![Wink :wink:](./images/smilies/icon_wink.gif)
Прочетох я за една вечер. После два дена не можех да си я изкарам от главата.
За какво става дума? Бейкър (така го произнася самият той, макар че преди да го чуя си мислех, че е Бакър) е написал хардкор изживяване, което да засегне читателя и да го накара да се замисли. Дълбоко. По кофти въпроса за свободната воля и дали я има всъщност. Верен точно на мисията си да спори с читателите си и да ги накара да размишляват, той постига точно това според мен с Неуропат. Историята е яка, макар и през погледа на откровено слабия като характер Томас Байбъл, всичко се движеше с приятна скорост, аз лично се кефех както на сцените с обясненията за последните открития на невронауката, така и на останалите - тоест, книгата си струва да се прочете не само заради обяснението на някои интересни научни факти, а заради качественето писане и яките персонажи. Специално обратният съсед на Томас, Миа, беше изключително освежаващ и забавен персонаж.
Аргументът на Томас и Нийл, чийто основи са поставени в началото на книгата и се развива постоянно, се оказва събирателният център на цялото действие и достига своята кулминация в края на книгата, в бруталната среща между Томас и Нийл. Хепи ендингът не е опция тук. Аз нямах проблем с това, но имах проблем с недостатъчното описание на състоянието на това как възприема света един Невронавт. Просто очаквах повечко описания, но Бейкър явно е решил да поспести от него за финала си. Така или иначе, финалът ме остави с едно издразнено чувство, че искам още от една страна, от друга беше "задоволително" и хм... изискващо обмисляне преживяване.
Книгата е велика, обаче мисля че не е за всеки. Някои читатели не могат да я понасят и се отказват от нея, други я четат само веднъж и повече не искат да я поглеждат, трети пък я обичат - но всички са единодушни, че е хардкор изживяване. Ебаси, само ако се правеха повече такива книги...
Който е чел книгата да скача да коментира. Само без спойлери по други книги на Бейкър, че точно съм почнал Мракът, който идва преди, първата от Принцът на Нищото и се кефя.
Послепис: Само аз ли съм си събрал в уърд файлче сцените с видеотата на Океански глас, щото са прекалено кефещи за да е истина?