Очаквам коментари. Още сега ли да се застрелям или след като си прережа вените. Недеждата
Неочаквано, тя се разбуди. За пореден път се възроди в преследване на една химера. Какво друго можеше да направи? Това ѝ беше работата. Можеше и да се получи. Човек трябва да има надежда. Ами ако..? Възможно ли е да..? Тези възможности захраниха надеждата и ѝ дадоха нови сили, за да се изправи срещу предизвикателствата. Те станаха нейния жизнен сок. И точно на върха на силите ѝ, всичко рухна. Възможностите не се случиха. Невъзможностите ставаха все повече и скоро жизненият сок напусна надеждата, толкова бързо, колкото се беше появил. Загубата му я съсухри и тя скоро се сгромоляса и се превърна в прах, прахта, от която така или иначе си беше съставена. Прахта се разпиля из пейзажите на душата и зачака жизненият сок отново да ѝ вдъхне живот. Това неизменно щеше да се случи отново. Но след всяко сгромолясване на надеждата част от прахта биваше отвявана от вятъра. А по тези краища, както и по всички други краища, вятърът беше винаги насрещен.