално за това какво ще стане с Майкъл и Сиднор. може би щях да се впечатля много повече от финалните сцени с тях, ако не знаех какво става предварително
Did Neil Armstrong say the moon was too far away! NO! He built himself a fucking rocketship is what he did!
Вече съм до в началото на четвърти сезон, а го почнах преди малко повече от две седмици. Гениален сериал, изключително увличащ. Все си викам "свършва епизода и си лягам", обаче краят се оказва точно на много интересно място, подхващам следващия епизод уж само да видя как ще се развият нещата, и като се опомня, се оакза, че е час по-късно отколкото съм планирал да си легна.
БТВ, кастингът е нещо феноменално тук. Има една камара актьори с почти никакъв опит или тотални аматьори, а всички влизат в ролите си чудесно и изглеждат точно на място.
БТВ, кастингът е нещо феноменално тук. Има една камара актьори с почти никакъв опит или тотални аматьори, а всички влизат в ролите си чудесно и изглеждат точно на място.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
OK, да се включа и аз в масовата Осанна.
Много, МНОГО добър сериал. Вече съм на 4ти сезон (Сашо спря на 3ти, за да си почива, аз не можах). Нема лабаво. История, персонажи, диалози - всичките са отвяващи. Обожавам факта, че няма и следа от типичната коп-мелодрамица, въпреки че ги има разните й елементи - като простреляни ченгета и разбити семейства. Всички са доволно морално сиви и разделянето на "добри" и "лоши" се прави само от това от коя страна на закона си.Тотално симпатизирам и на двата лагера. Само дето засега още не мога да харесам Марло кой знае колко. Стрингър и Барксдейл са толкова по-яки.
А Омар... ОМГ, онези тотално размазващи 4 минути от 3ти епизод на 4ти сезон, в които въпросният отиде да си купи корнфлейкс по пижама, бяха може би най-гениалното нещо в този сериал. Епохален е тоя пич! Епохален...
Много, МНОГО добър сериал. Вече съм на 4ти сезон (Сашо спря на 3ти, за да си почива, аз не можах). Нема лабаво. История, персонажи, диалози - всичките са отвяващи. Обожавам факта, че няма и следа от типичната коп-мелодрамица, въпреки че ги има разните й елементи - като простреляни ченгета и разбити семейства. Всички са доволно морално сиви и разделянето на "добри" и "лоши" се прави само от това от коя страна на закона си.Тотално симпатизирам и на двата лагера. Само дето засега още не мога да харесам Марло кой знае колко. Стрингър и Барксдейл са толкова по-яки.
А Омар... ОМГ, онези тотално размазващи 4 минути от 3ти епизод на 4ти сезон, в които въпросният отиде да си купи корнфлейкс по пижама, бяха може би най-гениалното нещо в този сериал. Епохален е тоя пич! Епохален...
Свърши. Ендингите на всички сезони си приличаха и всичките бяха разкошни. Този на пети сезон тури точката по все така въздействащ начин. Даже още по. Щото тука вече ни показаха ебаси удрящия кръговрат.
Сериалът е убийствен. Не знам дали някога ще го гледам отново, щото е доста demanding, но определено е един от сериалите, които вдигат яко телевизионната летва. Определено е най-доброто заглавие на ХБО, което ми е попадало. Претенциозен е, но си оправдава претенциите. А и претенциозността му не е префърцунена и не досажда. Многопластието на сюжетните линии и това колко хубаво бяха навързани от сезон на сезон, за да ни се покаже в крайна сметка една брутална и безмилостна картина на Балтимор в пълния й блясък, ме хвърлиха в състояние на телешки възторг, от което мисля да не излизам скоро. Забелязах, че сезоните ми натежават към средата, но пък финалите им после оправдават страданията. Може би предозирах със сериала - изгледах го целия за няма и 3 седмици. А той не е точно тип feel good сериал. В момента имам нужда от спешна реанимация с нещо по-брейндед.
Очаквах малко повече от третирането на проблема с вестникарската индустрия. Там можеше да се изкопае много повече мръсотия - както изкопаха в полицията, съдебната система и в кулоарите на властта. Можеха да кажат нещо за политическия контрол върху медиите и цензурата, вместо да ни занимават основно с това колко фул ъф шит са журналистите с Пулицър и от кои точно пръсти си смучат манипулативните историйки. Това може би се дължи на по-краткия последен сезон, а може и Дейвид Саймън да е решил да не е толкова искрен, колкото Ед Бърнс. Както и да е - за момента първия сезон като че ли ми остава най-любим. Беше най-кохерентен, сякаш, и разбира се, имаше прекрасни лошковци. После нещата се поразпиляха леко и персонажите станаха твърде много, за да им се обърне добре внимание на всичките.
