Емо, понеже Църквата точно като митологични корени го възприема това. Извинявай, тук говорим за предписания за живеене, а не за абстрактната литературна и историческа стойност. Факт, че Жоро го кара през просото като изразяване, но идеята му колкото скандална, е и толкова всъщност интересна. Тя не е да горим Библии, просто да ги тълкуваме различно.
Едит: Стига бе, сериозно ли са си сменили позицията? Айде за презервативите разбирам, но за аборта не мога да го повярвам. Може би само при някакви крайни условия...
Морви, първо - айде върти очи, когато и аз почна да го правя, м? Дотогава да се стараем да не форумничим по оня неприятния начин
Второ, литературната и историческа стойност едно, че не са абстрактни, а много конкретни и не толкова трудно проследими етап по етап, и после - те са това, дето е формирало мисленето на тия стотина поколения Западен свят и още къде толкова Близкоизточен свят преди това. Или мислиш, че художественото въздействие на нещата от Библията няма нищо общо със страхопочитанието, в което са живеели от нея средновековните хора? Или пък няма общо с нещата, които са се привиждали на отшелниците, или са се присънвали на творците? Историческата стойност пък е напълно невъзможно човек да я игнорира.
Да не мислиш, че хората са треперели от Десетте божи заповеди - че те ако нямат достатъчно внушаващ страхопочитание проводник на Земята, кой ше ги бръсне за слива? Как се внушава това страхопочитание? С конкретни цитати на конкретни истории и конкретни *образи* от тия истории. От тях са сънували кошмари хората, не от дядото в небето, дето размахва пръста и строго ти казва да не крадеш. Който дядо в небето като вкоренен в западното съзнание образ идва *пак* от изкуството и въздействието му. Айде да не омаловажаме нещата, дето са всъщност от първостепенна важност

Гора, дървета и прочие.
А идеята на Жоро, както аз я разбрах (може и да не съм я разбрал) е да се ПРЕМАХНАТ ДВЕ ТРЕТИ от Библията. Разликата с "различното тълкуване" е от земята до небето.
А, РРС, тоя пасаж е изключително типичен за Библията художествен инструмент и ако погледнем от гледната точка на историцизма (тая част от литературната теория, дето поставя нещата в исторически контекст – Ани да ме поправи, ако не е точно така), е изключително лесно обяснима.
Евреите имат една основна роля в Библията - тази на Тъпканите, Преследваните. Затова и постоянно търсят Избавлението и Избавителя. Съответно на най-различни места в Библията не се пропуска да се изтъкнат "греховните" поверия и практики на Потисниците, които в различни етапи от историята и от повествованието на Библията са разни близкоизточни империи, а по-късно – Рим. Ако се поразровиш в Стария завет ще видиш, че е заделена важна част да се прославят ритуалите и начинът на живот на Юдаизма и да се псува (образно казано) по тези на "езичниците" – сред които спадат хомосексуалните връзки в Рим, които там са били нещо неутрално и нормално. Естествено, бедните като мишоци евреи са бутали хомосексуалността наред с всички останали демонстрации на охолство и са си казвали – толкова са се ояли тия копелдаци (а ние ядем огризките им), че се чудят какви извращения да си измислят. И съответно в еврейската свещена книга това е преминало като божествен упрек – Вавилон и Рим са "блудниците", изкривени отражения на светата невяста Йерусалим, императорите им са "Антихристи", деформирани подигравки с образа на Христос, соленоводното море е демонично отражение на реките в Градината, Христос е Рибата, Дяволът е морският звяр Левиатан, и т.н., и т.н.
Междувпрочем похотта като грях е изкупена от Христос в мига, когато приема при следовниците си Мария Магдалена, която е събирателен образ на "блудницата", победена не със сила и проклинания, а с разбиране и любов.