Паленето на свещ в църква го правя също заради етикет, а и щото е един вид плащане на такса за разглеждането на музея. По същата причина оставям и по някое левче в дарителната кутия. Понякога дори се съсредоточавам в нещо като молитва - давам си пет минути да си помисля за любимите хора, живи и мъртви, и за това колко съм благодарна, че ги има, че са част от живота ми и че в общи линии са ни избягнали по-големите трагедии и нещастия. Това, разбира се, го правя и извън църквата (без паленето на свещите), когато се сетя. По обясними причини се сещам за това особено често по време на големи религиозни празници, които се празнуват в България откакто се помня и са станали част и от моя живот, независимо от това дали съм религиозна или не. Откакто заформих и мое собствено семейство започнах да правя лично и доста от салтанатите - готвенето на съответните манджи на Бъдни вечер, Коледа и Великден. Част от културата ми е и искам да я опазя, особено сега като съм в Канада при една съвсем различна култура. По същата причина накачулвам цялата си интернационална група с мартеници. Някой ден, живот и здраве, като си родим и децата ще съм още по-ревностна в приготвянето на празниците, така както аз ги знам, за да може да им остане нещо и на тях. Щото е леко демотивиращо примерно да се утрепеш да месиш козунаци и после да ги ядете само двамата.
Поради тази именно причина и хвърлях монети и плясках с ръце в японските джинджи - и то ли е от нужда от принадлежност? 