Актьорския колектив има вечните ми адмирации. Доколкото разбирам, голяма част от актьорите, дори не са актьори, но въпреки това се справят с ролите си в сериала нечовешки добре. Имаше редица много яки попадения и от двата лагера. Супер магнетични образи като Омар или пък Стрингър. Марло също имаше ебаси излъчването и ме накара искрено да го мразя и да желая страстно особено садистичната му смърт. Стрингър и Марло - имат нещо в очите тия хора. Хипнотизиращи бяха направо.
Що се отнася до малките оазисчета от научна фантастика в морето от реализъм - образите на Омар, Марло, Макнълти и Фриман - много добре стояха и ги бяха вързали добре с останалото.
ПП. Пичът, който играеше Слим Чарлз, беше ТОЛКОВА могъществен. Жалко, че не му бяха дали по-голяма роля.
ППП. Имаше някои гениално замислени и режисирани моменти. И култови сцени. Примерно онази с Омар по пижама и корнфлейкса, за която вече казах. Фък-фък-фък сцената на Макнълти и Бънк, докато преоценяваха някво старо местопрестъпление. Краят на дъртия Соботка. Или пък оня отвяваш момент, в който Кима пожелаваше лека нощ на целия свят, заедно с малкия й нещо-като-син. Страхотни попадения.
Сериалът е убийствен. Не знам дали някога ще го гледам отново, щото е доста demanding, но определено е един от сериалите, които вдигат яко телевизионната летва. Определено е най-доброто заглавие на ХБО, което ми е попадало. Претенциозен е, но си оправдава претенциите. А и претенциозността му не е префърцунена и не досажда. Многопластието на сюжетните линии и това колко хубаво бяха навързани от сезон на сезон, за да ни се покаже в крайна сметка една брутална и безмилостна картина на Балтимор в пълния й блясък, ме хвърлиха в състояние на телешки възторг, от което мисля да не излизам скоро. Забелязах, че сезоните ми натежават към средата, но пък финалите им после оправдават страданията. Може би предозирах със сериала - изгледах го целия за няма и 3 седмици. А той не е точно тип feel good сериал. В момента имам нужда от спешна реанимация с нещо по-брейндед.
Очаквах малко повече от третирането на проблема с вестникарската индустрия. Там можеше да се изкопае много повече мръсотия - както изкопаха в полицията, съдебната система и в кулоарите на властта. Можеха да кажат нещо за политическия контрол върху медиите и цензурата, вместо да ни занимават основно с това колко фул ъф шит са журналистите с Пулицър и от кои точно пръсти си смучат манипулативните историйки. Това може би се дължи на по-краткия последен сезон, а може и Дейвид Саймън да е решил да не е толкова искрен, колкото Ед Бърнс. Както и да е - за момента първия сезон като че ли ми остава най-любим. Беше най-кохерентен, сякаш, и разбира се, имаше прекрасни лошковци. После нещата се поразпиляха леко и персонажите станаха твърде много, за да им се обърне добре внимание на всичките.
Актьорския колектив има вечните ми адмирации. Доколкото разбирам, голяма част от актьорите, дори не са актьори, но въпреки това се справят с ролите си в сериала нечовешки добре. Имаше редица много яки попадения и от двата лагера. Супер магнетични образи като Омар или пък Стрингър. Марло също имаше ебаси излъчването и ме накара искрено да го мразя и да желая страстно особено садистичната му смърт. Стрингър и Марло - имат нещо в очите тия хора. Хипнотизиращи бяха направо.
Що се отнася до малките оазисчета от научна фантастика в морето от реализъм - образите на Омар, Марло, Макнълти и Фриман - много добре стояха и ги бяха вързали добре с останалото.
- Spoiler: show
ПП. Пичът, който играеше Слим Чарлз, беше ТОЛКОВА могъществен. Жалко, че не му бяха дали по-голяма роля.
ППП. Имаше някои гениално замислени и режисирани моменти. И култови сцени. Примерно онази с Омар по пижама и корнфлейкса, за която вече казах. Фък-фък-фък сцената на Макнълти и Бънк, докато преоценяваха някво старо местопрестъпление. Краят на дъртия Соботка. Или пък оня отвяваш момент, в който Кима пожелаваше лека нощ на целия свят, заедно с малкия й нещо-като-син. Страхотни попадения.
Да бъмпна темата, че беше отишла на втора страница, а това е възмутително.
Нещо, което пуснах и в общата тема, но споменавам и тук - пояснявам защо малко по-долу.
Homicide: Life On The Street
Изгледах първите три сезона и нещо и с всеки следващ епизод съм все повече
Толкова кадърно пипнати, премерени и безпощадно точни сценарии, режисура и актьорска игра в сериал досега бях виждал само в The Wire. Което донякъде е обяснимо, тъй като и в двата сериала има пръст Дейвид Саймън - тук дори повече с документалната си книга "Homicide: A Year On The Killing Streets", по която е заснет този сериал. Тоест, вкарва се художествена нотка, но персонажите и разследванията в основата си са действителни.
