Огромен проблем (който си е нещо типично с мен и манхуите) са имената от типа Динг Данг Дънг. Не мога да се привържа към герой, чието име ми звучи тъпо, не мога да го произнеса и не мога да го запомня. Като цяло си заслужаваше четенето. Отчитам и това, че манхуата всъщност се базира на реални легенди и исторически личности - падам си по тоя тип неща. До едно време четох и обяснителните бележки за тях, ма после нещо ми доскуча.
Мъжките тела бяха прекрасни. Жените ми бяха силно през центъра всичките, особено тая главната (тя беше доста ритардед и като дизайн и като поведение) - ма където имаше мъжка гола плът, много добре беше направена.

Сега зачетох Slam Dunk, че го планирам от 6-7 години вече. Сашко ми купи таблетче - тва е най-добрият ЕВЪР начин да се чете манга. Ей сега опатках няколко глави на Слам Дънк в трамвая. Мисля да се отдам на тва занимание докато чакам да се посъберат анимета за гледане и тия от 2010-а дето са вече излезли да бъдат събрани в хубави рилийзи в бака-бт.
едит: Забравих да кажа, че кльопнах набързо и Cat Street, което е на мангаката, правила Хана Йори Дангото. Беше приятно четиво, което няма да запомня.