
Сега, хем ми е нелепо да си пейстна... "ревюто" тука (че наистина малко странно ще се чете километър блогаджийски стил на форум), хем тази банда и специално този албум просто не трябва да остават незабелязани. Затова поствам няколко изртечения, а който иска по-пълни впечатления - клик.
Тези типове са от Атланта - кръстили са се така, защото явно от слушане на The Smiths са поумнели до безобразие. По-точно става дума за тип, защото Анди Хъл е толкова Manchester Orchestra, колкото Е е Eels - да се чете: всички му играят по сврката. Жанр: инди/алтернативен рок с гръндж елементи и фолкаджийски маниеризми в деливърито. Неприятно. По принцип. Обаче Simple Math е колосално музикално постижение, с режещи китари и оркестрови поддръжки, които в комбинация с доста емоционалните (макар и плитки) текстове и перфектния production правят тези 45 мин да звучат едва ли не като албума на годината (майтап де - албумът на годината си е запазен за Реката на Guillemots).
Та, ако не робувате на жанрове и ако дефиницията ви за добра музика е музика, правена с мерак, в която е вложено нещо - надайте едно ухо.