Всъщност тук имаме качеството на The Wire, но се показва повече животът на полицаите от отдел "Убийства", мирогледите им, маниите им, особеностите им. Всеки от тях е развит невероятно подробно и пълнокръвно. И Homicide, и The Wire са в огромна степен "визуални романи", както самият Саймън описва втория.
Всеки епизод е по-качествен от повечето игрални филми и сериали на полицейска тема.
Опънинга:
Homicide - Life on the street opening scene, created by Mark Pellington and Lynn F. Kowal
Откъс от първи епизод - философията на Франк Пембълтън (Андре Брогер):
Homicide: Life on the Street - Gone for Goode
"Работата ми е да продавам дълги присъди затвор на хора, които не се интересуват от този продукт."
Нещо, което пуснах и в общата тема, но споменавам и тук - пояснявам защо малко по-долу.
Homicide: Life On The Street
Изгледах първите три сезона и нещо и с всеки следващ епизод съм все повече
Толкова кадърно пипнати, премерени и безпощадно точни сценарии, режисура и актьорска игра в сериал досега бях виждал само в The Wire. Което донякъде е обяснимо, тъй като и в двата сериала има пръст Дейвид Саймън - тук дори повече с документалната си книга "Homicide: A Year On The Killing Streets", по която е заснет този сериал. Тоест, вкарва се художествена нотка, но персонажите и разследванията в основата си са действителни.
Всъщност тук имаме качеството на The Wire, но се показва повече животът на полицаите от отдел "Убийства", мирогледите им, маниите им, особеностите им. Всеки от тях е развит невероятно подробно и пълнокръвно. И Homicide, и The Wire са в огромна степен "визуални романи", както самият Саймън описва втория.
Всеки епизод е по-качествен от повечето игрални филми и сериали на полицейска тема.
Опънинга:
Homicide - Life on the street opening scene, created by Mark Pellington and Lynn F. Kowal
Откъс от първи епизод - философията на Франк Пембълтън (Андре Брогер):
Homicide: Life on the Street - Gone for Goode
"Работата ми е да продавам дълги присъди затвор на хора, които не се интересуват от този продукт."
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Да изкажа благодарност на тази тема, тъй като тя ме накара да се запозная с този шедьовър.
На мен най ми хареса трети сезон. Според мен даже ако си беше свършил там сериала, щеше да е най добре. Но ясно де, че няма как такъв сериал да приключи с три сезона.
Сцената с полицаите как доставят купувачи на дилърите беше най-запомнящата се WTF?!?They really did it! сцена, която съм гледал.
Великолепен сюжет с великолепен каст си заслужи пълната десятка.
Това, което не ми допадна са разни субективни дреболии.
На мен най ми хареса трети сезон. Според мен даже ако си беше свършил там сериала, щеше да е най добре. Но ясно де, че няма как такъв сериал да приключи с три сезона.
Сцената с полицаите как доставят купувачи на дилърите беше най-запомнящата се WTF?!?They really did it! сцена, която съм гледал.
Великолепен сюжет с великолепен каст си заслужи пълната десятка.
Това, което не ми допадна са разни субективни дреболии.
If you want to touch Me-touch the sun,
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me.©
LightOne(2005-?)
Колелото на Времето - Какво липсва в превода?
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me.©
LightOne(2005-?)
Колелото на Времето - Какво липсва в превода?
Не съм съгласен, че трябваше да свърши с трети сезон и т въобще. В четвърти и пети покахаа две много интересни проблемни страни на Балтимор, демонстрираха разлика между гангстерите на миналото и тези на настоящето, да не говорим, че само за лудницата сътворена от МакНълти в пети сезон си заслужава всичко.
- Gunslinger
- Warmage
- Posts: 1201
- Joined: Sat Nov 06, 2004 6:24 pm
- Location: Midworld in the Middle
http://blogofidiots.wordpress.com/
http://tvseriesbg.com/
There they stood, ranged along the hillsides, metTo view the last of me, a living frame For one more picture! In a sheet of flame
I saw them and I knew them all. And yet Dauntless the slug-horn to my lips I set, And blew. 'Childe Roland to the Dark Tower came.'
X-Men Deadly Genesis е Decimation Tie In
http://tvseriesbg.com/
There they stood, ranged along the hillsides, metTo view the last of me, a living frame For one more picture! In a sheet of flame
I saw them and I knew them all. And yet Dauntless the slug-horn to my lips I set, And blew. 'Childe Roland to the Dark Tower came.'
X-Men Deadly Genesis е Decimation Tie In
Толкова суперлативи се изръсиха по адрес на този сериал, че се замислям да го дръпна и проверя. И него и The Sopranos.
Такава тематика ми е безкрайно досадна, но все пак...
Такава тематика ми е безкрайно досадна, но все пак...
Повечето смъртни понякога престават да вярват на разни части от себе си. С изключение на Круппе, разбира се, чиято заслужена самоувереност е абсолютна.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest